Определение по дело №768/2022 на Административен съд - Пловдив

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№  553

 

гр. Пловдив,  04.04.2022 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, I отделение, IX състав в закрито заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

като разгледа докладваното от Председателя адм. дело № 768 по описа на съда за 2022 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на „Парадайс Гардън Резидънс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „***“ № 3, ет. 1, представлявано от управителя Б. Б. срещу Решение № 46, взето с протокол № 4/24.02.2022 г. на общински съвет –Пловдив, с което е приета Годишна програма на община Пловдив за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2022 г., в частта, с която е заложено в програмата да бъдат отчуждени имоти, собственост на дружеството – жалбоподател по реда на чл. 34, ал. 2  ЗОС.

По отношение на правния интерес да оспори посоченото решение жалбоподателят поддържа, че е собственик на имоти, които са включени за отчуждаване  в общинската програма.  

При проверката по допустимостта на жалбата съдът съобрази следното:

На обжалване по реда на АПК подлежат, индивидуалните административни актове, общите административни актове и подзаконовите административни актове.  За всяка една от посочените категории актове е характерно, че съдържат властническо волеизявление на административен орган или приравнен на него правен субект, с което се създават права или задължения или непосредствено се засягат права, свободи  или законни интереси на граждани и организации. Нормата на чл. 120, ал. 2 от Конституцията въвежда общата клауза за оспорване по съдебен ред на всички административни актове, които засягат съответния правен субект, освен изрично посочените със закон. Тук следва да се съобразят и постановките на  Решение № 21 от 26.10.1995 г. по конституционно дело № 18 от 1995 г., според което гражданите и юридическите лица могат да обжалват пред съдилищата всички административни актове, включително вътрешнослужебните, които нарушават или застрашават техни права или законни интереси и не са изключени изрично със закон. В решението си Конституционният съд изрично е посочил, че за да подлежат тези актове на съдебен контрол с тях следва да бъдат застрашени или нарушени права или законни интереси. Тоест квалификацията на един административен акт като вътрешноведомствен или външен не може да бъде критерий за изключването му от кръга на съдебно обжалваемите актове. Такъв критерий е обстоятелството дали се установява пряка и непосредствена способност на акта да засегне права и законни интереси на съответния правен субект, за да е налице правен интерес от неговото оспорване по съдебен ред /така Тълкувателно решение № 2 от 26.02.2014 г. на ВАС по т. д. № 2/2013 г./.

С оспореното в настоящото производство решение общински съвет - Пловдив е приел програма за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2022 г. В частност с т. IV.3 № 4.1/л.210/ от годишната програма за управление и разпореждане с имоти общинска собственост за 2022 г. е посочено възмездно придобиване на имот с идентификатор 56784.506.1508, собственост на дружеството – жалбоподател.

При тази фактическа и правна обстановка съдът намира, че оспореното решение не съдържа властническо волеизявление, което пряко и непосредствено да засяга праната сфера на оспорващия. Посоченото в т. IV.3 № 4.1 от решението намерение за отчуждаване не може да бъде разглеждано като волеизявление за разпореждане, респ. придобиване на съответни имоти. В тази си част решението цели да предвиди нужните имоти за обезпечаване на едно бъдещо несигурно събитие, чието възникване като факт от обективната действителност изисква провеждане на нарочна процедура за отчуждаване на имоти, необходими за задоволяване на общински нужди, която процедура приключва с изричен индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Тоест оспореното решение не разкрива белезите на административен акт, с който да са застрашени или нарушени субективни права, свободи или законни интереси на жалбоподателя. Липсата на пряко и непосредствено въздействие върху правната сфера на дружеството – жалбоподател изключва и наличието на правен интерес от съдебна защита като абсолютна положителна процесуална предпоставка. От друга страна преценката на органа на местно самоуправление, по какъв ред и с какви средства да задоволи общинските нужди за изграждане на инфраструктура, е по целесъобразност, поради което попада извън обхвата на предвидения в чл. 145, ал. 1 от АПК съдебен контрол. Оспореното решение е взето в изпълнение на правомощието на общинските съвети, предвидено в чл. 21, ал. 1, т. 12 от ЗМСМА, да приемат стратегии, прогнози, програми и планове за развитие на общината. Вярно е, че според чл. 8, ал. 11 от  Закона за общинската собственост актовете на общинския съвет и на кмета за придобиване, управление и разпореждане с имоти и вещи - общинска собственост подлежат на контрол и могат да бъдат оспорвани по реда на чл. 45 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, но в конкретния случай оспореното решение не е от категорията на посочените актове. По смисъла на чл. 21 от ЗОС предпоставка за отчуждаването на имоти - собственост на физически или на юридически лица, за задоволяване на общински нужди е наличието на влязъл в сила подробен устройствен план, предвиждащ изграждането на обекти - публична общинска собственост. Самото отчуждаване се извършва по заповед на кмета на общината след решение на общинския съвет за определяне размера на равностойно парично обезщетение. Именно тези актове за отчуждаване на определен имот подлежат на съдебен контрол. В конкретния случай, както се посочи, приетата програма няма тези белези, тя е едно бъдещо намерение за начина на управление на общинската собственост, а не акт за отчуждаване. В този смисъл е и практиката на Върховния административен съд по адм. дело № 4746/2013 г., адм. дело № 5702/2013 г., адм. дело № 859/2013 г., адм. дело № 4746/2013 г., адм. д. №  4947/2011 г., адм. д. № 14984/2014 г., адм. д. № 9427/2016 г. и др.

При това положение, с оглед разпоредбата на чл. 159, т. 1 и т. 4, следва да се констатира, че жалбата е недопустима, а образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено. Разноски не се претендират, поради което и не следва да се присъждат.

Ето защо, Съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на „Парадайс Гардън Резидънс“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „****“ № 3, ет. 1, представлявано от управителя Б. Б. срещу Решение № 46, взето с протокол № 4/24.02.2022 г. на общински съвет –Пловдив, с което е приета Годишна програма на община Пловдив за управление и разпореждане с имоти – общинска собственост за 2022 г., в частта, с която е заложено в програмата да бъдат отчуждени имоти, собственост на дружеството – жалбоподател по реда на чл. 34, ал. 2  ЗОС.

 ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 768 по описа за 2022 година на Административен съд - Пловдив.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в седмодневен срок от съобщаването пред Върховния административен съд на Република България.

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :