Р Е Ш
Е Н И Е
Номер 323 23.10.2020 година Град Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд граждански състав
На двадесет и четвърти септември Година две хиляди и двадесета
В открито заседание в следния състав:
Председател: Симеон Михов
Членове:
Секретар Жана Кметска
Прокурор
като разгледа докладваното от С.Михов
търговско дело номер 525
по описа за 2019
година.
Производството по
делото е образувано по повод искова молба от Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***,
З.В.А., ЕГН **********, с адрес: ***, А.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** и В.А.А.,
с ЕГН **********, с адрес: ***, последните трима в качеството на наследници на
лицето А.Х.А., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 26.12.2013 г., всички
чрез процесуалния представител адв. К. Димитров К.,***, със съдебен адрес:***
против „Домино“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, бул. „Демокрация“ № 7, партер, р-нт „Домино“, представлявано от
управителя Дончо Стоянов Желязков, със съдебен адрес:***, с която се иска да
бъде осъден ответникът да заплати следните суми, дължими по договор за
строителство от 26.04.2011 г.:
- на ищеца Д.А. - сумата от 12 625 евро
като част от сумата от 25 250 евро, представляваща мораторна неустойка по
чл. 19 от договора, начислена за периода от 14.10.2016 г. до 28.02.2018 г.
вкл., ведно със законната лихва от завеждането на делото на 11.10.2019 г. до
окончателно изплащане;
- на всеки един от останалите ищци -
сумата от по 4 208,33 евро като част от сумата от по 12 625 евро,
представляваща мораторна неустойка по чл. 19 от договора, начислена за периода
от 14.10.2016 г. до 28.02.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от
завеждането на делото на 11.10.2019 г. до окончателно изплащане, както и да
заплати направените по делото разноски и адвокатско възнаграждение. Според
изложеното в исковата молба, по силата на договор от 26.04.2011 г., ответникът
„Домино“ ЕООД, заедно със „Стомар“ ООД, ЕИК ********* и физическото лице М.Г.Д.
се задължили спрямо ищеца Д.Х.А. и А.Х.А. (наследодател на останалите ищци) да
изградят в поземлен имот с кадастрален идентификатор 07079.610.462, находящ се
в гр. Бургас, ул. „Георги Шагунов“ № 13, стар идентификатор: УПИ III-2368, в
кв.15 по плана на ЦГЧ на гр.Бургас, предвидената за изграждане в имота сграда,
съгласно уговореното в Нотариален акт за учредяване право на строеж № 153, том
I, рег.№ 2518, дело № 133/ 26.04.2001 г. на нотариус Б.Кирова с район на действие
РС-Бургас, рег.№ 290 на ИК, вписан в CB-Бургас под акт № 135, том 10. дело №
1955, вх .рег.№ 3274/17.04.2011 г. Срокът за строителството бил установен на 18
месеца от даване на строителна линия и се удължавал автоматично с периодите на
забрана за извършване на строителна дейност. Забавата се санкционирала с
неустойка от 100 евро на ден, съгл. чл. 19 от договора.
Поради неизпълнение в
срок на задължението за завършване на строителството, ищците предявили частичен
иск за заплащане на неустойка. С влязло в сила на 23.01.2020г. Решение № 83/
19.03.2019 год. по т.д. № 197/2018 г. но описа на Окръжен съд - Бургас,
потвърдено с Решение № 91/ 18.09.2019 г. по в.т.д. № 168/2019 г. по описа на
Апелативен съд – Бургас, ответникът „ДОМИНО“ ООД бил осъден да заплати на
ищците по настоящото дело следните суми: - на Д.Х.А. - сумата от 25 875 евро
като част от сумата 51 750 евро, представляваща мораторна неустойка по чл.19 от
договор за строителство от 26.04.2011 г., начислена за периода от 01.05.2015 г.
до 28.02.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от завеждане на делото на
20.04.2018 г. до окончателното изплащане;
- на З.В.А. (като
наследница на А.Х.А.) - сумата от 8 625 евро като част от сумата 17 250 евро,
представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор за строителство от
26.04.2011 г., начислена за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл.,
ведно със законната лихва от завеждане на делото на 20.04.2018 г. до
окончателното изплащане;
- на А.А.А. (като
наследник на А.Х.А.) - сумата от 8 625 евро като част от сумата 17 250 евро,
представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор за строителство от
26.04.2011 г., начислена за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл.,
ведно със законната лихва от завеждане на делото на 20.04.2018 г. до
окончателното изплащане;
- на В.А.А. (като
наследница на А.Х.А.) - сумата от 8 625 евро като част от сумата 17 250 евро,
представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор за строителство от
26.04.2011 г., начислена за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл.,
ведно със законната лихва от завеждане на делото на 20.04.2018 г. до
окончателното изплащане.
Ищците се позовават на
постановките на т.2 от ТР № 3/ 22.04.2019 г. на ВKC по тълк. д. № 3/2016 г. на
ОСГТК, като считат, че горепосоченото решение по уважения частичен иск за
парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите
факти на спорното субективно материално право по предявения в настоящото
производство иск за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащ
от същото право. Считат също така, че предвид разпоредбата на т.1 от ТР № 3/
22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК, съгласно която не е
налице спиране или прекъсване на погасителната давност по отношение на
непредявената част от вземането, предявяват настоящия иск за разликата от
дължимата сума за периода от 14.10.2016
до 28.02.2018 г. вкл., общо 505 дни, за дължимото обезщетение за забава
от ИЗПЪЛНИТЕЛИТЕ по Договора за строителство в размер общо на 25 250 евро (505
х 100 : 2).
Ответното дружество с
депозирания отговор на исковата молба, оспорва предявените искови претенции и
изразява становище за нередовност на исковата молба, което беше обсъдено от
съда в определение № 758/ 23.07.2020г. и отхвърлено, тъй като наведените в тази
насока твърдения са по съществото си възражения по основателността на иска. Ответникът
посочва, че цитираните в исковата молба съдебни решения не са влезли в сила. В
подкрепа на твърдението си представя касационна жалба и изложение за допускане
до касация от 25.11.2019 г., като твърди, че все още липсва образувано дело
пред ВКС. От друга страна, съдебните решения, на които се позовават ищците,
касаят различен период, а именно 01.05.2015 г. – 28.02.2018 г., докато в
настоящото производство претендираният период е 14.10.2016 – 28.02.2018 г. За периода 08.02.2017 г. –
28.02.2018 г. всички СМР били възложени от „Домино“ ООД на „Куш груп“ ЕООД, ЕИК
********* с договор, обективиран в нотариален акт № 33, т.1, рег.№ 797, дело №
30/ 08.02.2017 г., вписан в СВ - Бургас с вх.рег. № 1201/ 08.02.2017 г. акт №
89, т.3, дело 433. Съгласно договора за строителство от 26.04.2011 г., а и
предвид съдебните решения, отговорността на „Домино“ ООД е солидарна заедно с М.Г.Д.,
ЕГН ********** и „Стомар“ ООД, ЕИК *********. Освен това, счита, че „Домино“
ООД е обвързано от силата на пресъдено нещо по влязлото в сила решение № 2062/
21.12.2015г. по гр.д. 8796/2014 г. по описа на Районен съд - Бургас, по силата
на което дружеството е било привлечено като трето лице - помагач на ответника Д..
Предвид осъждането на последния и заплащането от негова страна на присъдените
суми на ищците, то плащането е освободило от отговорност всички солидарно
отговорни длъжници. Счита, че осъждането на „Домино“ ООД би довело до
неоснователно обогатяване на ищците.
Ответникът признава
наличието на сключен договор за строителство от 26.04.2011 г. с ищците като
възложители, както и нотариален акт за суперфиция от 26.04.2011 г. Твърди, че
правото на строеж е реализирано и сградата е построена до уговорената в т.16 и
т.17 от договора „степен годна за обитаване“, което е фактическо състояние
независимо дали е обективирано с издаден в хода на строителството съответен акт
съобразно Наредба № 3/2003г. за съставяне на актове и протоколи по време на
строителството, като считано от 01.11.2017 г., не дължи неустойка. Предявява
възражение за нищожност на неустойката като противоречаща на добрите нрави, по
смисъла на т.3 от ТР 1/2009г. на ВКС. Счита, че уговорката за месечна
периодичност на неустойката, едва ли не под формата на наем, какъвто се дължи
на друго основание - т.5.1. от същия договор, противоречи на типичните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
На следващо място,
твърди наличие на форсмажорно обстоятелство, водещо до забава в изпълнението на
задълженията по договора за строителство. Считано от 17.04.2015 до 21.06.2017
г., неправомерно бил заличен съдружникът и управител Дончо Желязков от „Домино“
ООД, за което било постановено Решение 603/ 13.01.2016 г. по т.д.***,
потвърдено с Решение № 51/ 05.05.2016 г. по т.д. № 84/2016г. на Апелативен съд
- Бургас и Определение № 144/ 10.03.2017 г. по т.д. № 1720/2016 г. на ВКС,
вписан в Търговския регистър на 21.06.2017 г. с вписване № 20170621132434. През
посочения период дружеството било „откраднато“, поставено под чужд контрол, а
реалният собственик и управител, поел задължението и отговорността да изгради
сградата, бил в „невъзможност“ да изпълни тези свои задължения.
В случай, че съдът
счете исковете за основателни, моли претендираната неустойка да бъде редуцирана
с присъдените вече суми по решение №
2062/ 21.12.2015г. по гр.д. 8796/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас,
както и с периода на забава поради наличие на форсмажорно обстоятелство от
17.04.2015 до 21.06.2017г.
Ищецът с допълнителната
си искова молба заявява, че
понастоящем решението е влязло в сила, считано от 23.01.2020 г. Уточнява, че
предмет на първоначалния иск по т.д. № 197/2018 год. по описа на ОС-Бургас е
част от дължимата съгласно т.19 от договора неустойка в размер на 100 евро на
ден, за всеки ден на забавата, платима ежемесечно, в срок до 1 (един) месец
след месеца, за който е дължима, за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г.
включително, дължима предвид изпадането на ответника в забава по договора за
строителство от началото на 2014 г. Датата на забавата е изчислена при
съобразяването на чл. 15 на Закона за устройство на Черноморското крайбрежие,
датата на издаване на Протокола за откриване на строителна площадка и
определяне на строителна линия и ниво на строежа - 12.05.2011 г., както и с датата
за начало на строителството по смисъла на т.6 от договора - 01.10.2011 г.
Предвид това счита, че е налице законова забрана за строителство за периода
2012 г. - 2013 г. от общо 9 месеца, като заключава, че към 31.12.2013 г.
уговореният срок от 18 месеца е изтекъл и изпълнителят е изпаднал в забава
от 01.01.2014 г. За изтеклите 34 месеца
от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл. или всичко 1035 дни, дължимото
обезщетение за забава от изпълнителите по договора за строителство е общо в
размер на 103 500 евро (1035 х 100), а първоначалната претенция е предявена
като частична за 51 750 евро от общо 103 500 евро, като са конкретизирани
частичните исковете на всеки един от ищците. Пояснява, че предмет на настоящия
последващ иск е разликата (остатъкът) от същото вземане, незаявен с предявения
преди това частичен иск. По двата иска се претендира едно и също вземане, но в
различен обем, различни части. Оспорва твърдението, че правото на строеж на
сградата е реализирано във всичките си части, до степен „годна за обитаване“,
съгласно т.16 от договора за строителство. Твърди, че към 28.02.2018 г., вкл. и
към датата на допълнителната искова молба, обектът е в степен на завършеност
„груб строеж“, липсва съставен констативен акт обр.15 за установяване годността
за приемане на строежа и договорената в точки 3 - 3.10 и т.4 в договора за
строителство степен на завършеност не е реализирана. Излага подробни аргументи
в тази насока.
Твърди, че поради
извършване на строителството със съществени отклонения от одобрените проекти
със Заповед № 2240 от 24.08.2017 г. от инж. Чанка Коралска - Зам.кмет по
„Строителство, инвестиции и регионално развитие“ на Община Бургас, било
наредено спиране на изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи
на строеж „Смесена сграда“, находящ се в ПИ с идентификатор 07079.610.462 и
едва със Заповед № 1089 от 02.05.2018 г. било разрешено продължаване на
строителството. Или при спряно изпълнение на всички строителни работи за
периода от 24.08.2017 г. до 02.05.2018 г., е невъзможно строежът да е изпълнен
до степен годна за обитаване на дата 01.11.2017 г., каквото било и заключението
на вещото лице.
По възражението за
нищожност на договорената неустойка счита, че начинът на нейното определяне не
води до неудържимото ѝ нарастване по размер. Последното се дължи
изключително поради продължителното неизпълнение от страна на строителя на
задължението му да завърши и предаде обекта на възложителя. Изпълнението на
задължението не е обезпечено с други правни способи - поръчителство, залог,
ипотека и др., а забавата продължава и към момента дори и след като съдружникът
и управител Желязков си е върнал контрола върху ответното дружество. Оспорва
твърденията за наличие на форсмажорни обстоятелства, тъй като задължението е
поето от дружеството, а не от конкретен съдружник.
Излага доводи, че
решението по уважения частичен иск за парично вземане по т.д.№ 197/2018 г. по
описа на ОС-Бургас, се ползва със сила на пресъдено нещо относно
правопораждащите факти на спорното субективно материално право по предявения в
настоящото производство иск за разликата до пълния размер на паричното вземане,
поради което правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника са
преклудирани.
Отговор на
допълнителната искова молба не е постъпил.
С определение № 758/
23.07.2020г. бяха конституирани трети лица – помагачи на страната на ответника „Домино“
ООД, ЕИК ********* - М.Г.Д., ЕГН **********, адрес: *** и „Стомар“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Тамара“ № 59.
В предоставения срок не
постъпи писмено становище от третото лице – помагач М.Д..
В предоставения срок не постъпи писмено становище от третото лице –
помагач „Стомар“ ЕООД.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищцовата страна поддържа исковата молба и моли
съда да я уважи изцяло като основателна и доказана. В подкрепа ангажира писмени
доказателства.
В съдебно заседание
пълномощникът на ответното дружество заяви, че поддържа направените възражения
по основателността на исковете, като моли съда да ги отхвърли изцяло като неоснователни
и недоказани.
Третото лице – помагач М.Д.
не се яви в съдебно заседание, не изпрати представител, не изрази становище по
делото.
Третото лице – помагач „Стомар“
ЕООД също не изпрати представител в съдебно заседание, не изрази становище по
делото.
Съдът след преценка на
събраните по делото доказателства и като съобрази закона, приема за установено
от фактическа и правна страна следното.
Исковата молба е
допустима, като предявена пред надлежния съд според чл.105 и чл.104, т.4 от ГПК. Внесена е дължимата държавна такса.
Искът е с правно
основание чл.92 и чл. 86, вр.чл.79 от ЗЗД.
Няма спор между
страните, че са сключили договор за строителство от 26.04.2011г. (л.37-39 по
делото). С постановеното и влязло в сила на 23.02.2020г. (отбелязване върху
самия акт на съда – л.93 по т.д.№ 197/2018г. по описа на ОС-Бургас) Решение №
83/ 19.03.2019 год. по т.д. № 197/2018 г. но описа на Окръжен съд - Бургас,
потвърдено с Решение № 91/ 18.09.2019 г. по в.т.д. № 168/2019 г. по описа на
Апелативен съд – Бургас, ответникът „ДОМИНО“ ООД действително е бил осъден да
заплати на ищците по настоящото дело следните суми: - на Д.Х.А. - сумата от 25
875 евро като част от сумата 51 750 евро, представляваща мораторна неустойка по
чл.19 от договор за строителство от 26.04.2011 г., начислена за периода от
01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от завеждане на
делото на 20.04.2018 г. до окончателното изплащане;
- на З.В.А. (като
наследница на А.Х.А.) - сумата от 8 625 евро като част от сумата 17 250 евро,
представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор за строителство от
26.04.2011 г., начислена за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл.,
ведно със законната лихва от завеждане на делото на 20.04.2018 г. до
окончателното изплащане;
- на А.А.А. (като
наследник на А.Х.А.) - сумата от 8 625 евро като част от сумата 17 250 евро,
представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор за строителство от
26.04.2011 г., начислена за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл.,
ведно със законната лихва от завеждане на делото на 20.04.2018 г. до
окончателното изплащане;
- на В.А.А. (като
наследница на А.Х.А.) - сумата от 8 625 евро като част от сумата 17 250 евро,
представляваща мораторна неустойка по чл.19 от договор за строителство от
26.04.2011 г., начислена за периода от 01.05.2015 г. до 28.02.2018 г. вкл.,
ведно със законната лихва от завеждане на делото на 20.04.2018 г. до
окончателното изплащане.
Съобразно т.2 от ТР №
3/ 22.04.2019 г. на ВKC по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК, това решение по
уважения частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо
относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право по
предявения и в настоящото производство иск за разликата до пълния размер на
паричното вземане, произтичащ от признатото право. Поради това и исковете са
основателни, доколкото според разпоредбата на т.1 от ТР № 3/ 22.04.2019 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2016 г. на ОСГТК, не е налице спиране или прекъсване на
погасителната давност по отношение на непредявената част от вземането или
настоящите искове са за разликата от дължимата сума за периода от
14.10.2016 до 28.02.2018 г. вкл., който
период обхваща общо 505 дни и представляват претенции за дължимото обезщетение
за забава от изпълнителите по Договора за строителство. Предвид това, не следва
да бъдат обсъждани и възраженията на ответната страна, които вече са били
предмет на разглеждане от решаващия състав по т.д.№ 197/2018г.
За изчисляване
размерите не са необходими специални знания: сумите представляват умножаване на
уговорената според чл.19 от договора неустойка от 100 евро на ден по просрочените дни – 505. Или
дължимите суми са следните: - на ищеца Д.А. - сумата от 12 625 евро като част
от сумата от 25 250 евро, представляваща мораторна неустойка по
чл. 19 от договора, начислена за периода от 14.10.2016 г. до 28.02.2018 г.
вкл., ведно със законната лихва от завеждането на делото на 11.10.2019 г. до
окончателно изплащане; - на всеки
един от останалите ищци - сумата от по 4 208,33 евро като част от сумата
от по 12 625 евро, представляваща мораторна неустойка по чл. 19 от договора,
начислена за периода от 14.10.2016 г. до 28.02.2018 г. вкл., ведно със
законната лихва от завеждането на делото на 11.10.2019 г. до окончателно
изплащане.
Неоснователни са и останалите
възражения на ответната страна. Присъдените в настоящото производство суми не
биха могли да бъдат „редуцирани“ до приетата в Решение № 2062/ 21.12.2015г. по
гр.д. 8796/2014 г. по описа на Районен съд – Бургас, тъй като не е изменена
методологията за изчисляване, а съдът се е занимал с разпределяне на сумата
между всички възложители по договора и съобразно това е присъдил дължимата част
на Д.А.. Периодът, в който се твърди, че управителят на ответника Дончо Желязков
нямал контрол върху дружеството, е без значение за спора. Договорът е сключен с
дружеството и ако в определен период от време „Домино“ ООД е търпяло загуби
поради някакви причини (вкл. ако е било „откраднато“), то същите са за негова
сметка, а не на ищците. Дружеството следва да търси обезщетение от лицето/
лицата, които са го довели до такова състояние.
С оглед уважаването на
предявените искове, на основание чл. 78 ал.3 от ГПК „Домино“ ООД следва да бъде
осъдено да заплати в полза на ищците направените по делото разноски от 2010 лв.
изплатено адвокатско възнаграждение и 1975.39 лв. внесена държавна такса или
общо 3985.39 лв., съобразно приложения списък по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното и
на основание чл.92, чл.86, вр.чл.79 от ЗЗД, Бургаският окръжен съд
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА „Домино“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ № 7, партер, р-нт „Домино“, представлявано от управителя Дончо
Стоянов Желязков, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адрес:***
- адв. К. Димитров К.,*** 12 625 (дванадесет хиляди шестстотин двадесет и пет)
евро като част от сумата от 25 250 евро, представляваща мораторна неустойка по
чл. 19 от договор за строителство от 26.04.2011г., начислена за периода от
14.10.2016 г. до 28.02.2018 г. вкл., ведно със законната лихва от завеждането
на делото на 11.10.2019 г. до окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Домино“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ № 7, партер, р-нт „Домино“, представлявано от управителя Дончо Стоянов
Желязков, със съдебен адрес:*** да заплати
в полза на З.В.А., ЕГН **********, с адрес: *** (като наследница на лицето А.Х.А.,
ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 26.12.2013 г.), със съдебен адрес:***,
адв. К. Димитров К.,*** 208.33 (четири хиляди двеста и осем евро тридесет
и три евроцента) като част от сумата от по 12 625 евро, представляваща
мораторна неустойка по чл. 19 от договор за строителство от 26.04.2011г.,
начислена за периода от 14.10.2016 г. до 28.02.2018 г. вкл., ведно със
законната лихва от завеждането на делото на 11.10.2019 г. до окончателно
изплащане.
ОСЪЖДА „Домино“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ № 7, партер, р-нт „Домино“, представлявано от управителя Дончо
Стоянов Желязков, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на А.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** (като наследник на
лицето А.Х.А., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 26.12.2013 г.), със
съдебен адрес:***, адв. К. Димитров К.,*** 208.33 (четири хиляди двеста и
осем евро тридесет и три евроцента) като част от сумата от по 12 625 евро,
представляваща мораторна неустойка по чл. 19 от договор за строителство от
26.04.2011г., начислена за периода от 14.10.2016 г. до 28.02.2018 г. вкл.,
ведно със законната лихва от завеждането на делото на 11.10.2019 г. до
окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Домино“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ № 7, партер, р-нт „Домино“, представлявано от управителя Дончо
Стоянов Желязков, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на В.А.А., с ЕГН **********, с адрес: *** (като наследница
на лицето А.Х.А., ЕГН **********, бивш жител ***, починал на 26.12.2013 г.),
със съдебен адрес:***, адв. К. Димитров К.,*** 208.33 (четири хиляди
двеста и осем евро тридесет и три евроцента) като част от сумата от по 12 625
евро, представляваща мораторна неустойка по чл. 19 от договор за строителство
от 26.04.2011г., начислена за периода от 14.10.2016 г. до 28.02.2018 г. вкл.,
ведно със законната лихва от завеждането на делото на 11.10.2019 г. до
окончателно изплащане.
ОСЪЖДА „Домино“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, бул.
„Демокрация“ № 7, партер, р-нт „Домино“, представлявано от управителя Дончо
Стоянов Желязков, със съдебен адрес:*** да заплати в полза на Д.Х.А., ЕГН **********, с адрес ***, З.В.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, А.А.А., ЕГН **********, с адрес: *** и В.А.А., с ЕГН **********,
с адрес: ***, последните трима в качеството на наследници на лицето А.Х.А., ЕГН
**********, бивш жител ***, починал на 26.12.2013 г., всички със съдебен адрес:***,
адв. К. Димитров К.,*** сумата от 3985.39 (три хиляди деветстотин осемдесет и пет лв.
тридесет и девет ст.) направени по
делото разноски.
Решението е постановено
при участието на трети лица – помагачи на ответника „Домино“ ООД, ЕИК *********
- М.Г.Д., ЕГН **********, адрес: *** и „Стомар“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Тамара“ № 59.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Апелативен съд – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: