Р Е Ш Е Н И
Е
№ 283
град Пловдив, 04.02.2020 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІ
к.с., в открито заседание на петнадесети януари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
Председател: Явор Колев
Членове: Янко
Ангелов
Величка Георгиева
при
секретаря Полина Цветкова и участието на прокурора Стефани Черешарова,
като разгледа докладваното от член-съдия Ангелов Касационно АНД № 3746 по описа
за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на глава XII от АПК.
Делото е образувано по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по труда“ Пловдив, срещу Решение №1819
от 09.10.2019 година постановено по АНД № 4020
от 2019 година по описа на Районен съд – Пловдив, с което решение е отменено
Наказателно постановление № 16-002551 от
17.06.2019г. издадено от Директора на Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив, с което на „Крон Секюрити”
ЕООД, с ЕИК *********, на основание чл. 416, ал.5 вр.
с чл. 414, ал.1 от Кодекса на труда КТ/ е наложено административно наказание -
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 2000 лв. /две хиляди/ лева за нарушение по
чл.152 от Кодекса на труда.
В съдебното заседание - Дирекция „Инспекция по труда“
Пловдив чрез служител с юридическо образование /пълномощник на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда” Пловдив / Н.К.поддържа
жалбата, като намира атакуваното решение за незаконосъобразно и неправилно. С
касационната жалба се иска да се постанови решение, с което да отмени изцяло
решението на първоинстанционния съд и да постанови друго такова, с което да потвърди
наказателното постановление.
Ответникът по жалбата – „Крон Секюрити”
ЕООД чрез пълномощник адв. П. оспорва жалбата.
Поддържа се, че съдът правилно, при констатираното нарушение е отменил издаденото НП.
Прокурор от Окръжна прокуратура – Пловдив, в свое
заключение намира решението на първоинстанционния съд за неправилно, а жалбата
за основателна.
Административен
съд Пловдив, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на
обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на
чл. 348 от НПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и
съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218 ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока
по чл. 211 от АПК, а по същество за основателна.
За да постанови своето решение, районният съд приел за
установена следната фактическа
обстановка:
На 03.04.2019г.
била извършена проверка в супермаркет „Лидл", находящ се в гр. Пловдив, на бул. „Източен" № 30, на
който обект физическата охрана се осъществявала
от служители на „Крон Секюрити" ЕООД. Във връзка
с проверката били изискани документи, сред които графици за работа и
присъствени форми за работещите в обекта, които били представени в Дирекция
„Инспекция по труда"- Пловдив на 15.04.2019г.
От представените графици за дежурства на охранителите
за месеците февруари и март 2019г., Н.Б.
- главен инспектор в Дирекция „Инспекция по труда” – Пловдив, установил
че от страна на работодателят „Крон Секюрити"
ЕООД на 01.03.2019г. не е била осигурена непрекъсната междудневна
почивка в размер не по-малко от 12 часа на Б.М.– „охранител“ на обекта - супермаркет „Лидл"
в гр. Пловдив, бул."Източен" № 30.
От представените графици Н.Б. - действащ като актосъставител констатирал, че на 28.02.2019г. М.е работил
на обекта до 22:00 часа, а на 01.03.2019г. е започнал работа в 07:00 часа, като
осигурената му междудневна почивка била с
продължителност 9 часа.
За констатираното на „Крон Секюрити"
ЕООД е съставен АУАН с №16-002551/29.05.2019г.
за извършено нарушение на чл.152 от Кодекса на труда.
При така посочените факти, съдебен състав на Районен
съд Пловдив е приел, че по делото не са налице не са налице
категорични и безспорни доказателства за извършено от дружеството - ответник
нарушение на чл.152 от Кодекса на труда.
Съгласно чл. 152 от КТ, работникът или служителят има
право на непрекъсната междудневна почивка, която не
може да бъде по-малко от 12 часа.
За да отмени НП съдът е счел, че по делото не са
налице категорични и безспорни доказателства за извършено нарушение на чл.152
от Кодекса на труда, като за да обоснове този извод е кредитирал само гласните
доказателства на свидетелите Т. и М..
Решението на районния съд е неправилно.
Съдът не е направил критичен анализ на свидетелските
показания на Т. и М., разгледани като изграждане
на възможна защитна теза, както в съвкупност със събраните писмени
доказателства.
В хода на проверката са представени графици, за които
пълномощникът на дружеството – ответник е дал писмени обяснения, че същите
представляват и присъствени форми, т.е отразяват отработеното време.
Пред първостепенният съд са представени други графици,
значително по-късно от извършената проверка, от които нарушението не се
констатира.
Дали, защо и как би кредитирал едните, или изключил
другите при формиране на вътрешното си убеждение, съдът следва да изложи
мотиви.
При релевантната преценка на решаващият съд не се
изключва и назначаване на ССЕ със задача да установи какви плащания за трудово
възнаграждение за процесния период и за кои дни са
начислени и заплатени на Б.М..
Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат
изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз
основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени
обстоятелства съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните
правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. При
мотивиране на фактическите и правни изводи на съда, същият следва да се
произнесе по фактическите и правни доводи и възражения на страните, както и да
обсъди събраните по делото доказателства и обоснове приемането им или
изключването от доказателствения материал.
Обжалваното решение не отговаря на тези процесуални изисквания
за постановяването му.
Изложеното налага извода, че съдът не е изложил
мотиви, в резултат на самостоятелна преценка на всички доказателствата по
делото и на доводите на страните. Липсата на формирани фактически и правни
изводи по наведените от страните доводи
опорочава съдебното решение и обуславя извод за неговата неправилност.
Действително, не съществува пречка съдът да възприеме всички фактически и
правни изводи на една от страните по делото, както е направено в случая, но
това може да бъде направено само след като се обсъдят доказателствата по делото
и доводите на страните
По изложените съображения, настоящата съдебна
инстанция приема, че е налице касационното основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК. Фактите от състава на нарушението следва да бъдат установени при пълно и
всестранно изследване на релевантните доказателства. В тази връзка е необходимо
при новото разглеждане на делото да бъдат обсъдени доказателства за всички относими към
установяване на нарушението факти.
Предвид изложените съображения, касационната инстанция
приема, че жалбата е основателна, а решението на районния съд, като постановено
в нарушение на 348, ал.1, т.2 от НПК, следва да се отмени като неправилно, на
основание чл.221, ал.2 от АПК, а делото на основание чл.222, ал.2, т.1 и т.2 от АПК да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Пловдив.
Поради изложеното,
Административен съд Пловдив, двадесет и първи състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение №1819 от 09.10.2019 година постановено по АНД
№ 4020 от 2019 година по описа на
Районен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Районен съд Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: