№ 13
гр. Пловдив , 13.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети декември, през две хиляди и двадесета година в
следния състав:
Председател:Момчил А. Найденов
Секретар:Илияна Й. Йорданова
като разгледа докладваното от Момчил А. Найденов Административно
наказателно дело № 20205330205148 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 20-0438-000141 от
10.03.2020г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** на Трето РУП при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на Н. М. Д., ЕГН: **********, с адрес – ***, на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/,
за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
В жалбата се посочва, че невярно и некоректно отразено е
констатираното в наказателното постановление обстоятелство, че е нарушен
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, както и че нарушението не е
конкретизирано. Още посочва, че не са спазени разпоредбите на чл.42, т.4 и
т.5 от ЗАНН, както и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, както и че не е описано
мястото на нарушението, не е оказана посоката на движение, както и други
обстоятелства. На следващо място взема становище, че наказателното
постановление не е съставено в негово присъствие и не е връчено
своевременно, а още и че случаят е малозначителен, поради късния час е
нямал време да провери къде са необходимите документи, както и че
1
размерът на глобата от 400 лева се явява прекомерен. Предлага наказателното
постановление да бъде отменено. В допълнителна молба поддържа жалбата,
като добавя, че чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането е само санкционна, а
не материална норма, каквато не е посочена, като отново предлага
наказателното постановление да бъде отменено.
Ответната страна – Трето РУП при ОД МВР – гр.Пловдив не изпраща
представител, в молба-становище посочва, че не са налице процесуални
нарушения, които да нарушават правото на защита на жалбоподателя,
фактическата обстановка е изяснена, в административната преписка се
съдържат достатъчни по своя обем, категорични и безспорни доказателства,
които да доказват вината на жалбоподателя и да обуславят
административнонаказателната му отговорност. Предлага жалбата да бъде
оставено без уважение, а наказателното постановление да бъде потвърдено,
както и да бъде присъдено възнаграждение за представителство от
юрисконсулт.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в
преклузивния срок по ал. 2 от този текст, като препис от наказателното
постановление е връчен на 03.08.2020г., видно от приложената към
наказателното постановление разписка, а жалбата е подадена до РС –
Пловдив чрез ОД МВР – Пловдив на 10.08.2020г., съгласно отразеното в
товарителница на „Еконт“ /л.18/. Жалбата също така е подадена от
легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/ , при наличие
на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд /по
местоизвършване на твърдяното нарушение/, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 26.02.2020г., около 00:35 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Цар Борис III
2
Обединител“ № 37, свидетелите П. М. Ф. и П. М. П., в качеството им на
служители на Трето РУП при ОД МВР – гр.Пловдив спряли за проверка МПС
– лек автомобил „Дачия“, модел „Логан“, с рег.№ „***“, като констатирали,
че последното МПС било управлявано от жалбоподателя Н. М. Д., ЕГН:
**********. При проверката свидетелите Ф. и П. още установили,
включително след проверка в сайта на „Гаранционен фонд“ че за МПС с рег.
№ „***“, собственост на „ДДД-ММ“ ООД, нямало сключен и действащ
договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“.
С оглед на горното жалбоподателят Н. М. Д. бил призован в сградата на
Трето РУП при ОД МВР – гр.Пловдив, където свидетелят Й. Р. К., в
качеството му на ***, в присъствието на жалбоподателя, съставил АУАН с
бланков № 785938 от 26.02.2020г. срещу Д. за нарушение на чл.638, ал.3 от
Кодекса на застраховането, който последният подписал, като отразил, че няма
възражения. Въз основа същия акт било издадено обжалваното наказателно
постановление.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се
установява по безспорен и категоричен начин от показанията на разпитания в
хода на съдебното следствие свидетели П. М. Ф., П. М. П. и Й. Р. К..
Последните помнят случая, подробно описват констатираната фактическа
обстановка, включително, че за същото МПС след проверка не била
установена сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Съдът намира показанията на свидетелите П. М. Ф., П. М.
П. и Й. Р. К.за последователни, логични, непротиворечиви и съответстващи на
събраната по делото доказателствена съвкупност и оценява последните като
истинни. От същите показания се установява начина на констатиране
извършените нарушения, фактите по същите, както и процедурата по
съставяне на акта.
Същата фактическа обстановка се установява и от приложените по
делото писмени доказателства – заверено копие от разпечатка база данни
„Гаранционен фонд“ от която се установява, че към 26.02.2020г., около 00:35
часа, за МПС с рег.№ „***“ няма сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“, такава е сключена след
3
проверката, а именно – в 10:19 часа на 26.02.2020г..
Относно приложението на процесуалните правила: С оглед
изложеното, съдът след запознаване с приложените по дело АУАН и НП
намира, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните
изисквания на ЗАНН, като издадени от компетентни органи притежаващи
нужните правомощия за тези действия, съгласно така представената Заповед
№ 317з-3985 от 22.10.2018г. на директора на ОД МВР – Пловдив, както и
Заповед № 8121к-4207/28.02.2020г. на министъра на вътрешните работи, като
за актосъставителя следва да се съобрази и разпоредбата на чл.647, ал.1. във
вр. с чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането. При съставянето на АУАН и
при издаването на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните
правила, които да водят до опорочаване на административно - наказателното
производство по налагане на наказание санкция на жалбоподателя. АУАН е
издаден при спазване на императивните изисквания на чл.42 и чл.43 от ЗАНН
и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на
защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл.44 от ЗАНН в три
дневен срок от съставяне на акта да направи и писмени възражения по него.
Атакуваното НП съдържа реквизитите по чл.57 от ЗАНН и в него не
съществуват съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита
на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 от ЗАНН.
По отношение на правилността на наказателното постановление - в хода
на съдебното следствие, при преценка на цялата доказателствена съвкупност,
се установяват достатъчно данни за извършено деяние, с което
жалбоподателят Н. М. Д., ЕГН: **********, с адрес – *** виновно е нарушил
разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането – за това, че на
26.02.2020г., около 00:35 часа, в гр.Пловдив, на бул.„Цар Борис III
Обединител“ № 37, без да е собственик, е управлявал МПС – лек автомобил
„Дачия“, модел „Логан“, с рег.№ „***“, във връзка с чието притежаване и
използване няма сключен и действащ договор за задължителна застраховка
"Гражданска отговорност" на автомобилистите.
Съдът намери за неоснователно възражението на жалбоподателя, че
невярно и некоректно отразено е констатираното в наказателното
постановление обстоятелство, че е нарушен чл.638, ал.3 от Кодекса за
4
застраховането, доколкото съставомерните по същото обстоятелства бях
установени, съгласно посоченото.
Още неясно е в какъв смисъл нарушението „не е конкретизирано“,
доколкото обстоятелствата по същото са подробно описани. Що се отнася до
становището, че не са спазени разпоредбите на чл.42, т.4 и т.5 от ЗАНН, както
и на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, то последното е съвсем бланкетно и не
може да бъде коментирано от съда.
На следващо място, съдът намери за неоснователно и възражението, че
в АУАН и наказателното постановление не е описано мястото на
нарушението, не е оказана посоката на движение, както и други
обстоятелства. Мястото на нарушението е съвсем конкретно посочено, а
именно - гр.Пловдив, на бул.„Цар Борис III Обединител“ № 37, а посоката на
движение няма никакво отношение към обсъжданото нарушение, което не е
свързано с ПТП или др. подобно, за да бъде изследвана посока на движение и
т.н..
Съдът намери за неоснователно и възражението, че наказателното
постановление не е съставено в негово присъствие и не е връчено
своевременно. Присъствие на нарушителя при издаване на наказателното
постановление е нещо, което ЗАНН не предвижда, а въпроса за връчването на
същото няма никакво отношение към неговата законосъобразност, а е от
значение единствено за преценка момента на влизане в сила.
Не може да бъде споделено и възражението, че случаят е
малозначителен, поради късния час жалбоподателят е нямал време да провери
къде са необходимите документи, доколкото фактът на липса съответната
застраховка не се установява от непредставянето на документи при
проверката, а включително и от справката в база данни на „Гаранционен
фонд“. Още повече неясно остава защо ако поради късния час
жалбоподателят е нямал време да провери къде са „необходимите
документи“, то не представи същите на съда в хода на настоящото
производство, за да докаже наличието на съответния договор за застраховка.
Съдът намери за неоснователно и възражението, че чл.638, ал.3 от
Кодекса за застраховането е само санкционна, а не материална норма, каквато
5
не е посочена. Последното е неправилно, доколкото разпоредбата на чл.638,
ал.3 от Кодекса за застраховането съдържа правило за поведение, а именно –
забраната за Лице, което не е собственик, да управлява моторно превозно
средство, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите.
Също така съдът намери, че в случая не се констатират основания за
приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН. Конкретното установеното
нарушение, както и обстоятелствата по същото разкриват една степен на
обществена опасност на деянието, типична за общия случай на нарушение
разпоредбата на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, отчетена от
законодателя при въздигане на деянието в нарушение. Процесното нарушение
е такова на простото извършване и законодателят е предвидил обществената
опасност на подобно деяние, като последната не е необходимо /и не е
възможно/ да се установява във всеки отделен случай.
При разглеждане въпроса за съответствието на наложеното наказание с
тежестта на нарушението следва да се има предвид, че съгласно разпоредбата
на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането, за същото нарушение е
предвидено административно наказание – глоба в размер на 400 лева. В
случая законодателят е предвидил наказания, без да предоставя възможност
на наказващия орган да индивидуализира същото в определени граници.
Санкционните разпоредби са приложени правилно, поради което следва
неизбежният извод, че така наложените наказания отговарят на тежестта на
установените нарушения.
С оглед изхода на спора, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.144
от АПК, вр. чл.78, ал.1 от ГПК, съдът следва да присъди разноски на
въззиваемата страна, както искане е сторено от същата, чрез процесуални и
представител. Съгласно чл. 63, ал. 5 ЗАНН в полза на юридически лица се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по
реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Последната разпоредба от своя
страна при определянето на максималния размер на възнаграждението
6
препраща към Наредба за заплащането на правната помощ (Обн. ДВ бр. 5 от
17.01.2006 г.). Съгласно чл. 27е от Наредбата възнаграждението за защита в
производства по ЗАНН е от 80 до 120 лева. Във въззивното производство
наказващият орган е защитаван от юрисконсулт, който е изготвил писмено
становище. Съдът намира, че делото не разкрива нито фактическа, нито
правна сложност, за разглеждането е в рамките на няколко заседание, с кратка
продължителност, както и процесуалното представителство се изразява
единствено в депозиране на писмено становище, без явяване поред съда.
Поради което съдът намира, че справедливият размер на възнаграждението за
защита от юрисконсулт е 80 лева, който съответства на минималния размер,
предвиден в чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр. първо, пред. първо от
ЗАНН, Районният съд Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 20-0438-000141 от
10.03.2020г., издадено от С. Ю. Х., на длъжност *** на Трето РУП при ОД
МВР – гр.Пловдив, с което на Н. М. Д., ЕГН: **********, с адрес – ***, на
основание чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането е наложено
административно наказание – глоба в размер на 400 лв. /четиристотин лева/,
за нарушение на чл.638, ал.3 от Кодекса на застраховането;
ОСЪЖДА Н. М. Д., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на ОД МВР -
Пловдив сумата от 80,00 (осемдесет) лева, представляваща разноски по
делото за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от получаване на
съобщението от страните, че същото е изготвено и обявено, пред
Административен съд – гр.Пловдив, на основанията, предвидени в
Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7