№ 204
гр. Троян, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТРОЯН, IV-ТИ СЪСТАВ - ГРАЖДАНСКИ, в
публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Ютерова
при участието на секретаря Мария Хр. Станчева
като разгледа докладваното от Десислава Г. Ютерова Гражданско дело №
20214340101063 по описа за 2021 година
Д. С. М. от гр. Троян, обл. Ловешка е предявила срещу В.Г.Ц. – гр. Троян
/ВГЦ/, представител полк. С.Ц., иск с правно основание чл. 200 ал. 1 от
Кодекса на труда за сумата 80 000 лева, представляващи обезщетение в
резултат на настъпила смърт на П.М. при трудова злополука на 20.08.2020 г.
М. твърди, че е съпруга на П.М., който е работил на длъжност „п.“. На
посочената дата М. е бил на работа и при настъпила трудова злополука е
починал.
Ищцата излага, че със съпруга си са имали дългогодишен брак, през
който са изградили семейство и са отгледали две деца. След смъртта на
съпруга си ищцата преживява тежък емоционален срив, тъй като губи своя
най-близък и любим човек и остава сама без съпруг и морална и материална
подкрепа. Ищцата е диспансеризирана през 2014 г. с диагноза „хипертонично
сърце". Твърди, че смъртта на съпруга й е довела до дълбока психологична
травма, негативни преживявания, болки и страдания с голям интензитет,
които все още не може да преодолее и които обуславят правния й интерес от
предявяване на настоящия иск за обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди.
Ищцата се явява лично в с. з. и е представлявана в процеса от адв. С. Д.
от ЛАК, която моли съда да уважи изцяло исковата претенция и присъди
1
обезщетение на ищцата в размер на 80 000 лева.
По реда на чл. 131 от ГПК на ответника е представено копие от ИМ и
доказателствата, в месечния срок е представен отговор, с който е изразено
становище по иска, направени са доказателствени искания. Ответника излага
обстоятелства, от които извежда, че е налице съпричиняване от страна на
починалото лице.
В с. з. В.Г.Ц. – гр. Троян се представлява от юриск. Х.Й., която моли
съда изцяло да отхъврли така предявения иск, алтернативно – да присъди
обезщетение в по-малък размер.
На основание чл. 219 от ГПК като трето лице в процеса е
конституирана Застрахователна компания „Лев инс“ АД. Представен е
отговор, с който се оспорва предявения иск. Изложено е, че по процесната
застрахователна полица не е постъпила застрахователна претенция относно
застр. събитие, настъпило на 20.08.2020 г.
От приложените към делото писмени доказателства: Препис-извлечение
от акт за смърт на П.Д. М., изд. от Община Троян, удостоверение за
наследници изх. № 02-04-871 от 02.06.2021 г., изд. от Община Троян,
Декларация за трудова злополука, Разпореждане № 51041020 от 15.10.2020 г.,
Протокол № Ц5103-10-2 от 13.10.2020 г., Трудов договор № З-1054 от
31.10.2007 г. с Поделение 24430 – Троян, Допълнително споразумение № З-
1054/01.07.2019 г. с В.Г.Ц. – Троян, Длъжностна характеристика рег. № 24-09-
995/07.06.2019 г., Постановление за прекратяване на досъдебно производство
от 04.11.2020 г., Амбулаторен лист № 4442 от 11.11.2014 г., Договор за
застраховка № УД 15-10/05.02.2020 г., Заповед, относно издаване на
инструкции и правила за безопасна работа с машини и съоръжения на
основание ЗБУТ с № РД-83/30.01.2020 г. и Утвърдена инструкция за
безопасна работа при работа на офсетови машини, Извлечение от книга за
инструктаж, Карта за оценка на риска, Заповед, относно обявяване на Списък
на работните места и видове работи ,при които е задължително да се
използват лични предпазни средства и определяне реда за употребата им с №
РД-77/29.01.20200 г., Раздавателно-приемателна ведомост, Списък на
работещите при специфични условия на труд от В.Г.Ц. – Троян с рег. №
3ВГЦ-708/11.06.2020 г., Заповед, относно извършване на профилактични
медицински прегледи № РД-235/11.06.2020 г., Списък на групата работещи
2
при специфични условия на труд, подлежащи на годишен профилактичен
преглед с рег. № 3ВГЦ-756/18.06.2020 г., Справка от Национален
статистически институт, Договор № УД 15-10/05.02.2020 г., Застрахователна
полица № 91032010002029 за застраховка „Злополука“, Съгласно договор №
УД 15-10/05.02.2020 г., Застрахователна полица № 91032010002027 за
застраховка „Злополука“, Съгласно договор № УД 15- 10/05.02.2020 г.,
Застрахователна полица № 91032010002030 за застраховка „Злополука“,
Съгласно договор № УД 15-10/05.02.2020 г., писмо от „МБАЛ – Троян“
ЕООД, писмо от ЦСМП –Ловеч, ДП № 51-РП/2020 г., състоящо се от два
тома от Военно окръжна прокуратура София, копие от Удостоверение за
граждански брак № 0530167 от 19.05.1985 г., изд. от Общински народен съвет
Троян, удостоверение изх. № 537 от 29.09.2022 г. от „К.“ и Договор за
потребителски паричен кредит № 4171853, от показанията на разпитаните
свидетели по делото В.П. М., С.Ц.П., М.И.А., Т.Н.Д., Д.Й.П., В.А.В. и К.И.Д.,
съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представеното у-ние за наследници П.Д. М. е починал на
20.08.2020 г. и негови закони наследници са съпругата му Д. С. М. и двете им
деца Д.П. М. и В.П. М..
М. е работил по трудов договор във В.Г.Ц. - Троян като цивилен
служител на длъжност „п.“, в секция „печат" в сектор „п.", код по длъжностно
ниво И1-13 и код по Нац. класификация на професиите и длъжностите от
2018 г. - 3119 3038 и длъжностна характеристика № 24-09-995 от 07.06.2019 г.
съгласно допълнително споразумение № 3-1054 от 01.07.2019 г. към трудов
договор № 3-1054 от 31.10.2007 г.
На 20.08.2020 г. М. бил на работа и докато почиствал печатарския вал
на машината, на която работел, паднал от стъпенката на пода, при което
претърпял тежка черепно – мозъчна травма, в следствие на което починал.
Относно настъпилата трудова злополука, съда е възприел показанията на
свидетелите Т.Д., Д.П., В.В. и К.Д., които са колеги и заедно са работили с
М.. В деня на инцидента М. се явил на работа, бил облечен с работен
гащеризон, но с всекидневни обувки, а не с работни, каквито били
изискванията по инструкция за безопасност на труда. Машината, на която
работел се нуждаела от почистване на валовете. Свидетелят Д. работел в
същата зала 118, където била и машината на М.. Излага, че бил на два-три
метра от мястото и чул нещо да пада, когато отишъл видял, че П.М. е на
земята. Тогава дошли и другите свидетели, веднага се обадили на Бърза
помощ. Медицинските работници констатирали смъртта на М.. Свидетелите
заявяват, че не знаят М. да е имал сериозни заболявания, имал е високо
кръвно и е пиел лекарства за това. Имало е дни когато се е чувствал зле,
получавал е вдървяване на краката и един път е идвал за него екип на Бърза
3
помощ. Излагат, че не са го виждали да идва в нетрезво състояние на работа,
не знаят какви са били отношенията му със съпругата, тъй като той не е
споделял с тях.
За настъпилия инцидент веднага бил уведомен началника на В.Г.Ц. –
полк. Ц.. Веднага за случая е докладвано на Регионална служба „В.п.“ – гр. П.
Работодателят е подал декларация за трудова злополука на 24.08.2020 г.
в ТП на НОИ – гр. Ловеч. След проведено разследване на злополуката,
отразено в протокол № Ц5103-10-3 от 13.10.2020 г. с разпореждане №
51041020 от 15.10.2020 г., издадено от ТП на НОИ, декларираната злополука
е приета за трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 от КСО.
Ответника е представил подробни доказателства относно проведен
инструктаж за безопасност на труда на служителите в центъра. За работното
място на М. е изготвена оценка на риска за здравето и безопасността на
работата. От представените доказателства се установява, че същия е
инструктиран по безопасност на труда, за което се е подписал. М. е получил и
работно облекло и обувки, с които е бил длъжен да изпълнява трудовите се
задължения.
Установява се, че е проведено досъдебно производство по случая № 51-
р.п./2020 г. по описа на Военна окръжна прокуратура – гр. София, по което е
установен механизма на настъпилата трудова злополука и е прието, че няма
виновни лица, съпричастни към причиняването на черепно-мозъчната травма
и смъртта на П.М.. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-
медицинска експертиза в досъдебното производство е установено, че причина
за смъртта на П.М. и била тежка черепно-мозъчна травма, изразяваща се в
масивно счупване на черепната кухина с две разкъсно-контузни рани в
тилната област с излив на кръв под меките мозъчни обвивки, при което
смъртта е била неизбежна. Механизмът на причиняване на увреждането е
падане на тялото от стъпенка на машината и удар на главата в подовата
настилка със значителна сила. С постановление от 04.11.2020 г. на Военно-
следствен участък – гр. П. ВОП – гр. София досъдебното производство е
прекратено.
Видно от представения договор № УД 15-10/05.02.2020 г., сключен
между Министерство на отбраната и „Лев инс“ АД военно служещите, както
и цивилните служители в МО са били застраховани за настъпване на
злополука при изпълнение на служебните си задължения.
Твърденията на ищцата за преживените от нея болки и страдания,
вследствие смъртта на съпруга й и съществувалата между тях приживе силна
емоционална връзка, отношения на обич и привързаност, се потвърждават от
показанията на свидетелите В. М., С.П. и М.А.. М. е дъщеря на ищцата и
съответно на починалия П.М., излага, че родителите й винаги са били заедно,
имали са общо домакинство и са пазарували заедно. Двамата са помагала на
дъщеря си при отглеждане на детето й. Свидетелката е прекарвала доста
време при тях. Баща й е имал високо кръвно и майка й винаги се е грижила за
4
него. М. заявява, че не е виждала баща й да злоупотребява с алкохола. Излага,
че майка й много тежко е преживяла неговата смърт, оттогава не я оставя
сама. Д. М. е имала здравословни проблеми, които след смъртта на съпруга й
са се задълбочили. Не се е възстановила психически все още. Сходни са
показанията и на С.П., който живее на семейни начала с В. М., който също
много често е гостувал на родителите на В. М. и има преки наблюдения върху
техните отношения. Двамата са живели заедно, свидетеля не е присъствал на
семейни скандали. Излага, че малко преди да почине М., двамта с ищцата са
правили ремонт на жилището си, с общи средства. Свидетелят М.А. е семеен
приятел на Д. и П.М.и, излага, че често са си ходили на гости и неговите
възприятия са, че са имали нормални отношения. Били са задружно
семейство, заедно са живеели в едно домакинство. А. излага, че не е
присъствал на скандали между тях, П. не му се е оплаквал от съпругата си.
Свидетелите излагат, че М. не е прекалявал с употребата на алкохол и не е
имал сериозни здравословни проблеми. Установява се от показанията им, че
ищцата изключително тежко преживява загубата на внезапно починалия си
съпруг. И към момента й е изключително трудно, че е изгубила неговата
подкрепа и и се налага да живее и да се справя сама.
Правни изводи: За да бъде уважена претенцията по чл. 200 от КТ е
необходимо да бъде установено съществуването на трудово правоотношение,
настъпването на трудова злополука при или по време на работа, претърпени
вреди и причинна връзка между вредите и злополуката.
С оглед изложените факти, съдът приема, че по делото е установено
несъмнено, че пострадалият служител към момента на увреждането се е
намирал в трудовоправни отношения с ответника, като увреждането е
причинено при изпълнение на трудовите му функции, злополуката е призната
за трудова по надлежния ред, както и че в резултат на нея е настъпила
смъртта му. Следователно, по делото са доказани предпоставките по чл. 200
от КТ за ангажиране на обективната и безвиновна отговорност на ответника –
работодател, който следва да възстанови вредите, понесени от смъртта на
пострадалото лице, в резултат на настъпилата трудова злополука, които
търпят неговите близки, в частност съпругата му Д. М.. В случая
обезщетението за неимуществени вреди от смъртта на пострадал от трудова
злополука следва да възмезди страданията, загубата на морална опора и
подкрепа, понесени от неговата съпруга, в случай, че тя е преживяла такива.
По принцип ищцата е сред кръга от лицата по смисъла на ТР № 1/21.06.2018
г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, които имат право да
претендират обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на
5
близък и е измежду лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС №
5/24.11.1969 г., а дали и в какъв размер да бъде обезщетението е въпрос на
доказване на настъпили вреди.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. По въпроса за
критериите при оценката на съда е формирана съдебна практика, обобщена с
т. ІІ от ППВС № 4/23.12.1968 г., според която понятието "справедливост" не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни и
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от
съда при определяне размера на обезщетението, като при причиняване на
смърт от значение са възрастта на увредения, общественото му положение,
отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение за
неимуществени вреди. Тези вреди нямат парична оценка, поради което
обезщетението за тях се определя по вътрешно убеждение от съда, който
следва да прецени специфични обстоятелствата във всеки конкретен случай,
за да определи размера на обезщетението. Целта на законовата разпоредба е
да се репарират в относително пълен обем претърпените болки, страдания и
неудобства, които с оглед характера си, са трудно оценими.
В случая в резултат на процесната трудова злополука е настъпила
внезапната загуба на изключително близък на ищцата човек – нейния съпруг,
с който се установи, че са бил в брак от дълги години, живеели са заедно в
едно домакинство, с общи парични средства. В тази връзка съда намира
твърденията, че ищцата и съпруга й са били в лоши отношения на ВГЦ –
Троян, за недоказани. П.М. е бил опора и подкрепа за своята съпруга, която
след неговата смърт живее сама и може да за разчита единствено на помощ от
децата си, които също имат семейства и деца, за които се грижат.
Твърденията на ответника за съпричиняване от страна на П.М.
останаха недоказани. Безспорно се установи в процеса, че в деня на
злополуката М. се е явил на работа с ежедневни обувки, но липсват
доказателства дали това е именно причината същия да падне от машината и
да се стигне до фаталния край. Не се установи и същия да е бил в нетрезво
състояние, което също да е довело до настъпване на злополуката. Не се
установи и наличие на такова здравословно състояние, което да възпрепятства
изпълнението на служебните му задължения.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя по справедливост,
съгласно чл. 52 от ЗЗД. Съобразявайки всички конкретни обстоятелства,
обсъдени в настоящия акт, съдът счита, че справедлив и обективен размер на
обезщетението за причинените болки и страдания на ищцата, в следствие
6
на смъртта на съпруга й е сумата от 40 000 лева като същата ще
обезщети претърпените неимуществени вреди от ищцата, изразяващи се в
болки и страдания. Съда отчита факта, че ищцата все още не е преживяла
внезапната смърт на съпруга си, че е загубила опората и грижата от негова
страна, че ще се наложи да живее и да се справя сама.
До този размер искът ще следва да бъде уважен, като за разликата до 80
000 лева следва да се отхвърли като неоснователен.
Доводите, че искът следва да бъде отхвърлен, поради наличието на
валидна застраховка "Трудова злополука", не могат да бъдат споделени, при
все че по делото не се твърди и установява да е заплащано застрахователно
обезщетение по същата. Въпросът дължимо ли е такова, лежи извън предмета
на настоящия спор и не следва да бъде обсъждан. По принцип заплащането на
обезщетение от страна на застрахователя в полза на ищцата би довело до
намаляване на дължимото от работодателя обезщетение, в случай че размерът
на определено от съда обезщетение надхвърля изплатеното от застрахователя
такова. В процеса обаче, третото лице помагач ЗД „Лев инс“ АД направи
възражение, че не е получило уведомление за настъпило застрахователно
събитие.
Относно разноските: и двете страни за предявили претенции за
присъждане на разноски. М. е представила списък по чл. 80 от ГПК, видно от
който същата претендира присъждане на заплатения от нея адв. хонорар в
размер на 3 230 лева. Ответникът е направил възражение за прекомерност,
което съда намира за неоснователно. Съобразно действащата редакция на
Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адв. възнаграждения, така
договорения и заплатен хонорар на пълномощника на ищцата е към
минимума, поради което и същия не следва да бъде редуциран. На основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК ще следва ВГЦ – Троян да за плати на М. сумата 1 615
лева, разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Ответника ВГЦ също е поискал от съда присъждане на съдебно-
деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Съда съгласно
Наредба № 1/2004 г. определи минимално възнаграждение в размер на 2 930
лева. На основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ще следва ищцата да заплати на
ответника сумата 1 465 лева, разноски, съразмерно с отхвърлената част от
иска.
7
Ще следва на основание чл. 78 ал. 6 от ГПК ответника да бъде осъден
да заплати държавна такса в размер на 1 600 лева – 4% върху размера на
уважената част от иска.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 200 ал. 1 от КТ В.Г.Ц., седалище и адрес:
гр. Троян, ул. „Х.Ц.“ № 1, представляван от полк. С.Ц. да заплати на Д. С. М.,
ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „Г. С. Р.“ № 97 сумата 40 000 –
четиридесет хиляди лева, представляващи обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, в резултат на настъпилата при трудова злополука
смърт на нейния съпруг П.Д. М. на 20.08.2020 г., ведно със законната лихва,
считано от 20.08.2020 г. до окончателното заплащане на сумата, като иска до
пълния му размер от 80 000 – осемдесет хиляди лева ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА В.Г.Ц., седалище и адрес: гр. Троян, ул. „Х.Ц.“ № 1,
представляван от полк. С.Ц. да заплати на Д. С. М., ЕГН **********, адрес:
гр. Троян, ул. „Г. С. Р.“ № 97 сумата 1 615,00 – хиляда шестстотин и
петнадесет лева, сторени от нея съдебно-деловодни разноски, съразмерно с
уважената част от иска.
ОСЪЖДА Д. С. М., ЕГН **********, адрес: гр. Троян, ул. „Г. С. Р.“ №
97 да за плати на В.Г.Ц., седалище и адрес: гр. Троян, ул. „Х.Ц.“ № 1,
представляван от полк. С.Ц. сумата 1 465,00 – хиляда четиристотин
шестдесет и пет лева, сторени от нея съдебно-деловодни разноски,
съразмерно с отхвърлената част от иска.
ОСЪЖДА В.Г.Ц., седалище и адрес: гр. Троян, ул. „Х.Ц.“ № 1,
представляван от полк. С.Ц. да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на ТРС сумата 1 600 – хиляда шестстотин лева, държавна
такса върху уважения размер на предявения иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.
Ловеч в двуседмичен срок от съобщението на страните.
Съдия при Районен съд – Троян: _______________________
8