Присъда по дело №1566/2024 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 40 |
| Дата: | 29 май 2025 г. |
| Съдия: | Камен Георгиев Гатев |
| Дело: | 20245220201566 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 29 ноември 2024 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Мотиви:
Обвинението е против подсъдимия П. И. К. от гр.С. за това, че на
14.06.2024 г. в гр. С. без надлежно разрешително по чл. 7 ал. 1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ „ Забранява се
производството, преработването, пренасянето и превозването,
търговията, вносът, износът, транзитът и съхраняването на наркотични
вещества от лица без лицензия, издадена при условията и по реда на този
закон“ е държал високорисково наркотично вещество включено в Приложение
№ 1 към Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични - 2,39 гр. амфетамин със съдържание 12,4
тегловни % (±)-1-фенилпропан-2-амин на стойност 95.60 лв. по цени на
наркотичните вещества пласирани на улицата съгласно Приложение към
Постановление № 106 от 02.08.2023г. за изменение на Постановление № 23 на
МС от 29.01,1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
Подсъдимият К. дава обяснения и моли да бъде оправдан.
Защитникът адв.И.Л. пледира за преценка на случая като „маловажен“ и
преквалификация на деянието по чл.354а ал.5 НК.
Обвинението се поддържа от Прокурора,така както е предявено.
Районният съд, след като обсъди и прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност, при спазване разпоредбите на чл.301
НПК, чл.14 и 18 НПК, от фактическа страна прие за установено следното:
На 14.06.2024 г. в гр.С., на свечеряване свидетелите М. С. и Д. П.,
полицейски служители при РУ С., в изпълнение на служебните си
задължения и провеждана специализирана полицейска операция се намирали
в цивилен полицейски автомобил, управляван от св.П., придвижвайки се в
района на къща,обитавана от свидетеля С. Д., за когото пък имало
информация, че се занимава с разпространение на наркотични вещества.
Свидетелите С. и П. забелязали, че от въпросната къща излиза
подсъдимия К.,държейки едната си ръка в джоба на къси панталонки, с
които бил облечен.Подсъдимият К. бил познат на св.С. поради това, че вече
бил веднъж задържан от св.С. заради притежание на наркотични вещества.
Наблизо до къщата, в неосветена част се намирал лек автомобила си ...
407 с peг. № ... чийто водач св. Л. Д. изчаквал подсъдимия К..Този автомобил
бил собственост на бащата на св.Д.. Подсъдимият К. се качил на предна
дясна седалка, до водача – св.Д. ,след което лекият автомобила си ... 407 с
peг. № ... потеглил, управляван от св.Д..
Полицейските служители М. С. и Д. П. незабавно последвали лекия
автомобила си ... 407 с peг. № ... като на едно осветено кръстовище в града
изпреварили лекия автомобила си ... 407 с peг. № ... и спрели на знак „Стоп“
1
и по този начин лекият автомобила си ... 407 с peг. № ... се оказал спрял зад
тях.
Веднага свидетелите М. С. и Д. П. излезли от полицейския автомобил,
като св.П. се насочила към водача на лекия автомобила си ... 407 с peг. № ... –
св.Л. Д., а св.С. отишъл до предната дясна врата, на седалката до която седял
подсъдимия К., и без да го изпуска от поглед отворил вратата, при което
вътре в автомобила светнала лампа и св.С. попитал К. къде е ходил и дали
има в себе си наркотици.
В този момент подсъдимият К. извършил действие , с което извадил от
задната страна на облеклото си вещи – видима банкнота от 20лв. и пакет
тютюн, при което между предната дясна седалка и прага на автомобила
изпаднала бяла бучка с неправилна форма.Виждайки бучката, св.С. бил
убеден ,че това е наркотично вещество,поради което поставил белезници на
подсъдимия К. и казал на св.П. да се обади за съдействие на колегите си, след
което на място пристигнали св.А. Д., както и дежурна оперативна група.
Св.С. попитал подсъдимия К. „какво е това“ , визирайки бялата бучка,
на което подсъдимият отговорил, че св.С. му я е подхвърлил.Св.Д. пък казал,
че не знаел нищо за тази бучка и дори не знаел, че К. е ходил до къщата на
св.Д., а просто го е изчакал и забрал да отидат на заведение.
Процесната бяла бучка била иззета с Протокол за претърсване и
изземване на автомобила от 14.06.2024г., в който за иззетата вещ подсъдимият
К. записал обяснение – „не е моя“.
Подсъдимият П. К. предал с протокол за доброволно предаване късите
панталони с които бил облечен и суитшърт, на които бил извършен оглед.
Иззетото веществено доказателство - бучка с неправилна форма от л.а. ... 407
било представено за експертно изследване.
Видно от назначената по ДП химическа експертиза по Протокол №
1410/18.06.2024 г. на в.л.С. Б., приета и в съдебно заседание, предоставения за
изследване обект /бучката/ е с тегло 2,39 гр.
При изследването на обекта е установено, че веществото представлява
амфетамин. Съдържанието на активния наркотично действащ компонент било
12,4 тегловни % (±)-1-фенилпропан-2-амин на стойност 95,60 лв. по цени на
наркотичните вещества пласирани на улицата съгласно Приложение към
Постановление № 106 от 02.08.2023г. за изменение на Постановление № 23 на
МС от 29.01.1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството.
Било извършено изследване и на веществените доказателства — къси
панталонки и суитшърт. Видно от заключението на химическата експертиза -
Протокол № 1839/20.08.2024 г. на в.л. С. Б., приета и в съдебно заседание ,
след анализа на пробите иззети от джобовете на панталоните и суитшърта се
е установило наличие на следи от веществото тетрахидроканабинол ,поради
2
което е направен извод, че в тях е била държана марихуана.
Амфетаминът е включена в Приложение № 1 /към чл. 3 т. 1/ Списък I от
Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични като растение с висока степен на риск за общественото здраве.
Наркотичното вещество /НВ/, остатък след извършеното изследване 2,20
гр. е било изпратено и предадено в ЦМУ - гр. С. с протокол №
104594/26.09.2024 г. за съхранение. В хода на производството е установено, че
подсъдимият К. няма надлежно разрешително за държането на високорисково
наркотично вещество, каквото се изисква по чл. 7, ал. 1 от ЗКНВП.
В съдебната фаза на процеса се извърши и съдебно-психиатрична
експертиза на подсъдимия К., като са взети предвид от в.л. д-р В. Д. освен
материалите от досъдебното производство, също и приета епикриза от ДПБ
Пазарджик, свързана с период на хоспитализация от отделение за активно
лечение на подсъдимия К. в периода 02.01.2025г. – 28.01.2025г. и поставена
диагноза „ F19.5 Разстройства вследствие комбинирана употреба на
психоактивни Вещества.Психотично разстройство“ ,като са поставени
въпроси : дали към момента на деянието на 14.06.2024г. ,както и към момента
на изследването подсъдимият е вменяем и може ли да разбира свойството или
значението на деянието и да ръководи постъпките си?“. Съдебно-
психиатрична експертиза на подсъдимия К., извършена от в.л. д-р В. Д. се
прие, както и останалите експертизи без оспорване от страните,като Съдът я
кредитира като компетентно изготвена.Категорично е заключението на д-р Д. ,
че както към момента на инкриминираното деяние на 14.06.2024г. ,така и
към момента на изследването на 05.03.2025г. подсъдимият К. е бил вменяем и
е могъл да разбира свойството или значението на деянието и да ръководи
постъпките си.
Такава фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка
обясненията на подсъдимия К., показанията на свидетелите С., П. , Д., Д. и Д.,
Протокол за претърсване и изземване на автомобил от 14.06.2024г. с
фотоалбум, Протокол за доброволно предаване късите панталони и суитшърт
и протокол за оглед на веществени доказателства с фотоалбум на ,химически
експертизи по Протокол № 1410/18.06.2024 г. и Протокол №2089/28.09.2023г.
на в.л. С. Б. , както и съдебно-психиатрична експертиза на в.л. д-р В. Д..
Съдът даде вяра изцяло на показанията на свидетелите М. С. и Д. П., с
изключение марката на автомобила ,управляван от св.Л. Д..
Според св.П. автомобилът е бил марка „...“, но видно и от фотоалбум
към Протокола за претърсване и изземване става въпрос за лек автомобила си
... 407 с peг. № .... По -подробен в показанията си беше св.С., което е логично,
тъй като се установи, че св.П. е била ангажирана с проверка на водача – св.
Д.,докато именно св.С. се е заел изцяло с подсъдимия К..
Св.С. категорично заяви, че подсъдимият К. е извършил движение , с
което извадил от задната страна на облеклото си вещи – пари, видима
3
банкнота от 20лв. и пакет тютюн, при което между предната дясна седалка и
прага на автомобила изпаднала от К. бяла бучка с неправилна форма.Св.П.
каза, че не е видяла непосредствено падането на топчето/бучката/ , но чула
разговора и въпросът на св.С. към подсъдимия – „това наркотик ли е“. Св.А.
Д. също потвърди, че при идването си е видял намиращото се между предна
дясна седалка и прага процесно „топче“ /или бучка/ .
Показателна е частта от обясненията на подсъдимия К., с които заявява,
че не знае защо е казал на полицая/св.С./, че той му е подхвърлил наркотика.
Всъщност св.С. не каза точно това, а по-точно, че подсъдимият казал, че
св.С. „му подхвърлил“ въпросната бучка, а не наркотик. Но именно защото
подсъдимият К. много добре е знаел, че е държал наркотично вещество, не
направи разликата между „бучка“ и „наркотик“, въпреки че твърди, че
разбрал след теста ,че това е наркотик.Все в тази връзка, в приобщените от ДП
показания на св.Д. от ДП, на л.24 същият сочи, че „П. се караше с цивилния
полицай, беше изнервен и викаше, че полицаят му е подхвърлил наркотици“.
Показанията свидетелите С. и П. кореспондират не само помежду си,но
също и с обясненията на подсъдимия, в които на практика не отрече, че от
него е изпаднала процесната „бучка“.В този аспект и в показанията си св.Д.
заяви, че видял П. /К./ да изхвърля нещо,което после се оказало, че е
наркотик,а след като св.Д. слязъл от колата полицаите му показали това нещо
и видял, че е топче, по -бяло.
Съдът оцени като несъстоятелни и израз на защитна позиция
обясненията на подсъдимия К. , с които твърди, че същият ден излязъл на
разходка и на една пейка в парка намерил процесното топче, помислил го за
тебешир и го прибрал в джоба си, с намерението по-късно да го
изхвърли.Обясни още, че същият ден изпитвал тревожност, безпокойство,
параноя, имал гласове в главата ,не бил на себе си ,като в автомобила при
проверката от св.С. ,когато извадил парите и тютюна си „тебеширът“
изпаднал, а не го е изхвърлял.
Тук следва да се акцентира на показанието на св.Д. – л.114 от съдебна
фаза, дадено след прочитане на неговите показания от ДП,че „когато К. ме
помоли да го откарам до една къща, тогава си изглеждаше нормално“., т.е това
показание на св.Д. директно противостои на обяснението, което дава
подсъдимия за психичното си съС.ие преди да отидат до къщата на
св.Д.,съответно към момента на намирането на „тебешира“.
Следва да се отбележат и показанията на св.С. Д., които започват с това,
че с К. се познават от 20 г и са близки приятели, като К. е със спортна фигура
и двамата са известни като спортисти.Преди процесната дата имали уговорка
с К. да отидат на море,като същият ден преди да тръгнат подсъдимият си
оставил при св.Д. багажа,като според св.Д. подсъдимият бил леко притеснен
.Дори и това впечатление на св.Д. е много различно от тежкото психично
съС.ие, което описа за себе си подсъдимият К. към момента на намирането и
вземането на „тебешира“ от пейката в парка.
4
Относно така дадените обяснения, няма никаква логика подсъдимият К.
да взема със себе си случайно намерено мъничко парченце тебешир, под 3
грама, при положение, както е общоизвестно, че тебешир се продава във всяка
книжарница и дори децата си купуват свободно по цели кутии цветни
тебешири.
Второ, ако подсъдимият К. е бил със съзнанието, че държи „тебешир“,
не е ясно защо не е казал това на полицейските служители още към момента
на проверката.
Не на последно място, в Протокола за претърсване и изземване е
записал относно 1бр. бяла бучка – „ Не е мое“, а не ,че това е тебешир.Вярно
е, че към този момент подсъдимият К. не е имал качеството на обвиняем и не
са му били разяснявани права ,но той всъщност е отрекъл да е притежател и
собственик на 1бр. бяла бучка, за която обясни вече в качеството на обвиняем,
съответно подсъдим, че е намереният от него „тебешир“. Все в насока
„тебеширеното обяснение“ на подсъдимия, видно от снимки №13 и 15 от
фотоалбум /л.8-10 ДП/ на посетеното местопроизшествие, процесната „бучка
„има видимо неправилна форма, в сравнение с парченце тебешир, дори и след
като е използвано по предназначение.
При така установената фактическа обстановка се доказа по безспорен
начин от обективна и субективна страна ,че подсъдимият П. И. К. ,на
14.06.2024 г. в гр. С. без надлежно разрешително по чл. 7 ал. 1 от Закона за
контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите /ЗКНВП/ „ Забранява се
производството, преработването, пренасянето и превозването,
търговията, вносът, износът, транзитът и съхраняването на наркотични
вещества от лица без лицензия, издадена при условията и по реда на този
закон“ е държал високорисково наркотично вещество включено в Приложение
№ 1 към Списък I от Наредбата за реда за класифициране на растенията и
веществата като наркотични - 2,39 гр. амфетамин със съдържание 12,4
тегловни % (±)-1-фенилпропан-2-амин на стойност 95.60 лв. по цени на
наркотичните вещества пласирани на улицата съгласно Приложение към
Постановление № 106 от 02.08.2023г. за изменение на Постановление № 23 на
МС от 29.01,1998г. за определяне на цени на наркотичните вещества за
нуждите на съдопроизводството - престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК.
От субективна страна подсъдимият К. е действал с пряк умисъл,
какъвто извод се налага от възприетата фактическа обстановка.
Съдът от правна страна не споделя доводът на защитата, че
престъплението по чл.354аал.3 НК може да бъде извършено само при пряк
умисъл от субективна страна, като в случая подсъдимият К. „не е знаел какво
е това“. Очевидно защитата изхожда от фактическото положение, очертано в
обясненията на подсъдимия,че е бил със съзнанието за намерен тебешир на
пейка в парка ,който взел със себе си.
В тази връзка, чисто теоретично следва да се отбележи, че
престъплението по чл.354аал.3 НК може да бъде извършено не само с пряк ,
5
но и при евентуален умисъл.
В настоящият случай бяха изложени мотиви от фактическа страна
защо Съдът не кредитира обяснението на подсъдимия К., с които твърди, че
същият ден на една пейка в парка е намерил процесното топче/бучка/ ,
помислил го за тебешир и го прибрал в джоба си. Напротив, по време на
проверката от свидетелите С. и П. подсъдимият К. е извършил целенасочени
действия с цел да изхвърли от автомобила държаното от него наркотично
вещество, именно защото е знаел какво вещество държи. При това,
обвинителното деяние е за „държане“ , а не за „придобиване“ , поради което е
без значение за съставомерността на инкриминираното деяние откъде, кога и
по-какъв начин подсъдимият К. се е снабдил с 2,39 гр. амфетамин, както и
дали или колко често е употребявал точно такова наркотично вещество.
На второ място защитата претендира, че случаят следва да бъде
преценен като „маловажен“ и съответно деянието да бъде преквалифицирано
като престъпление по чл.354а ал.5 НК .В подкрепа на този аргумент се цитира
Решение №34/08.04.2015г. на ВКС по н.д. №1914/2014г., III н.о.,с акцент на
количеството държано наркотично вещество.
Принципно, в съдебната теория е възприето, "маловажен случай" по
смисъла на разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК е налице тогава, когато
извършеното престъпление, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.
Следва да бъдат отчетени механизма на извършеното престъпление,
липсата или незначителността на вредните последици, мотивите и подбудите,
ръководили дееца при извършване на деянието, вида и стойността на предмета
на престъплението, последиците от поведението на дееца за обществото,
личните му характеристични данни.
Престъпленията, регламентирани в разпоредбата на чл. 354а от НК
имат за предмет рискови и високорискови наркотични вещества, и са такива
със завишена степен на обществена опасност, с оглед обекта на защита -
обществените отношения, свързани с общественото здраве.
В настоящия случай се възприеха от Съда като смекчаващи вината
следните обстоятелства, които са основание за приложението на чл.55ал.1т.1 и
ал.3 НК, но не са достатъчни за преценка на случая като „маловажен“:
Подсъдимият К. е държал за лична употреба сравнително неголямо
количество наркотично вещество от 2,39 гр. амфетамин, в сравнение с други
случаи от съдебната практика. Липсват данни да е било застрашено здравето
на други лица, освен на самия подсъдим К.. Последният е и в сравнително
млада възраст към деня на инкриминираното деяние – на 29 години.Установи
се също, че е баща на едно малолетно дете – Илия П. К., родено през 2019г /
данни от Характеристична справка на л.58 ДП/ , спрямо което дете несъмнено
6
подсъдимият К. има родителски задължения.Пак в същата справка е
отбелязано, че К. извършва строително-ремонтни работи на частни начала, а
според Трудов договор /л.78 съдебна фаза/, има сключено трудово
правоотношение ,считано от 24.03.2025г.От друга страна, в приетата
Декларация за семейно и материално положение подсъдимият К. е
декларирал, че не притежава значимо движимо и недвижимо
имущество.Също така, както беше отбелязано от защитата, подсъдимият К.
изрази съжаление за обстоятелството, че е обвинил св.С. за това, че му
подхвърлил наркотично вещество.
Установява се от приетата съдебно-психиатрична експертиза на
подсъдимия К., изготвена от д-р В. Д. ,че по снета от пациента анамнеза К. е
започнал да употребява марихуана от гимназиална възраст. Обсъдената от
вещото лице епикриза от ДПБ Пазарджик, свързана с период на
хоспитализация в отделение за активно лечение в периода 02.01.2025г. –
28.01.2025г. и поставена диагноза „ F19.5 Разстройства вследствие
комбинирана употреба на психоактивни Вещества.Психотично разстройство“
е показателна, че подсъдимият К. полага усилия да се справи с наркотичната
си зависимост,като в този аспект Съдът е съгласен със защитата, че
подсъдимият се стреми да се излекува.
Съдът намери обаче, че част от личните характеристични данни и
обремененото съдебно минало изключват възможността извършеното от К.
престъпно деяние да бъде третирано като „маловажен случай“.
Така във вече цитираната Характеристична справка /л.58/ е отбелязано от
полицейския инспектор, че П. К. е криминално проявен и се движи с лица от
криминалния контингент на гр.С..Не случайно в показанията си св.С. посочи,
че е видял К. в близост до къщата на св.С. Д. , за когото има подозрения от
полицейските служители в гр.С., че разпространява наркотични вещества. Не
е установено по делото св.Д. да е извършвал подобни престъпни деяния, но е
факт, че подсъдимият К. е установен да държи процесното количество
амфетамин непосредствено след като е излязъл от къщата на св.Д..
На второ място, видно от Справката му за съдимост, подсъдимият П. К. е
осъждан за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК със
Споразумение № 215/21.09.2023г. по НОХД №1009/2023г. на Районен съд
Пазарджик, на лишаване от свобода за срок от 6 месеца, чието изпълнение на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок от 3 години. Това
осъждане явно не е постигнало целите на личната превенция и подсъдимият К.
не е бил достатъчно респектиран от одобреното от Съда условно наказание
лишаване от свобода. Подсъдимият К. е пренебрегнал факта, че е баща на
малолетно дете, че трябва да се грижи за това дете и да съобразява
постановеното условно осъждане.
Ето защо, с оглед цитираните негативни характеристични данни и
съдебното минало на подсъдимия К. Съдът счита, че извършеното от него
деяние е такова със завишена степен на обществена опасност и морална
7
укоримост, независимо от факта, че е държал сравнително малко количество
наркотично вещество от 2.39гр. амфетамин.Количеството наркотично
вещество не може да основен и определящ критерий за преценката на случая
като маловажен.
Наистина , с цитираното от защитата Решение №34/08.04.2015г. на ВКС
по н.д. №1914/2014г., III н.о. е приложена разпоредбата на чл.354аал.5 НК
относно държано количество от 9.98гр. амфетамин на стойност 299.40лв. и
0.22гр. марихуана.
В същото Решение обаче е отбелязано за личността на подсъдимото
лице, че възрастта му към момента на деянието е била близка до
непълнолетието; също така, това лице не е било осъждано и без данни за
противообществени прояви; отчетено е ,че този подсъдим е признал още пред
полицейските служители, че държи наркотично вещество и е изразил
съжаление за извършеното – все обстоятелства, които са коренно различни от
установените по отношение на подсъдимия К. .Поради това механичното
сравнение единствено с количеството държано наркотично вещество не може
да бъде решаващ аргумент за приложението на чл.354аал.5 НК.
Ето защо, предвид горните обстоятелства и наличието на многобройни
смекчаващи такива Съдът намери, че на подсъдимия К. , с оглед целите на
личната и генерална превенция , за престъплението по чл.354ал.3 т.1 НК и на
основание чл.55ал.1т.1 и ал.3 НК следва да се наложи наказание лишаване
от свобода за срок от 6 месеца , което да бъде изтърпяно при първоначален
„общ“ режим, по аргумент от чл.57ал.1 т.3 ЗИНЗС ,без да се налага
кумулативно предвиденото наказание „глоба“ .
На основание чл.68 ал.1 НК , предвид наличието на предпоставките на
тази разпоредба се постанови подсъдимият П. К. да изтърпи ефективно
наложеното със Споразумение № 215/21.09.2023 г. по НОХД №1009/2023г. на
Районен съд Пазарджик наказание лишаване от свобода за срок от 6
месеца,при първоначален „общ“ режим, на основание чл.57ал.1 т.3 ЗИНЗС.
На основание чл.354а ал.6 от НК се постанови отнемане в полза на
Държавата на остатъчното количество наркотично вещество – 2.20гр.
амфетамин, на съхранение в ЦМУ , което следва да се унищожи, както и
следва да се унищожи като вещ без стойност 1бр. прозрачен плик с печат,
съдържащ празна опаковка.По отношение на веществените доказателства –
1бр. къси панталони и суитшърт се постанови връщането им на собственика –
П. К., по аргумент за противното от чл.112ал.1 НПК.
На основание чл.189ал.3 НПК подсъдимия К. беше осъден да
заплати в полза на ОД МВР Пазарджик сумата от 286.03 лв. разноски за
експертизи на досъдебното производство, а в полза на Районен съд Пазарджик
– 1381.46лв. разноски за експертиза и изслушване на експерти в съдебната
фаза.
По изложените съображения, Пазарджишкият районен съд постанови
8
присъдата си.
Районен съдия:
9