Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. Русе, ……………………………….. г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд
- Русе, в публично заседание на 16 ноември през две хиляди и седемнадесета
година в състав:
Съдия: ИНА РАЙЧЕВА
при секретаря ………… ДИАНА МИХАЙЛОВА .........………………… и в присъствието на прокурора …….....
ПЛАМЕН ПЕТКОВ
…………..... като разгледа докладваното от съдията .................. Райчева ……... адм. дело № 210 ……………по описа за 2017
година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл. 203 и сл. от АПК, във вр. с чл. 1,
ал. 1, предл. 1 от ЗОДОВ.
Настоящото дело е образувано след решение № 7691 от 19.06.2017 г.,
постановено по адм. дело № 13473/2016 г. по описа на ВАС, с което е обезсилено решение
№ 29 от 25.10.2016 г., постановено по адм. дело № 221/2016 г. по описа на
Административен съд – Русе и делото е върнато за ново разглеждане от друг
състав на съда със задължителни за първата инстанция указания.
П.М.Ц. *** е
предявила обективно съединени искове срещу „УМБАЛ - Русе“ АД, гр. Русе за
заплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на
отменен административен акт – Експертно решение (ЕР) № 4441/02.12.2015 г.,
издаден от ТЕЛК общи заболявания, първи състав към „УМБАЛ - Русе“ АД, гр. Русе.
Претенцията, обоснована с нормата на чл.203 ОПК във вр. чл.1, ал.1 ЗОДОВ, е за
заплащане на сумата от 3 000 лева, част от пълния иск за 10 000 лева,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в периода
02.12.2015 г. до предявяване на иска на 15.07.2016 год., както и присъждане на
сумата от 219, 24 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, заедно със законната лихва върху тази сума в размер на 39,94 лева или
общо за сумата от 259, 14 лева ведно със лихва до окончателното изплащане (л.6 от делото) за периода 02.12.2015 г. -30.06.2016 год.
Посочените от ищцата вреди се
изразявали в причинени болки и страдания, липса на средства за съществуване,
намалена пенсия, а впоследствие и спряна, физически и психически срив и
влошаване на здравословното състояние.
Изложени са и конкретни обстоятелства
относно твърденията за причинени имуществени вреди, както и за проявлението на твърдяните
неимуществени вреди, а именно с ЕР № 4441/02.12.2015 г., издаден от ТЕЛК общи
заболявания, първи състав към „УМБАЛ - Русе“ АД, гр. Русе, на ищцата била
призната 70 % ТНР, която на практика отговаряла на трета група инвалидност. Тя
обжалвала изцяло решението на ТЕЛК – Русе пред НЕЛК, като последната отменила
ЕР на ТЕЛК – Русе. С Експертното решение № 2187/15.06.2016 г. на ТЕЛК – Русе й
била присъдена 78 % ТНР, с което на практика минавала в нова група инвалидност,
която е с добавени социални добавки и по-висок процент на инвалидната пенсия.
Посочените от ищцата неимуществени вреди за процесния период се изразявали в
причинени стрес, безсъние, болки и страдания, физически и психически срив и
влошаване на здравословното състояние, превърнала се в нестабилен, лабилен и
трудно подвижен човек, липса на средства за съществуване, намалена пенсия, а
впоследствие и спряна, което породило несигурност и неувереност за нея, че ще
може да си осигурява храна и лекарства.
Ответникът - „УМБАЛ - Русе“
АД, гр. Русе, чрез процесуалните си представители оспорват предявените искове,
като считат същите за неоснователни и недоказани. Претендират присъждането на
разноски, съгласно представен списък на разноските (л. 68 от делото).
Представителят на Окръжна прокуратура – Русе, участващ в процеса на
основание чл.10 от ЗОДОВ счита предявените искове за доказани по основание, но
не и по размер.
По фактите
Ищцата в настоящото
производство П.Ц., видно от медицинското й досие, е била освидетелствана за
първи път през 1991 г., за което е издадено и ЕР № 0780/07.03.1991 г. Мотивите,
дадени в ЕР от ТЕЛК, са наличие на хронично рецидивираща тромбоемболична
болест. През годините са издадени множество такива решения на ТЕЛК - през 1992 г.,
1994 г., 1996 г. и сл., които касаят все същото оплакване и причина - хронично
рецидивираща тромбоемболична болест.
През 2011 г. било издадено и ЕР
№ 0280/27.01.2011 г., с което при направените изследвания П. Ц. е била насочена
за окончателно ЕР към специализирана ТЕЛК по белодробни заболявания гр. Велико
Търново. Същата ТЕЛК гр. Велико Търново, с ЕР № 0572/30.03.2011 г. признала 50 %
инвалидност. След оспорване на това решение от председателя на медицинската
комисия към РУСО гр. Велико Търново, НЕЛК с Решение № 0522/10.06.2011 г. определя
48 % ТНР. След обжалването му пред АдмС - София град от П. Ц., НЕЛК оттеглила
решението си и така останала определената 50 % ТНР. На 18.07.2012 г. НЕЛК,
вътрешни болести, 2-ри състав отменя ЕР на ТЕЛК относно срока на инвалидност,
като за П. Ц. си остава определената 50 % ТНР. Във всичките тези
освидетелствания се вижда, че водещата диагноза на Ц. е неинсулинов захарен
диабет, като са налице и съпътстващи такива, описани в графа „Общи
заболявания“.
С ЕР № 0605/24.03.2014 г.,
издадено от СПЕЦ ТЕЛК Белодробни болести към МБАЛ „Св. Анна“, П. Ц. е била
преосвидетелствана, като отново й е определена 50 % ТНР.
В последствие ищцата извършила
множество изследвания и провела лечения, а на 02.12.2015 г., поради влошеното й
състояние, било издадено ЕР № 4441 на ТЕЛК, общи заболявания, първи състав към
МБАЛ Русе. При преосвидетелстването й, след извършен преглед, на заявителката е
призната 70 % ТНР, за срок от 2 години. Недоволна, тя оспорила решението пред
НЕЛК. Първи специализиран състав на НЕЛК по вътрешни болести, след преглед на
представените документи, взема своето решение - №0226 от 25.03.2016 г.(л.27 от а.д.№221/2016 г.) именно въз основа на тях. Мотивите на членовете на НЕЛК са свързани с
липсата на определени документи, по които могат да формират правилно становище.
Приема се, че са необходими допълнителни консултации, които следва да се
извършат, преди да се даде окончателно решение за % ТНР, касателно мнението на
съставите по вътрешни, белодробни и очни болести. С такива съображения решението
на ТЕЛК било отменено и производството върнато на ТЕЛК Русе. Липсват данни и
доказателства в тяхна подкрепа, че решението на НЕЛК е било оспорено по реда на
чл.112, ал.1, т.4 от ЗЗ, поради което съдът приема то да е влязло в сила
най-рано на 09.04.2016 г.
С ЕР № 2187/15.06.2016 г., ТЕЛК,
общи заболявания, първи състав към МБАЛ Русе (сега УМБАЛ) извършил
преосвидетелстване съобразно указанията на НЕЛК, като е приел, че на П.Ц. й се
следват, с оглед установените заболявания, 78 % ТНР. За това решение не са
налице данни и доказателства да е било оспорено, същото е влязло в сила.
Именно предвид факта, че ЕР № 4441/02.12.2015
г., издадено от ТЕЛК Русе, първи състав към „УМБАЛ - Русе“ АД, гр. Русе е било
отменено от НЕЛК и върнато за ново освидетелстване, при което на П. Ц. са били
определени 78 % ТНР вместо посочените в
цитираното ЕР 70 % ТНР, тя обосновава претърпените от нея неимуществени и
имуществени вреди, изразяващи се според твърдението в ИМ и в допълнителното
уточнение от 14.07.2017 г. в причинени стрес, безсъние, болки и
страдания, физически и психически срив и влошаване на здравословното състояние,
превърнала се в нестабилен, лабилен и трудно подвижен човек, липса на средства
за съществуване, поради намалена пенсия, а впоследствие и спряна, което
породило у нея несигурност и неувереност, че ще може да си осигурява храна и
лекарства.
Не е спорно по делото, че на ищцата е била отпусната пенсия за инвалидност
поради общо заболяване, изплащането на която било спряно, с разпореждане от
20.05.2016 г. на ръководителя на ПО при ТП на НОИ. Това спиране е било
временно, до влизане в сила на изискуемото от закона решение, като на основание
Експертното решение № 2187/15.06.2016 г., пенсията е отпусната отново и е
възстановена за целия период.
Пред настоящата инстанция ищцата представя заверен препис
от Разпореждане № 15 по Протокол № 01275 от 21.07.2016 на ТП на НОИ – Русе, с
което се възобновява (възстановява) на основание чл. 97 от КСО личната й пенсия
за инвалидност поради общо заболяване от 01.01.2016 г. със срок на
инвалидността до 01.12.2017 г. в размер на 170,93 лева (л. 35 от делото).
Съдът е изискал от Пенсионните органи на ТП на НОИ - Русе и Дирекция „Социално
подпомагане” - Русе, официално заверени преписи от разпореждания за отпускане
на пенсия за инвалидност по общо заболяване на ищцата П.М.Ц., в периода
24.09.2015 г. до 15.07.2016 г., както и относно размера на дължимите социални
помощи/добавки в периода 02.12.2015 г. – 15.07.2016 г. (л. л. 37 – 39 от
делото).
Представени са от страна на пенсионния орган при ТП на НОИ – Русе
разпореждания във връзка с изменение, спиране и възобновяване на личната пенсия
на инвалидност поради общо заболяване на ищцата (л. л. 41 – 45 от делото).
Видно от предоставената от Дирекция
„Социално подпомагане – Русе информация (л. 40 от делото) на П. Ц. през януари
2016 г. е бил изплатен втори транш от целева помощ за отопление по Наредба № РД 07-5/16.05.2008 г. в размер на 216,60 лева. На 07.07.2016 г. й е била
отпусната еднократна парична помощ по чл. 16 от ППЗСП в размер на 150 лева,
която реално била изплатена на 18.07.2016 г.
На 04.07.2016 г. ищцата е подала заявление-декларация за извършване на
социална оценка съгласно чл. 11, ал. 1 от ППЗИХУ, а на 26.07.2016 г. е
депозирала заявление за отпускане на месечна добавка за социална интеграция,
съгласно ППЗИХУ. Считано от 01.07.2016 г.
на П. Ц. било признато правото за получаване на месечни добавки за социална
интеграция в размер на 29,25 лева
месечно. Преди
това ищцата не била подавала заявления-декларации по ЗИХУ (л. 62 от делото).
По искане на ищцата е назначена съдебно-икономическа
експертиза, по която вещото лице, след като се запознае с доказателствата по
делото, да даде заключение по следните въпроси:
- Да изчисли общия размер на дължимите социални добавки за социална
интеграция за периода 02.12.2015 г. до 30.06.2016 г., като вземе предвид отпуснатия
размер на такива добавки, съгласно представеното удостоверение от ДСП – Русе;
- Да изчисли лихвата върху дължимите социални добавки, които според ищцата са
в размер месечно 29.25 лв. неполучени месечни социални добавки за социална
интеграция за периода от 02.12.2015 г. - 30.06.2016 г. от второ число на
съответния месец до предявяване на иска.
- Да изчисли лихвата върху 18,73 лв., което представлява разлика между
получаваната пенсия в размер на 152,20 лв. през месец 12.2015 г., и месеците
януари, февруари 2016 г. и дължимата в размер на 170.93 лв., като лихвата се
изчисли от второ число на текущия месец до 30.07.2016 г.
- Да изчисли лихвата върху сумата от 55,78 лв. което представлява разлика
между получаваната пенсия в размер на 115,15 лв. през месеците ІІІ,ІV и V 2016
г. и дължимата в размер на 170.93 лв. от второ число на текущия месец до
30.07.2016 г.
- Да изчисли лихвата върху сумата 170.93 лв., което представлява дължима, но
неполучена пенсия през месеците VІ и VІІ на 2016 г. от второ число на текущия месец до 30.07.2016 г.
По делото е прието експертното заключение на вещо лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза, което е неразделна част от събраните по делото
доказателства (л. л. 55 – 58 от делото). Експертът сочи, че общият размер на претендираните като
имуществена вреда добавки за социална интеграция за процесния период 02.12.2015
г. до 30.06.2016 г. възлиза на 204,75 лева.
От данните по делото на ищцата, считано от 01.07.2016 г. са били отпуснати
следните месечни добавки за социална интеграция:
- за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги (по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗИХУ);
- за покриване на допълнителни разходи за достъпна информация (по чл. 42, ал. 2, т. 5 от ЗИХУ) и
- за покриване на допълнителни разходи за диетично хранене и лекарствени продукти (по чл. 42,
ал. 2, т. 7 от ЗИХУ).
Дължимата лихва на 29,25 лева за
периода 02.12.2015 г. до 30.06.2016 г. е 1,97 лева. По делото вещото лице е предоставило
и допълнително изчисление на лихвата върху целия размер на месечни добавки по
чл. чл. 25, 29 и 30 по ППЗИХУ (л. 60 от делото), като общият размер на лихвата е 7,11 лева.
По делото са разпитани
свидетелите на ищцовата страна – А.Н.Ш. и Е.И.С., които установяват факти
относно наведените от ищцата основания за предявения иск за неимуществените
вреди и за нейното психическо, емоционално и физическо състояние през процесния
период. И двамата свидетели свидетелстват за това, че ищцата била притеснена
след като през м. декември 2015 г. се явявала пред ТЕЛК – Русе. От нея
разбрали, че не била доволна от
процента
ТНР, определен й от ТЕЛК и че щяла да го обжалва. Свидетелстват също така за това,
че ищцата им споделила, че през лятото на 2016 г., м. юни са й спрели и
пенсията, поради което била тревожна, плачела, изпадала в душевни кризи, била
депресирана, че оставала без средства да се издържа, да си купува лекарства. Заявяват,
че те лично са й помагали с пари, други нейни приятели също, но в тази връзка
също така посочват, че ищцата живее с внучето си, а синът й е в чужбина и също
й помага, праща й пари, помагал й и брат й.
По правото
Предявените
искове
са с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ,
във вр. чл. 203, ал. 1 от АПК. Исковата претенция е насочена срещу „УМБАЛ - Русе“ АД, гр. Русе. От твърденията на ищцата, обективирани в исковата молба и в
допълнителни уточнения е видно, че претенцията й се обосновава на
отменен административен акт - ЕР № 4441/02.12.2015 г. на ТЕЛК Русе, към „УМБАЛ -
Русе“ АД, гр. Русе.
По исковете по чл. 1 от ЗОДОВ е
определена процесуална пасивна легитимация, която следва да бъде спазена и за
наличието, на която съдът следи служебно. Съгласно чл. 7 от ЗОДОВ и чл. 205 от АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
Съгласно чл. 105 от Закона за
здравето и чл. 10 от Правилника за устройството и организацията на работата на
органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските
експертизи, Териториалните експертни лекарски комисии /ТЕЛК/ се откриват и
закриват от директорите на РЗИ съгласувано с министъра на здравеопазването към
държавни и общински лечебни заведения за болнична помощ, центрове за психично
здраве, центрове за кожно-венерически заболявания и комплексните онкологични
центрове. ТЕЛК са структурни звена на лечебните заведения, към които са
открити. По своята организационна структура, съгласно чл. 3, във вр. с чл. 37
от Закона за лечебните заведения, лечебните заведения, без тези по чл. 5, ал. 1
се създават по Търговския закон или по Закона за кооперациите като търговски
дружества или кооперации, които са юридически лица. Ето защо, страна по
материално-правния спор и носител на правата и задълженията по него, съответно
на пасивната материалноправна легитимация, е юридическото лице, в чийто състав
е ТЕЛК, която не е самостоятелен правен субект. В конкретния случай ЕР, от което
се твърди, че са произтекли вредите, е издадено от ТЕЛК, общи заболявания, първи състав при „УМБАЛ - Русе“ АД, гр. Русе.
Решенията на ТЕЛК, представляващи
индивидуални административни актове по смисъла на чл. 21 от АПК, се оспорват по
административен ред пред НЕЛК, като с жалбата може да се оспори както
законосъобразността, така и целесъобразността на административния акт /чл. 83,
ал. 2 от АПК/. Съответно решенията на НЕЛК се оспорват по реда на АПК пред
съответния компетентен Административен съд.
С оглед на горното съдът
намира, че ищцата има качеството на надлежна страна по предявените искове, тъй
като твърди, че е претърпяла вреди от експертно решение на ТЕЛК, отменено с
решение на НЕЛК.
Видно и от разпоредбата на чл.
204, ал. 1 от АПК иск може да се предяви след отмяната на административния акт
по съответния ред, следователно исковете, предявени срещу „УМБАЛ - Русе“ АД, гр. Русе са
допустими.
По основателността на
предявените искове
Предявените претенции са
частично основателни.
Основателността на иск с правно
основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното
наличие на следните предпоставки: 1/. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, постановени или
извършени при или по повод изпълнение на административна дейност, които да са
отменени по съответния ред; 2/. реална, пряка и непосредствена вреда от такъв
административен акт, респ. действието или бездействието; 3/. причинна връзка между
постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилата
вреда. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може
да се реализира отговорността на държавата или общината по посочения ред.
Наличието на тези предпоставки следва да бъде доказано от ищеца, с оглед
разпределението на доказателствената тежест.
По делото не се спори по
обстоятелството, че е налице отменено Експертно решение на ТЕЛК І състав, при
УМБАЛ - Русе в рамките на процедура пред НЕЛК и след връщане на преписката за
ново произнасяне със задължение да се направят допълнителни изследвания, е
постановено неоспорено последващо решение на ТЕЛК № 2187/15.06.2016 г.
Налице е отменен административен акт и фактът, че отмяната е по
административен ред не засяга приложението на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като
отмяната е „по предвидения в закона ред”. Следователно и в този случай е налице
основна предпоставка, обуславяща допустимост на предявения иск, за чиято
основателност следва да се анализира присъствието и на останалите две
кумулативни предпоставки. В този смисъл е и Решение № 6480 от 3.06.2015 г. на
ВАС по адм. д. № 7986/2014 г., III о.
По иска за имуществени вреди:
1. Относно претенцията за заплащане на вреда, изразяваща се в общия размер на
дължимите добавки за социална интеграция за периода 02.12.2015 г. до 30.06.2016
г. - 204,75 лева и акцесорните вземания за лихва върху
всяко едно от месечните плащания за добавки за социална интеграция за периода
02.12.2015 г. до 30.06.2016 г. в общ размер на 7,11 лева.
От данните по делото на ищцата, считано от 01.07.2016 г. са били отпуснати
следните месечни добавки за социална интеграция:
- за покриване на допълнителни разходи за транспортни услуги (по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗИХУ) в
размер на 9, 75 лв.;
- за покриване на допълнителни разходи за достъпна информация (по чл. 42, ал. 2, т. 5 от ЗИХУ) в
размер на 9,75 лв. и
- за покриване на допълнителни разходи за диетично хранене и лекарствени продукти (по чл. 42,
ал. 2, т. 7 от ЗИХУ) също в размер на 9,75 лв..
Съгласно чл. 42, ал. 1 от ЗИХУ, в приложимата редакция на нормата, хората с
трайни увреждания имат право на месечна добавка за социална интеграция според
индивидуалните им потребности съобразно степента на намалена работоспособност
или вида и степента на увреждането. Добавката се отпуска по предложение на
консултативни комисии към дирекциите „Социално подпомагане” на Агенцията за
социално подпомагане. въз основа на изготвена социална оценка на лицето по подадено от негова
страна заявление-декларация за изготвяне на социална оценка и на
заявление-декларация за отпускане на месечна добавка за социална интеграция (чл.
42, ал. 5 и 6 от ЗИХУ).
Определянето на размера, условията и реда за отпускане, изменяне, спиране,
прекратяване и възобновяване на добавката по ал. 1 се уреждат в правилника за
прилагане на закона (ал. 13 на чл. 42 от ЗИХУ).
Съгласно чл. 42а от ЗИХУ, в приложимата редакция на нормата, право на месечна добавка съобразно вида на увреждането имат лицата: 1. със затруднения в придвижването, с намалена работоспособност от 50 до 70 на сто - по чл. 42, ал. 2, т. 1; 2. с трайни слухови и/или зрителни увреждания, довели до намаленаработоспособност 71 и над 71 на сто - по чл. 42, ал. 2, т. 5.
Съгласно чл.
42ж от ЗИХУ, в
приложимата редакция на нормата, лицата с трайни увреждания със 71 и над 71 на
сто намалена работоспособност и децата с определени вид и степен на увреждане
имат право на месечна добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 при условия и по ред,
определени с наредба на министъра на здравеопазването и министъра на труда и
социалната политика (Наредба № 35 от
29.12.2006 г. за условията и реда за предоставяне на месечна добавка за
диетично хранене и лекарствени продукти на лица с трайни увреждания със 71 и
над 71 на сто намалена работоспособност и на деца с намалена възможност за
социална адаптация).
Освен това следва да се има предвид, че съгласно чл. 33, ал. 3 от ППЗИХУ, в приложимата редакция на нормата, месечната добавка за социална интеграция по чл. 25, 26, 27, 29, 30 и 31 от този правилник, се отпуска от 1-во число на месеца на подаване на заявление-декларацията и се изплаща най-късно до края на месеца, следващ месеца, за който се отпуска, в рамките на бюджетната година, с изключение на добавката за декември, която се изплаща най-късно до 31 януари на следващата година.
С оглед установените по делото факти и обстоятелства и относимите към тях
правни норми, настоящият състав счита, че по делото не се доказа пряка
причинно-следствена връзка между отменения като незаконосъобразен административен
акт (ЕР № 4441/02.12.2015 г. на ТЕЛК Русе, към „УМБАЛ - Русе“ АД, гр. Русе) и
неполучаването от ищцата за претендирания от нея период на добавка за социална
интеграция по чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗИХУ – за транспортни разходи. Това е
така, тъй като на първо място с отменения акт е била призната 70 % ТНР, а както беше посочено
по-горе, за отпускане на тази добавка не се изисква лицето с трайни
увреждания да е със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност.
Материалноправните предпоставки за отпускане на добавката по чл. 42, ал. 2, т.
1 от ЗИХУ са лицето да е със затруднения в придвижването, с намалена
работоспособност от 50 до 70 на сто, т.е. освен намалената работоспособност значение
има и видът на увреждането. В конкретния казус ищцата е могла да подаде
заявление-декларация за изготвяне на социална оценка и за отпускане на
добавката и към момента на постановяване на отмененото решение, с което й е
била призната 70 %
ТНР, но в този случай е следвало да бъде изследван и въпросът дали лицето е със
затруднения в придвижването, съобразно легалната дефиниция в пар.1, т. 16 от ДР
на ЗИХУ.
По отношение месечната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 5 от ЗИХУ, съдът също счита, че липсва пряка причинно-следствена връзка между отменения акт и неполучаването й от ищцата през претендирания от нея период, тъй като материалноправните предпоставки за отпускането на добавката са лицето да е с трайни слухови и/или зрителни увреждания, довели до намалена работоспособност 71 и над 71 на сто, т.е. отново се отдава значение на вида на увреждането, като за него следва да бъде призната 71 и над 71 на сто ТНР. В конкретния казус органите на медицинската експертиза не са посочили изобщо зрително уреждане на лицето, за което да се следва процент ТНР, нито при постановяване на отменения акт, нито при новото преосвидетелстване на лицето от ТЕЛК. В рамките на съдебния спор също не се сочат доказателства за наличие на такова увреждане.
По отношение месечната добавка по чл. 42, ал. 2, т. 7 от ЗИХУ, съдът
действително намира, че неполучаването й от ищцата за периода от 02.12.2015 г.
до 30.06.2016 г. представлява вреда за Ц., като е налице пряка
причинно-следствена връзка между отменения акт и неполучаването й през
процесния период. Именно по отношение на тази добавка относимата
материалноправна разпоредба изисква правоимащото лице да е с трайни увреждания
със 71 и над 71 на сто намалена работоспособност.
С оглед изложеното съдът счита, че претенцията за заплащане на обезщетение
за вреда, изразяваща се в общия размер на дължимите добавки за социална
интеграция за периода 02.12.2015 г. до 30.06.2016 г. - 204,75 лева и
акцесорните вземания за лихва върху всяко едно от месечните плащания за
добавки за социална интеграция за периода 02.12.2015 г. до 30.06.2016 г. е
основателна и доказана частично само до размера на месечната добавка за
социална интеграция за покриване на допълнителни разходи за диетично хранене и лекарствени
продукти (по чл. 42, ал. 2, т. 7 от ЗИХУ), т.е в размер
на 68,25 лева и съответното му
акцесорно вземане за лихва, което след служебно изчисление от съда с електронния
калкулатор на официалната страница на Националната агенция за приходите възлиза
на стойност 2,28 лева.
2. Относно претенцията за заплащане на вреда, изразяваща се в лихви върху разликата в размера на пенсии за процесния
период.
Действително ищцата не е получила увеличен размер на пенсията за инвалидност
поради общо заболяване към момента на депозиране заявление
за преосвидетелстване. Обезщетение за
вреди в размер на законната лихва се следва обаче в случаите на неизпълнение на парично задължение по облигационно правоотношение между равнопоставени страни, какъвто не е настоящият случай. На ищцата се предоставя обезщетение за настъпил социален риск по чл.2, ал.1, т.3 КСО. Предвид
публично-правния характер на правоотношенията
обезщетение в размер на законна лихва не се дължи.
По иска за неимуществени вреди:
Съдът
счита, че ищцата установява обстоятелствата за причинени неимуществени вреди,
изразяващи се в чувство на неудовлетвореност от първото, впоследствие отменено
решение на ТЕЛК – Русе, притеснение, тревожност, стрес при обжалването му, които
негативни емоционални преживявания се засилили след като пенсията на ищцата
била намалена, а впоследствие и спряна за един месец.
Налице е и
причинна връзка между понесените вреди и отменения като незаконосъобразен акт.
При тези
данни настоящата съдебна инстанция счита, че предявеният иск за неимуществени
вреди се явява доказан по основание.
При
определяне размера на дължимото обезщетение обаче на първо място следва да се
отбележи, че съдът бива воден от общото правило на чл. 52 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), приложим съгласно §1 от ЗР на ЗОДОВ. Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за
неимуществени вреди има само компенсаторна функция. Целта му е не да поправи
вредите, а да възстанови психическото равновесие на пострадалото лице. Това
обуславя необходимостта от пълно и всестранно обхващане на всички, настъпили в
резултат на увреждането, неимуществени вреди. В правната теория и съдебната
практика се приема, че в понятието „неимуществени вреди” се включват всички
телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания,
които представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не
само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт за определен
период от време. Затова законът е въвел справедливостта като критерий за
тяхното обезщетяване. Понятието „справедливост” е обусловено от конкретните и
обективно съществуващи обстоятелства по настоящия казус - начин на извършване,
обем, интензитет и продължителност на търпимите болки и страдания, физическите
и психологическите последици за увредения, заеманото от увреденото лице обществено
положение и др.
Изхождайки от посочените критерии съдът съобрази, че в конкретния казус не
е налице значителен, дълъг период от време, през който лицето да е търпяло
увреда от постановения незаконосъобразен акт, тъй като от датата на
постановяване на отмененото ЕР на ТЕЛК - Русе /02.12.2015 г./ до влизане в сила
на новото експертно решение /30.06.2016 г./ са изминали седем месеца. Т.е.
периодът на преживените негативни емоции, свързани с това експертно решение не
е дълъг, а от гласните доказателства не следва извод за твърде значителни
такива негативни изживявания.
С оглед на
всички изложени обстоятелства и при съобразяване принципите по чл. 52 от ЗЗД,
съдът счита, че за репариране на понесени неимуществени вреди на ищцата следва
да се присъди обезщетение в размер на 300 лева, като в останалата част до
предявения размер от 3 000 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА
„УМБАЛ - Русе“ АД,
гр. Русе да заплати на П.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 68,25
лева, представляващи обезщетение за понесени имуществени вреди в периода от
02.12.2015 г. до 30.06.2016 г., вследствие на отменен административен акт –
Експертно решение № 4441/02.12.2015 г., издаден от ТЕЛК общи заболявания, първи
състав към „УМБАЛ - Русе“ АД, гр. Русе, ведно със законната лихва върху
посочената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 15.07.2016
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията
за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в останалата й част до
предявения размер от 259,14 лева.
ОСЪЖДА
„УМБАЛ - Русе“ АД,
гр. Русе да заплати на П.М.Ц., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300
(триста) лева, представляващи обезщетение за понесени неимуществени вреди в
периода от 02.12.2015 г. до 15.07.2016 г., вследствие на отменен
административен акт – Експертно решение № 4441/02.12.2015 г., издаден от ТЕЛК
общи заболявания, първи състав към „УМБАЛ - Русе“ АД, гр. Русе, ведно със
законната лихва върху посочената сума, считано от датата на предявяване на
исковата молба 15.07.2016 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователна претенцията за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в останалата й част до
предявения размер от 3 000 лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен
съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: