Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 03.06.2021 г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на първи юни през две хиляди двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
Ивайло Д.
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 3001 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.10.2020 г. по гр.дело № 48515/17 г., СРС, І ГО, 39 състав е отхвърлил предявените от Ц.К.С., ЕГН **********, с адрес гр. София, ж. к. „********срещуЕ.Д.З.,
ЕГН **********, с адрес *** искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД за
осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от 2000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес,
неудобство и унижение, уронване на престижа на ищцата и доброто й име причинени
от поведение на ответника, изразяващо се в разпространение на неверни твърдения
за периода от 26.06.2017 г. до 02.07.2017 г., че ищцата била бременна от
ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба-19.07.2017 г. до окончателното плащане на сумата, както и за сумата от
500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в унижение, срам и уронване на достойнството, причинени от
направено от ответника на 14.07.2017 г., около 24 часа в град София, ж.к. „********“
изказване в присъствието на ищцата, а именно: „Аз какви *****съм возел, та теб
ли няма“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба
-19.07.2017 г. до окончателното плащане на сумата. Осъдил е Ц.К.С., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати наЕ.Д.З., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 570 лв. - разноски в исковото производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищцата Ц.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат К.С.
от САК, със съдебен адрес:***, партер с мотиви, изложени в жалбата. Сочи, че първостепенният съд
неправилно е приел, че твърдените изказвания
на ответника не са клеветнически
твърдения по смисъла на чл.147, ал.1 НК, че разгласяване на обстоятелството, че
дадено лице е бременно не се явява
позорящо с оглед обществения морал, а в конкретния случай, при положение, че
ищцата и ответника са имали връзка и са живеели на семейни начала, по никакъв
начин не може да се приеме, че
твърденията за бременност на ищцата са в състояние да опозорят доброто й име в
обществото, нито са в състояние да засегнат в негативен аспект обществената
оценка за ищцата. Счита този извод за неправилен, тъй като разпространяването
на невярното твърдение за бременност води до преживяването на негативни емоции
и неудобство не само за ищцата конкретно, но и за всяка жена, която ще бъде
поставена в неудобната ситуация да обяснява на своите родители, приятели,
близки или колеги, че всъщност не е бременна, защо човекът, с който е
съжителствала, е отправял такива
твърдения и т.н. В резултат на тези твърдения, в общия кръг от познати на
ищцата и ответника тръгнали всевъзможни слухове за „мнимата“ бременност на
ищцата, дори и за нейното „мнимо“ раждане на недоносено дете в Монтана, според
показанията на св. М.и св. К.. От така разпространените твърдения е засегната
обществената оценка на ищцата, което закономерно води и до претърпяване на
неимуществени вреди. Ищцата е била поставена в унизително положение да се
обяснява на родителите и приятелите си
във връзка с твърденията наЕ.З., което е преживяла като чувство на
унижение, притеснение и уронване
престижа и доброто име, стрес и тормоз.
Относно вторият предявен иск по
чл.45 от ЗЗД за причинени неимуществени вреди от направено от ответника
изказване „Аз какви *****съм возел, та тебе ли няма“, СРС неправилно е приел,
че няма обидни изрази в това изказване по отношение на ищцата, че няма
конкретно изказване, което директно да е насочено срещу личността на ищцата,
като в начина, по който е направено, липсват обидни квалификации и личен
коментар. Счита, че тези думи несъмнено са обидни и са насочени директно към
ищцата, а от използваните изразни средства е безспорно, че ответникът е
оприличил ищцата като жена със съмнителни морални устои, използвайки
сравнително наклонение- „Аз какви *****съм возел, та тебе ли няма“
Моли първоинстанционното решение като
неправилно и незаконосъобразно, постановено в нарушение на процесуалните
правила да бъде отменено и да бъде постановено друго по съществото на спора, с
което да бъдат уважени предявените
искове. се явява необосновано, неправилно и незаконосъобразно, поради което
моли да бъде отменено в обжалваната част. Претендира разноски.
ВъззиваемиятЕ.Д.З., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по делото адвокат В.С.
от САК, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за установено
от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е
валидно, не е постановено в нарушение на правните норми, които уреждат
условията за валидност на решенията-постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определено
съдържание, от което може да се извлече смисъла му. Същото е и допустимо,
поради което въззивният съд дължи произнасяне по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявени са искове с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД от Ц.К.С. срещуЕ.Д.З. за осъждането на ответника да
заплати на ищцата сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес, неудобство и унижение,
уронване на престижа на ищцата и доброто й име причинени от поведение на
ответника, изразяващо се в разпространение на неверни твърдения за периода от
26.06.2017 г. до 02.07.2017 г., че ищцата била бременна от ответника, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба -19.07.2017 г. до
окончателното плащане, както и на сумата от 500 лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам и уронване на
достойнството, причинени от причинени от направено от ответника на 14.07.2017
г., около 24 часа в град София, ж. к. „*****изказване в присъствието на ищцата,
а именно: „Аз какви *****съм возел, та теб ли няма“, ведно със законната лихва
от датата на подаване на исковата молба -19.07.2017 г. до окончателното плащане
на сумата.
Ищцата Ц.К.С. твърди, че за периода от месец април 2017 г. до месец юли
2017 г. тя и ответникът имали интимна връзка, като за част от периода живеели на
съпружески начала, но впоследствие се
разделили. След като се разделили ответникът започнал да посещава местата
където ищцата се събирала с приятели и да разпространява твърдения пред нейните
приятели и родителите й, че била
бременна от него. Това не било вярно и й причинило неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпян стрес, неудобство и унижение, причинени от
поведението на ответника, уронване на престижа на ищцата и доброто й име.
Твърди се, че на 14.07.2017 г. около 24 часа в град София, ж. к. „*****ответникът
в присъствието на ищцата и нейните приятели направил изказване, а именно: „Аз
какви *****съм возел, та теб ли няма“, в резултат на което ищцата претърпяла
неимуществени вреди изрязващи се в унижение, срам и уронване на достойнството.
Уточнява се, че на 28.06.2017 г. в град София, кооперативния пазар в ж.к.
„Люлин- 3 част“, ТК „Сан Марино“ където работела майката на ищеца, ответникът
заявил, че ищцата била бременна от него, както и в периода от 26.06.2017 г. до
02.07.2017 г. в гр. София, ж. к. „*****, бистро „Червената кралица“ ответникът
заявил пред общ кръг познати и приятели на ищцата, че същата била бременна от
него.
ОтветникътЕ.Д.З. в срока по чл. 131 ГПК не е депозирал отговор на исковата
молба.
По делото са били разпитани свидетели, като от показанията на свидетелката М. С., майка на ищцата,
която познавала ответника от дъщеря си, тъй като за кратко време от 2-3 месеца
страните са живеели заедно на семейни начала, се установява, че през месец юни
или юли 2017 г., когато била на работа,
й се обадил Е. по телефона и казал, че отива при нея. Свидетелката останала
доста изненадана от това и се притеснила от гласа му, като извикала съпруга си.
Свидетелката уточнява, че държи шивашко ателие в ТК „Сан Марино“, като на една
улица били малки ателиета и всички били на отворени врати. Твърди, че когато
ответникът дошъл започнал да вика „...Тя Ц. нося й тест за бременност, но тя не
иска да го направи, твърди, че не е бременна, а аз казвам, че е бременна“, от
което свидетелката много се притеснила и колегите й започнали да се ослушват
наоколо. На свидетелката й станало страшно неприятно, като накрая помолила
ответника да предаде ключа от дома й заедно с чипа. Твърди, че докато били
заедно с ответника, дъщеря й често нервничела. Свидетелката Г.С.заявява, че познава и ищцата и ответника, като с
ищцата били приятелки от 2016 г. Според нея, отношенията между ищцата и
ответника били трудни, тъй като ответникът много пиел. На 14.07.2017 г. се били
събрали в заведение, което се намирало в ж.к. „Люлин“ срещу блока на ищцата,
когато ответникът споделил, че ищцата била бременна. От тези думи на ответника,
ищцата се била почувства много зле. Посочва, че ответникът нападал ищцата с обидни думи, наричал я „****и
по принцип многократно я обиждал. Твърди още, че когато се били събрали в
заведението, което се казвало „Червената кралица“, ответникът искал да закара
ищцата, но тя му отказала и ответникът й казал думите: „Аз какви *****съм
карал, тебе ли няма да закарам!“. Свидетелката
Н.М.установява, че познава ищцата и ответника, които през периода 2016 -
2017 г. били гаджета. От ищцата знае, че ищцата била родила дете в Монтана,
като й била обяснила, че с ответника били на екскурзия и там е получила
контракции и била оставила бебето в кувьоз, тъй като то било недоносено. Това
се било случило през лятото на 2017г., като бебето било от ответника. Твърди, че ищцата и ответникът демонстрирали близки отношения и не са се карали и
обиждали пред хората. Според свидетелят И.
К., който познавал ищцата и ответника, тъй като били в една компания и
основно се събирали в заведението „Червената кралица“, намиращо се в ж.к „*******до
колелото на тролей № 6 и на автобус № 42, през 2020 г. разбрал от ответника, че
ищцата била бременна и била ходила в Монтана да остави детето в кувьоз. Твърди,
че Ц. му се обаждала по телефона, за да му се оплаква, че е била тормозена от
ответника, нагрубявана и засягана от него, но свидетелят не бил присъствал на
кавги и караници между тях.
По отношение на правните
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД. Предмет на настоящето
производство е претенция за
ангажиране на отговорност на ответникаЕ.Д.З. за негово противоправно поведение, изразяващо се в разпространение на неверни твърдения за периода от 26.06.2017 г. до
02.07.2017 г., че ищцата била бременна от ответника, както и от направено от
ответника изказване в присъствието на ищцата, а именно: „Аз какви *****съм
возел, та теб ли няма“. В резултат на тези клеветнически твърдения и нанесената
й обида, ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян
стрес, неудобство и унижение, уронване на престижа и доброто й име.
За да се уважи иск за деликтна отговорност, трябва да са налице всички
елементи от фактическия състав на текста, а именно ответникът с деянието си,
действие или бездействие, виновно да е причинил вреда на ищеца. Трябва да е
налице и причинна връзка между вредата и виновното деяние на ответника. Елемент
от състава е виновността на поведението на ответника. Съгласно чл.45, ал.2 от ЗЗД, тя се предполага по
отношение причинителя до доказване на противното. Вината представлява
психическото отношение, изразено в умисъл или непредпазливост което
извършителят на неправомерното действие или бездействие има към своето
противоправно поведение и произтичащия от него резултат.
За да се установи наличието на
противоправно деяние е необходимо да се установи нарушение на нормативно
установено задължение. Предмет на разглеждане в настоящото
производство е дали конкретно посочените в исковата молба действия на ответника се характеризират с противоправност. 3а да се формира категоричен извод в
тази насока трябва да се изследват относимите към случая
наказателни състави и да се установи дали те са се осъществили в разглеждания
казус, като в случай, че се установи поведение, покриващо състав на
престъпление, то неминуемо ще се докаже наличие на противоправно деяние. Съставите
на обидата и клеветата се осъществяват чрез различни изпълнителни деяния, като
именно деянието, се приема в практиката като един от разграничителните критерии
между тях.
Посегателството при обидата се
изразява в казване или извършване на нещо унизително за честта и достойнството
на другиго в негово присъствие, т.е. само чрез действие. В закона не се посочва
конкретно по какъв начин следва да е отправена обидата. Това може да стане чрез
думи - епитети, псувни, ругатни, сравнения, квалификации, или действия-жестове,
мимики и др., които са унизителни за пострадалия.
Клеветата, за разлика от
обидата, се извършва като се разгласи неистинско позорно обстоятелство за
другиго или му се припише неизвършено престъпление. Под „разгласяване“ в практиката се разбира довеждане до знанието на трето лице/ или групи лица/ на неистинските позорни факти или обстоятелства,
отнасящи се до личността на пострадалия, като деянието би било съставомерно и
когато тези факти, се изнасят като слух или съмнение. Позорното обстоятелство е
твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество
да накърни доброто му име в обществото. В този смисъл твърдението трябва да е
ясно и да съдържа информация, която да бъде поднесена от разгласяващия като
сигурно, несъмнено знание за съдържащите се в нея факти, т.е. необходимо е
разгласяващото лице да съобщи свои твърдения, такива, които изхождат лично от
него и зад които застава с думите си, претендирайки, че знае, че тези
обстоятелства са безспорен факт. В този смисъл предмет на клеветата могат да
бъдат само факти, но не и субективната интерпретация на тези факти. За разлика
от обидата, за съставомерността на клеветата, е без значение дали засегнатият е
узнал или не клеветническите твърдения спрямо него. Деянието е довършено, когато тези твърдения са възприети, узнати от трето
лице или от повече лица. За да е съставомерно деянието е необходимо,
разгласените факти/обстоятелства, освен позорящи, да
бъдат и неистински, в противен случай, деецът няма да носи наказателна отговорност
ако се установи тяхната неистинност. И обидата и клеветата са
умишлени деяния, като при обидата е необходимо деецът да съзнава, че казаните
от него думи или извършените действия са обидни, унизителни за лицето, да
съзнава, че те могат да бъдат възприети от това лице, като цели това или му е
безразлично. Клеветата е възможна както при пряк, така и при евентуален умисъл,
като се приема, че при прекия умисъл деецът не е необходимо да е съзнавал
неистинността на позорните обстоятелства.
В настоящия казус се изнасят твърдения за клевета и за нанесена
обида. Твърди се, че ответникът е
заявил на работното място на майката на ищцата, че дъщеря й била бременна от
него и настоявал тя да си направи тест за бременност, както и че заявил пред
общ кръг познати и приятели, че ищцата била бременна от него. Въззивната инстанция
също приема, че тези изказвания на ответника не са клеветнически твърдения по
смисъла на чл.147,ал.1 НК. Както бе посочено по-горе в изложението, клеветата се извършва като се
разгласи неистинско позорно обстоятелство за другиго или му се припише
неизвършено престъпление. Позорното обстоятелство е
твърдение за наличието на определен факт за пострадалия, който да е от естество
да накърни доброто му име в обществото.
Предвид развитието на морала в съвременното общество, разгласяването на
обстоятелството, че една жена е бременна, не води до опозоряване на доброто й
име в обществото, не засяга в негативен аспект обществената оценка за нейните
морални устои. Обществото вече не гледа
с укор тези жени, които са „дръзнали“ да забременеят без брак, нещо, което е
било силно укоримо в близкото минало. При съвременните условия, ако твърдението
е невярно, е достатъчно да бъде опровергано, като самото опровергаване не е
свързано с изпитване на унижение, стрес и
притеснение, още повече, когато става въпрос за двама души, които са
имали интимна връзка и са живели на семейни начала /последното обстоятелство не
би било мислимо и морално в едни по-архаични времена./ Освен това, за да е налице противоправност, ищцата, чиято е
доказателствената тежест, следва
да докаже при условията на пълно и главно доказване, че целта на ответника е да
й навреди. Настоящата инстанция намира, че
това не е доказано по делото, като не е установено по безспорен начин от ищцата,
че действията на ответника са продиктувани само и единствено от желанието му да
навреди на ищцата.
След като не е установена тази
противоправност като основен елемент от фактическия състав на отговорността
на по чл.45 ЗЗД, не следва да бъдат
обсъждани останалите
елементи от посочения фактически състав, тъй като предявеният иск за
обезщетение на неимуществени вреди причинени от разпространение на неверни
твърдения, че ищцата била бременна от ответника се явява неоснователен само на
това основание.
Относно
вторият иск по чл. 45 от ЗЗД за причинени
неимуществени вреди, изразяващи се в унижение, срам и уронване на
достойнството, причинени от направено от ответника на 14.07.2017 г„ около 24
часа в град София, ж. к. „*****изказване в присъствието на ищцата, а именно:
„Аз какви *****съм возел, та теб ли няма“, настоящият състав намира, че не са
налице елементите от състава на обидата. Както
бе посочено по-горе в изложението, посегателството при обидата се изразява в казване или
извършване на нещо унизително за честта и достойнството на другиго в негово
присъствие. В случая, казаното от ответника не
е насочено пряко срещу личността на ищцата, не съдържа конкретика, нито
коментар за нейното морално поведение.
Предвид
изхода на делото и предявената претенция, въззивницата/ ищца следва да заплати
на въззиваемия/ ответник направените разноски за настоящата инстанция във вид
на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 22.10.2020 г. по гр.дело № 48515/17г.
на СРС, І ГО, 39 състав.
ОСЪЖДА Ц.К.С., ЕГН **********, с адрес ***, чрез пълномощника по
делото адвокат К.С. от САК, със съдебен адрес:***, партер да заплати наЕ.Д.З., ЕГН **********, с адрес ***, чрез
пълномощника по делото адвокат В.С. от САК, със съдебен адрес: *** направените
разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в размер
на 300 лв.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.