Решение по дело №671/2018 на Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

 № 215

гр.Поморие, 28.10.2019 г.

В  ИМЕТО  НА НАРОДА

 

Районен съд – Поморие, гражданска колегия, в открито заседание на тридесет и първи май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                              СЪДИЯ: Димитър Димитров

 

при участието на секретаря Димитрина Симеонова, като разгледа докладваното от районния съдия г.д.N 671 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :

 

Производството е образувано по искова молба от „Кредитреформ България” ЕООД гр.София против К.Я.Н. ***.

Ищцовото дружество твърди, че на 05.10.2015 г. между ответницата, като кредитополучател и „4финанс” ООД, опериращо на пазара под търговска марка „Вивус”, като кредитор, бил сключен договор за кредит № **********, по реда на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ). Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите условия (ОУ) на „4финанс" ЕООД и същата била в съответствие със ЗПФУР и приложимото законодателство.

Сочи се, че в процесния случай кредитополучателката и ответница подала заявка, в която заявила желание да ѝ бъде отпусната сума в размер 350 лева. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата – 04.11.2015 г. Съгласно заявката на ответницата и условията по договора, сумата била отпусната на името на кредитополучателката чрез паричен превод посредством „Изипей. С настъпване на падежа по договора – 04.11.2015 г., кредитополучателката не погасила дължимите суми и изпаднала в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от ОУ от 05.11.2015 г. – датата, следваща датата на падежа, към главницата започвала да се начислява наказателна лихва, формирана от сбора на лихвения процекн, определен от специалните условия по кредита, с добавяне към него на наказателен лихвен процент за просрочение, определен съгласно т.13.3(а) от ОУ.

Твърди се, че кредитодателят изпратил три броя напомнителни писма до ответника на адреса, посочен в договора за кредит, като всяко писмо било таксувано за сметка на ответницата със стойност 10 лв., съгласно и т.13.5 от ОУ.

Въпреки поканите ответницата не погасила задълженията си.

Сочи се, че на 01.02.2018г. кредиторът „4финанс" ЕООД, в качеството си на цедент, сключил с ищеца, в качеството му на цесионер договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по договора си с ответника вд общ размер 781.80 лв., от които  350 лв., главница, 401.80 лв., наказателна лихва начислена за периода от 05.11.2015 г. до 31.01.2018 г., 30 лв., отписани такси за събиране (3 бр. изпратени писма), които отделни вземания били подробно описани в Приложение № 1, неразделна част от договора за цесия. Тъй като цесионерът бил изрично упълномощен да уведоми длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията, ищецът изпратил уведомление за цесията, чрез препоръчана писмовна пратка, посредством „Български пощи” ЕАД, която била върната с отметка „Получателят се е преместил на друг адрес, поради което към исковата си молба ищецът прилага и  уведомление за извършената цесия. Цедентът предоставил на цесионера ищец потвърждение за прехвърляне на вземания от 01.06.2018 г.

Сочи се, че от сключването на договора за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължава.

Предявени са искове с правно основание чл.79 ЗЗД вр.с чл.240 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, за осъждане на ответницата да заплати на ищеца сума в размер на 429.66 лв, от която 350 лв., представляващи главница по договора за кредит на 05.10.2015 г. и 79.66 лв., представляващи мораторна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 31.01.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба – 02.11.2018 г., до окончателното ѝ изплащане.

Претендират се от ищеца и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане от съда и препис от нея е изпратен за връчване на ответницата, която не е открита на посочения по делото адрес в ***, който е неин постоянен такъв, видно от изготвената по делото справка от НБДН.

Ответницата не е открита и на регистрирания в НБДН неин настоящ адрес ***, поради което и при невъзможност за връчване на съдебните книжа по месторабота, предвид липсата на действащ трудов договор на ответницата, съдът е разпоредил връчване на съдебните книжа по реда на чл.47 ГПК.

Съобщението до ответницата е редовно връчено на основание чл.47, ал.5 ГПК, чрез залепване на уведомление по чл.47, ал.1 ГПК на постоянния и настоящ ѝ адрес, поради което и на основание на чл.47, ал.6 ГПК, с определение № 111/08.03.2019 г., съдът е назначил за особен представител на ответницата адв.Т.Я..

Препис от исковата молба е връчен на особения представител, който в срока по чл.131 ГПК е представил отговор, в който застъпва становище за неоснователност на иска.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява.

Негов поцесуален представител – юрисконсулт, депозира нарочна писмена молба, с която не възразява да се даде ход на делото в отсъствие на ищеца, поддържа заявената с исковата молба претенция.

В съдебно заседание ответницата се представлява от особения представител, който поддържа становището си за неоснователност на иска.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното:

По делото е представен препис договор за кредит № 9942404001/05.10.2015 г. с посочени в договора страни „4Финанс” ЕООД , опериращо на пазара на финансови услуги под търговската марка „Вивус”, – кредитодател и К.Я.Н. – кредитополучател, с предмет на договора потребителски кредит от 350 лева, със срок на погасяване 30 дни,   с падежна дата 04.11.2015 г.

Представен е и препис от  Общи условия, неразделна част от договора за кредит, съгласно чл.3.1 от които, договорът за кредит се счита за сключен и влиза в сила на датата на потвърждаването му по електронна поща от кредитора и извършването на паричния превод, след като като предварително кредитополучателят го е приел на началната страница на vivus.bg , или го е подписал на хартиен носител. 

Представен е и препис от разписка за извършено плащане № 2000000090435510/05.10.2015 г., съгласно която „4финанс” ООД е наредил в полза на получателя К.Я.Н. сума в размер 350 лева, чрез системата за електронни плащания ePay.bg.

По делото е представен и препис от първа и последна страница на договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018 г., с който „4финанс” е прехвърлило на ищеца свои вземания срещу длъжници, които вземания и длъжници са посочени в Приложение № 1 към договора.

Извадка от посоченото Приложение № 1 е представена по делото, като под № 247 в същото е отразен горепосочения договор за кредит с ответницата.

Представен е и препис от потвърждение за прехвърляне на вземане, подписано от страните по договора за цесия.

До ответницата, на настоящия ѝ адрес, е изпратено уведомление за цесията, препис от което е представено по делото, като видно от приложената по делото пощенска разписка, уведомлението е върнато поради преместване на получателя на друг адрес.

При конкретно заявената претенция в тежест на ищеца е да установи наличието на твърдяното валидно облигационно отношение между кредитор и кредитополучател по процесния договора за кредит № 9942404001/05.10.2015 г., по който ответницата е останала задължена за процесната сума от 350 лв., която е прехвърлени на ищеца от кредитора, за което прехвърляне ответницата и длъжник е надлежно уведомена.

Несъмнено процесния договор е такъв за потребителски кредит от разстояние, като твърдението на ищеца е, че договорът е сключен след подписването на предоставения от кредитора на интернет страницата на „Вивус” проект за договор, което подписване се извършва чрез натискане на бутон „Подпиши”.

Съгласно чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е получил съгласието на потребителя за сключване на договора и, ако е необходимо, за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право да се откаже от сключения договор.

Съгласно чл.18, ал.1, т.3 от ЗПФУР, за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно този закон, се прилага чл.293 от ТЗ, а за електронните изявления – ЗЕДЕП (ЗЕДЕУУ ДВ, бр. 85 от 2017 г.).

Съгласно чл.2 (ред. ДВ, бр. 34 от 2001 г.) и чл.3 от ЗЕДЕП, електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията, а електронен документ е електронен документ по смисъла на чл.3, т.35 от Регламент (ЕС) № 910/2014. Писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ, съдържащ електронно изявление.

Електронното изявление се счита за подписано при условията на чл.13, ал.1 ЗЕДЕП - за електронен подпис се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13, ал.3 ЗЕДЕП), но допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен – Решение № 70/19.02.2014 г. по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о. на ВКС.

Представените по делото договор за кредит и общи условия към него не съдържат подписи на ответницата, тъй като договорът е сключен от разстояние, по делото не се установи договорът да е подписан от ответницата с електронен подпис, поради което според настоящият съдебен състав твърдяната облигационна връзка между страните не е доказана от ищеца.

Дори и да се приеме, че от представената разписка за извършено плащане, се установява плащане на процесната сума от 350 лв. на ответницата, при недоказана облигационна връзка, произтичаща от договора за кредит, в рамките на това производство ищецът не би могъл да претендира същата на заявеното, но недоказано основание.

Предвид изложеното предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен изцяло.

С оглед изхода от спора искането на ищеца за присъждане на разноски е неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ ИСКА на „Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, район Красно село, ул. „Шандор Петьофи”, № 10, представляван от управителя Р.Х. Велчев, за осъждане на К.Я.Н., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, представлявана по делото от особения представител адв.Т.Я., да му заплати  429.66 лв. (четиристотин двадесет и девет лева и шестдесет и шест стотинки), от която 350 лв. представляващи главница по договор за кредит  от 05.10.2015 г., сключен между ответницата, и „4финанс” ООД и 79.66 лв., представляващи  мораторна лихва за периода от 05.11.2015 г. до 31.01.2018, ведно със законната лихва върху главницата считано от предявяване на иска – 02.11.2018 г.  до окончателното изплащане на задължението.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Кредитреформ България” ЕООД, ЕИК *********, за присъждане на разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :