№ 237
гр. София, 30.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Вера Чочкова
Членове:Тони Гетов
Мирослав Стоянов
при участието на секретаря Пенка Анг. Цанкова
в присъствието на прокурора М. Цв. М.
като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от
общ характер № 20221100600767 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 23.11.2021 г., постановена по н.о.х.д. № 11178/2018 г. по описа на
Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19-ти състав, подсъдимият АС. М. М.
е признат за невинен в това, че на 08.12.2016 г. в гр. София, кв. „Филиповци“, зад
магазин е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице, ненавършило 14-годишна възраст – Кр. Ст. Елм. с
ЕГН **********, като й казал: „Ела да ми пипнеш онази работа, а аз ще ти дам едно
левче“, след което си разкопчал ципа на панталона, извадил си пениса и малолетната Е.
го хванала с дясната си ръка и направила няколко постъпателно-възвратни движения с
него, като при извършване на деянието е употребено заплашване (опрял е джобно
ножче във врата на пострадалата), поради което и на основание чл. 304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 149, ал. 2,
т. 1, вр. ал. 1 от НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК направените по делото разноски са
възложени в тежест на държавата.
Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил въззивен протест, с
който се оспорва правилността на съдебния акт. Прави се искане за отмяна на
присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде признат за виновен
по повдигнатото му обвинение.
В хода на съдебните прения представителят на Софийска градска прокуратура
не поддържа протеста, но не го и оттегля. Счита първоинстанционната присъда за
правилна. Излага съображения, че са налице изключителни противоречия в
показанията на свидетелите, които не са преодолени дори с извършената очна ставка, с
1
оглед на което не може да се установи по безсъмнен и категоричен начин
извършването на престъплението, за което е ангажирана наказателната отговорност на
подсъдимия.
Повереникът на частния обвинител К.Е. поддържа изложеното в протеста и
прави искане за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат
за виновен по повдигнатото му обвинение.
Защитникът на подс. А.М. пледира за потвърждаване на първоинстанционната
присъда като правилна и оставяне на протеста без уважение като неоснователен.
Излага съображения, че СРС обосновано е приел, че са налице множество
противоречия в показанията на св. Е. и нейните роднини, с оглед на което е достигнал
до правилен извод за недоказаност на престъплението по повдигнатото обвинение.
В правото си на последна дума подс. М. посочва, че е невинен.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, V-ти въззивен състав, след като обсъди
доводите във въззивния протест, както и тези, изложени в съдебно заседание от
страните, и след като в съответствие с чл. 314 от НПК провери изцяло
правилността на атакуваната присъда, констатира следното.
Първоинстанционният съд е събрал множество гласни и писмени
доказателствени източници и след техния анализ е приел следното.
Подсъдимият АС. М. М. е роден на **** г. в гр. София, българин, български
гражданин, с основно образование, неосъждан, женен, трудово ангажиран.
Съгласно удостоверение за раждане на св. К.Е. същата е родена на 10.06.2005 г.
в гр. София, т.е. към м. декември 2016 г. била на 11 години. Според удостоверението за
раждане св. Е. е с неизвестен баща. Свидетелката е посещавала училище, но въпреки
това не може да чете и пише.
Към 2016 г. подс. А.М. живеел в гр. София, кв. „Филиповци“ със семейството
си. В същия квартал живеела и св. Е. с нейното семейство. Подсъдимият и
свидетелката се познавали, тъй като жилища им били в близост едно от друго.
На 08.12.2016 г. дядото на св. К.Е. я изпратил до магазина да му купи ракия.
През това време майка й, заедно с част от семейството гледали в една от стаите на дома
им телевизия. Св. Н.Н., за който се твърди, че е баща на св. Е., също бил в една от
стаите и си почивал.
Св. Е. влязла в магазин, където продавач бил св. М.Л. и го попитала за шише
ракия. В същото време в магазина бил и подс. А.М., облечен в работни дрехи, който
вече си бил купил кафе. Св. Л. казал на св. Е., че отсреща в друг магазин продават
ракия и двамата с подсъдимия й посочили къде. Св. Е. излязла от магазина и се
насочила към този, който й посочили.
Подс. М. останал още малко в магазина, след което отишъл до дома си да
остави купения от него хляб на съпругата си – св. Т. М.а, и излязъл навън отново.
Подсъдимият държал в едната си ръка цигара, а в другата чаша кафе. Същевременно
св. Е. купила шише с ракия от другия магазин и тръгнала към дома си.
По същото време братът на св. Е. – св. Б.Е., по молба на св. Л.Р. почиствал
двора му срещу заплащане. Оставало да изхвърли само още една торба с боклук. В
този момент св. Р. видял св. Е. да минава покрай тях с шише в ръцете си и предложил
на св. Е. тя да изхвърли боклука, но св. Е. казал, че той ще го направи и тръгнал след
сестра си, носейки със себе си останалата му за изхвърляне торба.
Св. Е. по пътя към дома й отново срещнала подсъдимия до ресторант, който
бил в близост до магазин за булчински рокли и в близост до главен път, откъдето
минавали автобуси на градския транспорт. Двамата спрели и започнали да си говорят.
2
В този момент св. Е., който вече бил изхвърлил боклука, застанал зад подсъдимия и го
ударил с глава, който от удара се свлякъл на земята. Св. Е. ударил и шамар на
подсъдимия и започнал да вика по него. Св. Р. чул виковете и излязъл да провери какво
се случва. Видял, че подсъдимият е окървавен и се държи за лицето. Подсъдимият
казал, че му били разбити зъбите и ще ходи в полицията. От къщата на св. Е. излязла
майка й – св. С.Н., св. Н.Н. и дядото на Е.. От съседните къщи също излезли хора, за да
видят какво се случва, като сред тях били и свидетелите Т. М.а, М.Л. и З.С.. Св. С.Н.
също се нахвърлила на подсъдимия, както и на неговата съпруга, блъскайки я. Св. С.
тръгнала да разтървава св. Е., който гонел подсъдимия. Тя попитала какво е станало и
св. Н. й казала, че подсъдимият се опитвал да пипа дъщеря й. Св. С. възразила на тези
твърдения и заявила, че подсъдимият не е такъв човек. Наизлезлите хора от квартала,
които познавали подсъдимия, се опитвали с думи да го защитят, както и да
предотвратят по-нататъшно сбиване между роднините на св. Е. и подсъдимия.
Свидетелите М.а, С. и Р. чули св. Е. да казва, че подсъдимият нищо не й е направил и
се чудела защо го бият. Тогава св. С.Н. се обърнала, ударила св. Е. и й казала да мълчи.
След това св. Н. извикала полиция и заедно със свидетелите Е.и отишли в 09 РУ-СДВР,
за да подадат сигнал срещу подсъдимия и да дадат показания.
На подс. А.М. било издадено медицинско направление от УМБАЛСМ
„Пирогов“ ЕАД ИЗ № 23114 от 10.12.2016 г., в което било вписано следното: контузия
на клепача и околоочната област (контузия в лявата периорбитална област),
кръвоизлив на лявото око, травматична луксация на първи долен ляв зъб (поради
напреднал пародонтит фиксирането на зъба е неперспективно). На 11.12.2016 г. подс.
А.М. бил прегледан и в Катедра по съдебна медицина и деонтология при МУ- София и
му било издадено съдебномедицинско удостоверение, съгласно което по него са
установени следните травматични увреждания: контузия на ляво око с кръвонасядане
на клепачите и субконюнктивален кръвоизлив, контузия в областта на първи долен ляв
зъб с кръвонасядане на венечната лигавица на същия и изразена луксация на фона на
предходен пародонтит, които травматични увреждания са получени в резултат на
действието на твърди тъпи предмети, каквито могат да бъдат части на човешкото тяло,
и могат да се получат по начин и време, съобщени от пострадалия, като всяка една от
травмите реализира временно разстройство на здравето неопасно за живота по смисъла
на чл. 130, ал. 1 от НК.
Подс. А.М. е психично здрав и при него е налице годност за даване на
обяснения, в случай че желае, както и да участва във всички фази на наказателното
производство. При него не е налице зависимост към наркотични вещества или техни
аналози. Към момента на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и
значение на извършеното и да ръководи постъпките си.
Св. К.Е. е психично здрава и при нея е налице годност за даване на показания, в
случай че желае, както и да участва във всички фази на наказателното производство.
Към момента на инкриминираното деяние св. Е. е могла да се ориентира във
фактическата обстановка според индивидуалното си ниво на развитие, като е била с
по-ниска социална зрялост и недостатъчно добри механизми за справяне, както и с по-
висока възможност за внушаемост, което се обяснява с недостатъчния й житейски и
социален опит, по-ниски познавателни възможности, както и високата емоционална и
физическа зависимост от значими за нея възрастни.
Не са налице специфични нужди от защита на св. Е. във връзка с участието й в
наказателното производство. Поради малолетието й са приложени следните мерки по
Директива 2012/29/ЕС от 25.10.2012 г. на ЕПС: мерки за избягване на визуален контакт
между жертва и извършител; мерки, с които се гарантира, че жертвата може да бъде
изслушана без физически да присъства в съдебна зала чрез използване на подходящи
3
комуникационни технологии; мерки, които позволяват провеждане на заседание при
закрити врати. Благоприятстващ коректното възприемане на въпросите по време на
разпитите фактор е провеждането им в „синя стая“ и/или в присъствието на вещо лице
– психолог, което да й помогне да разбере въпросите към нея, съобразно нивото й на
функциониране и разбиране.
Въззивната инстанция счита, че първостепенният съд правилно е установил
противоречивите по делото факти, поради което не намира основания за коригирането
им. Първият съд е направил подробен анализ на събраните доказателствени източници,
като е преценил същите както поотделно, така и в тяхната съвкупност и е дал
изчерпателен отговор защо кредитира едни от тях, а други – не.
Извършеният от СРС анализ на доказателствата напълно се подкрепя от
настоящата инстанция, като при установяване на решаващите факти, свързани с
въпроса извършено ли е инкриминираното деяние от подс. А.М., контролираният съд е
анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с решаващо значение е
информацията от кредитираните гласни доказателствени средства – обясненията на
подс. А.М. и показанията на свидетелите З.С., Л.Р., М.Л. и Т. М.а, както и
заключенията на изготвените по делото СППЕ и КСППЕ.
Показанията на всички свидетели и обясненията на подс. А.М. са еднопосочни
по отношение на това, че на процесната дата и място е възникнал конфликт между
подсъдимия от една страна и свидетелите Е., Е. и Н. от друга. Но както е констатирал и
първоинстаннционият съд, са налице съществени противоречия между изложеното от
свидетелите и подсъдимия по отношение на голяма част от процесните събития, и най-
вече досежно причината за конфликта и случилото се между подсъдимия и св. Е..
На първо място, първоинстанционният съд е извършил подробен анализ на
показанията на св. К.Е., като е стигнал до обоснован извод, че същите са вътрешно
противоречиви и не кореспондират на събрания по делото доказателствен материал. В
разпита си първоначално св. Е. посочва, че навън е било топло, а непосредствено след
това, че е била с яке, защото било малко студено, а след това казва, че е било хладно
навън. Също така по отношение на инкриминираните събития първият съд обосновано
е отчел наличието на градация в показанията й, а именно, че подсъдимият й предлагал
парична сума, за да го докосва по половия му член, след това заявява, че я е ударил,
както и че я заплашил, че ще убие родителите й и ще изнасили сестра й, ако не го пипа
по члена. Едва при повторния й разпита след очната ставка между подсъдимия и брат й
е посочила и че подсъдимият я е заплашвал с метален нож, насочен към корема й.
Въззивният съд отчете противоречие между последно изложеното и показанията на
брат й – св. Б.Е., който твърди, че е очевидец на процесните събития. Той
първоначално е посочил, че подсъдимият е държал гумен нож в ръцете си, а след това,
по време на очната ставка с подсъдимия, е посочил, че подсъдимият е държал малък
джобен метален нож на врата на св. Е..
Първостепнният съд правилно е отчел и останалите противоречия между
показанията на св. Е. и брат й. Св. Е. е изложила твърдения, че брат й бил изпратен от
майка им да изхвърля боклука, а св. Е. е заявил, че е изхвърлял боклука на св. Р.. На
следващо място, св. Е. е посочила, че подсъдимият бил с панталон с цип, който бил
разкопчал, което противоречи на изложеното от св. Е., че панталона му е бил свален до
коленете. Свидетелката твърди, че подсъдимият й казал, че ще изнасили сестра й и ще
убие майка й и баща й, което не кореспондира с посоченото от брат й, че е чул
подсъдимия да казва, че ще изнасили сестра му и майка му без да уточнява коя сестра.
Също така св. Е. твърди, че е направила „напред назад“ на члена на подсъдимия,
посочвайки дясната си ръка, докато брат й е посочил, че я е видял да държи члена на
подсъдимия с две ръце. Налице са противоречия в показанията им и относно
4
местоположението на подсъдимия спрямо св. Е.. Последният твърди, че подсъдимият
бил с гръб, а той бил отстрани, докато св. Е. излага, че когато ги видял, брат й бил зад
нея. СРС обосновано е отчел и наличието на вътрешно противоречие в показанията на
св. Е. дали е бил зад гърба на подсъдимия или срещу него – в първоначалния си разпит
е изложил твърдения, че е бил зад него, а след това, че е бил срещу него.
Правилно са констатирани и несъответствията между показанията на тези
двама свидетели и изложеното от тяхната майка – св. С.Н.. Св. Е. е посочил, че сестра
му е била с черно кожено яке с ленти, а подсъдимият е бил облечен с дълго яке с
качулка, докато св. Н. е посочила, че дъщеря й е била с бяло яке. Св. Н. отрича да е
казвала, че дъщеря й е била заплашвана с нож от подсъдимия, което противоречи на
показанията на свидетелите Еламзов и Е. в тази насока.
Налице са съществени противоречия и в показанията на св. К.Е. и Б.Е. и тези на
свидетелите З.С., Л.Р., Т. М.а и М.Л. по отношение на това дали св. Н. е ударила
дъщеря си, както и относно облеклото на подсъдимия.
Втората група свидетели еднопосочно са изложили, че св. Е. е заявила, че
подсъдимият нищо не й е правил, при което св. Н. я ударила и й наредила да мълчи. На
следващо място, св. Е. твърди, че подсъдимият е бил с дълго бяло яке с качулка, което
не отговаря на описанието, дадено от свидетели С., Р., М.а и Л., че подсъдимият е бил
облечен с работни дрехи, които били тъмни, като Р. и С. са уточнили и че е бил с
гащеризон, което съвпада с обясненията на подсъдимия в тази насока.
С необходимата критичност първостепенният съд е подходил към показанията
на св. М.а, като е отчетен фактът, че макар да е съпруга на подсъдимия, показанията й
не могат да бъдат игнорирани на това основание, доколкото същите не се опровергават
от други доказателствени източници. Изложеното от нея намира опора в показанията
на свидетелите Р., Л. и С., които СРС правилно е поставил в основата на своите
решаващи изводи и ги е кредитирал като достоверни, обективни и безпристрастни.
Въззивният съд кредитира и заключенията на изготвените по делото СППЕ и
КСППЕ, от които се изяснява, че е налице ниска за възрастта на св. К.Е. норма в
познавателен план, както и данни за наличие на лека умствена изостаналост, което
увеличава нивото на внушаемост от значимите за нея възрастни, каквито са близките й.
Тази внушаемост е видна от развитието на първоинстанционното съдебно следствие,
тъй като след проведената между подсъдимия и св. Е. очна ставка, последният е заявил,
че подсъдимият е държал метален нож към врата на сестра му, вследствие на което св.
Е. е надградила показанията си, потвърждавайки този нов факт, изложен от брат й.
С оглед на изложеното, първият съд обосновано не е дал вяра на показанията
на свидетелите Е., Е. и Н. поради посочените вътрешни противоречия, противоречията
както помежду им, така и с показанията на останалите свидетели.
Първоинстанционният съд правилно не е кредитирал и показанията на св. Н.Н.,
доколкото същите противоречат както на кредитираните гласни доказателствени
средства, така на показанията на свидетелите Е.и и Н., както относно облеклото на
подсъдимия – св. Нанов твърди, че подсъдимият е бил облечен само със сини дънки и
риза на кутии, така и относно сезона, в който се е случило събитието.
Въззивният съдебен състав анализира и обясненията на подс. А.М., като отчете
двойствената им процесуална същност на важно доказателствено средство, но и на
средство за защита. Първият съд е извършил проверка на доказателствената стойност
на обясненията на подсъдимия, след като ги е съпоставил с останалите доказателствени
източници и правилно е счел същите за достоверни. В разказа си подсъдимият е
посочил обстоятелствата, при които се е видял със св. К.Е. на процесната дата, как е
бил облечен, както и че са му били нанесени удари от св. Б.Е.. Въззивният съд
5
кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като намират подкрепа както в показанията
на свидетелите С., Р., Л. и М.а, така и в медицинско направление от 10.12.2016 г. и от
съдебномедицинското удостоверение № 626.12/2016 г.
С оглед изложените съображения, въззивният съд намира, че след като
събраните по делото доказателствени материали са обсъдени съгласно изискванията на
чл. 305, ал. 3 от НПК, без да е допуснато превратното им тълкуване, вътрешното
убеждение на първостепенния съд по фактите е правилно формирано.
При така възприетата фактическа обстановка първоинстанционният съд
правилно е заключил от правна страна, че подс. А.М. не е осъществил състава на
престъплението по чл. 149, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 от НК. По делото не се установи подс.
М. да е извършвал действия, с които да е осъществил или да е имал намерение да
осъществи действия, с които да цели възбуждане на полово желание без съвкупление
спрямо малолетната К.Е., която към процесната дата е била на 11 години, вкл.
подсъдимият да е предлагал на св. Е. парична сума или да е оказвал принуда спрямо
нея с цел да осъществи твърдените от обвинението блудствени действия. При така
изложената доказателствена съвкупност не е възможно да бъде направен единствен и
категоричен извод, че е налице осъществено от подсъдимия престъпление против
половата неприкосновеност на св. Е. – налице е обосновано съмнение по отношение
главния факт по делото – осъществено престъпление.
На тази основа единственият законосъобразен правен извод е, че за районния
съд са били налице предпоставките на чл. 304 от НПК, поради което подсъдимият
обосновано и в резултат на правилно приложение на процесуалния и материалния
закон е признат за невинен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Поради това
въззивният съд намира, че искането за осъждане на подсъдимия в протеста е
несъстоятелно, доколкото не почива на ангажирани в подкрепа на обвинението
несъмнени доказателства.
С оглед изхода на делото правилно районният съд е решил и съпътстващите
наказателноправното осъждане въпроси, свързани с присъждането на разноските за
сметка на държавата.
В заключение, след обобщаване на резултатите от извършената на основание
чл. 314 от НПК цялостна служебна проверка на протестираната присъда, въззивната
инстанция не констатира основания, налагащи нейното изменяне или отмяна, поради
което и с оглед изложените съображения същата следва да бъде потвърдена.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6, вр. чл. 338 от НПК, Софийски
градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 23.11.2021 г., постановена по н.о.х.д. №
11178/2018 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 19-ти състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране. Да
се съобщи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
6
1._______________________
2._______________________
7