Р
Е Ш Е
Н И Е №
2508
Номер Година
2021, 16.12. Град
ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ХХІ състав
на 24.11.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЯНКО АНГЕЛОВ
ЙОРДАН РУСЕВ
при секретаря ПОЛИНА ЦВЕТКОВА и при
участието на прокурора КАЛОЯН ДИМИТРОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ к. адм. дело номер 2810 по описа за 2021 година и като обсъди:
Производство по чл.208 и
сл. АПК във вр. с чл.63 ал.1 ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на К.Л.Н. *** чрез
адв.Ц., против Решение №70 от 13.09.2021г., постановено по АНД №134/2021г. по
описа на Районен съд – Карлово, I н.с., с което е потвърдено наказателно
постановление/НП/ №36/08.03.2021г., издадено от Директора на Дирекция
„Национален парк Централен Балкан“/Д“НПЦБ“/, с което на Н. е наложено
административно наказание глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл.21 т.16
предл.2 от Закона за защитените територии/ЗЗТ/ във връзка с т.3 от Част
3.2.2.2.“Зона Многофункционална“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г. на
основание чл.81 ал.1 т.1 предл.3 ЗЗТ.
В жалбата се навеждат касационни основания за
постановяване на атакуваното решение при неправилно приложение на материалния
закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуални правила. Иска се
отмяна на решението и постановяването на друго, с което да се отмени
обжалваното наказателно постановление. Претендират се сторените разноски за
двете съдебни инстанции. Допълнителни съображения са изложени в депозирано по
делото писмено становище.
Ответникът по касационната жалба – Дирекция
„Национален парк Централен Балкан“ чрез пълномощник адв.А. в отговора на касационната жалба оспорва същата,
като излага съображения, че решението на КРС е правилно и законосъобразно,
поради което се иска да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Пловдивският
административен съд – Двадесет и първи състав, преценявайки допустимостта на
касационната жалба и правилността на обжалваното решение на посочените
касационни основания, както и след служебна проверка по чл.218 ал.2 АПК приема
за установено следното:
Касационната жалба е
подадена от надлежна страна по делото, в срок, поради което е процесуално
допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните мотиви.
За да постанови своето съдебно решение, Районният
съд е приел за установена следната фактическа обстановка.
На 15.08.2020г. служителите на Д„НПЦБ“ – К., К. и К.
осъществявали служебните си задължения на територията на НПЦБ, зона
„Многофункционална“, в землището на град Сопот. В местността „Залъмово
кладенче“, парков участък Карлово, охранителен участък „Манастирска река“, на
място с GPS координати N 42º42´08.3´´ Е
24º46´57.7´´, служителите на Д“НПЦБ“ установили пашуващи
общо 50 бр. говеда без пастир. Служителите успели да установят ушните марки на
шест броя от говедата, както следва: BG 37113991, BG 37164612, BG 37133331, BG 37072882, BG 37133330 и BG 37137731. Проверката продължила от 12,26 часа до 13,10 часа, като през
това време при животните не дошъл собственик или пастир. За констатираното бил
съставен констативен протокол № 0000441/15.08.2020г. При проверката бил
използван служебен фотоапарат марка „Sony“, модел „DSC HX60V“, с който били направени фотоснимки на място, а координатите на
местонарушението били снети със служебно устройство марка „GARMIN“, модел „OREGON 550“. След извършена проверка в ИС на БАБХ било
установено, че установените при проверката 6 бр. говеда с номера на ушни марки BG 37113991, BG 37164612, BG 37133331, BG 37072882, BG 37133330 и BG 37137731 били собственост на К.Н. и следвало да се
намират на пасище на територията на НПЦБ, Зона „Многофункционална“, пасище рег.
№**********/4330-0137/, находящо се в пасищен район „Амбарица“, пасище „Конарското“,
за което имало издадено разрешение за паша на 40 бр. говеда за периода от
01.05.2020г. до 15.11.2020г. включително. Във връзка с констатираното, на Н.
била изпратена покана, получена лично на 08.09.2020г. за съставяне на АУАН. На
датата, упомената в поканата, а именно 08.09.2020г. в присъствието на касатора
бил съставен АУАН, с който е прието, че последният е осъществил нарушение на
чл.21 т.16 предл.2 ЗЗТ във връзка с т.3 от Част 3.2.2.2. „Зона
Многофункционална“ от Плана за управление на НПЦБ 2016-2025г. При съставяне на
АУАН Н. вписал собственоръчно, че има възражения, като такива по същество не
изложил. Въз основа на посочения акт било издадено и атакуваното НП.
Съдът е приел, че е безспорно установено твърдяното
в АУАН и НП нарушение, доколкото животните, собственост на Н., са били
индивидуализирани чрез пряко наблюдение и заснемане с фотоапарат, като
установените номера на ушни марки са записани в констативен протокол, съставен
на мястото на проверката. Мотивирано е, че процесното нарушение е
индивидуализирано точно чрез посочване на всички елементи на неговия състав,
правилно е определена нарушената законова разпоредба, както и санкционната
разпоредба на чл.81 ЗЗТ, която в ал.1, т.1 предвижда да се наложи глоба на
лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на режима,
определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени планове и
проекти по глава четвърта. Приел е, че при съставянето на АУАН и при издаването
на НП не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да
водят до опорочаване на административнонаказателното производство по налагане
на наказанието. Изложени са мотиви по отношение размера на наложената санкция и
липсата на предпоставки за приложение на чл.28 ЗАНН.
Оспореното решение е правилно.
В хода на развилото се производство е издадено
наказателно постановление, като не се констатира допуснат порок на проведения
административнонаказателен процес, който да обуславя незаконосъобразност. По
безспорен и категоричен начин са установени обстоятелствата по извършеното
административно нарушение и в конкретния случай правилно санкцията е насочена
към касатора К.Н..
Този съдебен състав намира, че правилно Районният
съд е преценил всяко доказателство поотделно, събрано в хода на съдебното
производство, а освен това и всички в съвкупност, като е достигнал до
единствения правилен извод, а именно, че се установяват изложените факти в АУАН
и основания на него последващ акт – наказателното постановление, предмет на
съдебна проверка по реда на ЗАНН.
Доводите, наведени в касационната жалба, са
идентични с тези, наведени и пред районния съд, който в мотивите на решението
си ги е обсъдил подробно. Вмененото нарушение е съставомерно и доказано от
събраните по делото доказателства. В НП е описано ясно и точно конкретното
място, на което са установени пашуващите животни без пастир, като е несъмнено,
че се касае за защитена територия по смисъла на ЗЗТ. Индивидуализирани са и
пашуващите животни, собственост на Н., посредством посочване идентификационния им
номер. Правилно са определени нарушените законови разпоредби, както и
санкционната разпоредба на чл.81 ЗЗТ, която в ал.1, т.1, предвижда да се наложи
глоба на лице, което осъществява дейност в защитена територия в нарушение на
режима, определен с този закон, в заповедта за обявяване или в утвърдени
планове и проекти по глава четвърта. Доколкото безспорно е установено пашуване
на селскостопански животни, собственост на Н. без пастир, се налага изводът за
осъществяване на посоченото нарушение. Обсъдено е от районния съд и
определянето на наказанието, като е отчетено, че е наложен минималният
предвиден размер – 500 лева. В тази връзка районният съд е дал аргументиран и
обоснован извод на база наличните доказателства при правилно отчитане на
тяхното значение и стойност.
В конкретния случай от касатора не са ангажирани
доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че на процесната
дата и на посоченото място не са пашували без пастир животни, негова
собственост. Достатъчно са обаче доказателствата, установяващи точно обратното,
а именно: на 15.08.2020г. Н. не е бил на територията на НПЦБ, зона
Многофункционална, Парков участък Карлово, Охранителен участък Манастирска
река, местност Залъмово кладенче, на място с GPS координати N 42º42´08.3´´ Е 24º46´57.7´´,
землище на град Сопот, община Сопот; установените на място животни са негова
собственост; посоченият като пастир и разпитан като свидетел пред първата
инстанция Г.Н. не е вписан като такъв в заявлението за издаване на разрешително
за паша. Действително, последният заявява, че е замествал касатора и той е
пашувал кравите, но не потвърждава, че е бил през цялото време с тях, в т.ч. не
се установява, че по време на извършването на проверката да е бил там, още
повече, че сам заявява, че когато ги е видял/проверяващите/ им е казал, че е
бил при кравите, т.е. кравите вече са били на друго място, различно от това, на
което са срещнали.
По отношение на наведените от касатора твърдения за
приложение на разпоредбата на чл.28 ЗАНН е необходимо да се посочи, че за да се
достигне до извод за маловажност, следва да се разкриват особени обстоятелства,
които да отличават конкретното деяние от общите случаи на тези нарушения, а
такива данни не са налични. По делото не са ангажирани доказателства, които да
установяват смекчаващи отговорността обстоятелства и които да характеризират
деянието като такова с по-ниска степен на обществена опасност от други деяния
от този вид. От една страна нарушението е формално и за извършването му не е
необходимо настъпване на вредоносен резултат. От друга, деянието на Н. не е
изолиран случай, както се твърди в касационната жалба, доколкото при извършена
служебна проверка се установява, че с влязло в сила решение на КРС, потвърдено
с решение на Административен съд - Пловдив, е потвърдено НП, с което Н. е бил
санкциониран за пашуване през 2015г. на животни без разрешително за
паша/решение №115/10.08.2016г., постановено по АНД №330/2016г. по описа КРС,
оставено в сила с решение №2251/25.11.2016г., постановено по КАНД №2215/2016г.
по описа на ПАС/.
В настоящия случай касационната инстанция намира,
че районният съд не е нарушил закона при неговото приложение, също и не са
допуснати съществени нарушения на процесуални правила в хипотезите на чл.348
ал.3 НПК.
С оглед изложеното и на основание чл.221 ал.2
предл. първо от АПК във връзка с чл.63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, обжалваното
решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.
Ето защо и поради мотивите, изложени по-горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХХI състав:
Р Е
Ш И
ОСТАВЯ В
СИЛА Решение №70 от 13.09.2021г.,
постановено по АНД №134/2021г. по описа на Районен съд – Карлово, I н.с.
РЕШЕНИЕТО НЕ подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.