Р Е Ш Е Н И Е
№ 47 29.04.2020 г. град Бургас
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Бургаският окръжен
съд, наказателно отделение,
І въззивен
състав
на тринадесети март
две хиляди и двадесета година, в
публично съдебно заседание, в състав:
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛИН И.
МАРИНА МАВРОДИЕВА
Секретар: Павлина
Костова
Прокурор:
разгледа
докладваното от съдия И. въззивно наказателно от частен характер дело № 1302 по
описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, взе предвид следното:
Въззивното производство е образувано по повод жалба на
адв. М.Д. ***, в качеството ѝ на повереник на тъжителя М.Н.Т., против
присъда № 164 от 30.10.2019г., постановена по НЧХД № 3919/2018г. по описа на
Районен съд-Бургас. С присъдата първоинстанционният съд признал подс. К.Ж.Б. ЕГН ********** за невинен и го оправдал по
повдигнатото му с тъжбата обвинение за осъществено престъпление по чл. 148, ал. 2, предл. първо и второ, вр. с ал. 1, т. 1, т. 2
и т. 4, предл. второ, вр. с чл. 147, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК.
Със същата присъда първоинстанционният съд осъдил тъжителя М.Т. да заплати
на подсъдимия сторените от него разноски в размер на 8 000 лева, представляващи
възнаграждение за адвокатска защита.
Във въззивната жалба и допълнението към нея са изложени оплаквания за
неправилност и необоснованост на съдебния акт, поради неправилно приложение на
материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия, изразяващи се в
следното:
Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд, не бил в съответствие
със закона. Дадената от съда оценка на доказателствата била неправилна, не било
извлечено точното им съдържание, а изводите, изложени в мотивите към присъдата
и определени от жалбоподателя като неясни и непротиворечиви, не били основани нито
на свидетелските показания, нито на писмените доказателства по делото. Сочи се
още, че районният съд бил извел необоснован извод, тъй като пренебрегнал
свързани с предмета на доказване документи, отразяващи предходни сделки за
болница „********” със същия
купувач. Защитата счита, че разгласените от подс. Б. обстоятелства, посочени
изчерпателно в тъжбата, били позорящи за тъжителя, защото като представител на
„**********, Т. бил известен
сред обществеността и като купувач на Медицински център в ж.к. „********”, гр.******, поради което възприетият от
районния съд извод, че тези обстоятелства не се отнасяли за тъжителя Т., бил
погрешен. Твърденията на подс. Б., в частност, че сделката по придобиване на
медицинския център в ж.к. „******”, Бургас, била извършена чрез манипулиране на протокола от заседание на
Общинския съвет Бургас от 30.01.2018г.; продажбата била извършена на цена под
данъчната оценка на имота, с което се ощетявала община Бургас; същата сделка
била сключена в нарушение на Наредбата за реда за придобиване, управлението и
разпореждането с общински имоти и вещи, тъй като се изисквал търг или конкурс -
били неверни, и изложени с цел да се навреди на тъжителя и правото му на добро
име, чест и достойнство.
На следващо място, във въззивната жалба са изложени и оплаквания за
прекомерност на възнаграждението на ангажирания от подс. Б. защитник, тъй като
делото не се отличавало с правна и/или фактическа сложност и защитникът се бил
явил в 4 заседания. Посочва, че съгласно Наредба № 1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – чл.13 ал.1 т.1 е допустимо възнаграждението в
размер на 400 лева.
Поради допуснатите отстраними съществени нарушения на процесуалните правила
се иска отмяна на атакуваната присъда и връщане на делото за ново разглеждане
от друг състав на първоинстанционния съд, а в условията на алтернативност се
иска отмяна на присъдата и постановяване на нова въззивна присъда, с която
подс. Б. да бъде признат за виновен по повдигнатото с частната тъжба обвинение,
като бъде осъден да заплати сторените от тъжителя деловодни разноски в двете
съдебни инстанции.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция тъжителят Т. не се явява, представлява
се от надлежно упълномощен повереник – адв. С.К., който поддържа изцяло
въззивната жалба и допълнението към нея, с изложените в тях доводи. Посочва, че
анализирани в цялост, думите на подсъдимия, изложени на пресконференцията от
22.02.2018г. имат позорящ характер и то именно за тъжителя Т., тъй като той бил
лицето, което се идентифицирало с юридическото лице „********, а също така на пресконференцията били представени и
документи, наред с протокол от проведено преди това заседание на Общинския
съвет Бургас, касаещи участието на Т. в посоченото юридическо лице. Моли за
отмяна на първоинстанционната присъда и вместо нея да бъде постановена нова, с
която подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за извършеното
престъпление.
Пред въззивната инстанция подсъдимият К.Б., редовно призован, се явява
лично и с упълномощен защитник - адв. К. от САК. Защитникът обосновава
несъстоятелност на доводите в жалбата и сочи, че в нея не се съдържат ясни и
конкретни аргументи за незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционната
присъда. Липсата на подробно обсъждане от районния съд на истинността на
изнесените от Б. обстоятелства не съставлява нарушение на процесуалните
правила, тъй като съдът констатирал липсата на други елементи от състава на
престъплението, а именно, че с действията си подсъдимият не бил засегнал
личността на тъжителя, както и че изнесената информация не била позоряща за
последния. Посочва още, че всички документи, разгледани на пресконференцията и
изнесени от подсъдимия, били публични, като в голямата си част се намирали на
интернет страницата на Общински съвет Бургас. Целта на процесната
пресконференция била да се запознае обществеността с решение на Общински съвет
Бургас, което подсъдимият, в качеството си на общински съветник, считал за
незаконосъобразно и ощетяващо
обществения интерес. Счита, че възнаграждението му като защитник по настоящото
дело не било прекомерно и моли тъжителят да бъде осъден да заплати и разноските
пред въззивната инстанция.
В последната си дума подсъдимият Б. заявява, че действията му, предмет на
настоящото дело, били продиктувани от задължението му като общински съветник да
защитава обществения интерес. На пресконференцията единствено бил коментирал и
показвал документи, които удостоверявали определени събития. Счита, че имотът
бил продаден на „******* в нарушение на нормативната база – без търг или конкурс, и то на цена,
по-ниска от данъчната му оценка. Настоява, че не е отправил клевета спрямо тъжителя
Т., тъй като на пресконференцията не бил споменал нито веднъж името му. Моли
първоинстанционната присъда да бъде потвърдена.
Бургаският окръжен съд, след цялостна проверка на присъдата в предмета и
пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, независимо от
основанията, посочени от страните, намери жалбата за процесуално допустима,
поради подаването й в законоустановения 15-дневен срок от лице с надлежна
процесуална легитимация и срещу подлежащ на обжалване акт. Обсъдена по
същество, жалбата е неоснователна.
При разглеждане на делото по същество въззивният съд установи, че са
събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни
за неговото правилно решаване. При самостоятелен анализ на доказателствената
съвкупност, въззивният съд възприе за установена фактическа обстановка, съответстваща
на описаната в мотивите на първоинстанционната присъда, а именно:
Подсъдимият К.Ж.Б. ЕГН ********** *** и живее в същия град на адрес: ж.к. „******”, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**. Той е българин, български гражданин, неосъждан,
неженен/несемеен, управител на търговско дружество и към инкриминираната с
тъжбата дата на деянието е бил общински съветник в Общински съвет Бургас.
В периода 22.02.2018г.-22.03.2018г., както и към настоящия момент, частният
тъжител М.Н.Т. е бил и продължава да е съдружник в търговското дружество „*******, ЕИК *******.
Във
връзка с взето от Общинския съвет Бургас решение № 31 от 26.09.2017г. за
продажба на недвижими имоти – сграда със самостоятелни обекти (поликлиника в
ж.к. „********”,
гр. Бургас), внесени като непарична вноска в капитала на „*********** ЕИК *******, на купувача „**********, ЕИК ******, на 22.02.2018г. подс. К.Б. и
свид. Г.
А.
провели в зала „Капитанска“, хотел „България“, гр. Бургас, пресконференция под надслов
„Стига безобразия“. На мероприятието присъствали представители на различни
медии, пред които подсъдимият изнесъл множество обстоятелства и представил
документи, включително и от извършени проверки от съответните институции,
свързани с продажбата на гореспоменатия медицински център в ж.к. ********, каквато била и основната тема
на срещата. Б. изразил пред журналистите мнението си, че решението на общинския
съвет, позволяващо прехвърлянето на собствеността на имота било
незаконосъобразно, самата продажба била осъществена в нарушение на закона, тъй
като купувачът – „*********,
бил избран без търг или конкурс, а продажната цена била много под данъчната
оценка на имотите, отново в противоречие с действащата нормативна уредба. Посочил
още, че към 10.09.2012г., когато имотът бил апортиран (внесен като непарична
вноска) в капитала на общинското дружество пазарната цена на имота, съгласно
заключението на вещите лица възлизала на 4 614 700 лева без ДДС. Към момента
на коментираната продажба на същия имот на купувача „********, оценката му била в размер на 3 100 000 лева, като едно от вещите лица,
участвало в първоначалната оценка – С. И., самостоятелно бил изготвил
последващата по-ниска оценка. В хода на пресконференцията подсъдимият направил
следните конкретни изявления: „Самата продажба беше завоалирана под едно доста
благородно и добро начинание - с парите от продажбата да се финансира
Медицински факултет към ВХТИ. Само, че с това благородно дело се замаскира една
доста порочна продажба...Данъчната оценка на имота, който продаваме, е 4
525 280 лева. т.е.
съгласно нормативната база ние нямаме право да продаваме имоти, които дори са
апортирани в търговски дружества, под тази данъчна оценка и не можем да ги продаваме
без търг и конкурс...Както
се казва, който плаща, той поръчва музиката. Може би в този случай интересът е
бил оценката да бъде по-ниска. Когато обаче се зарових да търся информация за
тази болница, какво се случва, защо и т.н, съвсем случайно попаднах на един
репортаж на ваши колеги от софийски сайт, който гласеше „Да му лапнем една болница.“...Няма да влизам
в детайли какъв натиск получих след като подадох възражения пред областния
управител за незаконосъобразността на тази сделка. Може би получих над 10
обаждания. Само папата където не ми звънна, за да ми каже оттегли си това
(възражението)...Колегата Д. беше този, който входира до
Прокуратурата сигнал във връзка с това безобразие.“
Изявленията му били възприети от присъстващите в залата журналисти, а
впоследствие пресъздадени и публикувани чрез статии, описани по-долу, в
интернет страниците на съответните медии, в които репортерите работили, като
статиите съдържали цитати на част от изявленията на подс. Б., както и мнения и
заключения на авторите им. Тези статии са цитирани с точното им съдържание в
мотивите към присъдата на първоинстанционния съд и повторното им цялостно
изложение тук не е необходимо, поради което настоящият състав ще възпроизведе
само тази част от тях, включена в диспозитива на атакуваната присъда, съобразно
предмета на настоящото дело:
-
На 22.03.2018 г. в сайта za istinata.com бил публикуван материал, озаглавен „Скандал
в Общински съвет - Бургас с обвинения за незаконна продажба и поправка на
документи“. Част от материала съдържа следния текст: „Сградата в комплекс „**********“
е продадена без търг и конкурс, което е в противоречие на общинските наредби,
коментира още той. „Търг нямаше. Продажбата е направена директно на „******“.
Данъчната оценка е 4.5 милиона лева, общината е ощетена поне с милион. Сезирана
е прокуратурата, а ОЗБГ е подала жалба в административния съд, но от месеци тя
се прехвърля по различни съдилища."
-
На 22.02.2018 г. (неточно отразена в мотивите с дата на публикуване
23.02.2018г., но вярно посочена в диспозитива на присъдата) в сайта
www.burgas-podlupa.com, със заглавие
„Поликлиниката в „*******“ е продадена незаконно,
твърди бургаски общински съветник“ е публикуван материал, представляващ журналистически
коментар на пресконференцията от 22.02.2018 г. на Б. и Д..
Част от тази публикация съдържа следния текст: „Сградата на „************* в бургаския комплекс „********“
е продадена незаконно, нарушавайки общински наредби...Търг нямаше. Продажбата е
направена директно на конкретен купувач - „*******“,
който придобива сградата на цена от над 1 100 000 лв. под данъчната оценка на
имота...С това е нарушена и друга наредба - че сградата не може да бъде
продадена на цена под данъчната оценка на имота.”
-
На 23.02.2018 г. на интернет страницата www.burgas24.bg под заглавие „От „********“
излязоха с позиция за продажбата на болницата в „*******”
е публикувана позицията на „******** по сделката, без
журналистическа намеса.
-
На 22.02.2018 г., в 13.36 часа в сайта www.burgasinfo.bg, под заглавие:
“Общински съветници от опозицията в Бургас: „Има три безобразия при продажбата
на поликлиниката в „*******“, е публикуван
журналистически коментар на пресконференцията, съдържащ и цитати от изявления
на Б., Д. и Б.. В
публикацията е възпроизведен следния текст: „Продажбата на поликлиниката беше
завоалирана под добро начинание - за финансирането на факултета, но така се
замаскира порочна продажба. Според Наредбата за управление правата на
собственост на търговски дружества общинска собственост тя не може да се
продаде без публичен търг или конкурс и на цена, която е по-ниска от данъчната
оценка на имота. В случая тя е 4 525 280 лева. Но какво се случи в Общинския съвет?
Влиза предложение за продажба на „**********“ на цена от 3,1 млн. лева.
Има оценка, направена от трима оценители за 4,6 милиона, като сградата е в
състояние „подобрена“. Няколко години по-късно оценката е по- ниска, а
категорията е базова, посочи Б.. Според него продажбата е в разрез с 2 наредби,
а цената е с 1,1 млн. лева по-ниска...Имало нов протокол, издаден след писмо от
областния управител. Проблемът бил, че той е поправен след законовия срок.“.
-
На 22.02.2018 г. на страницата на интернет сайта www.flagman.bg е публикуван
материал под заглавие: „Лидерът на опозицията в Бургас К.Б. със смущаващи
разкрития за лобизма в ОбС“, с автор И. К..
Последният преразказва пресконференцията на общинските съветници и посочва
следното: „Ако се вярва на думите му /Б./, разговорите между градските
старейшини са станали толкова открити, че те директно се питали един на друг
кой какъв интерес има от дадена докладна - дали вкарването на инвеститор в
определен сектор или намърдването като посредник...Б. маркира, че данъчната
оценка на имота е 4,524 млн. лева. Според него здравното заведение е продадено
в нарушение на две общински наредби. Съгласно нормативната база няма право да
се продават имоти под данъчна оценка, без търг или конкурс, конкретен бе
съветникът от СЕК. Общинският дял в Медицинския център обаче е продаден за 3.5
млн. лева.“, „Преди време е направена оценка на имота, по поръчка на
Министерството на правосъдието, в присъствието на трима оценители, цената му е
4,614 млн. лева. Миналата година се прави нова пазарна оценка от оценителя С. И.,
който е един от тримата, дали оценка на сградата и преди това. Сега обаче той
преценява, че абсолютно същата сграда е „базова категория“, а не „подобрена“,
както е само преди няколко години и съответно струва 3,1 млн. лева, а не 4,6
млн. лв. Има голямо разминаване, което може да си направите извода откъде идва.
Както се казва: Който плаща - той поръчва музиката“, допълни Б.. По думите му
дори и да се продава болницата, това е трябвало да стане чрез открит търг или
конкурс, на който цената щяла да скочи сериозно, защото „*******“
е с размерите на град като Сливен, а това е единственото здравно заведение в
комплекса. „Продава се не просто сграда, а работещ бизнес“, отбеляза Б.“ и „Той
останал изумен преди ден, когато разбрал, че решението, което за прехвърлянето
на парите от продажбата на Медицинския център към Университет „Проф.д-р Асен
Златаров", е записано в протокола на ОбС Бургас като „прието", заради
което обвини председателя на местния парламент Костантин Луков.
-
На 22.02.2018 г., 15.10 часа, на страницата на dariknews.bg е поместен материал
със заглавие: „К.Б.: С манипулиран протокол Общинският съвет продаде
поликлиниката в „*******“. В статията се съдържа
следният текст - „С подправен протокол
от решение на Общинския съвет от 30 януари ДКЦ * в
„******“ е продаден на фирма „*******“.
„Той (Б.) и неговите колеги разясниха много подробно механизма на деянието и
подкрепиха своите твърдения с набор от документи....според законова постановка,
поликлиниката не може да бъде продадена без конкурс и търг...имотът не може да
бъде продаден на цена с по-ниска от данъчната оценка. Въпреки това данъчната
оценка от 4 525 280 отпреди няколко години е била трансформирана в продажна
цена от 3 100 000 лева, показа документи Б....Така фирмата е получила бившата
поликлиника в най-големия бургаски комплекс, плащайки 1 200 000 лева по-малко...Той
(Б.) и неговите колеги Г. Д. и
А. Б. твърдят, че протоколът от
тогава е подправен, заради санкция от областния управител Вълчо Чолаков, който
бил сезиран...Без никакво заседание и тихомълком манипулираният протокол е от
13 февруари, стана ясно от документите.“
-
На 22.02.2018 г., в интернет страницата на bnr.bg/burgas, с автор Мариян И., е
публикуван материал със заглавие: „К.Б.: Продажбата на поликлиниката в „*********“
е незаконна“. В статията се посочва, че: „Поликлиника в бургаския комплекс „*******“
е продадена незаконно, а решение на общинския съвет по темата е подменено...Сградата
в комплекс „*****“ е продадена без търг и
конкурс...Търг нямаше. Продажбата е направена директно на конкретен купувач -
"******", който придобива сградата на цена от над 1 100
000 лв. под данъчната оценка на имота...На последната сесия, докладна записка
за намаляване капитала на дружеството, което стопанисваше поликлиниката, не
събра нужното квалифицирано мнозинство и не бе приета, дори след три
прегласувания. Въпреки това, е издаден нов протокол от заседанието, на който
пише, че тя е приета, пояснява Б..”
-
На 23.02.2018 г., в интернет страницата на flagman.bg е публикувана статия, с
автор Иван Колев, и със заглавие: „Евгений Мосинов, БСП-Бургас: Заставаме твърдо
зад Медицинския факултет, лични амбиции могат да провалят идеята.“ Част от
текста в нея е следният: „...ректорът на университет „Проф.д-р Асен Златаров“
доц. Магдалена Миткова разкри, че от януари строителството е замразено, защото
дължат над 1 млн. лева на фирмата - изпълнител и няма как да се разплатят....Не
искам да го обидя, г-н Б. ми е симпатичен с ентусиазма, готви се много, което е
похвално, но понякога трябва да помисли дали не пречи на обществения интерес. В
случая от този му ентусиазъм няма позитив за Бургас, напротив - създава пречка....Ние
заставаме зад инвестицията в Медицинския факултет и недоумяваме какво се опитва
да постигне това трио – Д., Б. и
К.Б.. Лични амбиции могат да провалят нещо смислено за Бургас“.
-
На 22.02.2018 г. на www.flagman.bg, със заглавие: „ГЕРБ: Работим в Бургас да
има студенти по медицина, а опозицията откри предизборната кампания“ е
публикуван материал, част от който съдържа следния текст: „Ние, Групата на
общинските съветници от ГЕРБ-Бургас, ще продължим да бъдем толерантни към всеки
наш колега, който иска да работи за града. За съжаление често след подобни
обявени амбиции не следва нищо в полза на нашите съграждани... На финала
припомняме, че България е правова държава. Всеки гражданин, не само общински
съветници, могат да сезират компетентните органи за работата на местния
парламент. Без решение на съдебна институция внушенията са недоказани клевети.
Както вече отбелязахме, уви с предизборна цел."
-
Ha 22.02.2018 г., на интернет страница www.desant.net е публикуван материал:
„Бургаски съветници разкриха скандални подробности около сделка с медицински
център“ с автор Диана Славчева. В част от статията се съдържа следният текст:
„...К.Б. изнесе шокиращи данни за скандална сделка с общински имот в
най-големия комплекс в морския град - *****... Купувачът е посочен
директно -фирма „******“, която взима имота без да
бъде обявен нито публичен търг, нито конкурс, както изисква наредбата за реда
на управление на общински имоти... Около въпросната оценка нещата също не са
читави. Първоначално през 2012 г. по искане на Министерството на правосъдието
имотът е оценен за над 4 милиона и 600 хиляди лева. Новата оценка обаче, която
се прави конкретно за продажбата е малко над 3 милиона лева, като и категорията
на обекта е намалена драстично - от "подобрена" на „базова”... Но и с
това скандалните нарушения и машинации около сделката не се изчерпват. На
сесията през януари тази година общинският съвет четири пъти прегласува
докладна записка за намаляване на капитала на Медицинския център, като и
четирите пъти предложението е отхвърлено. И това е записано в протокола за
решение с дата 30 януари 2018 г. Най-изненадващо преди дни К.Б. установява, че
протоколът е поправен и въпросното решение е прието. Протоколът е преработен по
указание на областния управител Вълчо Чолаков. Без значение какви са мотивите
му... Голям е натискът и над дръзналите да търсят истината и справедливостта
общински съветници. "Само папата не ми звънна да оттегля възраженията си“
- заяви на пресконференция в Бургас К.Б.. А през това време медицинският център
вече е частна собственост и екипът ни не бе допуснат от охранителите да снима
вътре в него. Интересно е да посочим, че през 2012 г. същият купувач - „******“,
която е собственост на д-р М.Т., подготвя скрита приватизация на общинска
болница във Велинград. Случаят нашироко е отразен в медиите. Според публикация
в Уебкафе, към 2015 г. „******** има мажоритарни дялове в 31
дружества в областите здравеопазване, строителство, обществен транспорт и
логистика, производство на строителни материали, управление на недвижима
собственост и други. Проверка на сайта показва, че здравният портал zdrave.net
е на сървър, който е собственост на същата фирма. Болниците от групата на
"*******" са ************************. Апропо, перлата в короната -
болница "*******", е онази, където бе
заснето видеото с разярената акушерка, дето биеше новородено в неонатологията.
Закупувайки медицинския център в ******, "********"
слага ръка на цялата сграда, в половината от която е настанена болница "******".
Ставайки всевластен господар, частникът вече взима пари и за паркиране в двора
на лечебното заведение. Както казва К.Б., продаден е не имот, а бизнес, защото
поликлиниката досега годишно е реализирала по 600-700 хиляди лева печалба
годишно! Така че вложените в нея пари ще се възвърнат за не повече от 5-6
години. Общинските съветници от СЕК и НФСБ не са се отказали от битката."
-
На 23.02.2018 г., в страницата на www.gramofona.com е публикувана статия със
заглавие: „******* отговориха на обвиненията на Б.
и Д.. Тя съдържа позиция на „ *******",
която според тъжителя е отразена правилно.
-
На 22 февруари 2018 г., в страницата BurgasDaily.com е публикуван материал със
заглавие: „Б.: Продадоха поликлиниката в ******* без съгласието на общинските
съветници”.
-
На 23.02.2018 г. на интернет страницата на сайта offnews.bg е публикуван
материал със заглавие: „******“ ще съди бургаски общински
съветници“.
Няколко дни след пресконференцията, свидетелите Д. Я. и М. К., заемащи съответно длъжността
главен счетоводител и зам.управител административни дейности в *********”, гр. Б., разбрали от медиите, че
сделката за закупуването на горепосочената болница била незаконна, тъй като при
осъществяването ѝ не били проведени търг или конкурс и цената била
занижена. Непосредствено след това свидетелите Я. и К., поотделно, разговаряли с тъжителя – д-р Т., който също бил научил от
медиите за проведената пресконференция и се запознал със съдържанието ѝ,
и разбрали, че същият се чувствал обиден от публикациите в медиите и не приемал
обвиненията, съдържащи се в тях. Бил като „обезверен”, по думите на свид. К., тъй като било накърнено името
на „**********, а редовността и
законността на сделката се поставяли под съмнение, от което бил и притеснен.
Изложената фактическа обстановка съдът извлече въз основа събраните по делото
гласни доказателства – обясненията на подсъдимия Б., свидетелите Д.Я., М. К., Г. Д. и Г. К., писмените доказателства – разпечатки от интернет
страниците на различни медии, копие на учредителен акт на „**************, удостоверение за
данъчна оценка изх. № **********/08.08.2017г., справка за съдимост на подсъдимия,
справки СГКК-гр.Бургас, предложение и „позиция” от „********* (л.127-л.130 и л.131-л.133 от НЧХД 3919/2018 по описа на
БРС), заключение от експертна оценка от месец септември 2012 година
(л.136-л.150 от НЧХД 3919/2018 по описа на БРС), диск, съдържащ видеозапис от
пресконференцията на подс. Б., състояла се на 22.02.2018г. в хотел „Бъглария”,
гр. Бургас, и статии по темата в различни интернет медии.
Въззивният съд установи, че първата инстанция е подложила на достатъчно
задълбочен анализ събрания по делото доказателствен материал, чрез което е
извела правилна фактическа обстановка. Обсъжданите от първата инстанция доказателства
са годни, събрани по реда на НПК, относими към предмета на доказване и от тях е
изведено точното им съдържание. Въззивният състав се присъединява изцяло към
извършената от районния съд оценка на доказателствената съвкупност, която
намира за хомогенна и непротиворечива, а следващите от нея фактически изводи се
оценяват като логични и обективно верни. Описаната фактическа обстановка, в
частност изложените на пресконференцията обстоятелства, представените документи
и последвалите публикации в интернет, се подкрепя изцяло както от приложените
по делото извлечения от статии от различни медии, които не се оспорват от
страните, а и не възниква съмнение в тяхната истинност, показанията на свид. А., видеозапис от
пресконференцията на Б., който въззивният съд възприе лично, така и от подробните
обяснения на самия подсъдим. Показанията на свидетелите Я. и К., доколкото настоящият състав ги намери за обективни,
логични и добросъвестно изложени, установяват емоционалното състояние на тъжителя
и реакцията му, след като узнал за публикациите в електронните медии, свързани
с „********. Изложеното от
своя страна води до извода, че съображенията на защитата, съдържащи се във
въззивната жалба, сочещи необоснованост на присъдата, са изцяло неоснователни.
Също неоснователни са твърденията, че районният съд е пренебрегнал относими към
делото доказателства. Проверяваният съд е обезпечил производството с всички
доказателства, необходими за правилното му решаване и е спазил принципа,
заложен в чл. 13 от НПК, разкривайки обективната истина по делото. В допълнение
и в отговор на отправеното възражение следва да се посочи, че представянето на
документи, разкриващи информация за осъществени от „********* търговски сделки, не допринасят по никакъв начин за
разкриване на обстоятелства, свързани с конкретно заявеният с тъжбата предмет
на доказване по настоящото дело. Отговорът на въпроса дали тези, както и всички
други сделки, сключени от това дружество, са били законосъобразни,
добросъвестно осъществени и дори морални, не разкрива връзка с обвинението за
отправена от подс.Б. клевета срещу тъжителя Т., поради което не може да повлияе
решението на съда по настоящия процес. Упрекът на жалбоподателя, че съдът „неправилно и извън пределите на частната
тъжба е допуснал включване на средства и начини на разпространяване на
информацията от пресконференцията, като част от обстоятелствената част на
тъжбата“, е лишен от всякаква конкретика, а служебната проверка на
първоинстанционния съдебен акт и съдържанието на доказателствената съвкупност
не позволява да се установи, какво всъщност има предвид тъжителят. Въпреки това
следва да се уточни, че в диспозитива на атакуваната присъда се съдържат само и
единствено обстоятелства, посочени от тъжителя в тъжбата и решаващият съд не е
допуснал произнасяне извън пределите на обвинението. Казаното се отнася и за
мотивите към съдебния акт, в които съдът не е допуснал соченото нарушение и
както беше изложено - е обсъждал само годни и свързани с предмета на делото
доказателства. Възприетата от двете съдебни инстанции фактическа обстановка,
включително и относно средствата и начините на разпространяване на информацията
от пресконференцията, изцяло съответства на твърденията в тъжбата, което отново
сочи за несъстоятелност на упрека на повереника на тъжителя към районния съд. В
последна сметка, не се установява в първоинстанционното съдебно производство да
са били допуснати нарушения на процесуални правила, ограничаващи правата и
законните интереси на тъжителя, както твърди неговият повереник, като отсъства
и несъответствие на мотивите на присъдата с изискванията на чл.305 ал.3 от НПК.
При правилно установените факти от кръга на посочените в
чл.102 от НПК, първоинстанционният съд е достигнал до обосновани и
законосъобразни правни изводи, напълно споделени и от настоящата инстанция. Обвинението
касае клевета, осъществена от подсъдимия Б., като представител на
обществеността при и по повод изпълнение на службата и функцията му - общински
съветник в Общински съвет Бургас, в периода 22.02.2018г.-22.03.2018г., в
условията на продължавано престъпление, в гр. Бургас и в интернет чрез
електронни медии, разгласил позорни обстоятелства по отношение на тъжителя М.Т.,
от което за последния са настъпили тежки последици. Най-напред следва да се
посочи, че районният съд коректно е очертал обстоятелствата, чието наличие е
необходимо, за да се приеме, че е осъществен състава на престъплението, предмет
на настоящото дело. Клевета по смисъла на чл.147 ал.1 предл. първо от НК е
осъществена, когато деецът съзнателно е разпространил позорни обстоятелства за
пострадалия, които са обективно неверни, с цел да бъде злепоставена личността
на оклеветения пред обществото, чрез засягане на неговата чест, достойнство и
добро име. Изследването на всички останали квалифициращи деянието обстоятелства,
съдържащи се в разпоредбите на чл. 148, ал. 2, предл.
първо и второ, вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, предл. второ от НК – предмет на
повдигнатото с тъжбата обвинение, е обусловено от наличието на основния
елемент от обективна страна на престъплението, а именно позорното обстоятелство
да се отнася за „другиго”, в случая тъжителя Т.. Изнесената от подс. Б.
информация на организираното от него мероприятие по никакъв начин не е насочена
срещу личността на тъжителя и правилно проверяваният съд е отразил, че името му
не е споменато изрично нито веднъж от подсъдимия, нито дори чрез препратки,
водещи неминуемо до извод, че изнесената информация се отнася конкретно за това
лице. Както вече беше казано, срещата е целяла единствено да се даде гласност
на сделка с общински имот, която за подсъдимия и други общински съветници от
Общински съвет-Бургас е била сключена в нарушение на закона, за което са
представили необходимите според тях доказателства. Купувач по тази сделка е
било търговското дружество с ограничена отговорност „*******”, в което тъжителят Т. действително е съдружник. Именно
в това се състоят и възраженията на поверениците на тъжителя, които настояват,
че след като последният е съдружник в соченото дружество, то следва да се
счита, че клеветата е насочена срещу него. Въззивният състав не споделя това
разбиране. „****** е юридическо лице и се представлява и управлява от управител, вписан в
публично достъпния Търговски регистър към Агенцията по вписванията. Към
настоящия момент Т. не заема тази позиция, нито я е заемал към инкриминираните
с тъжбата дати. В това дружество, тъжителят е съдружник наред с още две лица. Видно
от представената по делото молба от „******** (л.127-л.130 от НЧХД 3919/2018г. по описа на БРС), тя е подписана от
управителя на дружеството – Н. Т.. Именно той е лицето, което общо и принципно
представлява дружеството както пред търговските му контрагенти, така и пред държавните
органи и обществеността. В Търговския закон (чл.141 ал.2) е предоставена
представителна функция единствено на управителя, но не и на съдружниците в
търговски дружества. Независимо, че тъжителят Т. е участвал в заседание на
общински съвет, в качеството му на съдружник в „*******, кореспонденция е водена и чрез управителя на същото
дружество. В приложения на л.132-л.133 и л.134-135 от НЧХД 3919/2018г. по описа
на БРС документът, озаглавен „Позиция на „********” и извлечение от интернет статия, името на тъжителя Т.
не се споменава никъде, а се твърди единствено, че е засегнато доброто име на
дружеството. Същото се отнася и за приложените по делото статии в различните
медии, отразили пресконференцията на подсъдимия – в тях се съдържа името на
купувача на медицинското заведение – „**********, а не д-р Т.. Единствената статия, която директно насочва към последния, е
тази публикувана на интернет страницата www.desant.net, но както обосновано е отбелязал
районният съд, текстът на статията е изготвен от друго лице, а частта от
публикацията, в която се споменава изрично името на тъжителя, не е цитат от
пресконференцията на подсъдимия, а изявление на автора на самата статия, за
което от подс. Б. не може да се търси отговорност. Отъждествяването на тъжителя
с юридическото лице „******** е принципно възможно за определен кръг от хора, близки до Т. и запознати с
делата му, но дори при това положение в правен аспект е недопустимо смесване на
личността на физическото лице - управител, съдружник, или едноличен собственик
на капитала, със самото търговско дружество. Всяко физическо лице, което се счита
свързано по някакъв начин с дадено юридическо лице, може да се почувства
засегнато и обидено от определени изказвания, адресирани към, или отнасящи се
до самото дружество. Това обаче не означава, че авторът на обидните и/или
позорящи твърдения е целял да засегне честта и достойнството конкретно на това физическо
лице. Именно поради различията във възприятията и оценката на отделните граждани
по отношение на определени изказвания, за да е налице клевета по смисъла на чл.
147 от НК, законът изисква разгласеното обстоятелство да се отнася за конкретно
физическо лице, и наред с това да е обективно позорящо според общоприетите
морални разбирания, т.е. да предизвиква еднозначна негативна оценка на
обществото, а не единствено субективно, вътрешно усещане на лицето и лични
интерпретации на направените изявления, както е в настоящия случай. В
обобщение, предвид липсата на идентичност между адресата на отправените от
подсъдимия изрази и предоставената от него информация, и тъжителя по настоящото
дело, признаването на К.Б. за невинен в извършване на инкриминираното с тъжбата
деяние е фактически обосновано, логически правилно и в съответствие със закона.
Наред с казаното дотук и за пълнота на настоящото
изложение следва да се посочи, че въззивният съд също намира използваните от
подсъдимия изрази и изобщо цялата изнесена от него информация за принципно
негодна да засегне честта и достойнството на друго лице, съответно да обоснове
съставомерност на престъплението клевета. Заявеното от „****** желание да закупи общински имот, използван за лечебно заведение и развиване
на дейност, свързана със здравето на гражданите, естествено и неминуемо
предизвиква висок обществен интерес към това дружество, неговата история,
дейност и лицата, пряко отговорни за управлението му. Наличието на такъв
интерес обаче обуславя по-високата степен на защита, с която следва да се ползват
гражданите при упражняване правото им на свободно изразяване, включително
когато изразяването включва критики или несъгласие с планираната сделка.
Бидейки общински съветник, т.е. представител на
обществеността, подс.Б., на още по-силно основание и още по-задълбочено е бил
длъжен да следи за законосъобразността на всеки акт на разпореждане с имущество
– общинска собственост, и да предприеме необходимите според него и допустими от
закона действия за опазване на обществения интерес на жителите на община
Бургас, каквито всъщност е сторил. Откроените насоки, в които подсъдимият е
изразил недоволството си, бяха вече описани по-горе – незаконосъобразността на
решението на общинския съвет, продажбата на имота без проведен търг или конкурс,
на цена много под данъчната оценка, и относно правилността на заключението на вещото
лице при определяне на пазарната оценка на имота. Твърденията и повдигнатите с
пресконференцията въпроси, по които Б. е упражнил гражданското си право да
изрази мнение и критика, несъмнено са свързани с продажбата на медицинския
център. Тук е моментът да се посочи, че споменаването на купувача на общинския
имот е една много малка част от изявлението на подсъдимия, което в своята
цялост е свързано с множество закононарушения, осъществени не от дружеството
или тъжителя, а от общинския съвет в Бургас като колективен орган на местното
самоуправление. Така например, видно от приложеното по делото Удостоверение за
данъчна оценка изх. № **********/08.08.2017г. (л.116-л.117 от НЧХД 3919/2018г.
по описа на БРС), определената от общинския съвет продажна цена на конкретния
имот действително е по-ниска от данъчната му оценка, т.е. отправените критики в
този аспект са основани на обективно верен факт. Споменатото разминаване е само
едно от обстоятелствата, породили у Б. съмнение за допуснати от общинския съвет
закононарушения. Следователно, подсъдимият реализирал правото си да формира и
изрази личното си мнение и гражданска позиция, като посочи конкретно и даде
оценка на упоменатите по-горе явления в обществения живот на общината, свързани
с осъществена продажба на обществено имущество. С категоричност може да се
заключи, че оценката му е негативна, но не и поднесена с клеветнически
твърдения. Видно от приложения видеозапис (л.17 от НЧХД 3919/2018г. по описа на
БРС) в течение на пресконференцията подс. Б. заявява, че би подкрепил
евентуално решение на общинския съвет, с което да бъде разрешена продажбата на
описаното вече общинско имущество на същия купувач – „*******, но при спазване на законовите изисквания и на по-висока
цена. Оттук, наред с извода, следващ от доказателствата по делото, че
подсъдимият и частният тъжител не са се познавали и не са имали конфликти
помежду си, както и предвид липсата на данни Б. да е изпитвал негативно
отношение лично към Т., което да го е подтикнало към разгласяване на позорни
обстоятелства и поругаване на личността му, се извеждат подбудите и целите на
подсъдимия при осъществяване на деянието, които в никакъв случай не са били
насочени към засягане честта или достойнството на тъжителя. Употребеният израз
''Който плаща, той поръчва музиката'', настоящият състав приема единствено за
целящ засилване на посланието, което подсъдимият е искал да изпрати с
провеждането на срещата и повдигането на въпроси от публичен интерес, а именно
- обществеността да обърне внимание на механизма на разпореждане с казаните имоти.
По-нататък, цитираното от повереника на защитника изявление и вменено на подсъдимия
„Да му лапнем една болница“, в действителност е изречено от последния, но анализът
на този израз следва да се извърши съвместно с останалата част от изказването.
По този начин се установява, че непосредствено преди цитираната част, Б. е заявил
няколкократно, че изразът „Да му лапнем една болница“ всъщност е заглавие на
статия, на която е попаднал в интернет, а също подчертава, че изнесената в нея
информация, е разкритие на журналисти от същата медия, не негови лични.
Въз основа на
изложените фактически и правни съображения, първоинстанционният съд е достигнал
до доказателствено обосновани и съобразени със закона изводи за липса на
извършено от подс. Б. престъпление по чл. 148, ал. 2,
предл. първо и второ, вр. с ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 4, предл. второ, вр. с чл.
147, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, като законосъобразно го признал
за невинен и го оправдал по повдигнатото му обвинение.
С оглед признаване на подсъдимия за невинен, правилно и в съгласие с
разпоредбата на чл.190 ал.1 от НПК, първоинстанционният съд осъдил тъжителя да
заплати на подсъдимия сторените от него разноски в размер на 8 000 лева за
възнаграждение на защитник.
При извършената цялостна въззивна проверка не се
установяват основания за изменение или отмяна на обжалвания съдебен акт, което изисква
неговото потвърждаване като обоснован и постановен съобразно закона.
Потвърждаването на първоинстанционната присъда налага на тъжителя Т. да бъдат
възложени сторените от подс. Б. разноски в размер на 8 000 лева –
възнаграждение на защитник-адвокат във въззивното съдебно производство,
съобразно предвиденото в чл.190 ал.1 предл. първо, алтернатива втора от НПК, и приложените
на л.50-л.51 от въззивното производство пълномощно и договор за правна защита и
съдействие. Предвид направеното от страна на повереника на тъжителя възражение
за прекомерност на възнаграждението за защитник следва да се посочи единствено,
че за разлика от гражданското право – чл.78 ал.5 от ГПК, в наказателния процес съдът
не разполага с възможност да преценява размера на уговореното между подсъдимия
и защитника му възнаграждение, поради което в тази част първоинстанционната присъда
също следва да се потвърди. Единственото условие за присъждане на разноски за
адвокат, било то в тежест на подсъдимия или на тъжителя, е да бъдат представени
доказателства, че уговореният хонорар е действително заплатен от съответната
страна.
Така мотивиран, на основание чл.338 във връзка с чл.334
т.6 от НПК, Бургаският окръжен съд, І въззивен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 164 от 30.10.2019г., постановена по НЧХД №3919/2018г.
по описа на Районен съд-Бургас.
ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 предл. първо, алтернатива втора от НПК М.Н.Т., ЕГН
**********, да заплати на К.Ж.Б., ЕГН **********, сторените във въззивното
производство разноски в размер на 8 000.00 лева – възнаграждение на
защитник-адвокат.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.