Р
Е Ш Е
Н И Е
№....
гр.София, 20.06.2022год.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-14
състав, в открито заседание на осемнадесети април през две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ: МАРГАРИТА АПОСТОЛОВА
При участието на секретаря Красимира Георгиева като
разгледа докладваното от съдия М.Апостолова, гр. дело № 2465 по описа за 2021
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по предявен от Ф.Д. срещу С.Н.Ц. иск, с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пред. второ от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в размер 100530,00 евро, ведно
със законната лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането.
Релевират се съображения, че сумата представлява
заплатена от ищеца цена, с цел сключване на договор за покупко-продажба на
недвижим имот- дворно място с къща в с. Храбърско, община Божурище.
Сумата е преведена на 18,08,2016год., 07,11,2017год., 31,05,2018год.,
06,08,2018год., 01,10,2018год. Уговорено е сумата да бъде преведена на Ц.,
която впоследствие да представлява ищеца по сделката за покупко-продажба. През
лятото на 2019год. ищецът разбрал, че ответникът няма намерение да закупи имота
и отправил покана за връщане на преведената парична сума, но същата не е
възстановена.
Съобразно изложеното е заявено становище за
връщане на платената цена. Петендира разноски в настоящото производство.
Ответникът-С.Н.Ц. в
указания законоустановен срок за отговор по реда на чл.131
от ГПК излага становище за неоснователност на исковата претенция. Поддържа
банковата сметка открита на името на ответника да е по поръчение на А.Д.С.,
живяла с ищеца на съпружески начала, която е закупила къща в с.Храбърско. По тази
сметка ищецът е превеждал парични суми, но основанието за това е извършване на
ремонтни дейности в закупената от А.С. къща. Ето защо, твърди исковата
претенция да е неоснователна.
Съобразно изложеното е заявено становище за отхвърляне
на исковата претенция. Претендира разноски.
Третото лице помагач по делото - А.Д.С.,
твърди, че е била във фактическо
съжителство с ищеца от 2012 г. и той никога не е заявявал намерение да закупи
къща в с. Храбърско, община Божурище. Твърди да е демонстрирал дарствено намерение за извършване на ремонт на закупен от С.
недвижим къща. Оспорва обема, стойността
и нуждата от извършените СМР в процесния недвижим имот.
При така изложеното, след като обсъди доказателствата по делото, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено банково
извлечение за движението по открита на името на ответницата С.Н.Ц. банкова
сметка *** „Райфайзенбанк България“ ЕАД с IBAN:
*** /л.
169/. Видно от същото на 22,06,2016год. по сметката е преведена сумата от
10000,00евро, а на 23,06,2016год. сумата 9500,00 евро от сметка с IBAN ***, с посочен наредител „S.A.“.
На 06,07,2016год. от сметката е бил нареден превод за сумата от 14100,00евро
към сметка IBAN ***вание „ZAHRANVANE“ и получател „S.D.A.“.
На 22,08,2016год.
по сметката е преведена сумата от 10010,00 евро,
с основание
„spese“
(разходи) от
сметка IBAN ***, с наредител „G.F.C.10“.
На 03,05,2017год. по сметката е преведена сумата от 6010,00
евро от сметка IBAN: ***, с основание rate (вноска) и наредител „A.S.“.
На 09,08,2017год.
по сметката е преведена сумата от 50000,00
евро, с основание „/RFB/
PRIVATE EXPENSEHOUSE RESTORATION/“ (личен
разход реставрация на къща) от сметка IBAN ***, с наредител „1/F.G.2/V.M.211 5013 FERRANDIN2/A MT“. На 09,11,2017год. по
сметката е преведена сумата от 5010,00 евро,
с основание
„spese“
(разходи) от
сметка IBAN ***, с наредител „G.F.C.10“.
На 16,11,2017год. от сметката е бил нареден превод за сумата от 33000,00 евро
към сметка с IBAN ***, с посочено основание „POKUPKA NA APARTAMENT“ и получател „S.V.V.JK SUHA REKA UL
PLAKALNITZA 9 BL 33VH A ET 2 AP 5“. На 12,12,2017год.
по сметката е преведена сумата от 5010,00 евро от сметка IBAN: ***, с основание rate (вноска) и наредител „A.S.“.
На
04,06,2018год. по сметката е преведена сумата от 5010,00 евро, с
основание „spese“
(разходи) от
сметка IBAN ***, с наредител „G.F.C.1075013FERRANDINA“. На 27,07,2018год. по сметката е преведена сумата от 8010,00 евро от
сметка IBAN: ***, с основание rate
(вноска) и наредител „A.S.“. На 02.10.2018 г.
по сметката е преведена сумата от 30267,87 евро, без
посочено основание от сметка IBAN ***, с наредител
„1/F.G.2/V.M.211 5012
FERRANDIN2/A MT“.
Представено е платежно нареждане за извършен банков превод към сметка IBAN: ***67,87 евро, с посочен наредител
„FRANCESCO GIANGRANDE“ и получател „S.T.“ и основание „Francesco giangrade none structure“.
От представеното по делото банково
извлечение от сметката /л. 125/ се установява, че на 03,06,2019год. А.С. е
превела по процесната сметка, с IBAN: ***, сумата от 9010,00 евро.
По делото е представен Предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 17,06,2016год., сключен между З.Л.С.,
в качеството на продавач, и Н.Д.С., в качеството на купувач, с който продавачът
се задължава да продаде на купувача свой недвижим имот, представляващ Дворно
място с пространство от 657 кв.м. при граници на мястото описани в акта,
находящ се в село Храбърско, обл. Софийска, парцел VIII-29 от квартал 3, заедно с построената в мястото едноетажна жилищна сграда,
застроена на около 78 кв.м. и стопанска постройка, застроена на около 22 кв.м.,
за сумата от 16000,00 евро.
С договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 77, том II, рег. № дело № 243/2016
г. от 07,07,2016год. /л. 78/, А.С. е придобила
собствеността върху парцел VIII-29 от квартал 3, по
планa на село Храбърско, общ. Божурище, обл. Софийска, с площ от
657,00кв.м., заедно с построената в имота масивна жилищна сграда, със
застроена площ от 78,00 кв.м. за сумата от 14000,00 евро.
Представено е пълномощно за сметка от 04.04.2014год.,
с което А.С.
е упълномощила Ф.Д. да извършва действия чрез банковата сметка на
упълномощителката и да се разпорежда с авоарите по нея, но касаещо
сметка с титуляр -А. С., открита в Фолксбанк Еслинген ЕГ.
Представен е инвестиционен проект за реконструкция
на еднофамилна жилищна сграда с местоположение УПИ
VIII-29, кв.
3, по плана на с. Храбърско, общ. Божурище, обл. София.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 14, том III, рег. № 7048, дело
346/2017год. от 16,11,2017год., С.В.В.е придобила
собствеността върху недвижим имот в гр. София. По делото не се спори, че
С.В.е дъщеря на А.С..
От заключението на назначената по делото
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорено от страните и прието от съда, което
като компетентно и обективно изготвено следва да бъде кредитирано при
постановяване на съдебния акт, се установява, че по банкова сметка, *** С.Н.Ц.,
открита в Райфайзенбанк България ЕАД за релевирания период са постъпили следните
суми, с наредител Ф.Д.:
на 22.08.2016 г. сумата от 10010,00 евро, с
основание „разходи“;
на 09.08.2017 г. сумата от 50000,00 евро, с
основание „личен разход възстановяване на къща“;
на 09.11.2017 г. сумата от 5010,00 евро с основание
„разходи“;
на 04.06.2018 г. сумата от 5010,00 евро с основание
„разходи“
на 02.10.2018г. сумата от 30500,00евро без посочено
основание.
В открито съдебно заседание от 18.04.2022 г. вещо
лице уточнява, че по банковата сметка на Ц. са постъпили и следните суми от А.С.:
на 27,07,2018год. – 8010,00 евро;
на 03.05.2017 г. – 6010,00 евро;
на 22,06,2016год. – 10000евро;
на 23,06,2016год. –
9050,00 евро;
По делото са събрани и гласни доказателства, чрез
разпит на св. Н.С.– фактически съжител на ответницата, чиито показания съдът
цени по реда на чл. 172 от ГПК. Свидетелства по молба на сестра му – А.С. да е
намерил и съдействал при закупуването на къща около гр. София – в с. Храбърско.
Поради това, че сестра му живеела в чужбина, била открита сметка на името на
ответницата, по която да бъдат превеждани пари за закупуването на имота. Къщата
била в лошо състояние и се е изисквало извършване на ремонт. В продължение на
три години били превеждани парични средства по сметката, открита на името на
ответницата. Ищецът, заедно с А.С. посещавал къщата и демонстрирал съгласие с извършеното.
Разпитан е и свидетелят Й.П., чиито показания съдът
цени по реда на чл. 172 от ГПК, от които се
установява да е знаел за намерение на ищеца и А.С. да живеят в България
след пенсиониране.
При така изложената фактическа обстановка съдът
достигна до следните правни изводи:
Предявен
е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. второ от ЗЗД за връщане на парични
суми, заплатени на неосъществено основание – закупуване на недвижим имот в с.
Храбърско. В устните състезания по делото са изложени твърдения, че сумите са платени
на отпаднало основание – хипотезата по чл. 55, ал. 1, предл. трето от ЗЗД, като
в писмената защита са наведени твърдения за липса на изпълнение по твърдения от
ответницата договор - основание за заплащане на процесните суми. Тези доводи са
неотносими към предмета на делото, тъй като не са релевирани като изменение
на иска по надлежния процесуален ред.
Предпоставките на фактическия състав на посочената норма включват 1.установяване на извършена от ищеца имуществена престация в полза на ответника ; 2.получаване от ответника и 3. неосъществяване на основанието за престацията.
В тежест на ответника е установяване осъществяване на основанието за имущественото разместване.
Предвид
изложеното се налага извод връщането на даденото при неосъществено основание да
е налице в хипотеза, когато имущественото разместване е във връзка с очакван
позволен резултат, каквато е хипотезата на преговори за сключване на договор,
без да е налице валидно възникнало договорно правоотношение, което се очаква да
възникне впоследствие. Именно с оглед бъдещото възникване на правоотношението
се извършва и имуществената престация. В конкретната хипотеза се твърди превода
на паричната сума да е с оглед сключване на
договор за покупка на недвижим имот в с.Храбърско. Установи се паричната
престация да е получена по банкова сметка ***,08,2016год. до 02,10,2018год.
От събраните по делото доказателства
съдът обосновава извод за липсата на
елемент от фактическия състав-неосъществено основание закупуване на недвижим имот в с.Храбърско. Установи се
ищецът да е имал интерес от закупуване на имот, в качеството на партньор на А.С.
и намерението им да се установят да живеят в страната. Видно от
доказателствата недвижимият имот в с.Храбърско е закупен преди превода на
паричните суми от ищеца с начален периода 18,08,2016год., още на 07,07,2016год.
за сумата от 16000евро, за която сума е
видно да е извършен превод по сметка на ответницата
от купувача А. С.. Последната е и страна по договора за
покупко-продажба. Не се твърди и доказва ищецът Ф.Д.
да е възложил на ответницата закупуване
на друг имот с местонахождение в с
.Храбърско. Възникнало е облигационно мандатно правоотношение между ТЛП А. С. и С.Ц.
по откриване на банкова сметка *** С.. Между ищеца и С.Ц. не се установи възлагане на мандат за закупуване на имот, вкл. и по аргумент на чл.292, ал.3 от ЗЗД, според който когато поръчката е дадена за придобиване
на вещни права върху недвижими
имоти от името на довереника,
договорът трябва да бъде сключен
писмено с нотариална заверка на подписите. Дори да се
приеме А.С. да е възложила на ответницата С.Ц. закупуване на имот, освен в лично качество и като
пълномощник на Ф.Д., то към момента на
закупуване на имота не е извършен
превод на парична сума в процесния
размер от ищеца.
Налице са данни по делото за
предприет ремонт на къщата, както от показанията на свидетеля С., който
посочва, че е започнал работа по имота по молба на сестра си, така и от
показанията на свидетеля П., който е оказвал ограничено съдействие в ремонтните
дейности. Двамата свидетели посочват, че ищецът и А.С. са заявявали намерение да живеят заедно в
къщата след завършването на имота. Съдът обосновава извод именно близките отношения между ТЛП и
ищеца да са обосновали превода на паричните суми за реновиране
на закупената къща, но поставени на тази
плоскост отношенията между страните са
ирелевантни за заявената претенция-
неосъществено основание и ответникът не е пасивно материалноправно
легитимиран. Вътрешните отношения между ТЛП и ищеца –дарствено
намерение за превод на парична сума, отпаднало основание, неоснователно
обогатяване или др. са ирелевантни по делото. Съдът не дължи произнасяне доколко
сумите са преведени без основание или на
отпаднало основание, тъй като подобна
искова претенция не е заявена. В подкрепа на горните изводи освен събраните
гласни доказателства е и основанието за извършения от ишеца превод от 09,08,2017год. – „реставриране на къща“, а
основание на преводите от 22,08,2016г.,
09,11,2017год. и 04,06,2018год.-„разходи“ също сочи на основание за
извършването им.
Предвид гореизложеното,
предявеният от ищеца Ф.Д. срещу С.Н.Ц.
иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, пред. второ от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сума в размер 100530,00 евро, ведно със законната лихва от
датата на исковата молба до изплащане на вземането, се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора
на осн.чл.78, ал.1 от ГПК разноски на ищеца не се дължат.
На осн.чл.78,
ал.3 от ГПК на ответника се дължат разноски, които съдът намира за доказани в
размер на 2000,00лв. – адвокатско възнаграждение./Възражението на ищеца по
чл.78, ал.5 от ГПК е неоснователно. С оглед цената на исковата претенция
минималния размер на адв.възнаграждение е 5462,39лв.
или договорено и платено от 2000,00лв. не е прекомерно./
На осн.чл.78,
ал.10 от ГПК на трето лице помагач – А.С. разноски не се дължат.
Искането за присъждане
на разноски на осн.чл.78, ал.4 от ГПК, с оглед
прекратяване на делото по предявения обратен иск от С.Ц. срещу А.С. е
неоснователно. Ответникът има право
на разноски при прекратяване
на делото, когато разноските са
извършени след получаване на препис
от исковата молба и преди прекратяване
на делото. Направените преди получаване на препис
от исковата молба и след прекратяване
на делото разноски не се
дължат, тъй като са направени
без основание и не по повод
на делото, тъй като до
датата на получаване на препис
от исковата молба и след прекратяване
на делото, ответникът няма основание да ангажира
адвокат и да прави разноски за процесуалната си защита по
делото. /Определения на състави на
ВКС по ч.т.д.№ 5009/2013г. на 1 гр.отд., т.д.№
217/2020г. на 1 т.о., ч.т.д.№ 1999/2021г. на 2 т.о./. От друга страна
становището на ТЛП от 17,09,2021год. депозирано преди прекратяване на делото по
ОИ в първо съдебно заседание, касае
заявената искова претенция, а не предявен обратен иск, поради което
искането за присъждане на разноски
е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ф.Д. – гражданин на Република Италия, дата на раждане ***
г., с паспорт № ******, издаден на ******г., съдебен адрес:***, офис 4
срещу С.Н.Ц., ЕГН **********, съдебен адрес: ***, офис № 2, иск с правна
квалификация чл. 55, ал. 1, пред. второ
от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати сума в размер 100530,00 евро, поради неосъществено
основание, ведно със законната лихва от датата на исковата молба
(23,02,2021год.) до изплащане на вземането като неоснователен.
ОСЪЖДА Ф.Д. – гражданин на Република Италия, дата на раждане *** г., с паспорт № ******, издаден на ******г., съдебен адрес:***, офис 4 да заплати на С.Н.Ц., ЕГН **********,
адрес: ***, офис № 2, на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК, сумата от 2000,00
лв. – адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото лице
помагач на страната на ответника - А.Д.С..
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: