Решение по дело №1357/2019 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 82
Дата: 4 май 2020 г.
Съдия: Ангел Димитров Гагашев
Дело: 20192100601357
Тип на делото: Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 31 декември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ  34

 

гр.Бургас, 04.05.2020 г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди и двадесета година в състав:

                                             

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЯНИ ГАЙДУРЛИЕВ

ЧЛЕНОВЕ:   ЦВЕТА ПОПОВА 

АНГЕЛ ГАГАШЕВ

   

при секретаря Евдокия Недкова и в присъствието на прокурора Валентина Чакърова, като разгледа докладваното от съдията – докладчик Ангел Гагашев ВНОХД № 1357 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 313 и сл. от НПК.            Образувано е по въззивна жалба на адвокат Жулиета Белева от АК – Бургас, като упълномощен защитник на подсъдимия Г.Н.Г. с ЕГН **********, против Присъда № 82 от 25.11.2019 г., постановена по НОХД № 692/2019 г. по описа на Районен съд – Несебър.

С атакуваната първоинстанционна присъда, подсъдимият Г.Н.Г. е признат за виновен в това, че 04.07.2014 г., в магазин тип павилион № **, на централната алея в к. к. „**“, общ. **, срещу бистро „**", без съгласието на притежателя на изключителното право по чл. 13, ал.1 от Закон за марките и географските означения (ЗМГО), дадено съгласно чл. 22, ал.1 от ЗМГО, използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2 вр. ал.1, т.2 от ЗМГО чужда марка без правно основание, като предлагал за продажба стоки – 493 бр. слънчеви очила, с изобразени върху тях знаци (словни и фигуративни), сходни на търговската марка „Ray Ban" (Рей Бан) с притежател „LUXOTTICA GROUP S.p.A." (Луксотика груп Ес Пи Ей), като общата стойност на всички стоки като реплики е 5451,00 лв. (пет хиляди четиристотин петдесет и един лева), а като оригинали – 55 000,00 лв. (петдесет и пет хиляди лева), поради което и на основание чл. 172б, ал.1 от НК, вр. с чл. 55, ал.1, т.2, б. “б“, му е наложено наказание „ПРОБАЦИЯ“ с пробационните мерки „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. На подсъдимия не е наложено кумулативно предвиденото в чл. 172б ал.1 от НК наказание „Глоба“, като съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 55 ал.3 от НК.

С атакуваната присъда, на основание чл. 172Б, ал.3 от НК, са отнети в полза на държавата веществените доказателства по делото и е разпоредено същите да се унищожат след влизане на присъдата в сила.

С атакуваната присъда, на основание чл. 189, ал.3 от НПК, подсъдимият Г. е осъден да заплати по сметка на ОД на МВР – гр.Бургас сумата от 194,86 лв. (сто деветдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща направените в хода на досъдебното производство разноски за експертизи, както и да заплати по сметка на Районен съд - гр. Несебър сумата от 82,60 лв. (осемдесет и два лева и шестдесет стотинки) за направените разноски в хода на съдебното производство.

Защитникът на подсъдимия Г. обжалва постановената присъда като неправилна. Въззивната жалба съдържа конкретни доводи за допуснати нарушения при събирането на доказателствения материал, които, според жалбоподателя, са дали своето отражение и на заключенията по назначените експертизи доводи. Иска се отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която подсъдимият Г. да бъде признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание, подсъдимият Г.Г., редовно призован, се явява и поддържа жалбата на защитника си, на посочените в нея основания. Твърди, че не е знаел, че за продажбата на стоката, открита в търговския му обект, е трябвало първо да потърси съгласието на носителя на защитеното право. Моли за оправдателна присъда.

Според упълномощения защитник на подсъдимия, обжалваната присъда е незаконосъобразна, необоснована и неправилна. Изразява становище, че при разследването, до такава степен е било компрометирано приобщаването и съхранението на веществените доказателства, че вече не било ясно, дали посочените от съда инкриминирани вещи, действително са били предмет на разследваното престъпление или не. Според защитника е налице и субективна несъставомерност на инкриминираното деяние, тъй като заради претърсването на търговския обект, не се е състояла предварително уговорената среща между подсъдимия и неговия доставчик, на която е щяло да се уточни, дали за доставената стока има съгласие от притежателя на защитеното право, тя да бъде продавана по този начин и от този търговец. Моли, въззивният съд да отмени обжалваната първоинстанционна присъда и да постанови нова, с която да признае за невиновен и да оправдае подсъдимия по предявеното му обвинение.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция, представителят на Окръжна прокуратура – Бургас изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и на изложените в нея доводи.  Моли въззивният съд да потвърди обжалваната присъда като правилна и законосъобразна.

Бургаският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в с.з. страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл. 313 и чл. 314 ал.1 от НПК, изведе следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба, с която е сезиран настоящият съд, се явява процесуално допустима, доколкото е предявена в законоустановения срок от страна, имаща правен интерес и процесуално право да иска проверка на съдебен акт, подлежащ на въззивен контрол по реда на глава ХХІ от НПК. Разгледана по същество, въззивната жалба се явява неоснователна.

От приобщените по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият Г.Н.Г. е роден на *** г. в гр. **, живее в гр. **, *** (л. 14, т. І от ДП).

През лятото на 2017 г., по силата на неформален договор за наем, подсъдимият стопанисвал търговски обект - павилион № **, намиращ се срещу бистро „**" в к. к. „**”, общ. **. Там той развивал търговска дейност, като първоначално продавал сувенири, а впоследствие – слънчеви очила.

На 04.07.2014 г. свидетелят А. А., ** в „**" при РУ на МВР – гр. Несебър, заедно със свидетеля  Х. Г., служител на „**” ** – представител за територията на Република България на търговските марки „Шанел”, Рей Бан” и „Хермес”, посетили павилион № **, срещу бистро „**" в к. к. „**”, общ. **. Обектът работел, като свидетелите установили, че в него се предлагат за продажба слънчеви очила, носещи марките „Рей Бан", „Шанел" и „Хермес". В павилиона бил само подсъдимият, който се представил за наемател на обекта и за собственик на стоката, за която обяснил на свидетелите, че е закупил от непознато за него лице в к. к. „**”. А. и Г. установили, че в обекта нямало касов апарат, а очилата били наредени на стелажи с поставени на тях цени. Подсъдимият не представил документи за произход на стоката.

Посочените по-горе обстоятелства били вписани в констативен протокол, съставен от свидетеля А. и подписан от съставителя, от подсъдимия и от свидетеля Г. (л. 9, т. І от ДП). С протокол за доброволно предаване (л. 10, т. І от ДП) подсъдимият Г. предал на свид. А. 684 бр. слънчеви очила с изобразени на тях знаци на търговската марка „Рей Бан", 11 бр. слънчеви очила с изобразени на тях знаци на търговската марка „Шанел” и 4 бр. слънчеви очила с изобразени на тях знаци на търговската марка „Хермес". На 20.08.2014 г. получените от Г. очила, били предадени от свидетеля А. на разследващ полицай при РУ – Несебър за съхранение (л. 77, т. І от ДП).

От приложената по досъдебното производство справка от Патентното ведомство на Република България (л. 74, т. І от ДП), се установява, че в същото не са вписани лицензионни договори за отстъпено право на ползване от подсъдимия за марката „Рей Бан", като същото посочва, че притежател на тази марка е „LUXOTTICA GROUP SPA”.

В хода на досъдебното производство е била назначена експертиза в областта на авторското право. Съгласно приложеното по делото писмено заключение (л. л. 20 – 33, т. І от ДП), налице е сходство между изобразените върху веществените доказателства знаци и марката „Rai Ban”, както и идентичност между самите веществени доказателства и стоките, за които регистрираната марка е получила закрила. Според вещото лице, сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи, словни и фигуративни елементи, включени в съставите им, на сходно общо впечатление, създаване от общи похвати на представяне на знаците. Експертът твърди, че сходството може да доведе до объркване на потребителите, което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки.

В хода на досъдебното производство, при проведен на 19.04.2018 г.  оглед на веществени доказателства, от очилата предадени с протокол за доброволно предаване от подсъдимия Г., били установени само 493 бр. слънчеви очила, с изобразени върху тях знаци (словни и фигуративни) на търговската марка „Ray Ban", които били намерени положени в картонени кутии и опаковани в два найлонови чувала. Съставен бил протокол за оглед на веществени доказателства, както и албум към него (л. л. 61-68, т. ІІ от ДП). Била назначена съдебно-икономическа експертиза за установяване стойността на веществените доказателства, предмет на огледа, разглеждани както като оригинали, така и като реплики. Видно от приложеното по делото писмено заключение (л. л. 71-74, т. ІІ от ДП), общата стойност на 493 бр. слънчеви очила, с изобразени върху тях знаци (словни и фигуративни) на търговската марка „Ray Ban", възлиза на 55 000 лева като оригинали и на 5451 лева, като реплики.

Настоящият съд, с оглед правомощието си да извършва цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения (когато има основания за това), сам извърши преценка на доказателствения материал и стигна до изложените по-горе фактически констатации, които се припокриват с приетото за установено от районния съд.

Възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е изложена ясно, разбираемо, хронологически и логически последователно в мотивите на обжалваната присъда, които съдържат всички съставомерни факти и обстоятелства, чието изясняване е от първостепенно значение за правилното и справедливо разрешаване на правния спор. В мотивите си районният съд е посочил ясно и недвусмислено доказателствените материали, които е ползвал, за да изгради своите фактически изводи, както и защо кредитира едни доказателства, а други – не. В тази връзка, извършената от първостепенният съд аналитична дейност е описана в мотивите на обжалваната присъда сравнително кратко, но достатъчно ясно, което позволява на въззивната инстанция да разбере каква е била действителната воля на решаващият съд. Доказателствата и доказателствените средства са били изследвани и анализирани задълбочено, както в тяхната съвкупност, така и поотделно, като в тази връзка районният съд не е допуснал логически грешки. Следователно, може да се направи извод, че първоинстанционният съд е изпълнил задължението си, произтичащо от разпоредбата на чл. 305 ал.3 от НПК.

Липсват основания да се приеме, че фактическата обстановка по делото е останала неизяснена. Настоящият въззивен състав напълно споделя изводите на решаващият съд, че посочените от него и събрани по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства са не само относими към предмета на делото, но и достатъчни за изясняване на фактическата обстановка по правния спор. Изложената в мотивите фактическа обстановка се потвърждава напълно от показанията на разпитаните в съдебното заседание пред районния съд свидетели А., Д. и Г., от събраните в хода на досъдебното производство писмени доказателства и доказателствени средства, в т.ч. от протоколът от проведения в досъдебното производство разпит на свидетелката Е. Ш., чиито показания са били прочетени от районния съд по реда на чл. 281, ал.1, т.5 от НПК, от приложения по делото протокол за доброволно предаване и за оглед на веществени доказателства, ведно с фотоалбум, заверени копия от пълномощни за търговско представителство на притежателите на правата върху търговските марки, предмет на настоящото производство, както и от приложените по делото справка за съдимост на подсъдимия и други писмени доказателства по делото.

Правилно районният съд се е доверил изцяло на свидетелските показания, тъй като същите са последователни и логични, и са дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото. Показанията на разпитаните в наказателното производство свидетели са и относими към предмета на делото, доколкото чрез тях се възпроизвеждат съставомерни факти и обстоятелства, възприети лично от свидетелите. Достоверността на свидетелските показания не може да бъде оспорена, доколкото те кореспондират не само помежду си, но и с останалия доказателствен материал.

Основното възражение на защитата, наведено с въззивната жалба, но твърдяно и пред първата инстанция, се свежда до оплакване за допуснато процесуално нарушение при събиране на доказателствения материал по делото и в частност – относно приобщаването и съхраняването на веществените доказателства по делото, явяващи се и предмет на престъплението. Възражението се аргументира с разликата в бройките на предадените от подсъдимия очила и намерените впоследствие в полицията очила със марката „Рей Бан”. Изразява се съмнение в идентичността им, доколкото предадените от Г. вещи не са били индивидуализирани в протокола за доброволно предаване и спрямо тях не е бил извършен оглед на веществени доказателства. Районният съд е изпълнил задължението си и е обсъдил тези възражения, като в мотивите към обжалваната присъда изложил конкретните доводи, заради които ги отхвърля изцяло. Същите се споделят и от въззивната инстанция.

Протоколът за доброволно предаване, често съставян за приобщаване към доказателствения материал по делото на вещи или книжа, предадени на разследващите органи от лицата, които ги владеят, макар и да не е изрично уреден в НПК, черпи своето правно основание в чл. 159, ал.1 от НПК. Ето защо, съдебната практика единодушно го приема като легален процесуален способ за приобщаване на веществени доказателства в наказателното производство, разбира се, ако отговаря на изискванията на чл. чл. 128-131 от НПК. В конкретният случай, представеният по делото протокол за доброволно предаване съдържа всички необходими реквизити, посочени в чл. 129 ал.1 от НПК и е подписан в съответствие с изискванията на чл. 129 ал.2 от НПК, следователно той е годен да послужи за установяване на вписаните в него обстоятелства. Действително, предадените от подсъдимия Г. не са описани детайлно, но и полицейският служител, съставил протокола, не е бил задължен изрично да стори това. Достатъчно е, да е възможно да се направи индивидуализация на вещите в контекста на разследваното престъпление. В конкретният случай, протоколът съдържа достатъчна информация за съставомерни факти по чл. 172Б от НК – посочен е видът на вещите (очила), както и търговската марка, с която се предлагат (защитеното право).

Неоснователно е възражението, че предадените вещи не са били надлежно опаковани и предадени за съхранение. Твърдението, че предадените от Г. вещи, след като са били опаковани в чували, върху тях е трябвало да бъдат поставени лепенки с подписи на лицата, не намират своето законово основание. Очевидно е, че защитата прави аналогия с чл. 163, ал. ал. 6 и 7 от НПК, но тези изисквания важат само за процесуално-следственото действие „претърсване и изземване”. За нуждите на настоящото производство е необходимо да се установи, дали предадените от Г. вещи, са били предадени на съхранение на разследващия полицай, което се установява с приложения по делото приемателно-предавателен протокол (л. 77, т. І от ДП), който доказва необходимото съответствие. Това съответствие се установява и по косвен начин посредством писменото заключение по назначената в досъдебното производство съдебна експертиза в областта на авторското право, където изследваните вещи съвпадат по брой и марка, но са вече и по-детайлно индивидуализирани, с оглед отговор на конкретни въпроси, зададени на експерта.

Действително, непрофесионален подход от страна на разследващите е извършването на оглед на веществените доказателства близо четири години след като те са били приобщени към делото с протокола за доброволно предаване. Въпреки това, този пропуск не компрометира възможността за доказване на престъплението, доколкото е налице несъответствие само относно бройката на откритите веществени доказателства, но не и относно вида им и връзката им със защитимото право – при огледа са били установени очила, носещи търговската марка „Рей Бан”. Подробното индивидуализиране на посочените вещи е необходимо преди всичко за нуждите на оценителната експертиза, но стойността им, независимо дали те са оригинални или реплики, не е елемент от състава на престъплението по чл. 172Б, ал.1 от НК. От друга страна, безспорно е налице съвпадение по индивидуални белези и на веществените доказателства, станали обект на оглед, с веществените доказателства, изследвани от вещото лице по назначената експертиза в областта на авторското право. Следователно, налице е съответствие на веществените доказателства по делото с част от предадените от подсъдимия Г. вещи, посочени в протокола за доброволно предаване.

Пропускът от своевременно провеждане на оглед на веществените доказателства по делото не засяга и правото на защита на подсъдимия, доколкото повдигнатото му обвинение е само за вещите, установени при извършения през 2018 г. оглед на веществени доказателства, а не за всички вещи, предадени от него (чийто брой е повече от намерените).  

 В хода на досъдебното производство са били назначени съдебно-икономическа експертиза и експертиза в областта на авторското право. Представените експертни заключения са били взети предвид от съда при изграждане на фактическата обстановка и при извеждане на правните му изводи за съставомерността на инкриминираното деяние. Настоящият въззивен съд споделя напълно доводите на районния съд да се довери изцяло на експертните становища, тъй като същите са добре мотивирани, изводите им по същество не се оспорват от страните, а и съдът няма основание да се съмнява в добросъвестността и професионалната компетентност на експертите.   

Настоящият въззивен състав кредитира обясненията на подсъдимия Г., които, досежно съставомерните факти и обстоятелства, се подкрепят от останалия доказателствен материал по делото.

Предвид правилно изяснената фактическа обстановка, обоснован и законосъобразен се явява правният извод на първостепенният съд, че с деянието си, подсъдимият Г.Н.Г. е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл. 172Б, ал.1 от НК, като на 04.07.2014г., в магазин тип павилион № **, на централната алея в к. к. „**”, общ. **, срещу бистро „**", без съгласието на притежателя на изключителното право по чл.13, ал.1 от Закон за марките и географските означения (ЗМГО), дадено съгласно чл.22, ал.1 от ЗМГО, използвал в търговската си дейност по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2 вр. ал.1, т.2 от ЗМГО марката „Ray Ban" с притежател „LUXOTTICA GROUP S.p.A." (Луксотика груп Ес Пи Ей), като предлагал за продажба без правно основание слънчеви очила, с изобразени върху тях знаци (словни и фигуративни), сходни на търговската марка „Ray Ban" (Рей Бан), както следва:

-     осем броя слънчеви очила с кръгла форма на стъклата с метални рамки с различни цветове (жълт и син цвят), на които в горната част на лявото стъкло са изобразени знаци, сходни на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан) с единична цена 12,00 лв. (дванадесет лева) като реплика и 176,00 лв. (сто седемдесет и шест лева) като оригинал и обща цена 96,00 лв. (деветдесет и шест лева) като реплики и 1408,00 лв. (хиляда четиристотин и осем лева) като оригинали;

-    девет броя слънчеви очила с кръгла форма на стъклата, като около стъклата има пластмасова кръгла рамка с поставени на двете стъкла, от външна и вътрешна страна на рамката са изобразени знаци, сходни на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан) с единична цена 14,00 лв. (четиринадесет лева) като реплика и 190,00 лв. (сто и деветдесет лева) като оригинал и обща цена 126,00 лв. (сто двадесет и шест лева) като реплики и 1710,00 лв. (хиляда седемстотин и десет лева) като оригинали;

-      тридесет и пет броя слънчеви очила в овална форма, с горна пластмасова част и долната част - метална, а в горна част на ляво стъкло, на дясно стъкло и по пластмасова част на рамката са изобразени знаци, сходни на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан) с единична цена 12,00 лв. (дванадесет) лв. като реплика и 146,00 лв. (сто четиридесет и шест лева) като оригинал и обща цена 420,00 лв. (четиристотин и двадесет лева) като реплики и 5110,00 лв. (пет хиляди сто и десет лева) като оригинали;

-     три броя слънчеви очила в овална форма, като горната част е пластмасова, а долната част метална, в горната част на ляво стъкло, на дясно стъкло и от външна страна на рамките са изобразени знаци, сходни на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан), с единична цена 15,00 лв. (петнадесет лева) като реплика и 176,00 лв. (сто седемдесет и шест лева) като оригинал и обща цена 45,00 лв. (четиридесет и пет лева) като реплики и 528,00 лв. (петстотин двадесет и осем лева) като оригинали;

-    тридесет и осем броя слънчеви очила с метални златисти рамки в неправилна форма на стъклата с кафяв цвят, като в горната част на лявото стъкло, на дясно стъкло и по външната част на рамките се изобразени знаци, сходни на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан) с единична цена 12,00 лв. (дванадесет лева) като реплика и 146,00 лв. (сто четиридесет и шест лева) като оригинал и обща цена 456,00 лв. (четиристотин петдесет и шест лева) като реплики и 5548,00 лв. (пет хиляди петстотин четиридесет и осем лева) като оригинали;

-    десет броя слънчеви очила с пластмасова рамка с овални в долната си част стъкла, а в горната страна на рамката по цялото продължение - с правоъгълни отвори в бял и черен цвят, като в горната част на лявото стъкло, на дясно стъкло са изобразени знаци, сходни на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан) с единична цена 15,00 лв. (петнадесет лева) като реплика и 190,00 лв. (сто и деветдесет лева) като оригинал и обща цена 150,00 лв. (сто и петдесет лева) като реплики и 1900,00 лв. (хиляда и деветстотин лева) като оригинали.

-     осем броя слънчеви очила с огледани стъкла с метални рамки, в овална форма с изобразени знаци, сходни на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан) на дясното стъкло, с единична цена 12,00 лв. (дванадесет лева) като реплика и 213,00 лв. (двеста и тринадесет лева) като оригинал и обща цена 96,00 лв. (деветдесет и шест лева) като реплики и 1704,00 лв. (хиляда седемстотин и четири лева) като оригинали;

-    двадесет и един броя слънчеви очила с кафяви стъкла и с метални рамки, като в горната част на лявото стъкло и по външната част на рамките има изобразени знаци, сходни на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан) с единична цена 12,00 лв. (дванадесет лева) като реплика и 176,00 лв. (сто седемдесет и шест лева) като оригинал и обща цена 252,00 лв. (двеста петдесет и два лева) като реплики и 3696,00 лв. (три хиляди шестстотин деветдесет и шест лева) като оригинали;

-    седем броя слънчеви очила тип маска със златиста лайсна по цялата дължина на горната част с бял и черен цвят на рамките по които са изобразени знаци, сходни на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан) с единична цена 12,00 лв. (дванадесет лева) като реплика и 168,00 лв. (сто шестдесет и осем лева) като оригинал и обща цена 84,00 лв. (осемдесет и четири лева) като реплики и 1176,00 лв. (хиляда сто седемдесет и шест лева) като оригинали;

-    тридесет броя слънчеви очила с метални рамки в различни цветове, като в горната част на лявото стъкло има изобразен знак, сходен на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан) с единична цена 10,00 лв. (десет лева) като реплика и 119,00 лв. (сто и деветнадесет лева) като оригинал и обща цена 300,00 лв. (триста лева) като реплики и 3570,00 лв. (три хиляди петстотин и седемдесет лева) като оригинали;

-   двеста двадесет и два броя слънчеви очила с пластмасови рамки в различни цветове, като в лявата горна част на стъклото и от външната страна на рамките има изобразени знаци, сходни на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан) с единична цена 10,00 лв. (десет лева) като реплика и 79,00 лв. (седемдесет и девет лева) като оригинал и обща цена 2220,00 лв. (две хиляди двеста и двадесет лева) като реплики и 17538,00 лв. (седемнадесет хиляди петстотин тридесет и осем лева), като оригинали;

-      петдесет и седем броя слънчеви очила с различни цветове на стъклата и с метални златисти рамки, като в горната част на лявото стъкло има изобразени знаци, сходни на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан) с единична цена 12,00 лв. (дванадесет лева) като реплика и 107,00 лв. (сто и седем лева) като оригинал и обща цена 684,00 лв. (шестстотин осемдесет и четири лева) като реплики и 6099,00 лв. (шест хиляди деветдесет и девет лева) като оригинали;

-       тридесет и шест броя слънчеви очила с огледални стъкла с различен цвят с пластмасова рамка в различни цветове, като в горната част на лявото стъкло и на дясното стъкло има изобразени знаци, сходни на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан) с единична цена 12,00 лв. (дванадесет лева) като реплика и 112,00 лв. (сто и дванадесет лева) като оригинал и обща цена 432,00 лв. (четиристотин тридесет и два лева) като реплики и 4032,00 лв. (четири хиляди тридесет и два лева) като оригинали;

-       девет броя слънчеви очила с огледални стъкла и рамки от външните страни на които са изобразени знаци от двете външни страни, сходни на търговската марка „RAY BAN" (Рей Бан) с единична цена 10,00 (десет) лв. като реплика и 109,00 лв. (сто и девет лева) като оригинали и обща цена 90,00 лв. (деветдесет лева) като реплики и 981,00 лв. (деветстотин осемдесет и един лева) като оригинали, като всички стоки са на обща стойност като реплики 5451,00 лв. (пет хиляди четиристотин петдесет и един лева) и 55000,00 лв. (петдесет и пет хиляди лева) като оригинали.

Настоящият въззивен състав напълно споделя направените от районния съд правни изводи, както за обективната и субективна съставомерност на инкриминираното деяние, включително и за неговото авторство.

Видно от представените по делото писмени доказателства (л. л. 52-54, т. I от ДП), както и от справката от Патентното ведомство на Република България (л. 74, т. І от ДП), притежател на марката „Рей Бан”, както и на нейното словно и фигуративно изобразяване върху стоки, е търговското дружество „LUXOTTICA GROUP S.p.A.", регистрирано в гр. Милано, Италия. Същото, като притежател на изключителното право върху тази марка, разполага с правата по чл. 13 от ЗМГО, а именно: да я използва, да се разпорежда с нея и да забрани на трети лица без негово съгласие да използват в търговската дейност знак, който е идентичен на марката за стоки или услуги, идентични на тези, за които марката е регистрирана или който поради неговата идентичност или сходство с марката и идентичността или сходството на стоките или услугите на марката и знака, съществува вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване на знака с марката.

Видно от свидетелските показания и от констативен протокол от 04.07.2014 г. (л. 9, т. I от ДП), в търговски обект - магазин тип павилион № **, на централната алея в к. к. „**”, общ. **, срещу бистро „**" били установени стоки (слънчеви очила) с фигуративни и словни знаци върху тях, видимо сходни с търговската марка „Рей Бан”. От същите доказателствени източници, включително и от обясненията на подсъдимия, се установява, че Г. е осъществявал фактически търговската дейност в този обект, както и че е бил негов наемател. Може да се приеме безусловно, че подсъдимият е предлагал тези стоки за продажба в стопанисвания от него търговски обект, доколкото от свидетелските показания се установява, че въпросните слънчеви очила били подредени и изложени на видно за посетители място, като имали и поставени цени на тях. Предлагането за продажба представлява "използване в търговската дейност" по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 2 ЗМГО.

Видно от заключението на експертизата в областта на авторското право, налице е сходство между знаците, изобразени върху очилата, предлагани за продажба в търговския обект, стопанисван от подсъдимия Г. и марката „Rai Ban”, както и идентичност между самите предмети и стоките, за които регистрираната марка е получила закрила. Според вещото лице, сходството между сравняваните знаци се дължи на идентични и сходни основни и доминиращи, словни и фигуративни елементи, включени в съставите им, на сходно общо впечатление, създаване от общи похвати на представяне на знаците. Експертът твърди, че сходството може да доведе до объркване на потребителите, което включва възможността за свързване на изобразените върху веществените доказателства знаци с регистрираните търговски марки.

Видно от справката от Патентното ведомство на Република България (л. 74, т. І от ДП), а и този факт не се оспорва от страните, подсъдимият Г. не е имал дадено съгласие от притежателя на изключителното право върху посочената по-горе марка, да я използва в търговската си дейност, включително да я предлага за продажба в стопанисвания от него търговски обект - магазин тип павилион № **, на централната алея в к. к. „**”, общ. **, срещу бистро „*". Следователно, използването на марката от Г. е било извършено без правно основание и по този начин подсъдимият е осъществил от обективна страна всички елементи на състава на престъплението по чл. 172б, ал. 1 НК.

Престъплението е извършено умишлено. Инкриминираните вещи са били изложени за продажба в търговския обект, стопанисван от подсъдимия и доколкото тези вещи са имали регистрирана марка, изключителните права за която са принадлежали на търговско дружество, а подсъдимият е знаел, че не е искал разрешение (и съответно е нямал такова) за използването на тази марка, може да се направи извод, че Г. е съзнавала общественоопасния характер на деянието си, предвиждала е и е искала настъпването на общественоопасните му последици. Възраженията на защитата за субективна несъставомерност на инкриминираното деяние са неоснователни, доколкото се опровергават от действията на подсъдимия. Г., в обясненията си пред районния съд признава, че е знаел за съществуването на търговската марка „Рей Бан”, както и че същата е популярна, доколкото е виждал очила с такава марка да се продават и рекламират. Следователно, обстоятелството, че подсъдимият е закупил очила от тази марка от случаен доставчик, без документално оформяне на продажбата, на определена от доставчика минимална цена от 10 лева, налага извода, че Г. е бил наясно, че не притежава разрешение от носителя на защитеното право, да използва в търговската си дейност защитената марка, както и че доставените му очила са реплики на оригиналните очила, но имат знаци, които са сходни на защитената марка и това сходство би заблудило клиентите. Въпреки тези обстоятелства, подсъдимият е изложил за продажба доставените му очила, следователно той е искал и целял настъпването на общественоопасните последици на деянието си. Възражението на защитата за липса на умисъл, тъй като подсъдимият е имал намерение да обсъди на по-късен етап с доставчика наличието на разрешение за продажба от притежателя на защитеното право, се опровергава от действията на самия Г., който е осъществил изпълнителното деяние на чл. 172б, ал.1 от НК, т.е., е подредил, етикирал с цени и изложил за продажба в търговския си обект инкриминираните вещи, преди осъществяването на твърдяната среща.    

За извършеното престъпление, районният съд е наложил на подсъдимия Г. наказание пробация, което да се изпълни чрез двете задължителни пробационни мерки - „Задължителна регистрация по настоящ адрес“ с явяване и подписване на подсъдимата пред пробационен служител или определено от него длъжностно лице за срок от шест месеца, с периодичност два пъти седмично, както и „Задължителни периодични срещи с пробационен служител“ за срок от шест месеца. Съдът не е наложил на подсъдимия кумулативно предвиденото в чл. 172Б ал.1 от НК наказание „Глоба“, като се е позовал на разпоредбата на чл. 55 ал.3 от НК.

Липсват основания да се приеме, че наложеното наказание е явно несправедливо. При определяне на неговия вид и размер, районният съд се е ръководил от правилата на чл. 55 от НК, тъй като е установил многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства. Преценката на първостепенният съд е правилна. Чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите характеристични данни, оказаното от него съдействие в наказателното производство, предвид доброволното му предаване на инкриминираните вещи, са обстоятелства, които свидетелстват за ниската обществена опасност на Г. и позволяват да се направи извод, че извършеното от него престъпно деяние е единичен случай в неговия живот, а не резултат от трайно установени престъпни навици. Ето защо, тези обстоятелства, както и дългия период от време, изминал от извършването на престъплението до постановяването на обжалваната присъда, следва се отчетат като смекчаващи отговорността на подсъдимия. В противен случай, несъобразяването с тях ще доведе до определяне на наказание, които ще е несъразмерно тежко на обществената опасност на подсъдимия и на извършеното от него деяние. Ето защо, определеното от първоинстанционния съд на подсъдимия Г.Г. наказание пробация, включително и определените по вид и продължителност пробационни мерки, които следва да изпълни, се явява справедливо и достатъчно за постигане целите на специалната и генерална превенция.

Настоящият въззивен състав намира за обосновано и правилно решението на първоинстанционният съд да приложи разпоредбата на чл. 55 ал.3 от НК и да не наложи наказанието „глоба“, което е предвидено в Особената част на НК наред с наказанието „лишаване от свобода“ за престъплението по чл. 172Б ал.1 от НК. Предвид данните за финансовото състояние на подсъдимия и ниската му степен на обществена опасност, санкционирането на Г. и с наказание глоба, би му причинило затруднения в обичайния му живот, които надхвърлят необходимите за постигане на специалната превенция и съобразени с разума на закона ограничения в правната му сфера.

Предвид правните изводи на първоинстанционния съд за наличие на основания за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия Г. за извършено престъпление по чл. 172Б ал.1 от НК и осъждането му на наказание, предвидено в Особената част на НК, обосновано и правилно е решението на районния съд да му възложи заплащането на направените от ОД на МВР – Бургас разноски по досъдебното производство в размер на 194,86 лева (сто деветдесет и четири лева и осемдесет и шест стотинки), както заплащането на разноските, които Районен съд - гр. Несебър е направил в хода на съдебното производство сумата за възнаграждения на вещите лица в размер на 82,60 (осемдесет и два лева и шестдесет стотинки) лева. Съдът правилно е приложил закона, като е отнел в полза на държавата веществените доказателства по делото, доколкото, предвид съдебните експертизи, е налице хипотезата на чл. 172Б ал.3 от НК.

По реда на служебната проверка и с оглед на правомощията си, настоящата въззивна съдебна инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт. Не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, както и на процесуалните права на страните в производството въобще.

Ръководен от изложеното и на основание чл. 334 т.6 от НПК и чл. 338 от НПК, Бургаски окръжен съд,

 

 

Р   Е   Ш   И    :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 82 от 25.11.2019 г. на Районен съд – Несебър, постановена по НОХД № 692/2019 г. по описа на същия съд.

Решението е окончателно.

 

 

                               

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ :

 

 

                                     ЧЛЕНОВЕ :     1.

 

                                                                           

 

                                                             2.