№ 23523
гр. София, 06.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:.....
като разгледа докладваното от ..... Частно гражданско дело №
20241110118840 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран със заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК, депозирано от „..... ЕООД срещу Д. З. И., ЕГН: **********, за
осъждане на длъжника да заплати на заявителя сумата от 284,44 лв.,
представляваща възнаграждение за услуга „..“, сумата от 391,12 лв.
представляваща възнаграждение за услуга „....“, сумата от 30 лв.,
представляваща такса за извънсъдебно събиране на вземането, както и сумата
от 400 лв., представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно
събиране на вземания при забава с повече от 90 календарни дни за плащане
на вноска по договора за кредит, претендирани въз основа на договор за
потребителски кредит № ..., сключен между Д. З. И., като кредитополучател,
и „..... ЕООД, като кредитодател.
При извършване на проверка за редовност, допустимост и
основателност на заявлението, съобразно вменените му по закон служебни
правомощия, съдът намира, че същото следва да бъде отхвърлено в частта за
посочените вземания.
Съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава
заповед за изпълнение, освен когато искането е в противоречие със закона
или с добрите нрави, респективно когато искането се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице
обоснована вероятност за това. Следователно съдът има задължение да следи
служебно за противоречие на договора с императивните разпоредби на
закона и в рамките на заповедното производство, а в специалната хипотеза
на договор сключен с потребител, с цел осигуряване на по-пълна и ефикасна
1
защита на потребителите служебното начало е засилено, като е предвидено и
задължение на съда да следи за евентуална неравноправност на договорна
клауза, на която се основава претенцията. Освен изрично подчертано по
отношение на заповедното производство в посочената вече разпоредба на чл.
411, ал. 2, т. 3 ГПК, такова задължение следва пряко от общите принципи на
гражданския процес, като в чл. 7, ал. 3 ГПК са очертани рамките на
служебното начало в тази насока. Посочената национална уредба е
съобразена с изискванията на Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48 за
осигуряване минималната процесуална гаранция за ефективна защита на
правата и интересите на потребителите. В този смисъл е налице и
последователна практика на Съда на Европейския съюз, обективирана
например в Решение от 4 юни 2009 г. по дело C-243/08, Решение от
21.02.2013 г. по дело C‑472/11, Решение от 18.02.2016 г. по дело C-49/14 и
обобщена в Решение от 7.08.2018 г. по съединени дела C‑96/16 и C‑94/17.
В случая, за да стигне до извода, че вземането следва да бъде
отхвърлено на основание чл. 411, ал. 2, т. 2 и 3 ГПК, съдът взе предвид на
първо място обстоятелството, че процесният договор за паричен заем има
характеристиките на такъв, сключен с потребител. Следователно по
отношение на процесното правоотношение приложение намират
разпоредбите на ЗЗП и ЗПК, респективно и императивно вмененото
задължение на съда да следи служебно за нищожност на клаузи в договора,
вкл. поради неравноправен характер на същите, съобразно гореизложените
мотиви.
С оглед гореизложените съображения, съдът намира, че е налице
обоснована вероятност за неравноправност на клауза в договор за
потребителски кредит, въз основа на която се предвиждат допълнителни
такси за различни услуги (както в случая) или за неизпълнение на различни
главни или акцесорни задължения по същия.
В случая клаузите, въз основа на които се начислява претендираното
възнаграждение за услуга .., е нищожна. Вземането е уговорено с цел
обогатяване на кредитодателя, но по начин, който цели да заобиколи
императивните разпоредби на чл.10а, ал. 2 ЗПК (кредиторът не може да
изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита), чл. 19, ал. 4 ЗПК ( годишният процент на разходите
2
не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на
Министерския съвет на Република България) и чл. 33, ал. 1 и 2 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху
неплатената в срок сума за времето на забавата; когато потребителят
забави дължимите от него плащания по кредита, обезщетението за забава
не може да надвишава законната лихва). Вероятната основателност на
неравноправния характер на сочената клауза следва пряко от твърденията в
заявлението, като при това се подкрепя от представените към него
доказателства – договор за кредит, общи условия към него.
Наред с това начисляването на претендираната сума цели обогатяване
на кредитора над допустимите от закона рамки и представлява договаряне във
вреда на потребителите. Последното е в разрез с моралните принципи и
представлява драстична форма на незачитане и пренебрегване на принципа на
добросъвестност, елемент от който се явява съобразяване съдържанието на
договора с моралните норми. Създава се фактическо положение нетърпимо от
правния ред, поради което и не може да получи потвърждение в съдебно
производство по установяване дължимостта на твърдяно вземане.
Задължението за заплащане на такса за събиране на просрочени
задължения се поражда от неизпълнението на главните задължения на
кредитополучателя да върне на падежа предоставената му в заем сума, ведно
с възнаградителната лихва. С оглед посочената обусловеност на
задълженията, респ. предпоставките за възникването на процесното такова за
такса, то следва да се приеме, че целта на последното е да обезпечи срочното
изпълнение на основните задължения на кредитополучателя и да обезщети
вредите от тяхното неизпълнение. Целта на таксите и комисионните по
смисъла на разпоредбата на чл. 10а, ал. 1 ЗПК, на която се позовава
заявителят, е да се покрият административните разходи на кредитора при
предоставяне на допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски
кредит, но различни от основната услуга по предоставяне на кредит, а
отделно от това следва да се посочи, че кредиторът не може да изисква
заплащане на такси за действия, свързани с управление на кредита, тъй като
те са част от дейността му по предоставяне на кредита – чл. 10а, ал. 2 ЗПК,
както и да събира повече от веднъж такса за едно и също действие.
Следователно клаузите в договора за кредит, на които заявителят основава
3
процесните вземания и с които съответно е уговорено, че кредитополучателят
дължи възнаграждение за допълнително услуги и че при забава кредиторът
ще има право да получи нещо различно от лихвата за забава, противоречат на
горепосочените императивни законови норми, което обосновава извод за
липса на валидно възникнало (въз основа на нищожни договорни клаузи)
задължение на длъжника за сочената такса.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставки за
частично отхвърляне на подаденото заявление на основание чл. 411, ал. 2, т. 2
и 3 ГПК.
С оглед отхвърлената част от претенциите, заявлението следва да бъде
отхвърлено и в частта за разноските над сумата от 27,78 лв. за държавна
такса и над 29,78 лв. за юрисконсултско възнаграждение (при определен от
съда общ размер на възнаграждението от 50 лв.).
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК, подадено от „..... ЕООД, ЕИК .... срещу Д. З. И., ЕГН: **********, в
частта, в която се претендират сумата от 284,44 лв., представляваща
възнаграждение за услуга „..“, сумата от 391,12 лв. представляваща
възнаграждение за услуга „....“, сумата от 30 лв., представляваща такса за
извънсъдебно събиране на вземането, както и сумата от 400 лв.,
представляваща неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на
вземания при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит, претендирани въз основа на договор за потребителски
кредит № ..., сключен между Д. З. И., като кредитополучател, и „..... ЕООД,
като кредитодател. , както и в частта за разноските над сумата от 27,78 лв.
за държавна такса и над 29,78 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок
от заявителя пред Софийския градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4