РЕШЕНИЕ
№ 1027
гр. Варна, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Татяна Лефтерова
при участието на секретаря Димитричка Ст. Илиева
като разгледа докладваното от Татяна Лефтерова Гражданско дело №
20223110112145 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на А. И. М.,
ЕГН **********, с адрес: с. ***, община *** с която против **** е предявен
иск с правно основание чл. 124, ал.4 ГПК вр. чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, за
признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът е
работел по трудов договор и е придобил трудов стаж, през периода: от
01.01.1975 г. до 31.03.1975 г.; от 01.07.1975 г. до 31.12.1977 г. и от 01.02.1980
г. до 31.12.1984 г., като е заемал длъжността „монтажник“ /механик в
кравеферма и монтьор в кравеферма, съгласно удостоверения УП-3/ в
предприятие ССП, с. ****, общ. ***, с предходни наименования – ****“, в
ликвидация. Претендират се сторените разноски.
Обстоятелства, на които се основават претендираните от ищеца права:
В периода от 01.04.1975 г. до 13.06.1989 г., без прекъсване, ищецът
работел по трудов договор в ****, с. ****, като заемал длъжността
„монтажник“, при пълно работно време. Твърди, че през периода 1975 – 1982
г. е изпълнявал трудовите функции на длъжността „механик кравеферма“, а в
1
периода от 1983 г. до 1989 г. – „монтьор в кравеферма“.
На 02.09.2020 г. ищецът подал заявление до ***на ***, с искане за
отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, на основание
чл.68, ал.3 КСО. С разпореждане от 20.01.2021 г. ръководителят „***“ при
*** – *** отказал отправеното искане, тъй като А. М. нямал изискуемия
действителен осигурителен стаж от 15 г., а имал стаж от 8 г., 6 м. и 26 д.
Според ищеца не му е бил зачетен стажът от ***в ликвидация/, с. ****, за
следните периоди: от 01.01.1975 г. до 31.03.1975 г., от 01.07.1975 г. до
31.12.1977 г. и от 01.02.1980 г. до 31.12.1984 г., тъй като липсвала
информация за него в документите на ТКЗС с. ***, съхранявана при
ответника.
Ищецът заявява, че е полагал труд в периода от от 01.04.1975 г. до
13.06.1989 г., без прекъсване, като трудовият стаж бил отразен в трудовата му
книжка. Не бил съгласен с постановения отказ, поради което с жалба от
05.05.2021 г. оспорил същия. Отказът бил потвърден с решение на директора
на *** на *** – ***, като мотивите били идентични с тези, изложени в отказа,
който обжалвал. Ищецът сочи, че повторно подал заявление за отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл.68, ал.3
КСО, но резултатът бил същият, както при първото заявление. По данни на
ответника, в архивите на **** – *** липсвала информация за полагания от
ищеца труд, през процесните периоди.
В срока по чл.131 ГПК ответникът представя писмен отговор на
исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск. Заявява,
че при подаване на заявлението за отпускане на лична пенсия, ищецът е
декларирал обстоятелството, че получава пенсия от друга държава –
Република ***, като е представил документи за осигурителен стаж за периода
от 01.01.1971 г. до 30.06.1989 г., с периоди на прекъсване. Сочи, че след
издаване на удостоверения от отдел „***“ към ТП - *** на ***, било
установено, че за периодите: от 01.01.1972 г. до 31.12.1972 г., от 01.01.1975 г.
до 31.03.1975 г., от 01.07.1975 г. и от 01.02.1980 г. до 31.12.1984 г., липсвала
информация за ищеца в документите на *** – с. ***, намиращи се в *** на
***. Поради това и тъй като бил намерен за доказан действителен
осигурителен стаж в размер на 8 г., 6 м. и 26 д., вместо изискуемия стаж от 15
г., на ищеца е било отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен
2
стаж и възраст. От последния е било подадено второ заявление за отпускане
на пенсия, по което също е бил постановен отказ, тъй като заявителят не бил
представил нови доказателства. Намира за недоказани твърденията в исковата
молба относно сочените от ищеца елементи на трудовото правоотношение –
начален и краен на работното време, място на работа, работно място, характер
на работа, трудови функции, заемана длъжност, заплащане на труда. При
горните доводи настоява за отхвърляне на предявения иск.
Варненският районен съд, като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено, от фактическа
страна, следното:
Видно от удостоверение за идентичност на лице с различни имена,
издадено от община *** на А. И. М., имената А.И. М.А. И.М. и А. И.ов М., са
имена на едно и също лице.
Със заявление за отпускане на пенсия и добавки вх.№ *** г. до *** на
*** ищецът отправя искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст, като с разпореждане №********** от 20.01.2021 г., ръководителят на
„***“ при ***, отказва на А. М. отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст. В разпореждането е посочено, че не е зачетен осигурителен
стаж от ***, за следните периоди: от 01.01.1972 г. до 31.12.1972 г.; от
01.01.1975 г. до 31.03.1975 г.; от 01.07.1075 г. до 31.12.1977 г. и от 01.02.1980
г. до 31.12.1984 г., тъй като съгласно отговор от отдел ООА, сектор
Осигурителен архив към *** гр. ***, липсва информация за лицето в
документите на *** намиращи се в ***
Като недоволен от издаденото разпореждане, А. М. обжалва същото
пред директора на ***на ***, който с решение № *** г., намира жалбата за
неоснователна.
С ново заявление за отпускане на пенсия/и и добавка/и вх.№ ***г.,
ищецът отправя искане за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и
възраст. С определение № **********/04.01.2022 г. ръководител „***
прекратява административното производство по отношение отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на А. М., поради
3
обстоятелството че със заявлението не са представени нови доказателства за
осигурителен стаж.
След отправено искане на ищеца, началник сектор *** го уведомява, че
не е необходимо издаване на удостоверение за осигурителен стаж от *** с.
*** тъй като за периода от м.01.1975 г. до м.12.1989 г. има издадени
удостоверения с изх. №***. От същите се установява, че за периодите:
м.01.1972 г. – м.12.1972 г.; м.01.1975 г. – м.03.1975 г.; от м.07.1975 г. до
м.12.1977 г.; от м.02.1980 г. до м.12.1984 г.; за м.05.1988 г.; за м.07.1988 г. и
от м.07.1989 г. до м.12.1989 г., липсват данни за лицето.
Във връзка с отправеното искане, ръководител „*** отправя запитване
до началник сектор „***“, ***за повторно издаване на удостоверение за
осигурителен стаж обр. УП-13, за периода 1975 г. – 1989 г. от ***
По делото са представени следните писмени документи: удостоверение
Обр.УП-3 изх.№*** г.; удостоверение Обр.УП-3 изх.№ *** г.;
удостоверение Обр.УП-3 изх.№ *** г., удостоверение Обр.УП-3 с изх.№
****., издадени от ***“, с. *** и КЗС „***“, в ликвидация, от които се
установява, че през процесните периоди - от 01.01.1975 г. до 31.03.1975 г., от
01.07.1975 г. до 31.12.1977 г. и от 01.02.1980 г. до 31.12.1984 г., за ищеца А.
М. е нА записан осигурител стаж.
По искане на ищеца, по делото са събрани гласни доказателства чрез
разпит на водени от него свидетели. Разпоредбата на чл. 6 ЗУТОССР въвежда
принципа на писменото начало в процеса, като искането на ищеца за
събиране на гласни доказателства е намерено за допустимо, с оглед
представяне на писмено доказателство за вероятността на
трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на
полагане на стажа. Събрани са гласни доказателства, чрез разпит на водени от
ищеца свидетели – *** – съпруга на ищеца, *** – без дела и родство със
страните, които представят писмени доказателства, че са работели при същия
работодател, през процесните периоди.
В показанията си св. Моля заявява, че двамата с нейния съпруг – А. М.
започнА. работа в кравефермата в с. *** през м.06.1975 г., като двамата
работели там до м.06.1989 г. Ищецът работел като механик, като работното
му време започвало сутрин около 05.00 ч. и продължавало до 10.00 ч. и
4
следобед – от 17.00 ч. до около 20.00 – 20.30 ч. Заплатата била изплащана в
брой, като работникът се подписвал за нейното получаване. Св. М. заявява, че
през този период, съпругът не е работел на друго място. Сочи, че макар
двамата да работели на едно и също място, при нея не е имало липси в
трудовия стаж, както се е случило при А. М.. На свидетеля не е известно в
предприятието да са работели хора въз основа сключени граждански
договори. Св. М. представя трудовата си книжка, от която се установява, че за
периода от 01.04.1974 г. до 13.06.1989 г. е работела само при един
работодател - ССП с. ****. Заявява, че за периода от 01.04.1974 г. до 1975 г. е
работела като полевъдка, а от 1975 г. – в кравефермата.
Св. Хюсни заявява, че за периода от 01.01.1975 г. до 01.05.2001 г. е
работел последователно в ПЗС ***и СПК ***. Заявава, че познава ищеца,
като сочи, че същият е започнал работа в кравефермата на ЗПК „***“ в
началото на 1975 г., като пояснява, че самият той е започнал работа в
кравефермата в началото на 1975 г., а ищецът – два – три месеца по-късно.
Двамата – свидетелят и ищецът работели като механици. Според св. ****. не
е работел при друг работодател. Заявява, че сутрин започвА. работа около
4,30 – 5,00 ч. и работели до 10,00 – 10,30 ч., а следобед – от 16,30 ч. до 19,30 –
20,00 ч. Сочи, че при пенсионирането си не е имал проблеми с установяване
на трудовия стаж. Работел е в кравефермата от 1975 г. до 1992 г., като през
1985 г. прекъснал за около 6-7 години. На свидетеля не е известно в
кравефермата да са работили работници, въз основа на сключени граждански
договори.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Предявеният иск черпи правното си основание от разпоредбите на
чл.124, ал.4 ГПК и чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР. В тежест на ищеца е да докаже
допустимостта на иска, като представи удостоверение от съответното
предприятие, учреждение или организация, че книжата, ведомостите и прочие
са загубени или унищожени. За успешно провеждане на иска, ищецът следва
да установи, съответно на носената от него доказателствена тежест, следните
факти: че неговият работодател не съществува към настоящия момент и няма
правоприемник; че архивът, съдържащ документи във връзка с трудовата
5
дейност е изгубен или унищожен, като представи надлежно удостоверение от
правоприемника на неговия работодател (ако такъв има, съответно
доказателства за осъщественото правоприемство); надлежно удостоверение
от НОИ за предаване на разплащателни ведомости на работодателя и
съдържащите се в тях данни за трудовия стаж на ищеца за процесния период;
че през периода от 01.01.1975 г. до 31.03.1975 г., от 01.07.1975 г. до
31.12.1977 г. и от 01.02.1980 г. до 31.12.1984 г., е работел на длъжността
„монтажник“ /механик в кравеферма и монтьор в кравеферма, съгласно
удостоверения УП-3/ в предприятие ССП, ****с предходни наименования –
ЗПК *** в ликвидация, при осемчасов работен ден и ежемесечно заплащане
на трудовото възнаграждение.
Съгласно чл. 5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се
установява в случай, че пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия
правоприемник или от друго юридическо или физическо лице, което
съхранява книжа, ведомости за заплати и други, че документите са изгубени
или унищожени. Ако осигурителят е прекратил дейността си и няма
правоприемник, какъвто е настоящият случай, то следва да бъде представено
удостоверение от съответното териториално поделение на *** че в архивното
стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. В случая това
изискване на закона е спазено, като ищецът е ангажирал по делото
удостоверение с изх. №*** г., издадено от ***, което съдът възприема като
удостоверение по чл.5, ал.2 ЗУТОССР.
Отказът на ответника да приеме, че ищецът е придобил трудов стаж,
през процесния период, се основава на твърдението за липса на документи за
ищеца в архива на ***. В трудовата книжка на А. М. е записано, че ищецът е
полагал труд в ***, през периода от 01.04.1975 г. до 13.06.1989 г. Чрез
записите в този документ може да се установява продължителност на
трудовия стаж на работника, но само в случай, че при оформянето са
спазени нормативните изисквания. Ответникът не оспори извършените
записи в трудовата книжка на ищеца, както и нейното оформяне. Същата
представлява официален свидетелстващ документ за удостоверените в нея
факти, сред които и продължителността на трудовия стаж на работника при
работодателя, който е посочен в нея.
6
От представените и събраните по делото писмени и гласни
доказателства, по безспорен начин се установява, че през посочения в
трудовата книжка период - ***г., ищецът е работил като механик в
кравефермата в с. ***, при осемчасов работен ден. Установено бе, че
документи в оригинал, от които да се установи трудовият/осигурителният
стаж на ищеца, през сочените в исковата молба периоди, в т.ч.
разплащателни ведомости и трудовоправни документи, не са нА.це, а
осигурителят е прекратил дейността си, като към настоящия момент няма
правоприемник.
Твърдението на ищеца, че е работил в ССП с. ***, през периода *** г.
остана недоказано. Както сам А. М. сочи в исковата молба – „…аз съм
работил без прекъсване от 01.04.1975 г. до 13.06.1989 г.“ В показанията си,
ангажираните от ищеца свидетели потвърждават този неизгоден за страната
факт, като сочат, че М. е започнал работа не от м.01.1975 г., а няколко месеца
след това - според съпругата на ищеца, това се е случило през м.06.1975 г., а
св. *** заявява, че А. М. е започнал работа в кравефермата два – три месеца
след началото на 1975 г.
При горните доводи, съдът намира, че събраните по делото
доказателства обосновават извод за частична основателност на предявения
иск, поради което същият следва да бъде уважен за периодите от 01.07.1975 г.
до 31.12.1977 г. и от 01.02.1980 г. до 31.12.1984 г., а за периода от 01.01.1975
г. до 31.03.1975 г., същият подлежи на отхвърляне.
Съгласно разрешението дадено с ТР №***г. на ***в производството по
чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР, са приложими общите правила на ГПК за
присъждане на разноските. На основание чл.78, ал.1 ГПК и с оглед изхода от
спора, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
разноски по делото в размер на 400 лева, съгласно представен списък по чл.80
ГПК.
На осн. чл.9, ал.1 ЗУТОССР по делата за установяване на трудов и
осигурителен стаж по реда на ЗУТОССР, не се събират държавни такси.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.1,
ал.1, т.3 ЗУТОССР, в отношенията между А. И. М., ЕГН **********, с адрес:
с. *** и *** - гр. ***, с административен адрес гр. ***, че в периодите: от
01.07.1975 г. до 31.12.1977 г. и от 01.02.1980 г. до 31.12.1984 г., А. И. М., ЕГН
**********, е придобил трудов стаж, като е полагал труд по трудов договор,
по който е заемал длъжността „монтажник“ /механик в кравеферма и монтьор
в кравеферма, съгласно удостоверения УП-***/ в предприятие ССП, *** с
предходни наименования – ***“, в ликвидация, като ОТХВЪРЛЯ иска за
периода от 01.01.1975 г. до 31.03.1975 г.
ОСЪЖДА ***, с административен адрес гр. ***, да заплати на А. И. М.,
ЕГН **********, с адрес: с. ***, сторените разноски по делото, в размер на
400 лева.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8