РЕШЕНИЕ
№ 483
гр. Пловдив, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Полина П. Бешкова
при участието на секретаря Боряна Д. Козова
като разгледа докладваното от Полина П. Бешкова Търговско дело №
20235300900671 по описа за 2023 година
Предявени са обективно съединени искове по чл. 81, т. 2 във вр. с чл. 49
и чл. 84, ал. 1 от Конвенцията на ООН относно договорите за международна
продажба на стоки.
Делото е образувано по искова молба на “ТМТ-ЕЛКОМ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
“Цариградско шосе“ №53А, представлявано от управителя К.С.Т., действащо в
производството чрез адв. С. Х., против ARITE s.r.o с ЕИК 05796679, седалище
и адрес на управление: Zenklova 24/54, Praha 8 – Liben, 180 00 Praha 8, Чешка
Република, представлявано от P. S..
Ищецът твърди, че в края на 2022 г. дружеството поръчало от ответника
кабели на обща стойност 111 034.97 евро, които заплатили на 20.12.2022 г.
след издадена проформа – фактура № PF21008/13.12.2022 г. Срокът за
доставка бил определен за деветата седмица на 2023 г. – 27.02.-05.03.2023 г.
Твърдят, че не са получили стоката и нямали никаква обратна връзка от
доставчика. След подадена от тях молба за издаване на европейска заповед за
плащане срещу ответника, против издадената в полза на ищеца европейска
заповед за плащане ответното дружество подало възражение. Твърдят, че на
18.07.2023 г. ответникът получил издадената против него европейска заповед
за плащане, която съдържала изявление за разваляне на сключения между
страните договор поради неизпълнението му, както и покана за връщане на
авансово заплатената сума. Това обосновавало правния интерес на ищеца да
1
разреши спора по правилата на общия исков процес чрез предявяване на
настоящата осъдителна претенция. Считат, че е налице неоправдано
разместване на имуществени блага и даденото следва да се третира като
получено от ответника на отпаднало основание, предвид едностранно
разваляне от тяхна страна на сключения договор.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ARITE s.r.o.- Чехия,
ЕИК 05796679 да заплати на “ТМТ - ЕЛКОМ“ ООД, с ЕИК ********* сума в
размер на 111 034,97 евро /сто и единадесет хиляди и тридесет и четири евро
и деветдесет и седем евроцента/, представляваща платена от ищеца на
ответника на отпаднало основание сума по неформален договор за търговска
продажба с международен елемент от 20.12.2022 г., сключен между страните
за продажба на кабели, законна лихва в размер на 8773,81 евро от момента на
настъпване на забавата – 06.03.2023 г. до датата на исковата молба, ведно със
законна лихва от датата на завеждане на исковата молба до окончателното
изплащане на процесната сума. Претендират се и направени в производството
по издаване на европейската заповед за плащане разноски, както и такива в
настоящото производство.
В двуседмичния срок по чл. 367 от ГПК ответникът ARITE Ltd., CIN
05796679 със седалище в гр. Прага, Р. Чехия и адрес Zenklova 24/54, Liben,
180 00, депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявената
против него претенция и заявява, че правоотношението между него и
ищцовото дружество не е прекратено, поради което той не държи преведената
от ищеца сума без правно основание. Заявява готовност да изпълни
задължението си по договора. Потвърждава приемането на поръчка за
гумирани кабели на 14.12.2022 г., която незабавно след приемането й
изпратили за производство към “ПРЕКОН“ ООД. Въпреки неизпълнението в
указания срок, поръчката не била анулирана от ищеца. Твърди, че търговските
отношения между страните продължили и след тази дата, като последната
кореспонденция, осъществена на посочени в ОИМ електронни адреси, била от
27.04.2023 г. От въпросната кореспонденция било видно, че към 31.12.2022 г.
ищецът нямал никакви финансови претенции към ответника. Признава
получаването на процесната сума от ищеца. Изложени са твърдения за
причините, довели до неизпълнение в срок на доставката, както и за
направени опити от страна на ответното дружество да разреши въпроса по
извънсъдебен ред.
В срок и на основание чл. 372, ал. 1 от ГПК ищецът не депозира
допълнителна искова молба, с което приключва размяната на книжа между
страните.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се
установяват с тях, прие следното:
По допустимостта на претенцията и компетентността на съда:
Съдът определя своята компетентност съобразно правилата, предвидени
в Регламент (ЕС) 1215/2012 г. на ЕП и на Съвета относно
2
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по
граждански и търговски дела. В чл. 5 е предвидено, че срещу лица, които
имат местоживеене в държава -членка, могат да бъдат предявявани искове
освен в държавата - членка, където лицата имат местоживеене (по арг. от чл.
4), и в съдилищата на друга държава - членка, но при условие, че се
съблюдават правилата, установени в раздели 2—7 от настоящата глава.
Регламентът е дефинирал значението на използваното понятие
“местоживеене“, когато същото се отнася до търговски дружества в чл. 63,
като свързва последното с мястото, където се намира тяхното седалище по
устав, централно управление или основно място на стопанска дейност.
От изложените по делото твърдения на страните може да се направи
извод, че настоящата претенция произтича от неформален договор за покупко-
продажба на кабели, които ищецът е поръчал и заплатил на ответника, без
последният да е доставил процесните стоки или без да е върнал заплатената
сума пари. В чл. 7 Регламентът предвижда специални правила за
компетентност по дела, свързани с договор, а именно: срещу лице, което има
местоживеене в държава - членка, могат да бъдат предявявани искове в друга
държава - членка: 1) а) по дела, свързани с договор — в съдилищата по
мястото на изпълнение на въпросното задължение, което в случая на продажба
на стоки (арг. от б “б“), е мястото в държава - членка, където съгласно договора
са доставени стоките или е трябвало да бъдат доставени. Изхождайки от
твърденията на ищеца, които не са оспорени с отговора на исковата молба от
ответника, процесните стоки е следвало да бъдат доставени в склад на ищеца,
намиращ се в гр. Пловдив. Ето защо, съдът приема, че е международно
компетентен да разгледа настоящия спор.
Същевременно българският съд е постановил издаването на европейска
заповед за плащане против ответника, против която е подадено възражение с
указание до молителя /сега ищец/ да защити правата си чрез предявяване на
осъдителен иск по реда на чл. 626 ГПК.
Ищецът е процесуалноправно легитимиран по исковете – твърди, че е
заплатил процесната сума, представляваща цена на поръчаните от ответното
дружество кабели, който договор впоследствие е развален, поради което
претендира връщане на даденото на отпаднало основание. Ответникът е
насрещната страна по разваления договор, който държи процесната сума на
отпаднало правно основание.
По съществото на повдигнатия материалноправен спор:
С доклада на делото доказателствената тежест в процеса е разпределена
по следния начин: Всяка от страните дължи доказване на заявените от нея
позитивни факти. Ищецът следва да докаже валидно възникнало
правоотношение с ответното търговско дружество, както и надлежно
упражняване правото си едностранно да го развали. Ответникът следва да
установи направените от него възражения за положителни факти.
Изрично за безспорни и ненуждаещи се от доказване са признати
3
следните факти: наличието на първоначално валидно възникнало между
страните правоотношение със соченото от ищеца съдържание, както и че
ответникът е получил от ищеца сумата от 111 034,97 евро, представляваща
цена на поръчаните от последния кабели.
Оспорва се от ответника действието на облигационната връзка да е
отпаднало впоследствие, но не се оспорва да е налице неизпълнение в срок на
доставката, като се навеждат твърдения за причините, довели до него и за
направени опити за извънсъдебно разрешаване на възникналия спор.
Т.е. няма спор, че ищецът в качеството си на купувач е изпълнил
задължението си по чл. 53 от Конвенцията на ООН относно договорите за
международна продажба на стоки да плати цената на стоката, но въпреки
това тя не му е доставена в съответствие с изискванията на договора и на
конвенцията, тъй като ответникът в качеството му на продавач не е изпълнил
задължението си по чл. 30 от Конвенцията да достави стоката, да връчи
всички отнасящи се до нея документи и да прехвърли собствеността върху нея
в съответствие с изискванията на договора и конвенцията.
Следователно спорът е в това налице ли е в резултат на безспорно
установеното неизпълнение на задължението на ответника да достави стоката
по сключения помежду им неформален договор за търговска продажба с
международен елемент разваляне на облигацията, довело до отпадане на
основанието за получаване на продажната цена.
Съгласно чл. 49, т. 1 от Конвенцията купувачът може да обяви
договора за развален: а) ако пропускът на продавача да изпълни което и да е от
своите задължения по договора или по тази конвенция представлява
съществено нарушение на договора; или b) при недоставяне на стоката, ако
продавачът не я достави в допълнителния срок, определен от купувача в
съответствие с т. 1 на чл. 47 , или заяви, че той няма да я достави в така
определения срок. Според чл. 47 т. 1 купувачът може да определи
допълнителен срок с разумна продължителност, в който продавачът да
изпълни своите задължения.
Съгласно член 81, т. 1 и 2 от Конвенцията развалянето на договора
освобождава и двете страни от договорните им задължения освен от
дължимото обезщетение. Развалянето не обезсилва нито договорната клауза за
уреждане на споровете, нито договорната клауза, уреждаща правата и
задълженията на страните в случай на разваляне на договора. Страната,
която е изпълнила договора изцяло или частично, може да иска от другата
страна връщане на доставеното или платено по договора. Ако и двете
страни си дължат връщане, то трябва да стане едновременно.
4
Установява се по делото, като и по този въпрос няма спор, че ищецът в
качеството му на купувач е упражнил субективното си преобразуващо право
по чл. 49 от Конвенцията да обяви договора за развален поради пълното му
неизпълнение от страна на продавача, който нито в договорения срок
/27.02.2023г – 05.03.2023г/, нито до настоящия процесуален момент, е
изпълнил престацията си. Волеизявлението за разваляне се извлича
недвусмислено от заявлението за издаване на европейска заповед за плащане и
от твърденията в исковата молба съобразно еднопосочната съдебна практика,
че искането за връщане на даденото по договор обективира ясна воля за
прекратяване на облигационната връзка. Същевременно наведените от
ответника причини за неизпълнението не покриват освобождаваща го от
отговорност хипотеза на Конвенцията, а касаят вътрешните му отношения с
трето за спора лице, които не засягат ищеца – ако ответникът твърди, че търпи
вреди от поведението или обективното финансово състояние на друг негов
съдоговорител, той следва да упражни насрещните си права по конкретното
правоотношение с него, което обаче не касае правата и законните интереси на
ищеца по процесния продажбен договор. Действително ответникът заявява
готовност да изпълни договора, но не твърди и не доказва до настоящия
момент да е сторил това. Т.е. на практика поради продължителността на
забавата следва да се приеме, че е налице и невъзможност за изпълнение. Ето
защо той дължи връщане на продажната цена на отпаднало основание –
развален поради неизпълнението му договор.
Съгласно чл. 84, ал. 1 от Конвенцията, ако продавачът дължи да върне
цената, той трябва също да плати лихви върху нея от деня, когато цената е
била платена.
Поради това акцесорната претенция е също основателна за периода, за
който се претендира.
При този изход на спора на ищеца се дължат направените разноски в
производството, които се установяват в размер на 38 666.62 лв – съобразно
списък на разноските на л. 116 и доказателствата за действително направен
разход в този размер в настоящото исково производство, както и в
обезпечителното и заповедното производство.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ARITE s.r.o с ЕИК 05796679, седалище и адрес на
управление: Zenklova 24/54, Praha 8 – Liben, 180 00 Praha 8, Чешка Република,
представлявано от P. S., да заплати на „на “ТМТ-ЕЛКОМ“ ООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул.
“Цариградско шосе“ №53А, представлявано от управителя К.С.Т., сумата от
111 034,97 евро /сто и единадесет хиляди и тридесет и четири евро и
деветдесет и седем евроцента/, представляваща платена от ищеца на
5
ответника на отпаднало основание сума по неформален договор за търговска
продажба с международен елемент от 20.12.2022 г., сключен между страните
за продажба на кабели, законна лихва в размер на 8773,81 евро от момента на
настъпване на забавата – 06.03.2023 г. до датата на исковата молба –
10.11.2023г, ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане
на исковата молба - 10.11.2023г, до окончателното изплащане на процесната
сума, както и сумата от 38 666.62 лв – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд Пловдив в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
6