Решение по адм. дело №1561/2024 на Административен съд - Бургас

Производството по делото се движи по процесуалния ред на чл.215 от ЗУТ вр. чл.145 и сл. от АПК. Образувано е по жалба на М. Х. В. срещу Заповед № 2789/12.07.2024г. на Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, с която е разпоредено премахване на незаконен строеж – пристройка от метална конструкция и PVC дограма, с размери : дължина 8.50м, ширина 2.20м и средна височина 2.30м, функционално свързана към самостоятелен обект с [идентификатор] по КККР на град Несебър, находящ се на първи етаж в изградената в имота сграда с [идентификатор], както и да разчисти терена. Извършител на строежа бил настоящият жалбоподател, който е и собственик на самостоятелния обект.

В жалбата се твърди нарушение на процесуалните правила и на материалния закон :

1/Заповедта била нищожна като издадена от лице, което не разполага с компетентност да я издаде.

2/Констатациите, залегнали в Констативен акт № 23/27.02.2024г., не били установени при съставяне на акта, а в момент, предхождащ административното производство, за когато жалбоподателят не бил уведомен.

3/ Оспорва да е налице строеж, като твърди, че изграденото е преместваемо съоръжение, премахването на което следва да се разпореди по друг процесуален ред. Евентуално твърди, че е налице „текущ ремонт“ по смисъла на чл.5, т.43 от ДР на ЗУТ. В заповедта не били изложени достатъчно мотиви защо органът е приел, че предметът на заповедта е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ.

4/Строежът неправилно бил определен като четвърта категория.

5/Административният орган само формално обсъдил възраженията на жалбоподателя.

6/Обектът на премахване не бил описан чрез достатъчно индивидуализиращи признаци, с което било допуснато нарушение на изискването на форма на заповедта, водещо и до невъзможност за нейното последващо изпълнение.

7/Не било посочени какви точно строителни книжа и документи липсвали и коя конкретна правна норма е нарушена.

8/Оспорва да е извършител на строежа, като твърди, че извършител бил предишният собственик А. К..

Прави се искане за отмяна на заповедта. Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.

В срока по чл.163, ал.2 от АПК ответникът не подал писмен отговор срещу жалбата.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адвокат Ю. Б. от АК Бургас, който поддържа жалбата и претендира присъждане на разноски, съобразно списък по чл.80 от ГПК.

Ответникът оспорването – Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, се представлява по пълномощие от юрисконсулт В. Т., която оспорва жалбата и заявява искане за нейното отхвърляне. Заявява претенция за присъждане на направените по делото, в т.ч. и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл.149, ал.3 от ГПК пълномощниците на страните са подали писмени защити, в които развиват обстойни правни съображения по съществото на спора.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, прие за установено следното от фактическа страна :

Оспореният по делото индивидуален административен акт е Заповед № 2789/12.07.2024г. на Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, с която е наредено на жалбоподателя В. да премахне незаконен строеж, представляващ пристройка от метална конструкция и PVC дограма, с размери : дължина 8.50м, ширина 2.20м и средна височина 2.30м, функционално свързана към самостоятелен обект с [идентификатор] по КККР на град Несебър, находящ се на първи етаж в изградената в имота сграда с [идентификатор], както и да разчисти терена. Извършител на строежа бил настоящият жалбоподател, който е и собственик на жилищния обект. Определен е 14-дневен срок за доброволно изпълнение на заповедта, считано от влизането й в сила, респ. от първия ден, в който отпада строителната забрана по чл.15 от ЗУЧК, и на жалбоподателя са разяснени процедурите в случай на неизпълнение.

В мотивите към заповедта е препратено към констативен протокол, съставен на 16.11.2023г. от двата служители от отдел „Контрол върху строителството“ при Община Несебър, по повод на постъпили две жалби. Извършен бил оглед, при който се установило, че в [ПИ] е изградена пристройка с размери : дължина 8.50м, ширина 1.30м и средна височина 2.20м., която е функционално свързана към самостоятелен обект с [идентификатор], находящ се на първи етаж в сграда с [идентификатор]. Установено е още, че над прозорците на самостоятелни обекти с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85 е монтирано слънцезащитно съоръжение, изпълнено от метална конструкция с размери : дължина 17.50м, ширина 1.60м и средна височина 2.20м., покрито с поликарбонатни плоскости, което в южната си част е прикрепено към сградата, а северната си част стъпва върху терена.

Собственик на самостоятелен обект с [идентификатор] е жалбоподателят М. В., който е придобил собствеността на основание договор за покупко – продажба,сключен под формата на [нотариален акт]/25.01.2021г., том І, рег. № 519, нотариално дело № 44/2021г. на нотариус Й. Й. – помощник-нотариус по заместване при нотариус С. А., рег. № 208 на Нотариална камара, с район на действие този на РС Несебър, с който продавачът А. В. К. продал на жалбоподателя описания самостоятелен обект със застроена площ 41.11 кв.м., находящ се на първи етаж в сграда с [идентификатор], с предназначение „апартаментен хотел“, а предназначението на самостоятелния обект е „за жилище, апартамент“.

Административното производство по чл.225а от ЗУТ е започнало със съставяне на Констативен акт № 23/27.02.2024г. от двама служители в отдел „Контрол върху строителството“ при Община Несебър, в който са възпроизведени констатациите от констативния протокол от 16.11.2023г. Като възложител / извършител е посочен жалбоподателят. Посочено е, че няма представени строителни книжа и документи. В Констативния акт е инкорпорирана окомерна скица на разпоредения за премахване обект, изготвена на подложка от справка от КАИС на АГКК за самостоятелен обект с [идентификатор], който обект е повдигнат с тъмен цвят и откъм северната му страна е с дъговидна форма. На окомерната скица незаконно построеният обект е защрихован с успоредни линии и представлява площ, също с дъговидна форма, разположена изцяло от северната страна на апартамента. Северната граница на незаконния обект е също с дъговидна форма, очертана концентрично спрямо северната граница на апартамента. Обектът е разположен по дължина в посока изток-запад. За нарушени са посочени разпоредбите на чл.137, ал.3 и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Строежът е класифициран от четвърта категория, съгласно чл.137, ал.1, т.4, б.“б“ от ЗУТ. Констативният акт съдържа изрично указание, че възражения могат да се подават в 7-дневен срок.

Констативният акт е изпратен за връчване на жалбоподателя с писмо изх. № Н2-КС-1361/27.02.2024г., който номер е вписан в обратната разписка, получена от жалбоподателя на 01.03.2024г.

Жалбоподателят подал възражение, регистрирано с вх. № Н2-КС-1498/05.04.2024г. Под щемпела обаче се съдържа ръкописен текст от дата 06.03.2024г. Че възражението е постъпило в срок се установява и от протокола, съставен на 13.03.2024г., в който е констатирано, че има постъпило възражение с вх. № Н2-КС-1498/05.03.2024г. Във възражението е изразено несъгласие с констатациите от Констативния акт, с позоваване на разпоредбата на чл.151, ал.1, т.6 от ЗУТ, според която не се изисква разрешение за строеж за остъкляване на балкони и лоджии.

В оспорената заповед възражението срещу Констативния акт е обсъдено и отхвърлено по съображения, че към него не са приложени доказателства за законосъобразното изграждане на обекта. Прието е, че обектът е строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, а според параметрите си, е строеж от четвърта категория, за изграждането на който се изискват одобрен инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито нито са представени, нито се твърди, че са налице.

Заповедта съдържа изрично указание, че може да се обжалва пред АдмС Бургас в 14-дневен срок от съобщаването й.

Заповедта е издадена от В. Б. – Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, комуто със Заповед № 2866/14.11.2023г. на Кмета на Община Несебър са предоставени по реда на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ всички функции и правомощия по ЗУТ.

Заповедта е изпратена за връчване на адрес град Казанлък, [улица]-1-2, с писмо изх. № Н2-КС-4826/18.07.2024г., но адресатът не е бил намерен на този адрес, като обратната разписка е върната с отбелязването, че „пратката не е потърсена от получателя“.

С протокол от 13.08.2024г. двама служители от отдел „Контрол върху строителството“ при Община Несебър, констатирали горните обстоятелства и взели решение да се пристъпи към съобщаване на писмото по реда на §4, ал.2, изр.2 от ДР на ЗУТ.

Обжалваната заповед била залепена на обекта и поставена на информационното табло на Община Несебър на 22.08.2024г., за което длъжностите лица от отдел „Контрол върху строителството“ издали служебни бележки.

Жалбата срещу заповедта е подадена на 04.09.2024г.

В последното открито съдебно заседание, проведено на 30.06.2025г., пълномощникът на жалбоподателя представи Заповед № 2787/12.07.2024г. на Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър, с която е наредено на Д. Г. и Б. Г. (собственици на самостоятелен обект с [идентификатор]) и на настоящия жалбоподател М. В. (собственик на самостоятелен обект с [идентификатор]) да премахнат (демонтират) собствения си преместваем обект, поставен и функционално свързан към самостоятелни обекти с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85, представляващ слънцезащитно съоръжение, изпълнено от метална конструкция с размери : дължина 17.50м, ширина 1.60м и средна височина 2.20м., покрито с поликарбонатни плоскости, както и да разчистят терена. Заповедта препраща към Констативен акт № 3/27.02.2024г. от двама служители на отдел „Контрол върху строителството“ при Община Несебър, в който преместваемият обект е описан по следния начин : слънцезащитно съоръжение, изпълнено от метална конструкция, с размери : дължина 17.50м, ширина 1.60м и средна височина 2.20м., покрито с поликарбонатни плоскости. Същото е монтирано над прозорците на самостоятелни обекти с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85. В южната си част е прикрепено към фасадата на сграда с [идентификатор], а в северната си част стъпва върху терена. В Констативния акт е инкорпорирана схема на преместваемия обект, също на извадка от КАИС на АГКК, от която се вижда, че самостоятелни обекти с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85 са съседни. Обект с [идентификатор] отстои на югозапад спрямо обект с [идентификатор]. Северната граница на обект с [идентификатор] също е с дъговидна форма. Така откъм север двата обекта очертават голяма дъга, а незаконният обект е ивица, северната граница на която е разположено концентрично спрямо северната граница на двата апартамента, т.е. по начина, по която е очертан незаконният обект, включва и обекта, очертан в Констативен акт № 23/27.02.2024г.

С решение № 3197/04.04.2025г., постановено по административно дело № 1562/2024г. на Административен съд Бургас, неподлежащо на обжалване, е отменена Заповед № 2787/12.07.2024г. на Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър. Съдът е приел, че за поставяне на слънцезащитното съоръжение не се изисква разрешение по чл.56, ал.1 от ЗУТ, което се издава след представяне на схема и проектна документация, одобрени от главния архитект. Слънцезащитното съоръжение няма характеристиките на преместваем обект, тъй като не е предназначено за „обслужваща дейност“ по смисъла на чл.56, ал.1, т.2 от ЗУТ и Наредба № 7 от 22.12.2003г., поради което за него е неприложим редът за премахване на преместваеми обекти, дори премахването на обектите от този вид да е предвидено с наредбата на общинския съвет по чл.56, ал.2 от ЗУТ, защото с наредбата не може да се установи режим на премахване, различен от установения със закон и е недопустимо да се разширява кръга на обектите, за които са отнася, извън тези по чл.56 и чл.57 от ЗУТ.

По делото бяха изслушани и приети две съдебнотехнически експертизи.

В експертизата, изготвена от вещото лице П. Ш., се поддържа следното :

Жилищна сграда с [идентификатор] – блок 2, е част от комплекс жилищни сгради за сезонно ползване. Построена е след издадено Разрешение за строеж № 300/17.11.2004г. на Главния архитект на Община Несебър и е въведена в експлоатация с Удостоверение № 151/31.05.2006г. на Главния архитект на Община Несебър. През 2010г. е издадено Разрешение за строеж № 28/14.05.2010г. по одобрен инвестиционен проект за смяна на предназначението на открит бар към блок 2, като се проектира и изгражда пристройка на шест нива с по два двустайни апартамента на ниво. На първи партерен етаж (втори за сградата) са проектирани и изградени самостоятелни обекти с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85 с тераса към тях. Според вещото лице, терасата е изпълнена по проект по отношение на местоположение и размери. При огледа на място вещото лице е установило, че предпазният парапет е изпълнен от лек иноксов материал с височина 1.05м. Покривът над терасата представлява тента от поликарбонат върху метална рамка, изградена изцяло от метален квадратен профил с дебелина около 2см и представлява правоъгълна метална рамка, състояща се от три надлъжни и десет напречни профила с десет метални колонки от същия материал, свързани с напречните профили чрез заварка. Вътрешният метален профил е монтиран по фасадата на самостоятелни обекти с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85 на височина 2.40м., заварен към метални шишчета, забити в стената. Носещите метални колонки са със средна височина около 2.30м., разположени през 2.10м, заварени към метални шишчета върху съществуващата настилка на площадката пред самостоятелните обекти. Обектът, разпореден за премахване, е изграден, като терасата е остъклена с ПВЦ дограма в дървесен цвят. Дограмата е болтирана във външната стена на обекта, собственост на жалбоподателя и във вътрешната част на бордюра на парапета, уплътнена с монтажна пяна от всички страни. При остъкляването не са видоизменени и нарушени параметрите на терасата по проекта. В остъклената част от терасата няма прекарани ток и вода. Според вещото лице, поставянето и/или премахването на остъклението не изменя трайно начина на ползване на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Дограмата може да бъде демонтирана и преместена на друго място със същото предназначение, запазвайки индивидуалността си на дограма. Според вещото лице, в Констативния акт терасата е нанесена неправилно – извън очертанията на сграда с [идентификатор], тъй като терасата е част от апартамента.

В съдебнотехническата екпертиза, изготвена от арх. М. А., се поддържа следното :

В [ПИ] е изпълнен комплекс от четири жилищни сгради за сезонно обитаване, един хотел и два открити басейна. Жилището с [идентификатор] се намира на първи етаж на сграда – блок 2 от комплекса. За всяка от сградите са издадени отделни разрешителни за строеж, съответно удостоверения за въвеждане в експлоатация. На първи етаж на сграда с [идентификатор] се намират апартаменти, достъпни от стълбищната клетка и коридор по северната фасада. От север до сградата е бил разположен летен бар. На основание издадено Разрешение за строеж № 28/14.05.2010г. на мястото на летния бар е изпълнено пристрояване на шест етажа. Пристроената част заема формата и площта на бара и съдържа по два апартамента на етаж с входове от съществуващия коридор. Двата апартамента на първия етаж – с идентификатори 51500.502.447.2.8 и 51500.502.447.2.85, имат пряк излаз от дневните и спалните към откритите тераси към двора.

Жилището-апартамент с [идентификатор] се състои от входно преддверие, баня с тоалетна, дневна с кухня и трапезария, както и спалня. Двете помещения – дневната и спалнята, имат пряк излаз на терасата към двора, съобразно одобрения проект. Съседното жилище с [идентификатор] е с подобно разпределение и функционално предназначение.

От проекта, а и от снимковия материал, е видно, че фасадата на сградата в тази й част е с дъговидна форма. Терасата към двата апартамента е обща със същата дъговидна форма, с предвидена по проект лека преграда между двете жилища. Терасата е разположена средно на 14 см от нивото на дворната настилка, според измерванията на вещото лице. В одобрения проект терасата е показана като открита и прилежаща към апартамента.

Застроената площ на самостоятелния обект по кадастрална карта е 41.11 кв.м., а според изработения в електронен формат чертеж – 41.15 кв.м. Площта на терасата към апартамента е 16.25 кв.м. Общата застроена площ на апартамента и терасата е 57.40 кв.м. Цялата площ на терасата пред двата апартамента е 31.55 [жк], площта на терасата не е включена в застроената площ на сградата, тъй като е на височина до 1.20м от средното ниво на прилежащия терен. По проекта от 2010г. тази тераса е предвидена за ползване от самостоятелни обекти с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85.

Вещото лице сочи, че благоустройството и вертикалната планировка в свободната площ на имота включват пешеходни зони с настилки, стълби, два басейна и озеленяване с тревиста, храстовидна и дървесна растителност. Настилките около блок 2 са изпълнени в комбинация от гладък и щампован бетон с наклон за отводняване към външни сифони, непосредствено до терасите на двете жилища, т.е. наклоните са към сградата, а не към водосборни съоръжения в двора. Вещото лице е направило извод за неправилно решение и неправилно изпълнение на отводняването на двора, което е довело до задържане на влага и увреждане на настилките и фасадите, което се онагледява на снимковия материал, инкорпориран в експертното заключение.

Металната конструкция с покритие от поликарбонатни плоскости е монтирана за предотвратяване наводняване на терасите при валеж от дъжд и сняг, тъй като по тази фасада на сградата няма никакви елементи, предпазващи, дори частично, вратопрозорците на двата апартамента на първия етаж, нито прозорците на жилищата на горните етажи. Северната фасада е подложена пряко на неблагоприятни атмосферни влияния - характерни за района постоянен вятър и влага. Фасадата е винаги в сянка и естествени процеси на изсъхване липсват. Навесът над терасите не може да предотврати изцяло появата и задържането на влага по пода и долната част на стените, тъй като се получава навяване от дъжд, особено при силен вятър, с което вещото лице обяснява монтираната дограма, която да служи за предпазване. Според вещото лице, тази мярка е продиктувана от непрецизното проектно решение при пристрояването от север, в хода на което не е съобразен рискът от увреждане на апартаментите от северната фасада от атмосферната влага. Монтираните парапети осигурявали физическа защита на жилището, тъй като комплексът бил със свободен достъп, което водело до потенциален риск от нерегламентирано проникване и взлом.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи :

Жалбата е насочена срещу Заповед за премахване на незаконен строеж, имаща характер на индивидуален административен акт и подлежащ на оспорване по реда на АПК, според изричната разпоредба на чл.215 от ЗУТ. Оспорването е извършено от лице с надлежна легитимация – адресат на обжалваната заповед. Жалбата е подадена в срока по чл.215, ал.4, изр.І от ЗУТ и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Липсват очертаните в чл.159 от АПК отрицателни предпоставки, поради което жалбата се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съгласно чл.168 от АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК, вкл. да обяви нищожността на акта, дори да липсва искане за това.

При извършената служебна проверка, съобразно установеното в посочената в предходния абзац разпоредба, съдът не установи оспореният акт да е нищожен. Заповедта е издадена от Заместник - кмета на Община Несебър, който е материално и териториално компетентен орган да издава заповеди за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по смисъла на чл.225, ал.2 от ЗУТ, или на части от тях - чл.225а, ал.1 от ЗУТ. Кметът на Община Несебър предоставил по реда на §1, ал.3 от ДР на ЗУТ на заместник-кмета с ресор „Правно обслужване и общинска собственост“ всички свои функциите по ЗУТ с описаната по – горе заповед.

Актът е издадена в писмена форма, но не съдържа достатъчно фактически основания, с което е допуснато нарушение на изискването за форма, установено в чл.59, ал.2, т.4 от АПК, тъй като незаконният строеж, разпореден за премахване, не е описан с такива индивидуализиращи признаци, че да липсва съмнение и неяснота кой е обектът и какво е приел административният орган, че е незаконно.

От двете експертни заключения явства, че северно от апартаменти с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85 е предвидена по проект открита тераса на височина 14см от нивото на двора. Собствениците на двата апартамента монтирали слънцезащитно съоръжение, представляващо метална конструкция, захваната за стената над прозорците на апартаментите на височина 2.40м, като в посока север конструкцията е с наклон, а ширината й е 1.26м. Ниският край на конструкцията е подпрян на десет напречни профила, забити на север от терасата. В частта пред апартамент 51500.502.447.2.85 е монтирана и ПВЦ дограма, която е укрепена за пода на терасата с пяна. Също с пяна е закрепена и в горната й част, като е захваната към поликарбонатните плоскости, на които е придадена функцията на покрив.

С отменената Заповед № 2787/12.07.2024г. е разпоредено премахване на преместваем обект – слънцезащитно съоръжение (металната конструкция с размери 17.50х1.60х2.20м), покрита с поликарбонатни плоскоски. Сиреч, разпоредено е да се премахне цялата конструкция, изградена над терасите на апартаменти с идентификатори 51500.502.447.2.84 и 51500.502.447.2.85. Тази заповед е отменена с влязло в сила съдебно решение, в което е прието, че това съоръжение няма характер на преместваемо такова, заради което не се изисква разрешение за поставяне.

Прегледът и сравнението на параметрите на преместваемото съоръжение, описано в Заповед № 2787/12.07.2024г., и на незаконния строеж, описан в обжалваната по това дело Заповед № 2789/12.07.2024г., сочи, че металната конструкция в частта й пред апартамент с [идентификатор] е описана и в двете заповеди – веднъж като част от преместваемо слънцезащитно съоръжение и втори път като конструктивна част от незаконен строеж, наименован пристройка към апартамент с [идентификатор]. При това положение е изцяло неясно какви са параметрите на пристройката и от какви конструктивни елементи е изградена тях. Тъй като междувременно Заповед № 2787/12.07.2024г. е отменена като незаконосъобразна, съдът се е произнесъл със сила на пресъдено нещо, че металната конструкция и поликарбонатните плоскости, вкл. и в частта им пред апартамент с [идентификатор], не са преместваем обект и не подлежат на премахване. Според чл.177, ал.1, изр.2 от АПК, ако оспореният акт бъде отменен, решението има действие по отношение на всички, вкл. и за съда, разглеждащ настоящото дело, следователно съдът е в невъзможност да пререшава въпроса и да приеме друго за металната конструкция освен че тя не е нито строеж, нито преместваем обект. Другата конструктивна част от т.нар. „пристройка“ е дограмата с остъклението, но е недопустимо да се изследва законността само на част от строеж, разпореден за премахване. Всъщност, строежът такъв какъвто е описан в оспорената заповед липсва, поради което заповедта се явява лишена от предмет.

Включвайки металната конструкция пред обект с [идентификатор] като елемент един път на преместваемия обект, втори път на незаконния строеж, административният орган е допуснал нарушение на изискването за форма, което е довело и до съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което прави невъзможна проверката за съответствието на заповедта с материалния закон и с целта на закона.

В обобщение, обжалваната заповед следва да се отмени като незаконосъобразна.

По разноските :

Предвид основателността на жалбата, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят всички претендирани разноски по списъка, възлизащи в общ размер 2215.50 лева, от които 1250.00 лева платено адвокатско възнаграждение, 10.00 лева държавна такса и 955.50 лева възнаграждение за вещите лица.

Претенцията на ответника за присъждане на разноски следва да се отхвърли.

Ръководен от гореизложените съображения, Административен съд Бургас, ХХІІІ-ти състав,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на М. Х. В., [ЕГН], постоянен адрес град Казанлък, [улица]-1-2, Заповед № 2789/12.07.2024г. на Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър.

ОСЪЖДА на основание чл.143, ал.1 от АПК Община Несебър да заплати на М. Х. В., с посочени данни, сумата 2215.00 (две хиляди двеста и петнадесет) лева, представляващи направени по делото разноски.

ОТХВЪРЛЯ претенцията на Заместник-кмет „Правно обслужване и общинска собственост“ на Община Несебър за присъждане на направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.