Р Е Ш Е Н И Е
№ 1205/23.6.2023г.
Град Пловдив, 23.06.2023 година
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на тридесети
май две хиляди двадесет и трета година в състав:
Председател: Анелия Харитева
Членове: Любомира Несторова
Георги Пасков
при секретар
Севдалина Дункова и с участието на прокурора Владимир Вълев, като разгледа
докладваното от съдия Харитева к.а.н.д. № 736 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Касационно производство по чл.63в ЗАНН, във връзка с чл.208 и сл.
от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на ТД Пловдив на НАП срещу решение № 23 от 06.01.2023 г.,
постановено по а.н.д. № 5173 по описа на Районен съд Пловдив за 2022 година, с
което е отменено наказателно постановление № 650879-F472324 от 28.07.2022
г. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП, с което на „Арт
пейнт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив,
ул. „Равнища“ № 21, представлявано от управителя С.П.М., на основание чл.179,
ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125,
ал.5, вр. ал.3 ЗДДС.
Според касатора
решението е неправилно поради нарушение на закона. Иска се отмяна на съдебното
решение и постановяване на друго, с което
да се потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление.
Претендира юрисконсултско възнаграждение
за двете съдебни инстанции.
Ответникът не взема
становище по касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната
жалба.
Административен съд
Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в
срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е
неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество
и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради
следните съображения:
За да отмени наказателното постановление, районният
съд е приел за безспорно установени от събраните писмени и гласни доказателства
фактите по делото, че дружеството като регистрирано по ЗДДС лице не е спазило
установения срок за подаване на отчетни регистри по чл.125 ЗДДС за данъчен
период м.10.2018 г. до 14.11.2018 г. включително. Според районния съд подаването
на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без
отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно
бездействие в нарушение на една материалноправна норма – чл.125, ал.5 ЗДДС – и
води до един и същ противоправен резултат – недеклариране на данък по реда и в
срока, установен от закона, за което бездействие в чл.179, ал.1 ЗДДС е
предвидена санкция за юридическите лица. Съответно районният съд приема, че при
всички случаи се извършва едно нарушение, за което следва на основание чл.18 ЗАНН да се наложи една санкция. Тъй като това правило е нарушено в случая,
незаконосъобразно е мултиплицирана административнонаказателната отговорност на
наказания субект с оглед издаденото наказателно постановление № 650876-F472323 от 28.07.2022 г., с което
дружеството е наказано за неподаване на справка-декларация за същия данъчен
период, районният съд е приел, че обжалваното пред него наказателно постановление
е незаконосъобразно поради нарушение на императивна материалноправна норма.
Решението е неправилно.
Основателно е възражението на касатора за неправилност на извода на
първостепенния съд, че е налице нарушение на чл.18 ЗАНН. При анализ на съдържанието на санкционната норма на чл.179, ал.1 ЗДДС,
съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС търговец, се налага
изводът, че както неподаването на справка-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС, така
и неподаването на отчетни регистри по чл.124 ЗДДС съставляват отделни административни
нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл.179, ал.1 ЗДДС. Това е
така, защото подаването на справка-декларация и на отчетните регистри са
отделни задължения, относими към декларирането и отчитането на данъка. В случая
следва да се изхожда именно от хипотезата на санкционната норма на чл.179 ЗДДС,
която отграничава ясно две отделни изпълнителни деяния – неподаване на
справка-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС и неподаване на отчетни регистри по
чл.124 ЗДДС, съответно неподаването им в определения от закона срок.
Изискването тези документи да се подават заедно, предвидено в нормата на
чл.125, ал.3 ЗДДС, произтича от самия характер на отчетните регистри, въз
основа на които съгласно чл.125, ал.1 ЗДДС се съставя справката-декларация. Точно
заради това са предвидени и две отделни хипотези на нарушения при неподаване на
който и да било от двата документа, респективно неподаването им в срок. Затова
и санкциониране на нарушителя за всяко от посочените в чл.179 ЗДДС отделни
хипотези на нарушения не е недопустимо и е в съответствие с нормата на чл.18 ЗАНН. Следователно напълно основателни са направените в този смисъл възражения
от касатора, като настоящият състав споделя застъпеното в цитираната съдебна
практика становище.
При извършената служебна
проверка касационната инстанция установи, че с решение № 767 от 24.4.2023 г.,
постановено по к.а.н.д. № 594 по описа на АС Пловдив за 2023 година, е оставено в сила решение
№ 2348 от 15.12.2022 г., постановено по а.н.д № 5194 по описа на Районен съд
Пловдив за 2022 година, с което е
потвърдено наказателно постановление № 650876-F472323 от 28.07.2022 г. на директора на дирекция „Обслужване“ при
ТД Пловдив на НАП, с което на „Арт пейнт“ ЕООД на основание чл.179, ал.1 ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5,
вр. ал.1 ЗДДС. Решението на АС Пловдив е окончателно и следователно не е налице
влязло в сила наказателно постановление за нарушение по чл.125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС за неподадена справка-декларация
за същия данъчен период месец октомври 2018 г. Т.е., в случая няма да бъде
нарушен и принципът за пропорционалност на наказанията с оглед преследваната
цел – да се дисциплинира задълженото лице към спазване на установения ред за
своевременно отчитане на облагаемите по ЗДДС доставки. Напротив, липсата на
санкциониране както за неподадената справка-декларация, така и за отчетните
регистри би довела до пълно неглижиране на публичните задължения от лицата,
както и до невъзможност да бъде постигната целта на административното наказание
– да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен
ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите
граждани.
Безспорната доказаност на нарушението и нарушителя е основание за
ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. При
служебната проверка касационната инстанция установи, че АУАН и наказателното
постановление са издадени от компетентни органи, съдържат задължителните
реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, правилно е
квалифицирано административното нарушение и правно е определена санкционната
норма, а определената имуществена санкция е в минималния, предвиден в чл.179,
ал.1 ЗДДС размер, под който не може да бъде определена санкция и е съобразена с
конкретните обстоятелства, вида и тежестта на установеното нарушение, липсата
на изпълнение на законовото задължение, дори и със закъснение.
В случая не е налице основание за прилагане на чл.28 ЗАНН, защото за
конкретното нарушение предвид обстоятелствата, при които е извършено, не може
да се обоснове извод, че то е с по-ниска степен на обществена опасност от
обичайните случаи на нарушения от този вид. Продължителността на забавата за
изпълнение на задължения, за които законът е определил срок, е един от
критериите за укоримост на деянието, а в случая се установява, че дори и към датата
на издаване на АУАН – 14.02.2019 г. – нарушителят не е изпълнил законовото си
задължение. Освен това, нарушената законова норма е предназначена да осигури
нормално функциониране на обществените отношения, свързани с данъчната
отчетност, поради което поначало тяхното нарушаване представлява деяние с по-висока
степен на обществена опасност. Търговците, регистрирани по ЗДДС, следва да
организират дейността си по такъв начин, че да изпълняват точно и своевременно
завишените законови изисквания към тяхната дейност предвид именно специалната
данъчна регистрация. Своевременното деклариране на данните по ЗДДС, в това
число и при нулеви стойности, е от значение за определяне на задълженията не
само на декларатора, но и на негови контрагенти, както и за нормалното
функциониране на общата система на ДДС на Европейския съюз.
Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно
поради противоречие с материалния закон, следва да бъде отменено и вместо него
следва да се постанови друго решение, с което да се потвърди обжалваното
наказателно постановление. С оглед изхода на делото и своевременно направеното
от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за двете съдебни инстанции, същото като основателно следва да се
уважи и да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП, ТД Пловдив сумата 160
лева (по 80 лева за всяка инстанция) на основание чл.63д, ал.4 ЗАНН и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК
Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 23
от 06.01.2023 г., постановено по а.н.д. № 5173 по описа на Районен съд Пловдив
за 2022 година, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 650879-F472324 от 28.07.2022 г. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив
на НАП, с което на „Арт пейнт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Пловдив, ул. „Равнища“ № 21, представлявано от управителя С.П.М.,
на основание чл.179, ал.1 ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 500
лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.3 ЗДДС.
ОСЪЖДА „Арт пейнт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Пловдив, ул. „Равнища“ № 21, представлявано от управителя С.П.М., да заплати на
Националната агенция по приходите, ТД Пловдив, сумата 160 (сто и шестдесет)
лева, юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: 1.
2.