РЕШЕНИЕ
№ 11414
гр. София, 14.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА
АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20241110118879 по описа за 2024 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 429, ал.1 КЗ вр. чл. 469, ал. 1
КЗ за сумата 4251,37 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени
вреди на съседна сграда, собственост на трето лице, на 10.08.2023 г., в град Варна,
вследствие на неправомерни бездействия на служители на ищеца, ведно със законната
лихва считано от предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ищецът-„И.П.“ ООД твърди, че в срока на застрахователното покритие по
договор за задължителна застраховка „Отговорност на проектанта, строителя,
консултанта и лицето, упражняващо строителен надзор по чл. 171 от Закона за
устройство на територията“ №21570054/13122310001948, сключен с ответника, на
18.11.2023 год. е настъпило застрахователно събитие, вследствие бездействието на
служители ищеца, които не са монтирА. оградно съоръжение съобразно нормативните
изисквания, с което намА.ли устойчивостта на вятър на строителна ограда. Поддържа,
че в резултат на тези действия на служителте на „И.П.“ ООД са нанесени имуществени
вреди, върху съседна сграда, собственост на трето лице, изразяващи се в едно счупено
платно от закалено стъкло от покривната констукция на паркоместа, пет броя закалено
стъкло от предпазна ограда на площадката на сградата и два броя керамични плочи от
фасадата на сградата. Твърди, че на 22.11.2023 год. е извършен оглед по заведена щета
№0305-1312-00-23-7097, а с писмо с изх. №458/11.01.2024 год. ответникът е отказал да
плати застрахователното обезщетение, като се е позовал на т.2.15 от раздел
1
„Специални изключения“ от „Специални условия“ по застраховка „Отговорност на
проектанта, строителя, консултанта и лицето, упражняващо строителен надзор по чл.
171 от ЗУТ“, според която застрахователят не покрива отговорности възникнА. от или
вследствие на отговорност, породена от форсмажорни обстоятелста. Моли съда да
постанови съдебно решение, по силата на което да осъди ответника да му заплати
сумата от 4251,37 лева, представляваща дължимото застрахователно обезщетение,
ведно със законната лихва считано от предявяване на исковата молба в съда до
окончателното плащане на сумата. Претендира разноски.
Ответникът-„Л.И.“ АД е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който
оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва настъпилото събитие да
представлява покрит риск по сключения договор за застраховка, като твърди, че
събитието не е причинено от служители на ищцовото дружество, а от буря,
придружена от ураганен вятър, което съгласно т.2.15 от Специалните условия по
застраховка „Отговорност на проектанта, строителя, консултанта и лицето,
упражняващо строителен надзор по чл. 171 от ЗУТ“ не се покрива от застраховката.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа и правна страна страна следното:
Съдът, като съобрази процесуалното си задължение да даде правна квА.фикация
на заявената от дружеството-ищец парична претенция за заплащане на обезщетение по
застраховка „Отговорност на проектанта, строителя, консултанта и лицето,
упражняващо строителен надзор по чл. 171 от ЗУТ“, без от страна на ищеца да се
твърди плащане на третото лице, на което са причинени имуществените вреди,
намира, че първоначално дадената от съда квА.фикация на предявения за
присъждането на тези вреди иск, а именно по чл. 429 КЗ вр. чл. 469, ал. 1 КЗ не е
съответна на защитаваното имуществено право. Вярната квА.фикация на така
предявения осъдителен иск е такава по чл. 405 КЗ вр. чл. 469, ал. 1 КЗ. Предвид това,
че промяната в квА.фикацията на иска не създава необходимост от провеждане на
доказване по допълнителни материални предпоставки за възникването на спортното
материално право, то не е нА.це необходимост от отмяна на дадения ход на устните
състезания и отправянето на указания към ищеца за установяването на различни
предпоставки.
Договорът за задължителна застраховка "Професионална отговорност" е вид
гражданска отговорност, която съгласно чл. 469, ал.5 от КЗ покрива отговорността на
застрахования, включително на лицата, които го представляват, на лицата в трудови
правоотношения с него и на тези лица, на които застрахованият е възложил
изпълнение и ги е включил в застрахователния договор.
Съгласно чл. 171 ЗУТ проектантът, лицето, упражняващо технически контрол по
2
част "Конструктивна", консултантът, строителят и лицето, упражняващо строителен
надзор, застраховат професионалната си отговорност за вреди, причинени на други
участници в строителството и/или на трети лица, вследствие на неправомерни
действия или бездействия при или по повод изпълнение на задълженията им.
В този смисъл основателността на иска по чл. 429 КЗ вр. чл. 469, ал. 1
КЗ предпоставя установяване на всички елементи от фактическия състав на
претенцията, а именно нА.чието на вА.дно застрахователно правоотношение между
страните към датата на събитието–18.11.2023 год., че настъпилото събитие
представлява покрит риск /покрива отговорността на причинителя на вредите/, че
вследствие на действия на служител на ищеца по повод и в изпълнение на възложена
работа са увредени движими вещи на трето лици, като причинените вреди са в пряка
причинна връзка с действията на служителя, както и сумата по средни пазарни цени,
необходима за възстановяване на тези вреди към момента на настъпването им.
По делото не е спорно, а и от представената застрахователна полица №
21570054/13122310001948 от 10.08.2023 год. се установява, че между страните е
сключен вА.ден договор за застраховка "Професионална отговорност", с период на
действие от 18.08.2023 год. до 17.08.2024 год. и с покритие професионалната
отговорност на лицата, подлежащи на задължително застраховане съгласно чл. 171,
ал.1 от ЗУТ. Не се спори, а и от приетите писмени доказателства се установява, че на
18.11. 2023 год. в гр. Варна, вятър отнася платна строителна ограда от строителен
обект на „И.“ ООД, която пада върху две паркоместа и фасадата на на съседна
сградата, собственост на трето лице, в следствие на което са нанесени имуществени
вреди, изразяващи се в едно счупено платно от закалено стъкло от покривната
констукция на паркоместа, пет броя закалено стъкло от предпазна ограда на
площадката на сградата и два броя керамични плочи от фасадата на сградата. Спорено
в производството е дА. процесното събитие представлява покрит риск по процесната
застраховка.
За да откаже изплащане на застрахователно обезщетение ответникът се е позовал на т.
2.15 от специалните условия за отговорност на проектанта, строителя, консултанта и
лицето, упражняващо строителен надзор по чл. 171 от Закона за устройство на
територията на Л.И. АД, съгласно която застрахователят не покрива отговорности,
възникнА. от или вследствие на форсмажорни обстоятелства.
Съгласно чл. 171, ал. 2 от ЗУТ условията и редът за задължително застраховане
на лицата по ал. 1, включително застрахователното покритие, изключените рискове,
минималните застрахователни суми и премии, се определят с наредба на
Министерския съвет. В изпълнение чл. 171, ал. 2 ЗУТ е приета Наредбата за условията
и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството. Чл. 3 от
Наредбата определя минималното застрахователно покритие, което включва
отговорността за смърт или за телесна повреда на други участници в строителството
3
и/или на трети лица, както и отговорността за материални вреди върху имуществото на
други участници в строителството или на трети лица, причинени от лицата по чл. 171,
ал. 1 ЗУТ.
Предвид това и доколкото се касае за задължителна застраховка с нормативно
определени покрити застрахователни рискове съдът намира, че застрахователят не
може с общи и/или специални условия да ограничава отговорността си под
нормативно предвидената, поради което клаузата на т. 2.15 от специални условия на
Л.И. АД не следва да се прилага в отношенията между страните по застрахователния
договор като противоречаща на закона. Още повече, че съгласно чл. 4 от Наредбата е
регламентирано кои вреди не се покриват от застраховката, а именно: вреди,
произтичащи от война или тероризъм; пряко или косвено действие на йонизираща
радиация или радиационно замърсяване; неправомерно използване на запА.ми или
взривни материА.; глоби, санкции и неустойки, дължими от лицата по чл. 171, ал. 1
ЗУТ; вреди, нанесени на собствени служители и/или работници.
Настъпилото на 18.11.2023 год. застрахователно събитие обуславя отговорността
за причинени материални вреди върху имуществото на трети лица. Същото попада в
обхвата на минимално определеното застрахователно покритие по чл. 3 от Наредбата
за условията и реда за задължително застраховане в проектирането и строителството,
предвид което представлява покрит риск по сключения договор за задължителна
застрахова "Професионална отговорност".
От приетото и неоспорено заключение по съдебно техническата експертиза се
установява, че стойността необходима за възстановяването на увреденото
имуществопо средни пазарни цени към датата на събитието е 2 416 лева.
Съгласно чл. 429 , ал.1 от КЗ застраховетелят се задължава да покрие в
границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума
отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното
събитие. Следователно в полза на ищеца е възникнало регресно вземане спрямо
ответника за сумата 2 416 лева, представляваща дължимото застрахователно
обезщетение. Ответникът не доказа положителния факт на плащане на обезщетението,
с оглед на което предявеният иск следва да се уважи за сумата от 2 416 лева и да се
отхвърли за разликата до пълния пълния предявен размер.
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сумата от 1037,69 лева, представляваща строените в производството
разноски, съразмерно с уважената част от претенциите. Съдът намира, че
възражението за прекомерност на адокатското възнаграждение е неоснователно, с
оглед фактическата и правна сложност на делото.
На основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да
4
заплати на ответника сумата от 43,17 лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК /////////, с адрес: гр. ///////// да заплати на „И.П.“
ООД, ЕИК /////, със съдебен адрес: гр. ///////////, Адвокатско дружество Милованови, на
основание чл. 429 от КЗ вр. чл. 469, ал. 1 КЗ сумата от 2 416 лева (две хиляди
четиристотин и шестнадесет лева), представляваща дължимо застрахователно
обезщетение за настъпило на 18.11.2023 год., застрахователно събитие, за което при
ответника е образувана щета № 0305-1312-00-23-7097, ведно със законната лихва
върху главницата от датата на предявяване на исковата молба–18.08.2023 год. до
окончателното й изплащане, като отхвърля иска за разликатадо пълния предявен
размер от 4251,37 лева, като неоснователен, както и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
да заплати сумата от 1037,69 лева (хиляда тридесет и седем лева ишестдесет и девет
стотинки), представляваща направени от ищеца разноски по делото, съразмерно с
уважената част от притенцията.
ОСЪЖДА „И.П.“ ООД, ЕИК ///// да заплати на „ЗК Л.И.“ АД, ЕИК /////////, с
адрес: гр. ///////// да заплати на „И.П.“ ООД, на основание чл. 78, ал.3 вр. ал.8 от ГПК,
сумата от 43,17 лева (четиридесет и три лева и седемнадесет стотинки),
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5