РЕШЕНИЕ
№2237
гр. Пловдив, 07.12. 2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, І отделение, XXVII състав в публично заседание на шести
октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР КАСАБОВ
при
секретаря ПЕТЯ ДОБРЕВА, като разгледа докладваното от
Председателя адм. дело № 2177 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производството е по реда на чл. 268 от
Данъчно- осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
2. Образувано е
по жалба предявена от В.Х.Т., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния
адвокат А.И.О., срещу Решение № 266 от 11.08.2020 г. на директора на
Териториална дирекция на Национална
агенция по приходите /ТД на НАП/ - Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата
на оспорващия срещу Разпореждане изх. № С190016-137-0010099/12.11.2019 г.,
издадено на осн. чл. 226, ал. 1 от ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП -
Пловдив, в частта, с която по и.д. № 16060011549/2006 г. е отказано
прекратяване на събирането поради изтекла погасителна давност на дължими
задължителни осигурителни вноски по данъчна декларация №
160021000898451/08.03.2011г.
В жалбата са
изложени съображения за
незаконосъобразност на оспорения административен акт и се иска нейната отмяна.
Поддържа се, че публичните задължения са погасени по давност, тъй като в
указания от закона срок не са предприети действия по принудително изпълнение.
Твърди се, че извършеното присъединяване на публичния взискател по и.д. №
16060011549/2006 г. не е сред действията, които са годни да прекъснат
давността. Отделно се поддържа, че това действие не е съобщено на длъжника,
поради което не е породило и желаните правни последици. Иска се присъждане на
сторените в съдебното производство разноски.
3. Ответникът – директор на ТД на НАП – Пловдив, чрез
процесуалния представител - юрисконсулт М.
, поддържа становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде оставена без
уважение. Претендира са присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави се
възражение за размера на разноските на другата страна.
4. Окръжна прокуратура гр. Пловдив,
редовно уведомена за възможността за встъпване в настоящото производство, не
взема участие.
ІІ. За
допустимостта:
5. Жалбата е подадена в предвидения за
това, преклузивен процесуален срок, при наличието на правен интерес и след
проведен задължителен административен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За
фактите:
6. Образувано е
изпълнително дело № 16060011549/2006 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив, с
предмет събиране на публични вземания по непогасени задължения на В.Х.Т..
По
образуваното изпълнително производство до длъжника е отправено съобщение за
доброволно изпълнение изх. № 11549/2006/000001/26.01.2011г. Не са ангажирани
доказателства същото да е надлежно връчено на длъжника.
В.Х.Т.
е подал годишна данъчна декларация № 160021000898451/08.03.2011г., с която са
установени публични задължения за осигурителни вноски в размер на 236,34 лв.
Издадено
е разпореждане за присъединяване изх. № С160016-105-0107990/07.10.2016г. от
публичен изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, с което публичните вземания
по данъчна декларация №
160021000898451/08.03.2011г. са присъединени за събиране по изпълнително дело №
16060011549/2006 г. по описа на ТД на НАП – Пловдив. По делото не са ангажирани
доказателства разпореждането да е било съобщено на длъжника.
С
постановление изх. № С190016-022-0051100/19.06.2019г. на публичен изпълнител
при ТД на НАП – Пловдив, за обезпечаване на публично вземане по изпълнително дело
№ 16060011549/2006 г. в размер на 1176,65 лв. – главница и 1336,34 лв. – лихви, спрямо В.Х.Т. е
наложена обезпечителна мярка – запор върху налични и постъпващи суми по банкови
сметки, по депозити, вложени вещи в трезор, включително съдържанието на
касетите, както и суми, предоставени за доверително управление, находящи се в Банка ДСК и Първа инвестиционна банка.
Видно
от представено известие за доставяне постановлението не е съобщено на длъжника
поради преместен адрес.
В.Х.Т.
е подал възражение до ТД на НАП – Пловдив за изтекла погасителна давност рег. №
С190016-000-0406804 от 08.09.2019г., с което на основание чл. 173 от ДОПК е
поискал отписване на задълженията по декларация № 160021000898451/08.03.2011г.
Публичен
изпълнител при ТД на НАП – Пловдив, на основание чл. 226, ал. 1 от ДОПК е издал
Разпореждане изх. № С190016-137-0010099/12.11.2019 г., с което по и.д. №
16060011549/2006 г. е отказал прекратяване на събирането поради изтекла
погасителна давност на дължими задължителни осигурителни вноски по данъчна
декларация № 160021000898451/08.03.2011г.
Разпореждането
е оспорено пред контролния административен орган, който с Решение № 266 от
11.08.2020 г. е оставил жалбата без уважение, като е приел, че действията на
публичния изпълнител са правилни и законосъобразни. Прието е, че представеното
по преписката разпореждане за присъединяване изх. №
С160016-105-0107990/07.10.2016г. е прекъснало давността и е започнал да тече
нов давностен срок, който не е изтекла.
IV. За правото:
7. Установената
по делото фактическа обстановка не е спорна между страните. Спорът е правен и
се концентрира относно приложението на материалния и процесуалния закон.
Според чл.
266 от ДОПК, действията на публичния изпълнител могат да се обжалват от
длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната
териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил. Жалбата
се подава в 7-дневен срок от извършването на действието, ако лицето е
присъствало или е било уведомено за извършването му, а в останалите случаи - от
деня на съобщението. За третите лица срокът тече от узнаване на действието.
Жалбата не спира действията по
принудителното изпълнение, освен ако е подадена от трето лице със самостоятелни
права върху вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение.
Самостоятелните права се удостоверяват с писмени доказателства, приложени към
жалбата.
По реда
на чл. 267 от ДОПК компетентният да разгледа жалбата контролен орган може да я
остави без уважение, да отмени оспореното действие, да спре или прекрати
изпълнителното производство.
8. Съгласно чл. 209, ал.2, т.2 ДОПК,
принудително изпълнение се предприема въз основа на декларация, подадена от
задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни
вноски.
Правилото на
чл. 221 от ДОПК предвижда, когато задължението не е изплатено в срок,
публичният изпълнител да пристъпи към изпълнение, като е длъжен да изпрати на
длъжника съобщение, с което му дава 7-дневен срок за доброволно изпълнение. Съобщението
трябва да посочва изпълнителното основание, номера на изпълнителното дело и
взискателя и да съдържа предупреждение към длъжника, че ако в дадения му срок
не изпълни задължението си, ще се пристъпи към принудително изпълнение. В
случаите, когато не са наложени обезпечителни мерки, принудителното изпълнение
върху вземания на длъжника и върху негови движими и недвижими вещи започва чрез
налагането на запор, съответно чрез вписването на възбрана, с постановление на
публичния изпълнител.
Според чл. 210,
ал. 1 и ал. 2 от ДОПК страни в производството за принудително изпълнение са: 1.
публичният взискател; 2. длъжниците или техните наследници и правоприемници,
както и третите лица, отговарящи за плащането на задължението на длъжника; 3.
третите лица със самостоятелни права върху обекти на изпълнението; 4.
обезпечените кредитори. Обезпечението и принудителното изпълнение на публичните
вземания се извършват от публичния изпълнител.
По смисъла
на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК държавните вземания за задължителни
осигурителни вноски са публични държавни вземания.
Според чл.
172, ал. 1 от ДОПК, публичните вземания се погасяват с изтичането на 5-годишен
давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която
е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закон е предвиден
по-кратък срок.
Правилото на
ал. 2 от същата правна норма регулира така наречената „абсолютна давност“ - с
изтичането на 10-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината,
следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, се
погасяват всички публични вземания независимо от спирането или прекъсването на
давността освен в случаите, когато задължението е отсрочено или разсрочено,
изпълнението е спряно по искане на длъжника или е подадена жалба за разрешаване
на спор по глава шестнадесета, раздел IIа.
Посочените
срокове са давностни и могат да бъдат прекъсвани и спирани в изрично
предвидените в закона хипотези. Една от тях е заложена в текста на чл. 172, ал.
2 от ДОПК - давността се прекъсва с предприемането на действия по принудително
изпълнение. След прекъсване на давността започва да тече нова 5 – годишна давност
в рамките на абсолютния 10 – годишен срок.
9. Разпоредбите на Глава XXV – та раздел III – ри от
ДОПК регламентират способите за принудително изпълнение на публични вземания.
Нормата на чл. 217 поставя сред тези способи действието по присъединяването на
кредитори. По аргумент от последната, под присъединяване на кредитор следва да
се разбира присъединяването на публични взискатели, както и кредитори, чието
вземане е обезпечено с ипотека, залог или особен залог, както и тези, които са
упражнили право на задържане, към вече образувано спрямо длъжника изпълнително
производство.
Присъединилият
се взискател има същите права в изпълнителното производство, каквито има и
първоначалният взискател и се ползва от извършените до присъединяването
изпълнителни действия.
Присъединяването
се допуска с разпореждане на публичния изпълнител до изготвянето на
разпределението на събраните суми. Разпореждането като административен акт,
обективиращ действия на публичния изпълнител, подлежи на обжалване по реда на
чл. 266 от ДОПК.
10. При тази фактическа и правна
обстановка съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
материално и териториално компетентен орган в предвидената от закона форма, без
допуснати нарушения на процесуалните правила. Съдът не споделя възраженията на
оспорващия относно правния характер на действието по присъединяване на
кредитор. В случая същото, като способ за принудително изпълнение по чл. 217 от ДОПК, представлява действие по изпълнението, което по правилото на чл. 172, ал.
2 прекъсва давността. Този извод съответства на постановките в Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, според които предприемането на кое да
е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ прекъсва
давността, в това число и присъединяването на кредитор.
Въпреки това
основателни се явяват възраженията на оспорващия, че задълженията по данъчна
декларация № 160021000898451/08.03.2011г. са погасени по давност. В тази връзка
съдът съобразява мотивите по т. 14 на Тълкувателно Решение № 2 от 26.06.2015 г.
на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, съобразно които "Както при действието
на Закона за давността, така и при действието на ЗЗД, давността се прекъсва
само със започването на производство, в което длъжникът участва. Давността не
може да бъде прекъсната, без длъжникът да узнае това. Всички срокове за
съхраняване на документи са съобразени със срока на погасителната давност. Ако
давността може да прекъсне без знанието на длъжника, той е изложен на риска да
унищожи или най-малкото да престане да съхранява документите за плащане на
дълга или за погасяването му по друг начин." В сходен смисъл се явява и
константната съдебна практика на ВАС и административните съдилища по
приложеното на чл. 172, ал. 1, т. 1 от ДОПК, а и на чл. 109 от ДОПК, съобразно
която, за да породи правните последици на спиране на давността, респ., за да се
счита, че е спазен срокът по чл. 109 от ДОПК, заповедта за образуване на
ревизионното производство, следва да е редовно връчена на ревизираното лице,
като без същото да е сторено, не може да се породи, както ефектът на чл. 172,
ал. 1, т. 1 от ДОПК, така и да се приеме, че е спазен срокът по чл. 109 от ДОПК.
По аргумент
на чл. 221, ал. 1 от ДОПК производството по принудителното изпълнение в общия
случай започва с изпращане на съобщение до длъжника. Това действие, за разлика
от режима на давността по ЗЗД, представлява действие по предварително
изпълнение, което по смисъла чл. 172, ал. 2 от ДОПК прекъсва давността. При вече образувано изпълнително дело, с
оглед консолидиране задълженията на длъжника и процесуална икономия, правилото
на чл. 217, ал. 1 от ДОПК позволява присъединяване на публичния взискател към
вече образуваното изпълнително производство, с цел да се ползва от вече
извършените изпълнителни действия.
Съобщаването
на извършеното действие по чл. 217 има
двояко значеие - както за настъпване на
ефекта по чл. 172, ал. 2 от ДОПК, така и за реализиране на защитата на длъжника
срещу действията на публичния изпълнител. По аргумент от чл. 266, ал. 1 вр. чл.
217, ал. 4 от ДОПК, тъй като целените от присъединяването преки правни
последици настъпват с издаването на разпореждането на публичния изпълнител,
съобщаването е от значение за реализиране защитата на длъжника срещу евентуално
изпълнение върху несеквестируемо вземане или друго вземане, върху които не се
допуска принудително изпълнение, и за определяне на момента, от който тече
срокът за обжалване (в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС). В този аспект законът
не поставя съобщаването като абсолютна положителна процесуална предпоставка за редовността
на извършеното действие по принудително изпълнение, тъй като предвижда
съхраняване на правното на защита на длъжника докато не бъде уведомен надлежно
за предприетите действия (арг. чл. 266 от ДОПК).
Не така стои
въпросът за прекъсването на давността. Не може да има съмнение, че в правния
ефекта на присъединяването не се консолидира ефекта на редовно извършените
предходни изпълнителни действия, с които е прекъсната давността по други
изпълнителни основания срещу длъжника. Противното би означавало давността за
задълженията възникнали след вече извършени изпълнителни действия да се счита
прекъсната респ. спряна още преди да е започнала да тече, което е правно
невъзможно. Именно по тази причина, за да доведе до прекъсване на давността
присъединяването на кредитор като способ за принудително изпълнение следва да
бъде съобщено на длъжника. Това изпълнително действие замества ефекта на
съобщението по чл. 221, ал. 1 от ДОПК и на собствено основание прекъсва
давността по отношение на ново присъединените за принудително събиране публични
задължения.
От данните
по делото се установява, че липсват надлежни доказателства задълженото лице да
е било уведомено за предприетите изпълнителни действия по чл. 217 от ДОПК и
наложените обезпечителни мерки във връзка с публичните му задължения по данъчна
декларация № 160021000898451/08.03.2011 г. Липсва и съобщение за доброволно
изпълнение на тези задължения. Не се доказва също и представеното съобщение
изх. № 11549/2006/000001/26.01.2011г. да е връчено на длъжника. Отделно, дори
да се приеме, че длъжникът е бил уведомен за образуваното изпълнително
производство в един предходен момент, за да се ползва публичния взискател от
вече извършените до присъединяването изпълнителни действия без съмнение
длъжникът следа да узнае, че публичното му задължение е присъединено към вече
образуваното изпълнително производство. Противното би означавало давността за
задълженията по декларацията от март 2011г. да се счита прекъсната респ. спряна
още преди да е започнала да тече, което е правно невъзможно.
Необходимо е
да се отбележи, че правилата за доказване важат в еднаква степен, както за
задълженото лице, така и за органа по приходите. Нещо повече, разпоредбата на
чл. 170, ал. 1 от АПК, приложима в настоящото производството по препращане на §
2 от ДР на ДОПК, задължава административния орган да установи съществуването на
фактическите основания, посочени в акта, и изпълнението на законовите
изисквания при издаването му. Принципите на обективната истина и служебното
начало в съдебния административен процес, налагат съдът да основе констатациите
си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от
съда.
При това
положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците от
недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на
съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Изпълнението на това задължение от страна на съда, означава при
недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено. А щом юридическият
факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците, които съответната материалноправна
норма свързва с неговото проявление.
Изтичането
на погасителна давност е основание за погасяване на публичните вземания, като и
за тяхното отписване на основание чл. 173 от ДОПК.
Процесните
публични вземания са установени с данъчна декларация №
160021000898451/08.03.2011г. и по правилото на чл. 172, ал. 1 от ДОПК вр. чл.
6, ал. 9 от Кодекса за социалното осигуряване (ред. ДВ, бр. 98 от 2010 г. и чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното
осигуряване (ред. ДВ, бр. 100 от 2010 г.) обикновената пет годишна давност за
погасяването им е стартирала на 01.01.2012г. и тече до 01.01.2017г. При липсата
на годни доказателства, удостоверяващи прекъсването или спиране на давността в
този срок, съдът е обвързан да приеме, че давността е изтекла. Абсолютният 10 –
годишен давностен срок в случая е ирелевантен, тъй като последният намира
приложение единствено в случаите на неизтекла обикновена погасителна давност.
Следователно
публичните вземания по декларации № 160021000898451/08.03.2011г., при надлежно
направено и основателно възражение за изтекла погасителна давност, следва да се
отпишат на основание чл. 173 от ДОПК.
Като не е
достигнал до този изводи контролният административен орган е постановил
неправилен и незаконосъобразен административен акт, който подлежи на отмяна
ведно с Разпореждане изх. № С190016-137-0010099/12.11.2019 г., издадено на осн.
чл. 226, ал. 1 от ДОПК от публичен изпълнител при ТД на НАП - Пловдив, в
частта, с която по и.д. № 16060011549/2006 г. е отказано прекратяване на
събирането поради изтекла погасителна давност на дължими задължителни
осигурителни вноски по данъчна декларация № 160021000898451/08.03.2011г.
При липсата
на регламентирано законово правно
основание отписването на задълженията да бъде сторено от съда, преписката следва
да се върне на публичния изпълнител за произнасяне по възражението на ,
съобразно дадените задължителни указания по приложението на материалния закон с
настоящия съдебен акт.
V. За разноските
11. Оспорващият не е отправил претенция за присъждане на съдебни разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 266 от
11.08.2020 г. на директора на Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Разпореждане
изх. № С190016-137-0010099/12.11.2019 г., издадено на осн. чл. 226, ал. 1 от ДОПК от публичен изпълнител при Териториална дирекция на Национална агенция по приходите - Пловдив, в частта, с която по и.д. №
16060011549/2006 г. е отказано прекратяване на събирането поради изтекла
погасителна давност на дължими задължителни осигурителни вноски по данъчна
декларация № 160021000898451/08.03.2011г.
ВРЪЩА преписката на
публичния изпълнител при Териториална дирекция
на Национална агенция по приходите
- Пловдив, за произнасяне по подаденото от В.Х.Т. възражение за изтекла
погасителна давност рег. № С190016-000-0406804 от 08.09.2019г., с което на
основание чл. 173 от ДОПК е поискано отписване на публични задължения по
декларация № 160021000898451/08.03.2011г.
Решението не подлежи на обжалване.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: