Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 19.12.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на деветнадесети декември през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Марина Гюрова
при секретаря Н. Светославова, като разгледа докладваното от съдия
Симеонова в.гр.дело № 10593 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 24.04.2019 г. по гр.д. № 13461/2017
г., СРС, ІІ ГО, 71 състав е признал за
установено по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК, че Д.И.А., ЕГН **********,
с постоянен адрес *** дължи на „Т.С.”
ЕАД със седалище и адрес на управление *** сумата от 1084,87 лева представляваща цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот - ап. № 20,
находящ се в гр. София, ж.к. „*****, за периода от м. 10.2014г. до м.04.2017г.,
ведно със законна лихва от 20.11.2017 г. до изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за горницата до пълния
заявен размер от 2379,21 лева; че дължи сумата от 39,90 лева -
за дялово разпределение на топлинна енергия, ведно със законна лихва от
20.11.2017 г. до изплащане на вземането, като отхвърлил иска за горницата до пълния заявен размер от 79,80 лева,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
81810/2017г. на СРС, 71 състав. Отхвърлил
е предявения по реда на чл. 415,
ал. 1 ГПК от „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление *** искове за признаване за установено, че Д.И.А.,
ЕГН **********, с постоянен адрес *** дължи на ищеца сумата от 275,44 лв. - законна лихва за забава
върху сумата за топлинна енергия за периода от 16.09.2015г. до 3.11.2017г.,
както и сумата от 13,24 лева - лихва
за забава върху сумата за дялово разпределение, за които сума е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. № 81810/2017г. на СРС, 71 състав. Осъдил е Д.И.А., ЕГН **********, с постоянен адрес *** да заплати на „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление *** на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 79,18 лева - разноски за
исковото производство и сумата от 22,50 лева - разноски за
заповедното производство по ч.гр.д. № 81810/2017г. на СРС, 71 състав. Осъдил е „Т.С.” ЕАД със седалище и адрес на управление *** да заплати на Д.И.А., ЕГН **********, с
постоянен адрес *** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 354,37 лева -
разноски за исковото производство.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г.,
чрез процесуалния представител юрисконсулт С.Д.в частта, в която е отхвърлени исковете на „Т.С." ЕАД срещу Д.И.А., ЕГН ********** за : главница от 1084,87 лв. за горницата до пълния
заявен размер от 2379,21 лева; за главница за дялово разпределение за горницата от
39,90 лв. до пълния заявен размер от 79,80
лева, предявеният иск по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
сумата от 275,44 лв., законна лихва за забава върху сумата за
топлинна енергия за периода от 16.09.2015г. до 3.11.2017г., както и за сумата от 13,24 лева - лихва за забава върху сумата за дялово разпределение,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по гр.д. №
81810/2017г. на СРС, 71 състав с мотиви, изложени в жалбата. За главницата се
сочи, че в решението си, СРС е приел, че са погасени по давност дължими суми по
общи фактури за период м.05.2014 г.-м.09.2014 г. Съдът не е съобразил
обстоятелството, че сумите по Обща фактура за период м.05.2014 г.-м.04.2015 г.,
издадена нм.07.2015 г., става изискуема едва на 15.09.2015 г. Заявлението за
издаване на ЗИ е депозирано от дружеството на 20.11.2017 г., с което давността
е прекъсната. Счита се, че погасителната давност би следвало да изтече 3 години
след датата, на която е станала изискуема Обща фактура № **********, а именно
15.09.2018 г., т.е. не са погасени по давност сумите по Обща фактура№
********** за период м.05.2014 г.-м.04.2015 г.
Относно лихвите се сочи, че в раздел VІІ от ОУ, чл.32,
ал.1 е определен срока, по който купувачите на ТЕ са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за ТЕ, а именно в 30-дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят. В този смисъл, задължението на ответницата за заплащане на
дължимите от нея суми в размера, посочен в ежедневно получаваните фактури, е
най-късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. С
изтичането на последния ден от месеца, тя е изпаднала в забава за тази
сума-чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ето защо моли съда да
постанови решение, с което да бъде отменено процесното решение в обжалваните части
и да бъдат уважени изцяло предявените претенции. Моли да бъдат присъдени направените
разноски за въззивната инстанция и възнаграждение за един юрисконсулт.
Въззиваемата Д.И.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез
пълномощника по делото адвокат В.К. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по
същество неоснователна, поради следното:
Предявени са искове с правно основание чл.422 във
връзка с чл.415 и чл.79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „Т.С.” ЕАД твърди, че ответната страна е потребител на
ТЕ по смисъла на чл.153 ЗЕ за процесния
топлоснабден
имот като негов собственик, поради което е обвързана от общите условия на
ищеца. За процесния период за този имот е доставяна топлинна енергия,
поради което ответната страна дължи заплащане на цената за нея, като съгласно
общите условия потребителят следва да заплаща топлинната енергия в 30-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнася задължението, след което изпада в
забава за него. За процесния топлоснабден
имот- апартамент 20, находящ се в гр.София, ж.к. „*****за периода от м.05.2014
г. до м.04.2017г. е доставил в имота топлинна енергия, като е дължима сума за
реално потребена енергия отразена и в Общи фактури с № **********/31.07.2015
г., № **********/31.07.2016 г. и № **********/31.07.2017 г. на стойност 2459,01
лв. главница, ведно със законната лихва от 20.11.2017 г. до изплащане на
вземането, сумата от 288, 68 лв. лихва за забава върху главното вземане, за периода
от 16.09.2015 г. до 03.11.2017 г., за които е издадена ЗИ по чл.410 ГПК по
гр.д. № 81810/2017 г. на СРС, ГО, 71 състав, сума за дялово разпределение от
93,04 лв., от която 79,80 лв. главница и 13,24 лв. лихва.
След подаденото възражение от страна на ответницата, „Т.С.” ЕАД предявило
исковете, предмет на настоящото дело, в размери посочени в исковата молба.
Ответницата Д.И.А., ЕГН ********** е депозирала писмен отговор в срока по чл.131 ГПК,
в който не е оспорила обстоятелството,
че притежава ½ ид.ч. от процесния недвижим имот, не е оспорила
задъжението и начислението на ТЕ за периода и счетоводното й отразяване,
оспорила е квотата на задължението с
твърдението че е собственик само на ½ ид.ч от имота при режим на разделна
собственост, а не както се твърди в заявлението в режим на СИО с Д.А.,
направила е своевременно възражение за погасителна давност във възражението по заповедното
производство-гр.д. 81810/2017 г. на СРС, ГО, 71 състав.
По направените във въззивната жалба възражения,
СГС излага следните мотиви:
На практика се обжалва само размера на присъдените
главница и лихви, както и отказът да
бъдат присъдени лихви по чл.86, ал.1 ЗЗД.
Относно главницата:
От данните по делото е видно, че по гр.д. № 81810/17
г. е била издадена ЗИ по чл.410 ГПК срещу длъжниците Д.И.А. и Д.И.А.да заплатят солидарно сумата
от 2459,01 лв. главница, представляваща цена на доставена
ТЕ за периода от 01.05.2014 г. до 30.04.2017 г. и реално потребената енергия,
отразена в общи фактури №№ **********/31.07.2015 г., № **********/31.07.2016г.
и № **********/31.07.2017 г., ведно със законната лихва от 20.11.2017 г. до
изплащане на вземането, сумата от 288, 68 лв. лихва за забава върху главното
вземане, за периода от 16.09.2015 г. до 03.11.2017 г. По делото е безспорно, че
ответницата Д.А. е собственик на ½ ид.ч. от процесния топлоснабден
недвижим имот, представляващ апартамент 20, находящ се в гр.София, ж.к. „*****,
като собственик на другата ½ ид.ч. е Д. И. А., другия длъжник по
заповедното производство-гр.д. № 81810/2017 г. По делото не се спори за размера
на претенцията, поради което съдът е приел, че главницата е в размер на претендирания
в исковата молба, а именно 2379,21 лв., а не посоченият в ЗИ размер от 2459, 01
лв. След това съдът е разгледал възражението за изтекла погасителна давоност,
като законосъобразно е приел, че прогнозните месечни вноски за периода
м.05.2014 г. до м.09.2014 г. се явяват погасени по давност, тъй като
заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 20.11.2017 г. и тригодишната
погасителна давност е изтекла по отношение на всички вземания, чиято
изискуемост е настъпила преди 20.10.2017 г. Последващото издаване на нова обща
фактура или фактури не може да променя настъпване изискуемостта на месечните
вноски, която не настъпва от издаване на фактурата, а тригодишният давностен
срок започва да тече от деня, в който всяко едно месечно задължение е станало
изискуемо. При тези данни и по реда на чл.162 ГПК, съдът е изчислил размера на
2169,74 лв. Предвид установената съсобственост на имота и обстоятелстото, че
ответницата е собственик на ½ ид.ч. от него, а другата ½ ид.ч. е
собственост на Д.И.А., придобил собствеността по наследство от родителите си И.А.и
Е.А./ искова молба за делба на съсобствен недвижим имот, искане за вписване на
възбрана и искане за заличаване на възбрана по изп. дело 20158380402304/ се
установява, че става въпрос за съсобственост при разделна отговорност. При
квота ½ ид.ч., получената за дължима сума възлиза на 1084,87 лв.
Относно услугата за дялово разпределение, то тя също е изчислена от съда по
чл.162 ГПК съобразно определената главница.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86 ЗЗД.
Съгласно чл.86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи
обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Нормата на чл. 84,
ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. В рамките на процесния период са
действали общи условия на ищцовото дружество, приети с Решение по т. 1 от
Протокол 53/ 28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.” ЕАД, одобрени
с Решение ОУ-02/ 03.02.2014 г. на ДКЕВР на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ. В чл.
33, ал. 4 от тях е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва само върху задълженията по чл. 32, ал. 2, които не са
изплатени в срок, тоест само върху общо дължимата сума за съответния отчетен
период на база на изравнителната сметка. Изводът е, че макар и да са изискуеми
месечно дължимите суми в 30-дневен срок от датата на публикуването на
задълженията, съгласно чл.32, ал.1 от ОУ от 2014 г., длъжникът изпада в забава
само при неизплнение на задължението си за заплащане цена на ТЕ в 30-дневен
срок от публикуване на фактурата за потребено количество ТЕ за целия отчетен
период. От страна на ищеца не са били ангажирани
доказателства за датата, на която сметките на ответницата са били публикувани
на интернет-страницата на ищцовото дружество, поради което ответницата не дължи
мораторна лихва върху тези задължения.
Най-накрая и по арг. на чл.84,ал.2 ЗЗД, по делото липсват данни ответницата
да е била канена да заплати сумата за дялово разпределение, поради което не е изпаднала в забава за
заплащане на цената за дялово разпределение преди подаване на исковата молба.
Ето защо, искът за забава върху сумата за дялово разпределение в размер на 13, 24 лв. следва да бъде
отхвърлен.
С оглед изхода на делото и предявената претенция, въззивник/ищец следва да
заплати на въззиваемата страна направените от нея разноски за настоящата инстанция
във вид на адвокатско възнаграждение в размер на 348,27 лв., на основание чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения предвид направеното възражение за прекомерност от
страна на въззивното дружество.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 24.04.2019 г. по гр.д.№ 13461/2017г. на СРС, ІІ ГО, 71 състав.
ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД, ЕИК *****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния директор К.Г.,
чрез процесуалния представител юрисконсулт С.Д.да заплати на Д.И.А., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, чрез пълномощника по делото
адвокат В.К. от САК, със съдебен адрес: *** направените
от нея разноски за настоящата инстанция във вид на адвокатско възнаграждение в
размер на 348,27 лв.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ
: 1. 2.