Р Е Ш Е Н И Е
№ 10.07.2020 година град Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски районен съд ОСМИ наказателен
състав
На двадесет и шести юни Година: 2020
В публичното заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
РИБЧЕВА
Съдебни заседатели:
Секретар: ТОНКА ТЕНЕВА
Прокурор:
разгледа докладваното от съдията Милена Рибчева
а.н.дело № 1220 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, съобрази:
Обжалвано
е НП (наказателно постановление) № 18-1228-004514 от
15.01.2019 год. на началника на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град Стара
Загора.
Жалбоподателят Г.И.К. твърди, че НП е
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено.
Въззиваемата страна ОД на МВР град Стара
Загора, редовно призована, не изпраща представител в съдебно заседание.
Съдът, като прецени събраните доказателства
и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено
следното:
С обжалваното НП, издадено въз основа на
АУАН (акт за установяване на административно нарушение) № 18-4514
от 06.12.2018 год. (серия Д, бланков № 854353) жалбоподателят е санкциониран за
две нарушения по ЗДвП (Закон за движението по пътищата), извършени на 06.12.2018
год. в 15.40 часа в град Стара Загора, на ул.”Хан Аспарух” в МОЛ “Галерия“ на
ниво 1 при управление в посока север-юг на лек автомобил марка ”Пежо 307”, с
рег.№ ***, с прекратена регистрация.
По т.1 от НП жалбоподателят е санкциониран на основание чл.174, ал.3 от ЗДвП – Закон за движението по пътищата (”Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол
в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични вещества или
техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на алкохол в
кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване
на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване
от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина
за срок от две години и глоба 2000 лв.”) за това, че на 06.12.2018
год. в 15:40 часа в град Стара Загора управлявал лек автомобил като категорично
отказва в сектор “ПП“ на ОД на МВР Стара Загора да бъде тестван с
техническо средство ”Дръг тест 5000” с фабр.№ ARJM-0050 за
установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, като
при това не дал и кръв за изследване съобразно издадения му за целта талон за
изследване № 0048662, съответно не изпълнил даденото
му с талона предписание и не дал кръв за изследване.
В случая фактическите констатации, отразени
в АУАН и възпроизведени в НП, се потвърждават изцяло от показанията на
актосъставителя и свидетелите по акта, представените с преписката талон за
изследване № 0048662 (л.10 от делото) и
докладна записка от 06.12.2018 год. (л.11 от делото).
В изпълнение на служебната си проверка за законосъобразност съдът не
констатира съществени (накърняващи правото на защита на жалбоподателя)
нарушения на процесуалните правила, визирани в ЗАНН (Закон за административните
нарушения и наказания) и Наредба № 1 от
19.07.2017 год. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични
вещества или техни аналози, които да са били допуснати в хода на проверката, в
частност – при съставянето и връчването на талона за изследване и АУАН и/или
при издаването на НП, включително твърдените такива от жалбоподателя
(компетентността на административнонаказващия орган се установява от
приложената на л.12-14 от делото заповед на министъра на вътрешните работи №
8121з-515 от 14.05.2018 год., а административнонаказателното обвинение е
формулирано от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно и ясно, без
да са налице несъответствия, за да може жалбоподателят да го разбере, за да
организира адекватно защитата си).
Що се отнася до наложените на жалбоподателя наказания – глоба от 2000 лева
и лишаване от право да управлява МПС за 24 месеца, същите съответстват по вид и
размер на твърдо предвидените в закона за извършеното нарушение, поради което
обсъждането на въпроса съобразени ли са били те с тежестта на нарушението се
явява безпредметно.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното НП в т.1, като
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По т.2 от НП жалбоподателят е бил санкциониран на основание на
основание чл.183, ал.1, т.1, предложение второ от ЗДвП (”Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не
носи определените документи - свидетелство за управление, контролен талон и
свидетелство за регистрация на управляваното моторно превозно средство) за
нарушение на чл.100, ал.1, т.1 от ЗДвП (”Водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от
съответната категория и контролния талон към него”), изразяващо се в това, че
не носи контролен талон към свидетелството за управление на МПС от съответната
категория.
Фактическите констатации, отразени в АУАН и
възпроизведени в т.2 от НП се потвърждават от показанията на актосъставителя и
свидетелите по акта, които съдът кредитира с доверие като кореспондиращи
помежду си и взаимно допълващи се, още повече, че не се ангажираха
доказателства, които да им противоречат, респективно – оборват.
При тези данни съдът намира за доказано
конкретното нарушение по т.2 от НП и извършването му от жалбоподателя.
В изпълнение на служебната си проверка за
законосъобразност съдът не констатира и съществени нарушения на процесуалните
правила, допуснати при съставянето на АУАН или издаване на НП по т.2,
опорочаващи последното до степен на незаконосъобразност, обуславяща отмяната
му, включително и твърдените такива от жалбоподателя:
административното обвинение е формулирано
от фактическа и правна страна достатъчно пълно, точно ясно, за да може
жалбоподателят да го разбере и да организира адекватно защитата си;
предвид вида и характера на нарушението с
посочването на пътя и населеното място, което именно е било направено от
наказващия орган, мястото на извършване на нарушението е конкретизирано в
необходимата степен;
нарушението е било установено на място от
служители на МВР – актосъставителя и свидетели по акта, които са изрично
посочени в АУАН, а не по документи, поради което и не е допуснато нарушение на
чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, но дори да беше така, това нарушение също не е от
категорията на съществените, тъй като предназначението му да е ориентира
нарушителя за доказателствата, които би могъл да ангажира, за да обори
доказателствата на обвинението, а това той би могъл да стори и в съдебната фаза
на производството, в която правото му на защита е гарантирано в пълен обем и
няма как да бъдат събрани доказателства по искане на едната страна без знанието
на другата.
Същевременно наложеното за нарушението по т.2 от НП наказание съответства
на предвиденото такова в закона в твърд размер, поради което и съдът намира за
безпредметно да обсъжда въпроса съобразено ли е било наказанието с тежестта на
конкретното нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че
обжалваното НП по т.2 се явява законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 18-1228-004514
от 15.01.2019 год. на началника на Сектор ”Пътна полиция” към ОД на МВР град
Стара Загора.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено, пред
Административен съд Стара Загора.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: