Определение по дело №989/2020 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 260175
Дата: 23 септември 2020 г.
Съдия: Анна Иванова Иванова
Дело: 20205300500989
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2020 г.

Съдържание на акта

   О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №260175

гр.Пловдив, 23.09.2020г.

                                                                               

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански състав в закрито заседание в следния състав :

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова

                                       ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев

                                                                  Иван Анастасов                                                                                        

като разгледа докладваното от съдия ИВАНОВА ч.гр.д. №989/2019 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:

Производство по чл.274, ал.1 ГПК.

Постъпила е жалба от 10.06.2020 г. от Ц.Т.В. и С.Г.В. ***, чрез адв. Т.-Б. против  определение №277 от 17.02.2020 г. по гр.д.№1658/2019 г. на РС-Асеновград, 2 гр.с., с което е прекратено производството по гр. д. № 1695/2019 год. по описа на РС Асеновград и са осъдени да заплатят разноските на ответницата по делото

       Считат, че определението е неправилно и незаконосъобразно и моли да се отмени обж.акт и делото да се върне на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.претендира за разноски.

         Постъпил е отговор на ЧЖ от Д.П.К.,  ЕГН ********** *** чрез адв.В.И., с който счита жалбата за неоснователна.Претендира за разноски.

         ПОС като разгледа изложените доводи, намира следното:

ЧЖ е подадена на 17.03.2020 г., а акта на съда е получен на 09.05.2020 г., т.е. жалбата е подадена в законоустановения 1-седмичен срок за обжалване на определенията, поради което следва да бъде разгледана по същество.

         За да прекрати делото за делба като недопустимо АРС е приел, че искът е недопустим поради липса на годен обект на собственост за делба с оглед на това, че предмет на ИМ е реална част от дворно място с площ от 200 кв.м.,бивша тупична улица като част от имот №* по КК на ****.

         В ЧЖ са изложени следните доводи: предмет на делото за делба е самостоятелно обособена реална част от невдижимия имот, която е била предмет на разглеждане по гр.д.№2155/10 на АРС, вл.с., с което е установено, че ответницата е собственик на 1/3 ид.ч. от тази реална част от имота; счита, че решението на РС противоречи на ТР№8/2014 г. на ОСГК на ВКС – че липсаната на техническо отразяване на границите на имот в ПУП или КК не прави имота негоден обект на правото на собственост, когато границите на имота могат да бъдат оределени въз основа на посоченото в акта за собственост.

         В отговора на ЧЖ са направени следните доводи: НА №51,т.16,д.№3364/2005 г. на СВ-Асеновград е отменен с вл.с на 19.6.2014 г. съдебно решение 0232/18.5.2012 г. по гр.д.2155/2010 г.; в ИМ бил посочен ПИ с ид.№**, а се иска делба на част от друг ПИ без посочени параметри.

         По направените доводи ПОС намира следното:

Видно от уточняваща молба /л.51 от д.РС/, предмет на иска за делба е реална част от дворно място с площ от 200 кв.м./бивша тупична улица / със съседи улица 592, имоти № 416, 415, 411 по КК на ***, който е част от им.с ид.№*,412 по КККР на с.Тополово, целият с площ от 1254 кв.м.при квоти: 2/3 за ищците и 1/3 за ответницата. Като придобивно основание на собственост ищците сочат давностно владение.

Съгласно чл.200,ал.1 ЗУТ реално определени части от ПИ в границите на населилените места и селищните образувания могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност само ако са спазени изискванията за минималните размери по чл.19 ЗУТ. Следователно, годен обект на право на собственост на реално определени части от ПИ в границите на населените места могат да бъдат само тези, които отговарят на изискванията за минимални размери по чл.19 ЗУТ и не попадат в изключенията по ал.2 от чл.200  ЗУТ. Съгласно чл.34 ЗС – всеки съсобственик може да иска делба на общата вевщ, т.е. да ликвидира съсобтвеността по отношение на конкретен обект на правото на собственост. Т.е., предмет на съдебна делба може да бъде само годен обект на правото на собственост, в т.ч. и на реално определените части от ПИ в границите на населените места, които отговарят на изисканията за минимални размери по чл.19 ЗУТ и не са сред изключенията на чл.200,ал.2 ЗУТ. Съгласно чл.19,ал.1,т.4 и т.5 от ЗУТ тези минимални размери за селата с преобладаващ равнинен терен са май-малко 16 м лице и 500 кв.м. площ, а за стръмен терен – най-малко 12 м.лице и 250 кв.м. площ.

Процесната реална част от имот в регулацията на с.Тополово, предмет на делото за делба, е с 200 кв.м. площ, т.е. не отговаря на изискванията, поради което делбата му е недопустима. Горното налага извода, че определението на АРС е законосъобразно, а ЧЖ следва да се остави без уважение като неоснователна.

         С оглед изхода на ЧЖ -на ответницата по ЧЖ следва да се присъдят направените разноски в размер на 300 лв.-платен адв.хонорар.

  Водим от горното съдът

 

                                      О П Р Е Д Е Л И:

 

         ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба №14963/10.06.2020 г. по описа на ПОС на Ц.Т.В. и С.Г.В. *** против  определение №277 от 17.02.2020 г. по гр.д.№1658/2019 г. на РС-Асеновград, 2 гр.с.  

         ОСЪЖДА Ц.Т.В., ЕГН ********** и С.Г.В., ЕГН: **********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ на Д.П.К.,  ЕГН ********** *** сумата 300  лева разноски по делото.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в 1-седмичен срок от съобщението.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                             ЧЛЕНОВЕ: