РЕШЕНИЕ
№ 167
гр. Перник , 21.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20211700500173 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Образувано е по жалба от „Фокс Лазер" ЕООД против Решение № 260495 от
25.11.2020 г. по гр. д. № 3102/2020 г. на РС – Перник, с което отхвърлен като неоснователен
предявеният иск от „Фокс Лазер“ ЕООД, за осъждане на Б.М. Б., да заплати сумата в размер
на 2677,50 лева, представляваща обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 221, ал. 2
КТ, дължимо по трудов договор № *** г., сключен между страните по делото.
В жалбата се твърди, че страните сключили трудов договор, в който имало клауза за
прекратяване на трудовия договор с 3-месечно предизвестие от страна на работника.
Ответникът подал заявление за прекратяване на договора по взаимно съгласие, което не
било прието от работодателя, поради което договорът следвало да бъде прекратен с
изтичане на уговореното предизвестие. От момента на подаване на заявлението ответникът
спрял да идва на работа и да изпълнява трудовите си задължения, поради което
работодателят му е наложил дисц. наказание „уволнение“, поради което работникът дължал
обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. Иска се отмяна на решението от въззивната инстанция с
уважаване на иска.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемият не е подал отговор на жалбата.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
1
служебна проверка, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Съдът с оглед предмета на въззивното производство, очертан от въззивната жалба,
доказателствата по делото и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът дължи на
работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните
вреди - при срочно трудово правоотношение. От приложените по първоинстанцинното дело
доказателства се установява, че между страните е бил сключен трудов договор № *** г., по
силата на който ответникъте бил назначен на длъжност "*** ", като страните са определили
срок от 90 дни за всяка от тях за предизвестие при прекратяване на ТПО. Трудовият договор
е прекратен със заповед № *** г. на работодателя, на основание чл. 326, ал. 1 КТ
(прекратяване от работника на трудовия договор с предизвестие), считано от ***г., като в
заповедта е отбелязано, че работникът следвало да заплати на работодателя обезщетение в
размер на 2677,50 лева. В случая по делото липсват доказателства за валидно прекратяване
на трудовото правоотношение без предизвестие от работодателя в хипотезата по чл. 330, ал.
2, т. 6 КТ, преди изтичане на уговореното предизвестие - ***г.
Предвид горното, щом като трудовият договор не е прекратен на основание чл. 330,
ал. 2, т. 6 КТ - при дисциплинарно уволнение на работника, което е задължителна
предпоставка за ангажиране на отговорността за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2
КТ, а по реда на чл. 326, ал. 1 КТ, то не би могло в полза на работодателя да възникне
правото на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ за неспазен срок на предизвестие от работника.
Следователно искът за заплащане на обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ е неоснователен,
защото обезщетение на това основание се дължи от работника само когато трудовото
правоотношение е било прекратено поради дисциплинарно уволнение на работника, а не и
когато трудовото правоотношение е прекратено по реда на чл. 326, ал. 1 КТ.
Страните не са навели други доводи за въззивна ревизия с оглед изискванията на чл.
269, изр. 2 ГПК, поради което въззивният съд не дължи служебна проверка на различни от
сочените основания за неправилност на решението.
С решението си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези
на въззивния съд и следва да бъде потвърдено. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски.
Въззиваемият не претендира и не доказва разноски по въззивното производство,
поради което такива не му се дължат.
2
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260495 от 25.11.2020 г. по гр. д. № 03102/2020 г. по
описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3