МОТИВИ
към Присъда № 260114 по НОХД 817/2020г.
по описа на РС Бургас, обявена в публично съдебно заседание на 30.09.2021г.
Производството по делото е образувано въз
основа на обвинителен акт, внесен от БРП срещу Й.М.Й., ЕГН ********** и М.Н.А.,
ЕГН ********** като БРП обвинява М.Н.А., ЕГН ********** за
това, че на 24.12.2018 г., в гр. Бургас, в съучастие като извършител с Й.М.Й.
– съизвършител в отнемането, е отнел чужди движими вещи - 95 броя домашен
суджук, приготвен от козе и свинско месо на обща стойност 950,00 лева (10,00
лева за брой), 15 броя домашна рибица, приготвена от свинско месо на стойност
240,00 лева (16 лева за брой); 5 броя домашна рибица, приготвена от свинско месо
на стойност 175,00 лева (35 лева за брой), всичко на обща стойност 1365,00 лева
от владението на Ж.А.Д., собственост на Д.Ч.Д., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като заварен на мястото на извършване на
престъплението сам и без знанието и участието на Й. употребил сила, за да
запази владението върху отнетите вещи – ударил Д. с метална тръба в гърба –
престъпление по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК
и Й.М.Й. ЕГН ********** за
това, че на 24.12.2018г., в гр. Бургас, при условията на опасен рецидив
(след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на „лишаване от
свобода“ не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено
по чл. 66 НК и след като е бил осъждан поне два пъти на „лишаване от свобода“
за умишлени престъпления от общ характер, като поне за едно от тях наказанието
не е било отложено по чл. 66 НК), в съучастие като извършител в отнемането с М.Н.А.
– също извършител, е отнел чужди движими вещи, както следва: 95 броя домашен
суджук, приготвен от козе и свинско месо, на стойност 950 лева (10 лева за
брой), 15 броя домашна рибица, приготвена от свинско месо на стойност 240,00
лева (16 лева за брой); 5 броя домашна рибица, приготвена от свинско месо на
стойност 175,00 лева (35 лева за брой), всичко на обща стойност 1365,00 лева,
от владението на Ж.А.Д., собственост на Д.Ч.Д., без тяхно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл. 196, ал. 1, т.1, вр. чл.
194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1 б. „а” и „б” НК.
Производството по делото протече по общия
ред - подсъдимите, въпреки изразеното от тях желание в разпоредително заседание, не възстановиха стойността на вредите,
поради което не бяха налице предпоставките производството по делото да протече
по реда на Глава 29 НПК. Делото беше отложено за
разглеждане по общия ред като междувременно подсъдимият Й. изтърпя предходно наказание „лишаване от свобода“ и беше освободен от Затвора Бургас и не се яви в
следващи съдебни заседания, което наложи многократното отлагане на делото и
изменение на МНО на подс. Й. в най-тежката предвидена в закона „задържане под стража“.
Подсъдимите първоначално, преди даване ход
на съдебно следствие по общия ред, изразиха желание производството да протече
по реда на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК като
съдът предвид разпоредбата на чл. 370, ал. 2 НПК, че не може да отхвърли искане
на подсъдимия за предварително изслушване, когато са налице условията по тази
глава, постанови предварително изслушване без свидетелите и вещите лица. При предварително изслушване подс. А. формално заяви,
че признава фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, но
посочи, че никой не е имало на място, не видял жена, не ударил никого. Предвид
посоченото съдът намери, че не са налице предпоставките производството по
делото да протече по реда на Глава 27 НПК като с протоколно определение от
25.02.2021г. остави без уважение искането производството да протече по реда на
Съкратено съдебно следствие в производството пред първата инстанция и даде ход на съдебно следствие
по общия ред.
В резултат производството протече по общия
ред.
В съдебно заседание прокурорът поддържа
обвинението, намира, че обвинението е доказано и пледира за осъждане на всеки
от двамата подсъдими като се признае Й.М.Й. за виновен в извършване на
престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2,
вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ и „б“ НК и на основание чл. 54 от НК да му се наложи
наказание в размер на 2 /две/ години „Лишаване от свобода“, което
на основание чл. 57, ал.1, т. 2, б „б” от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при първоначален
„строг“ режим. На основание чл. 59 от НК да бъде приспаднато времето, през
което той е бил с мярка за неотклонение „Задържане под стража”. Моли съда да
признае подсъдимия А. за виновен в извършването на престъпление по чл. 198, ал.
3, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и на основание чл. 54 да му наложи
наказание 3 /три/ години „Лишаване от свобода”, като така
определеното наказание, на основание чл. 66,
ал. 1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от 5 /ПЕТ/ години. В тежест на
подсъдимите да се възложат разноските.
Защитникът на под. Й. - адв. Х. намира, че обвинението не е доказано, тъй
като счита, че подсъдимите са отнели не повече от 40-42 броя луканки. Намира,
че липсват достатъчно доказателства, които да обосноват размерът на отнетите
луканки като в тази насока били показанията на пострадалите, които били
заинтересовани, от друга страна било житейски нелогично на един прът, със
среден размер от 160 см., при максимална гъстота на всяка една от вещите
помежду им от поне 4 см. и средна дебелина на една луканка от минимум 3 - 4
см., при положение и да има и в двата края на пръта по една, да се съберат
повече от 21 - 23 луканки на прът. Намира, че не е изяснен механизма на
престъплението. Сочи, че подсъдимите изначално признавали вината си обаче
поради значително завишения размер на твърдяната вина и предвид техните и на
семействата им финансови възможности, репарирането на причинените от
престъплението вреди се оказало невъзможно. Акцентира, че процесът продължил
значително дълго. Сочи на смекчаващи обстоятелства – подсъдимият съдействал на
разследването, стойността на
вещите била ниска, тъй като не били отнети повече от 40-45 броя луканки.
Възразява се, че подс. Й. не бил извършител, а само помагач.
Защитникът на подс. А. - адв. Д. поддържа казаното от адв. Х. като оспорва
подсъдимият А. да е нанесъл удар и намира, че не е възможно, когато някой държи
прът с луканки да нанесе удар с нещо друго, в случая, както потърпевшата
твърдяла, тръба от прахосмукачка. Сочи на показанията на св. Л., че след
празниците, тоест след 24 декември, когато
е посетил пострадалата е видял тръбата от прахосмукачка и съществувало
основателно съмнение дали е упражнено физическо насилие или се касае за една
обикновена кражба по чл. 194 НК. Намира, че е налице
съмнение дали деянието е грабеж или е обикновена кражба.
Подсъдимите се придържат към казаното от
своите защитници.
В последната си дума подс. Й. се признава
за виновен и моли за по-леко наказание, изразява съжаление.
В последната си дума под. А. изразява
съжаление и иска от съда минимална присъда.
Съдът, след като обсъди събраните
доказателства и доказателствени средства по отделно и в тяхната съвкупност и в
съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК, намери за установено
следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Й.М.Й. е роден на ***г***, българин,
български гражданин, с постоянен адрес ***, без образование, неженен, осъждан,
безработен, с ЕГН **********.
Подсъдимият М.Н.А. е роден на ***г. в гр. Сливен,
български гражданин, с постоянен и настоящ адрес ***, неграмотен, неженен, към момента на деянието, за което
се повдига обвинение, е неосъждан,
работи в строителството, с ЕГН **********.
На 24.12.2018 г., подсъдимите Й.Й. и М.А.
били заедно и подс. А. предложил на подс. Й. да откраднат луканки от къща, намираща
се в *****. Подсъдимият Й. се съгласил и отишли до къщата като със себе си имали и кофа, в
която да поставят луканките.
Било около 22:00 часа на 24.12.2018г.
Подс. Й. дръпнал лоста на вратата, която не се заключвала и подс. А. влязъл в двора на къщата, а подс. Й. останал пред
вратата. Подс. А. се насочил към окачените прътове под навеса на
къщата с камина,
където били окачени три метални пръта, на
които били нанизани луканки и рибици. Месото за луканките и рибиците закупил
св. Д.Д. като вложил 20 кг. свинско месо, което закупил от магазин за сумата в
размер на 6,50 лева, 40 кг. козе месо, което сам придобил, след като закупил 5
броя кози по 120 лева едната коза. От месото св. Д.Д., с помощта на св. Ж.Д. и
св. Антония А. направил около 150 броя луканки, които св. Д. окачил на три метални
пръта под навеса на
къщата за изсушаване в
началото на месец декември 2018г. На единия прът освен луканки имало и 15 броя козе рибици около 10 кг. и 5 бр. свински рибици около 5 кг. Всяка луканка била поставена
самостоятелно на пръта като между тях имало известно разстояние, горе-долу били наредени една до друга на пръта.
Обв. А. се качил на стол и свалил един от прътовете, на който имало
луканки и го изнесъл до входа, като го дал на обв. Й., който го взел. След което, подс. А. се върнал и взел втори прът, на който имало луканки и
били наредени и рибиците от козе и свинско месо като след себе си оставял следи, тъй като било
кално.
По същото време, пострадалата Ж.Д. била в
приземния етаж на къщата, където живеела, и отишла
до механата, за да сложи дърва на камината. Сложила дърва на камината и взела
дърва, за да сложи в нейната печка на приземния етаж, но като влязла на приземния етаж чула, че кучето залаяло
и излязла на двора.
Видяла, че два от прътовете
липсват и отишла до механата, за да светне лампа/крушката и тогава някой я ударил с тръба от прахосмукачка в областта на лявата част от гърба. Веднага се обърнала и видяла подс. А. да държи пръта и тя хванала пръта в насрещния край като извикала: „Какво правите тук?“. Св. Д. успяла да издърпа 5 броя луканки, а подс. А. издърпал
пръта и побягнал с него и нанизаните на него останали луканки и рибици през двора. Под навеса останал единия прът, на който били окачени
около 50 броя луканки.
През това време подс. Й. чакал
пред вратата, за да вземе и втория прът и след като подс. А. се появил с втория
прът с луканки и рибици, поставили
част от луканките в кофата, която носели със себе си и успели да избягат с
двата пръта с рибици и луканки общо 95 бр. луканки/домашен суджук, приготвени
от козе и свинско месо и 20 броя рибици - 15 броя домашни рибици от козе месо и
5 броя рибици от свинско месо.
Св. Д. веднага се обадила на Д.Ч.,
който бил заедно със св. Антония А. на гости при свои роднини, като казала, че
са влезли в къщата им на адрес гр. Бургас, кв. *****и са я ударили. Свидетелят
веднага се обадил на тел. 112 и потърсил помощ. След допълнителен разговор със
св. Ж.Д. св. Д. отново се обадил на тел. 112 и посочил, че е необходимо линейка
да посети адреса. На място в 23,00 часа
пристигнал екип на Спешна медицинска помощ св. Г.Е., която оказала спешна
медицинска помощ, констатирала, че се касае за разстройство на нервната система
на пациент Ж.Д. и дала необходимото лечение като пациентката била оставена на място.
Подсъдимите
А. и Й., след като се отдалечили, си разделили луканките, а прътовете
изхвърлили като впоследствие подс. А. показал мястото, където били изхвърлили
прътовете с обв.Й. и предал доброволно двата пръта. Неговата част от луканките
подсъдимият А. занесъл в дома си, където оставил с кофата, а на сутринка казал
на св. А.М., с която живеел, да ги продава. Св. А.М. на сутринта видяла
луканките поставени в голяма кофа и тъй като подсъдимият й казал да продава от
тях, тя продала от тях на А.А., който й дал 20 лева. От своите луканки подс. Й.,
който знаели по прякор „***”, дал на св. Н.М. една луканка, която имала мирис
на козе месо срещу дадените от свидетелката дрехи за новородено бебе.
Св. Д. непосредствено след
случилото се не посетила лекар, но след като минали коледните и новогодишни
празници, на 17.01.2019г., посетила личния си лекар с оплаквания за болки в
гърба и кръста, била прегледана и насочена за болнично лечение. Впоследствие
получила инсулт и трудно се придвижва и говори.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и
доказателствени средства: обяснения на подсъдимите А. и Й. – частично;
прочетените по реда на чл. 279, ал. 2, вр. чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК обяснения
на подс. А. (л. 244 СФ); от разпита на свидетелите - св. Ж.Д. (л. 240 СФ и
прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК); св. А.
А. (л. 242 СФ – частично); св. Д.Д. (л. 290 СФ и прочетени по реда на чл. 281,
ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК и по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл.
281, ал. 1, т. 2 НПК на л. 12 в ДП в прочетените части); прочетените по реда на
чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 5 НПК показания на св. Н.М., св. А.М. и
св. А.А. (л. 191 СФ); св. Г.Е. (л. 307 СФ); св. М.Л. (л. 306 СФ – частично); от
експертизата - съдебно-оценъчна експертиза ( л. 58-59 ДП); от пимените
доказателства - справка за съдимост за подс. Й. (л. 300 СФ); справка за
съдимост подс. А. (л. 299); писмо от Център за спешна мединска помощ ведно с
разпечатка от системата за възложена мисия (л. 227 СФ); трудов договор (л.
230); удостоверения за раждане (л. 231-233 СФ); отговор от д-р Дора З. с
амбулаторен лист (л. 276 -277 СФ); протокол за доброволно предаване (л. 25 ДП);
разписка (л. 26 ДП); протокол за разпознаване на лица и предмети (л. 27-30 ДП);
писмо от Дирекция Национана система 112, Районен център Бургас, ведно с
приложен CD (л. 283-285 СФ).
Съдът намери, че горепосочените
доказателства, обсъдени в своята съвкупност и поотделно, категорично
установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота, поради което въз
основа на тях изгради своите фактически изводи.
Съдът прие фактическата
обстановка въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства, както и приобщеното веществено доказателство - CD. Следва да се има предвид, че
съдебното производство се развива след повече от две години от извършване на
деянието като свидетелите не помнят голяма част от фактите, предвид изминалия
период от време и промяната в здравословното състояние на св. Д., но по принцип
са еднопосочни и липсват такива показания, които да са в пълно противоречие с
тези на оснаталите свидетели.
На първо място съдът следва да
посочи, че обясненията на подсъдимите са защитно средство, но и важно
доказателствено средство. И двамата подсъдими не отричат да са отнели два пръта
с луканки като в двора на къщата влезнал подс. А., а отвън чакал подс. Й., с
който отнесли прътовете с луканки и си разделили, но отричат да са взели 95
броя луканки и 20 броя рибици, като намират, че луканките са били много
по-малко, а рибици изобщо не е имало. От своя страна подс. А. отрича изобщо да
е имало някой при отнемането на луканките и
да е видял св. Д.. Съдът намира, че в частта, в която подсъдимите
признават, че са отнели два пръта с луканки и са избягали с тях като взели
луканките, а прътовете захвърлили, се подкрепят от показанията на св. Д., св. А.,
св. Д., протокол за доброволно предаване, показанията на св. Л. /частично/,
както и от прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1, т. 4 НПК
показания на свидетелите Н.М., А.М., А.А., поради което и съдът дава вяра в
тази част на обясненията на подсъдимите.
Съдът даде вяра на показанията на
свидетелите Н.М., А.М., А.А., прочетени по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281,
ал. 1, т. 4 НПК, тъй като се подкрепят от обясненията на подсъдимите и от
останалите събрани по делото доказателства. Обстоятелството, че подсъдимите са
разполагали с кофа, за да пренесат по-лесно луканките съдът установява от
показанията на св. А.М., както и от тези на А.А.. А.М. е видяла луканките
поставени в голяма кофа и след това ги е занесла да ги продава на св. А.А.. От
показанията на св. Н.М. се установява, че подс. Й. й е дал луканка и сумата от
2 лева за дрехи за новороденото му дете.
По отношение на възражението, че
не били отнети 95 броя луканки и 20 броя рибици, както защитата на подсъдимите
сочи, а че луканките са били много по-малко, а рибици изобщо не е имало, съдът
намира, че обясненията на подсъдимите и защитната теза не се подкрепят от
останалите събрани по делото доказателства.
Не се подкрепят от доказателствата по делото и обясненията на подс. А.,
че не е имало никой при отнемането на луканките и че изобщо не е видял св. Д..
Последната е пряк очевидец и
самият факт, че същата има качеството и на пострадал от престъплението не води
до опорочаване на нейните показания, до степен да не бъдат кредитирани, както
погрешно счита защитата. Съдът придоби непосредствени впечатления от
свидетелката Д., която предвид възрастта си и получения след деянието инсулт,
съгласно показанията на св. А., трудно говори, за което съдът се увери. Въпреки
обаче напредната възраст и заболяването си св. Д. възпроизвежда факти и мисълта
й тече гладко, макар и на моменти да не може да се изкаже ясно и да заеква
поради претърпяното заболяване. Свидетелката възпроизведе факти от събитието на
24.12.2018 година и успя да възпроизведе част от спомените си. Съдебният състав
даде вяра на показанията на свидетелката, прочетени по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, дадени пред орган на досъдебното
производство, тъй като същите са били снети непосредствено след събитието, Д. е
имала ясен спомен за случило се. Св. Д. потвърди казаното от нея пред органа на
ДП като в хода на съдебното следствие, при прочитане на показанията, дадени
пред орган на досъдебното производство реагира емоционално, успя да си спомни
по какъв начин е била ударена като показа с дясната си ръка как е била ударена
в лявата част на гърба. Свидетелката бавно говореше по време на разпита й, на
моменти заекваше, но показа ясно къде е била ударена. Предвид това, че говори
трудно и заеква съдът намира, че не успя да каже сложната за произношение дума
„прахосмукачка” и не успя да изрече с каква точно тръба е била ударена, но това
обстоятелство е заявила при разпита си пред органа на досъдебното производство
– „тръба от прахосмукачка” (л. 56 ДП), на което обстоятелство съдът даде вяра.
Тази тръба впоследствие е била установена от св. А. и св. Д.. Съдът даде вяра и
на това, че св. Д. се обърнала и
видяла подс. А. да държи прът с луканки и тя хванала пръта като
извикала: „Какво правите тук?“. Св. Д. успяла да издърпа
5 броя луканки, а подс. А. издърпал пръта и побягнал заедно с него през двора, което обстоятелство е веднага
заявено и на тел. 112 при обратно позвъняване от дежурния служител на св. Д..
От разпита на св. Е. не се устави
свидетелката да има пряк спомен за събитието, но по делото бяха приобщени
писмени доказателства, от които се установи, че адресът е бил посетен от екип
на спешна медицинска помощ, оказана е спешна помощ на св. Д. в 23:00 часа, с
което се покрепят показанията на св. Д., св. А. и св. Д.. Съдът се довери и на
приобщеното веществено доказателство – CD като изслушвайки записа се
установява, че е бил подаден сигнал на тел. 112 и е била потърсена лекарска
помощ, в която насока са показанията на св. А., Д. и Д. като се подкрепят
показанията на св. Д., че е била ударена и е имала нужда от екип на спешна
помощ. Макар и да е отдалечено във времето от датата на събитието посещението
на св. Д. при личен лекар, същото е индиция за това, че е пострадала от срещата
си с подс. А. и е потърсила и допълнителна лекарска помощ.
Противно на становището на
защитата съдебният състав намери, че липсва причина, поради която да не се
довери на показанията на разпитаните свидетели св. Д.Д. и св. Ж.Д.. Макар Ж.Д.
и св. Д. да имат качеството на пострадало лице, те са свидетели по делото,
предупредени са за отговорността, която носят по чл. 290 НК и са обещали да
говорят истината. Именно те, като пострадали, могат да посочат какви вещи са им
отнети и липсва причина, поради което съдът да не се довери на показанията им
или да приеме, че същите са неверни при положение, че са еднопосочни, взаимно
съвпадащи и допълващи се. Св. Д. е единственият очевидец на събитието като
нейните показания се подкрепят частично и от обясненията на двамата подсъдими,
както и от проведения разговор на тел. 112. Остава изолирана защитната версия
на подс. А., че на мястото не е имало никой и никой не е видял. Самият факт, че Ж.Д. е потърсила помощ от своите
близки – св. Д., който веднага е сигнализирал тел. 112 сочи, че на мястото е
била именно св. Д., която е установила извършителя А. и е поискала да
преустанови кражбата, но не е успяла, тъй като А. използвайки сила като я е
ударил и е издърпал пръта е успял да запази владението върху вещите и да
избяга.
Съдът дава вяра на показанията на
св. А., макар същата да присъства в залата по време на разпита на св. Д., тъй
като А. не е разпитвана в хода на досъдебното производство и за съда не беше
известно, че е възможно същата да знае факти и обстоятелства във връзка с
производството. Св. А. присъства в залата като придружител на възрастната си
баба – св. Д., но по време на разпита на последната се установи, че е възможно
нейната внучка да знае факти и обстоятелства във връзка с делото. Св. А.
възпроизведе това, което й е разказала нейната баба и което тя преди това
разказа на съда, но също така внесе яснота относно механизма на деянието като
посочи, че е било кално, мокро и е имало много стъпки в градината и са оставени
следи от влаченето на прътовете. Съдът обаче не кредитира показанията на тази
свидетелка, че е влизал „единият, сваля единият прът, влиза другият и сваля
другият прът”, тъй като по делото липсват други доказателства, които да
подкрепят твърдението, че са влезнали в двора и двамата подсъдими. В тази част
нейните показания остават изолирани и се касае за едно предположение. Въпреки
това съдът дава вяра, че в двора са били оставени следи, но не защото в двора
са влезли и двамата подсъдими, а защото подсъдимият А. е изнесъл единия прът,
оставил го е при подс. Й. и след това се е върнал за другия, втори прът. Именно
поради тази причина са били оставени повече следи в двора. В тази част
показанията й съвпадат с показанията на св. Д., както и с обясненията на подс. А.,
протечени на основание чл. 279, ал. 2, вр. чл. 279, ал. 1, т. 3 НПК. Св. А.
разясни и здравословното състояние на своята баба – Ж.Д. като съдът дава вяра и
на тези нейни показания, както и това, че в с приготвянето на луканките се е
занимавал св. Д., което се установява от разпита на св. Д. и св. Д..
В тази връзка съдът изгради
своите фактически изводи и на прочетените показания на подс. А. (л. 244 СФ),
тъй като се констатира противоречие в показанията на подсъдимия в хода на
съдебното производство и тези дадени пред орган на ДП в присъствието на
защитник. Обясненията са протечени на основание чл. 279, ал. 2, вр. чл. 279,
ал. 1, т. 3 НПК, в която хипотеза не е необходимо съгласието на другия подсъдим,
арг. чл. 279, ал. 3 НПК. Фактическата обстановка съдът приема за изяснена и без
тяхното прочитане, но с тях се внася яснота и всъщност тези обяснения подкрепят
показанията на разпитаните по делото свидетели относно механизма на деянието и
в частност показанията на св. А., че е имало много следи в двора и на св. Д.,
дадени пред орган на ДП, че подсъдимият е държал единия прът, когато го е
заварила на местопрестъплението, тъй като другият вече е бил предаден на подс. Й.,
който е изчаквал пред вратата на двора. Установява се също така, че подс. А.
предварително е знаел, че в дома на св. Д. е имало луканки. Налице е и
съвпадение в обясненията на обвиняемите и за това, че подс. Й. е отворил
вратата, останал е да чака пред вратата, а подс. А. е влязъл в двора. Потвърждават
се показанията на св. Д., че кучето е залаяло, както и на св. Д. и св. Д., че
на прътовете е имало и рибици, освен луканки.
Съдът не намира основание да не
се довери на показанията на св. Д., че същият е закупил месо – свинско, както и
е направил сам козе месо, за което закупил кози и че е направил около 150 броя
луканки, които е окачил на три пръта под навес на къщата в началото на месец
декември, за да се изсушат. От месото направил и 20 броя рибици – 15 броя от
козе месо и 5 броя от свинско.
Съдебният състав намери, че се
касае за защитна теза на подс. Й. и подс. А., че не е имало рибици на прътовете
и че луканките са били около 40-45 броя. Няма причина да не се приемат за
достоверни показанията на св. Д., че е имало около 100 броя луканки на двата
пръта. Липсват такива доказателства, които да поставят под съмнение
достоверността на показанията на свидетеля Д., а това, че е имало много луканки
се установява и от прочетените по реда на чл. 281, ал. 5, вр. чл. 281, ал. 1,
т. 4 НПК показания на свидетелите А.М. и А.А.. Неиздържано е становището на
защитата, че нареждайки се на пръта през 4-5 см. всяка луканка не можело да се
нареди инкриминирания брой. Свидетелят Д. посочи, че луканките се нареждат една
до друга като указа ориентировъчно, но не и като задължително условие те да
бъдат наредени през 4-5 см, а каза, че горе-долу се нареждат една до друга,
т.е. те могат да бъдат поставени и на по-малко разстояние. Математическите
изчисления, които прави защитата, дори да се приемат, се получава, че на един
прът с дължина 160 см., ако се наредят през 4 см. луканки се получават 40 броя
луканки на прът или на два такива пръта – 80 броя. Или ако се наредят през 5 см
– 32 броя луканки или 64 броя общо на два пръта, т.е. могат да се наредят значително
количество луканки и липсва причина, поради която да не се приеме, че са били
наредени броя, посочен от свидетеля и който той е заявил непосредствено след
събитието. Съдебният състав се довери на показанията на свидетеля, дадени пред
орган на ДП, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. чл. 281, ал. 1, т. 1 и т.
2 НПК ( л. 16 от ДП), тъй като същите са дадени непосредствено след деянието и
свидетелят потвърди, че именно това, което е казал е броят на луканките като
неколкократно посочи, че е минало много време и това, което е казал пред
разследващия орган е така.
По отношение на св. Л. съдът не
изгради фактическата обстановка в частта, в която е провел беседа с
подсъдимите, тъй като т. нар. „беседи“, проведени от полицейски служители, по
същността си представляват предварително снети обяснения от задържано лице.
Задържаното лице обаче няма процесуално качество и поради това няма пълния обем
от права, гарантирани му от чл. 55 НПК,
нито разпитващите имат задължения да го информират за правото му да запази
мълчание. Поради тази причина оперативната беседа има стойност, равнозначна на
саморъчните „обяснения“ на задържания, които правната доктрина и съдебната
практика никога не са приемали за доказателствено средство (така и „Dimitar
Mitev vs. Bulgaria”). Съдът обаче даде вяра на показанията на свидетеля, че е посетил пострадалата и тя
му е показала тръбата от прахосмукачка, с която е била ударена.
Относно стойността на
отнетите вещи съдът се довери за изготвената по делото и приета
съдебно-оценъчна експертиза л. 58 ДП, която не беше оспорена от страните.
От правна страна :
При така установената фактическа
обстановка съдът счете, че подсъдимият М.Н.А. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл. 198, ал. 3, вр. ал. 1, вр.
чл. 20, ал. 2 НК.
От обективна страна – на
24.12.2018г., в гр. Бургас, в съучастие като извършител с Й.М.Й. е отнел чужди
движими вещи - 95 броя домашен суджук, приготвен от козе и свинско месо и 20 броя домашна рибица, приготвена от козе
и свинско месо на обща стойност 1365,00 лева (хиляда триста шестдесет и пет
лева), от владението на Ж.А.Д., собственост на Д.Ч.Д., без тяхно съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои, като заварен на мястото на извършване
на престъплението сам и без знанието и участието на Й. употребил сила, за да
запази владението върху отнетите вещи - престъпление по чл. 198 ал. 3, вр. ал.
1 вр. чл. 20 ал. 2 от НК.
По
правило престъплението по чл. 198, ал. 1 НК има комплексен обект на
посегателство като с него се засягат обществените отношения, свързани с
нормалното и безпрепятствено упражняване на правото на собственост или правото
на владение (държане) върху движими вещи, а от друга страна се засягат
обществените отношения, осигуряващи на човека възможност сам да избира
поведението си и да формира свободно волята си.
Грабежът
като резултатно престъпление, подобно на кражбата, е довършен, когато
вещта, предмет на посегателството премине във фактическа власт на дееца.
Престъпният резултат може да настъпи по два начина - деецът лично установи своята власт върху вещта или когато под
въздействието на принудата владелецът сам предаде вещта на субекта. По правило с принудата върху личността на лицето, което има фактическа
власт над предмета на престъпление, е начин, метод, способ за сломяване на
съпротивата му срещу отнемането на вещта, независимо дали такава съпротива е
действително оказана, или само възможна.
Хипотезата на чл. 198, ал. 3 НК касае така наречената „крабежоподобна
кражба”, при която един вид престъпление – кражба прераства в грабеж. При
кражбата по чл. 198, ал. 3 НК защитните действия по запазване върху
вещта под формата на сила или заплашване са достатъчни за квалифициране на
деянието като грабеж, въпреки че отнемането е вече осъществено (Решение № 119
от 30.03.1987 г. на ВС по н. д. № 126/87 г., ВК).
В
случая подс. А. е установил фактическа власт върху два броя прътове като
единият е изнесъл при подс. Й., а другият все още е държал в ръцете си, когато е бил установен от св. Д.
и същата тръгвайки да пуска лампата е била ударена в лявата
част на гърба с тръба от прахосмукачка, обръщайки се хваща
пръта и извиква: „Какво правите тук?“, успява да издърпа 5 броя луканки, а
подсъдимият издърпва пръта и избягва с останалото количество луканки на пръта. Чрез
нанесения удар в гърба на св. Драгостиванова подсъдимият запазва владението
върху вече отнетия и предаден на подс. Й. прът с луканки,
както и използва сила, за да запази владението и върху втория прът с луканки и
рибици. Силата е насочена, за да се запази владението върху всички отнети вещи.
Подсъдмият използва сила и като издърпва пръта от ръцете на св. Д., с което
преодолява и допълнителната й съпротива срещу отнемането на вещите. По този начин подсъдимият запазва
владението върху вече отнетите вещи - подсъдимият вече е отнел
движимите вещи и употребата на сила само цели запазването на владението върху
отнетото.
От
субективна страна подсъдимият А. е дейваствал при пряк умисъл, съзнавал, че отнема
чужди движими вещи – прътове с луканки и рибици, като в
деянието участва още едно лице подс. Й., целял е установяване на трайна фактическа
власт върху вещите, съзнавал е, че е прекъснал
владението на досегашния владелец, т.е. съзнавал е, че е извършил кражба и че
се намира все още на местопрестъплението и че св. Д. може да прекрати
фактическата власт и е целял именно чрез използването на сила –
удар в гърба и издърпване на пръта от ръцете на св. Д. да запази владението
върху откраднатите вещи.
В
случая подсъдимият не само е успял да избяга, за да може да се приеме, че се
касае за кражба и принуда, но заедно със себе си е отнесъл вещите, върху които
е установил фактическа власт, поради което е очевидно, че използването на сила
е насочено към сломяване на съпротивата, за да се запази владението върху
отнетите вещи.
По
отношение на подсъдимия Й. не е повдигнато обвинение за грабеж и да е
бил съучастник при употребената сила за запазване на владението върху отнените
вещи като съдебният състав намери, че е налице общност на
умисъла за извършване на кражба и че е осъществил от обективна и
субективна страна състав на престъплението по чл. 196 ал. 1 т.1 вр. чл. 194 ал.
1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и „б“ от НК.
Съучастникът
отговаря за това, че той лично със собственото си деяние обективно и виновно
допринася за осъществяването на дадено престъпление и не отговаря за чуждата престъпна дейност.
Съдебният състав не възприе становището на защитата, че същият е бил само
помагач. Съгласно легалната дефениция на чл. 20, ал. 2 НК
извършител е този, който участвува в самото изпълнение на престъплението. Разграничаването на
извършителя от помагача е на плоскостта на обективен критерий – изпълнението на
престъплението. По правило помагачът само улеснява престъплението и създава
условия за неговото извършване, а извършителят осъществява самото изпълнение на
престъплението, така че не е помагач, а извършител този, който участва в стадия
на изпълнението на престъплението. В случая, за да
се постигне престъпния резултат – установяване на трайна фактическа власт върху
вещите в самото изпълнение на престъплението участват двамата подсъдими.
Отнемането на вещите е резултат от задружната дейност на всеки от двамата
подсъдими, при разпределение на ролите, тъй като всеки един от подсъдимите
върши нещо с цел постигане на крайния резултат.
В ТР. 54-89-ОСНК се приема, че предварителният
сговор не превръща съучастника в съизвършител, след като той не отнема вещта, а
само охранява, защото обективно не участва в изпълнителното деяние на кражбата.
В случая обаче подс. Й. не само е участвал в общността на умисъла и в това да
пази, но и същият е дръпнал резето на вратата, за да влезе подсъдимият А., който
взел единия прът с луканки, занесъл го на Й., който го взел и след това подс. А.
се върнал за втори прът като след завръщането му двамата подсъдими са избягали
с двата пръта с луканки и рибици и по този начин е участвал не само в
пазенето, но и в отнематено на веща, избягал е от местопрестъплението
заедно с пръта и е установил трайна фактическа власт върху веща. В посоченото
Тълкувателно решение се приема, че „Лицето, което
пази, докато другият съучастник отнема вещта и след това двамата с моторното
превозно средство на пазача превозват имуществото, като те заедно с вещта се
отдалечават от местопрестъпленето, за да установят трайна власт върху него, е
съизвършител. Това е така, не защото е пазил при отнемането на вещта от
другиго, а защото е участвувал обективно във втората фаза на изпълнителното
деяние - в трайното установяване на свое владение. В този смисъл е
тълкуванието, дадено в т. 11 на Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. на Пленума
на Върховния съд, изменена с т. 11 на Постановление № 7 от 6.VII.1987 г. на
Пленума на Върховния съд.”
В
случая подс. Й. е участвал именно във втората фаза на изпълнителното деяние да
се установи трайна фактическа власт върху отнетите вещи. Престъпният резултат
е постигнат не от изолирано въздействие само от единия подсъдим – А. върху обекта на
престъплението, а установяването на трайна фактическа власт върху
вещите е резултат от съвместно осъществяване на изпълнителното деяние на
кражба от двамата подсъдими, поради
което съдебният състав прие, че Й. е извършител на престъплението кражба.
Умисълът
на подс. Й. обхваща отнемането на чужди движими вещи като
предварително с подсъдимия А. се е договорил за извършването на кражба на
движими вещи, с което е целял прекъсване на фактическата власт на
досегашния владелец и установяване на своя фактическа власт върху вещите.
Според
съдебния състав е налице общност на умисъла на Й. и А.
като
се касае за предварително взето решение от подсъдимите да се извърши
кражба при знанието на всеки от двамата подсъдими, че в изпълнителното деяние
ще участва още едно лице и затова е налице
квалифициращо обстоятелство, обосноваващо и по-тежка
наказуемост на деянието – чл. 195, ал. 1,
т. 5 НК. Липсва обаче такова обвинение, което е по-тежко наказуемо престъпление
поради което и съдът прие, че е изпълнен съставът на престъплението кражба.
Престъплението
кражба е извършено от подсъдимия Й. при условията на опасен рецидив по чл. 29,
ал. 1, б „а” и б „б” НК, като се съобразява, че е осъждан
както следва:
С
определение по НОХД № 2451/2013 г. за одобряване на споразумение, за
извършеното от него престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК, му е наложено наказание
за срок от 6 месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпи при първоначален
строг режим. След одобряване на споразумението, с определение на БРС на
основание чл. 68, ал. 1 НК е било приведено в изпълнение наложеното по НОХД №
99/2012 г. наказание лишаване от свобода за срок от 4 месеца, което да търпи
при първоначален строг режим. Наказанието по НОХД № 2451/2013г. е изтърпяно на
19.05.2014г.
С
определение по НОХД № 6099/2016г. за одобряване на споразумение, за извършеното
от него престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 343в, ал. 2 НК, като
му е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, което
да изтърпи при първоначален строг режим;
С
определение по НОХД № 5840/2015 г. за одобряване на споразумение в сила от
30.11.2016г, за извършеното от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр.
чл. 195, ал. 1, т. 3 и т. 4, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 вр чл.
29, ал. 1, б. „б“ НК, като му е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“
за срок от 1 година, което да изтърпи при първоначален строг режим;
С
определение по НОХД № 132/2017 г. за одобряване на споразумение, за извършеното
от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК, като му е наложено общо наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца, което да изтърпи при първоначален
строг режим и Глоба в размер на 400 лева;
С
определение по НОХД № 568/2017г. за одобряване на споразумение, за извършеното
от него престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК. като му е наложено общо наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, което да изтърпи при първоначален
строг режим и Глоба в размер на 500 лева;
С
определение по НОХД № 69/2017 г. за одобряване на споразумение, за извършеното
от него престъпление по чл. 343б, ал. 2, вр. ал. 1 и чл. 343в, ал. 2 НК, като
му е наложено общо наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 7 месеца, което
да изтърпи при първоначален строг режим и Глоба в размер на 500 лева;
С
определение по НОХД № 3152/2017 г. за одобряване на споразумение, за
извършеното от него престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1,
т. 3 и т. 4, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б
„б“ НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
което да изтърпи при първоначален строг режим;
С
определение по НЧД № 4891/2017 г. по описа на РС - Бургас, на основание чл. 25,
ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 НК е било определено общо най - тежко наказание
измежду наложените по НОХД № 6099/2016 г., 5840/2015г., 132/2017г., 568/2017г.,
69/2017г., 3152/2017г. всички по описа на РС - Бургас, а именно „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година. На основание чл. 24, ал. 1 НК, същото е било
увеличено с още 6 месеца, до общ размер на 1 година и 6 месеца, което да се
изтърпи при първоначален строг режим. Определеното общото наказание е било
изтърпяно на 14.02.2018 г.
Деянието,
предмет на настоящото обвинение е извършено след като на подсъдимия Й. е
определено едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода” за срок от една година и шест месеца като по НОХД
№ 5840/2015 г. и НОХД № 3152/2017 г. е осъждан за
тежко умишлено престъпление на не по-малко от една година лишаване от свобода. С определение по НЧД
№ 4891/2017 г. по описа на РС - Бургас, на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23,
ал. 1 НК е било определено общо най - тежко наказание измежду наложените по
НОХД № 6099/2016 г., 5840/2015г., 132/2017г., 568/2017г., 69/2017г.,
3152/2017г. всички по описа на РС - Бургас, а именно „Лишаване от свобода“ за
срок от 1 година, което на основание чл. 24, ал. 1 НК е било увеличено с още 6 месеца, до общ размер на 1 година и 6 месеца,
което да се изтърпи при първоначален строг режим, поради което и деянието
предмет на настоящото е извършено в условията на опасен
рецидив по чл. 29, ал. 1, б „а” НК.
Деянието
е извършено в условията на опасен рецидив и по чл. 29, ал. 1, б „б” НК, тъй
като подс. Й. е извършил престъплението, след като е бил
осъждан два или повече пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от
общ характер, ако поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено
по чл. 66 НК - наказанието по НОХД
№ 2451/2013г. е изтърпяно на 19.05.2014г. и касае извършено престъпление от общ
характер, а общо определеното наказание по НОХД № 6099/2016 г., 5840/2015г.,
132/2017г., 568/2017г., 69/2017г., 3152/2017г. всички по описа на РС – Бургас - „Лишаване от
свобода“ за срок от 1 година, увеличено с 6 месеца е изтърпяно на 14.02.2018 г.
От
изтърпяването на наказанията не е изминал срокът от пет години
съгласно разпоредбата на чл. 30 НК.
По тези съображения съдът призна подсъдимия Й. за виновен в престъпление по чл.
196 ал. 1 т.1 вр. чл. 194 ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и „б“
от НК.
По вида и размера на наказанието:
За
престъплението, извършено от подсъдимия А. в чл. 198 ал.
3, вр. ал. 1 НК законодателят е предвидил наказание „лишаване от свобода“ от три до десет
години. В случая съдът не намери такива обстоятелства, които да обосноват прилагането на чл. 55 НК – не се
касае за многобройни
смекчаващи обстоятелства или
за само едно обстоятелство, което поради своята изключителност да обоснове
прилагането на чл. 55 НК.
Като отегчаващи обстоятелства съдът оценява това, че се касае за
престъпление, което е извършено в късната част на денонощието, по тъмно, на
Бъдни вечер, когато се е очаквало къщата да бъде празна, както и че
пострадалото лице е възрастна жена. Отегчаващо обстоятелство съдът отчете и
това, че се касае за съучастие като подс. А. предвиждал участието и на
подсъдимия Й., желаел е неговото участие в престъплението и извличането на
имотна облага.
Като смекчаващо обстоятелство съдът отчете това,
че подсъдимият А. не е бил осъждан към момента
на извършване на деянието, това, че изрази съжалание за извършеното и съдейства
чрез явяването си в съдебно заседание за събиране на доказателства и
приключване на съдебното следствие. Съдът отчете и сравнително младата възраст
на подсъдимия като смекчаващо обстоятелство.
При отчитане на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства съдебният състав
намери, че за поправянето и презвъпитанието на подсъдимия следва да му се
определи наказание в размер на минималния предвиден от законодателя в размер на
три години „лишаване от свобода“.
Предвид това, че към момента на извършване на деянието подсъдимият А. не е
осъждан съдът счете, че за постигане на целите на наказанието и преди всичко за
поправянето на подсъдиямия не е наложително да изтърпи наказанието лишаване от
свобода, поради което на основание чл. 66, ал. 1 НК отложи изпълнението на
наказанието „лишаване от свобода“ за срок от три години.
За престъплението, извършено от подс. Й., по чл. 196 ал. 1 т.1 вр. чл. 194
ал. 1 вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 29 ал. 1 б. „а“ и „б“ от НК – кражба
извършена в условията на опасен рецидив законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от две до десет години.
По отношение на подс. Й. съдът определи наказанието при условията на чл. 54 НК, тъй като не намери изключително смекчаващо отговорността му обстоятелство
или множество смекчаващи такива обстоятелства, които да обосноват налагане на
наказание под установеия от закона минимум в хипотезата на чл. 55 НК. Отегчаващи
вината обстоятелства извън квалифициращите признаци от състава на
престъплението, съдът счита това, че се касае за престъпление, извършено в
късната част от денонощието, на Бъдни вечер и с участието на още едно лице като
извършител.
Съдебният състав намери за смекчаващо вината обстоятелство признанието на
подсъдимия, неговото съдействие на разследването и изразеното желание да
признае фактите в обвинителния акт. Фактът, че подсъдимият има деца, за които
да се грижи не сочи за по-ниска степен на обществена опасност на деянието или
на дееца, липват данни подсъдимият да е припознал децата и освен това отнетата
храна не е най-подходящата, с която да се нахранят деца. Съдът не намери за
основателен и довода, че подсъдмият имал желание да възстанови вреди, но
размерът им бил завишен. От една страна, размерът на вредата не е предвиден в
състава на престъплението, а от друга страна по делото освен формално заявеното
желание от подсъдимия Й. липсват данни да е възстановил дори минимална част от
стойността на отнетите вещи.
По тези съображения съдебният състав
намери, че минималното предвидено от законодателя наказание от две години „лишаване
от свобода“ ще постигне целите на наказанието да се предупреди и превизпита
извършителя и ще въздейства предупредително и превъзпитателно върху него и
останалите членове на обществото.
На
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът определи
първоначален първоначален „СТРОГ“ режим за
изтърпяване на наказанието.
По разноските:
Двамата подсъдими са признати за виновни като са извършени разноски във
връзка с воденото срещу тях наказателно производство, които касаят деянието,
извършено от двамата подсъдими, поради което на основание чл. 189, ал. 3 НПК
съдът осъди Й.М.Й. и М.Н.А. да заплатят солидарно разноските по делото в размер
на 50,40 лева /петдесет лева и четиридесет стотинки/ по сметка на ОД на МВР
Бургас за съдебно-оценителна експертиза, както и разноски в размер на 110 /сто
и десет/ лева в полза на РС Бургас за вещо лице.
По делото е представено решение на НБПП, с което на защитника на подсъдимия
Й. - адв. Х. на досъдебна фаза на процеса по ДП № 14/2019г. по описа на 05 РУ
Бургас е определено и изплатено възнаграждение в размер на 200 лева, поради
което на основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди Й.М.Й. да заплати по смета в
полза на НБПП сумата в размер на 200 /двеста/ лева – възнаграждение за адвокат
на досъдебната фаза на процеса.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи писмено на страните, че мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА МАВРОДИЕВА
В.О. Ж. М.