№ 370 / 17.10.2018 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана, 17.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на петнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ИВАН МИЧЕВ
при секретаря Пепа
Илиева и с участието на прокурор …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ
АНД № 1411 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.
С Наказателно постановление № 18 – 0996 - 002976 от 14.08.2018г.
издадено от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана на М.И.В., с ЕГН: **********, с адрес: *** са
наложени административни наказания глоба в размер на 20 лева и 100 лева и 3
месеца лишаване от правоуправление на МПС за нарушения по чл. 40, ал.1 от ЗДвП и
чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП.
Недоволен от санкциониращият административен акт е
останало наказаното лице. В жалбата си до съда се навеждат оплаквания, че обжалваното
наказателно постановление е незаконосъобразно. В заключение се иска от съда да
постанови решение, с което да го отмени.
Жалбоподателят М.В., редовно призован за съдебно
заседание, се явява лично. В пледоарията си пред съда без да оспорва
фактическата обстановка, отразена в наказателното постановление, както и факта
на извършените административни нарушения, моли съда да намали размера на
наложените му наказания към предвидения минимум.
Административно – наказващият орган Началник сектор
,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и не се
представлява.
Районен съд – гр.Монтана, като взе предвид становищата
на страните и събраните по делото гласни и писмени доказателства, намира за
установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок и от
легитимирана с правото да обжалва страна, поради което се явява процесуално
допустима и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА,
но не по изложените в нея мотиви.
От фактическа страна съдът възприема за установено
следното:
На 26.07.2018г., около 10:35ч., в гр.Монтана, на
ул.,,Свети Климент Охридски”, в ж.к. ,,Плиска” блок 11, жалбоподателят М.В.,
управлявал товарен автомобил ,,ПЕЖО ЕКСПЕРТ” с рег.№ СА 44 17 ТА като при
маневра ,,движение на заден ход”, излизайки от ред паркирани МПС – та, не се
убедил, че пътят е свободен и блъска спряното МПС лек автомобил ,,РЕНО МЕГАН СЦЕНИК” с рег.№ М
27 67 АР в задната лява врата. Вследствие на настъпилото ПТП били причинени
материални щети и водача на товарния автомобил напуснал местопроизшествието без
да уведоми контролните органи. Мястото било посетено от служители при сектор
,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана младши авто - контрольор Ц.Ц., който в
присъствието на своя колега Ц.И. съставил АУАН № 2976, който бил връчен лично
на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Впоследствие на 07.08.2018г.
бил съставен Протокол за ПТП № 1404026, в който бил отразен като участник М.В.
и отразено, че вследствие на съприкосновение между двете МПС – та, на лекия
автомобил била причинена деформация на задна лява врата. Въз основа на
съставения акт било издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната
фактическа обстановка не се оспорва от жалбоподателя, поради което и съдът я възприе
за безспорно установена и подкрепяща се от приобщени по реда на чл.283 от НПК
писмени доказателства.
Предмет на преценка на настоящето производство е
съответствието на санкционния акт както с материалния, така и с процесуалния
закон.
Както АУАН, така и обжалваното НП са издадени от
компетентните органи и в рамките на законоустановените давностни срокове по
чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Според съда вмененото на жалбоподателя М.В. нарушение
по чл.40, ал.1 от ЗДвП е безспорно установено и доказано както от обективна,
така и от субективна страна.
В хода на проведеното съдебно следствие се установи,
че същият, като водач на товарен автомобил ,,ПЕЖО ЕКСПЕРТ” с рег.№ СА 44 17 ТА,
при маневра ,,движение на заден ход”, излизайки от ред паркирани МПС – та, не
се е убедил, че пътят е свободен и блъска спряното МПС лек автомобил ,,РЕНО МЕГАН СЦЕНИК” с рег.№ М
27 67 АР, причинявайки му деформация на задната лява врата и след
произшествието не е уведомил контролните органи.
От обективна страна правната норма на чл.40, ал.1 от ЗДвП вменява административна отговорност на субект, който не изпълни задължително
си преди да предприеме маневра движение на заден ход да се убеди, че пътят зад
него е свободен и това няма да доведе до опасност или затруднение за останалите
участници в движението. Липсата на подобно поведение и довело до реализиране на
ПТП с друго МПС с материални щети, които, според съда, не са никак
малозначителни.
От субективна страна нарушението е извършено по
непредпазливост.
По отношение на второто нарушение по чл.123, ал.1 т.1
от ЗДвП законът изисква водачът, който е участвал в ПТП, да спре и да установи
какви са последиците от произшествието без да създаде опасност за движението по
пътя. Същевременно обаче както в съставения АУАН, така и в обжалваното
наказателно постановление е отразено, че водачът е напуснал мястото на ПТП без
да уведоми контролните органи, което представлява нарушение по чл.123 т.2 ,,а”
от ЗДвП. В случая липсват каквито и да са доказателства от настъпилото
произшествие да са пострадали хора, което да обуслови задължението на дееца да
уведоми контролните органи. Вмененото му нарушение по ал.1 т.1 от закона
санкционира съвсем различно поведение, което обаче не е отразено като
фактически параметри на административното обвинение. Жалбоподателят не е
подведен под отговорност за това, че след като е участвал в ПТП не е спрял и не
е установил какви са последиците от произшествието, а че е напуснал същото без
да уведоми контролните органи. В случая водачът на товарния автомобил е бил
подведен под отговорност за деяние, не - покриващо признаците на нарушение по
цитираната разпоредба. Това е така, тъй като в наказателното постановление
липсват фактически параметри, че лицето не е останало на местопроизшествието,
за да установи неговите последици, а отразените такива навеждат на извършване
на друго нарушение, но при наличието на пострадали хора. Предвид изложеното
съдът намира, че обжалваното наказателно постановление, в частта относно
вмененото нарушение по чл.123, ал.1 т.1 от ЗДвП е издадено в нарушение на
материалния закон и в тази му част същото подлежи на отмяна.
По отношение на
вида и размера на наказанието, предвидено за извършеното нарушение по чл.40,
ал.1 от ЗДвП, разпоредбата на чл.183, ал.2 т.11 от ЗДвП предвижда за нарушаване
на правилата за движение на зад да се налага наказание глоба в размер на 20
лева. Тъй като санкцията е точно регламентирана, съдът не би могъл да определи
наказание под предвидения минимум.
При извършена служабна проверка
на законосъобразността на наказателното постановление не бяха констатирани
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на проведеното
административно производсдтво, които да обусловят цялостната му отмяна на
процесуално основание.
Воден от горното и на основание чл.63, ал.1 пр.3 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 18 – 0996 - 002976 от 14.08.2018г. издадено от Началник сектор
,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана в частта, с която на М.И.В., с ЕГН: **********,
с адрес: ***, на основание чл.175, ал.1 т.5 от ЗДвП, е наложено административно
наказание глоба в размер на 100 лева и 3 месеца лишаване от право да управлява МПС за нарушение чл.123, ал.1
т.1 от ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА
наказателното постановление в останалата част.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 -
дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр.
Монтана.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: