Р Е
Ш Е Н
И Е
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание на тринадесети
декември две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: КРИСТИНА ТОДОРОВА
ЧЛЕНОВЕ : АНЕЛИЯ ИГНАТОВА
СТЕФАН
СТОЙКОВ
при участието на секретаря Т. Ставрева и в присъствието на прокурор К.
Дерменджийски от СОП, разгледа докладваното от съдия Стойков ч.н.д. № 717 по
описа на Софийски окръжен съд за
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл.
16, ал. 1-8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагате на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Предмет на делото е признаването и изпълнение на
решение за налагане на финансова санкция, постановено от Полицейски президиум Р.,
гр. Ш., Ф. Р. Г.срещу българския гражданин К.К.П., ЕГН **********, с постоянен
адрес *** и настоящ адрес:***.
Решението за налагане на финансова санкция е
изпратено от Ф. с.„П.” на Г. на Софийски
окръжен съд.
Съгласно изискванията на закона същото се
придружава от Удостоверение по чл.4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета,
относно прилагането на взаимно признаване на финансови санкции.
В съдебно заседание на 13.12.2017
г. засегнато лице П. е редовно призовано на адреса се явява лично, като не
оспорва искането. Заявява, че не е уведомен за наложената санкция. Изразява
готовност да заплати дължимата сума.
Представителят
на С.о.п. намира искането на издаващата държава за допустимо и основателно и
счита, че следва да бъде признато и допуснато изпълнението на наложената с него
финансова санкция на засегнатото лице – български гражданин. Прокурорът сочи,
че са налице предпоставките за уважаване на искането, както и не са налице
пречките по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС.
Софийският окръжен съд в рамките на своята
компетентност по чл. 6, ал. 1 от Закона и според разпоредбата на чл. 10, ал. 1
от Закона, определяща правоприлагането на българското законодателство по
настоящия случай, като се запозна с приложените по делото материали и във
връзка с доводите на страните, приема за установено следното:
Получено е
искане за признаване и изпълнение на наказателно решение № 500027430883 от
02.02.2017 г. в сила от 01.04.2017 г. /част „ж“, т. 1 от удостоверението/, постановено
от Полицейски президиум Р., гр. Ш., Ф. Р.Г., за налагане на задължение за
плащане на парична сума от 80 евро, както и на сумата от 28.50 евро,
представляваща стойността на разходите по съдебната процедура, като задълженото
за заплащането им лице е българският гражданин К.П., роден на *** г. в гр. С.и
последен известен адрес /според удостоверението част „е“, т. 1 и решението/ гр.
С.1000, ж.к.“З.“, ет. 15, 121, като видно от приложената справка от НБД „Н.“
пълните данни на задълженото лице са: К.К.П., ЕГН **********, с постоянен адрес
*** и настоящ адрес:***.
Към
удостоверението е представено и решението за налагане на финансовата санкция,
като макар и непреведено решението очевидно съответства на описаното в удостоверението.
От съдържанието на удостоверението, както и от представеното решение може да се
направи извод, че същото представлява акт за налагане на финансова санкция по
смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, както и по т. 3 от същата разпоредба
в частта за дължимите разноски.
Решението
за налагане на финансова санкция е постановено в наказателно производство в
държавата Г. – членка на Европейския съюз, от компетентен орган за по
наказателни дела орган – Полицейски президиум Р., гр. Ш., Ф. Р.Г., като
държавата и издаващият орган са обозначени в удостоверението /част „а“ и част
„б“/.
Представеното решение за налагане на финансова
санкция е придружено от удостоверение по чл.4 от Рамковото решение 2005/214/ПВР
на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови
санкции – по образец съгласно приложение № 2 към чл.4, ал.1 от Закона.
Удостоверението е издадено, подписано и неговото съдържание е удостоверено от
съда, постановил решението за налагане на финансова санкция и е придружено с
превод на български език, съгласно изискванията на чл. 4 и чл. 5 от Закона.
Съдът
констатира наличието на условията, предвидени в разпоредбата на чл. 30 от
Закона, за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова
санкция:
Решението
за налагане на финансова санкция е постановено в писмено производство, като е
отбелязано изрично, че лицето К.П. е уведомен съгласно законодателството на Г.
лично или чрез упълномощен представител относно правото си да обжалва
решението, както и за сроковете за обжалване /част „з“, т. 2/.
Може да се направи извод, че финансовата санкция
представлява глоба за нарушение на правилата за движение, след като при
описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението /част „ж“, т. 2/
е посочено, че на 31.10.2016 г., в 14.52 часа, като водач на товарен автомобил
с рег. № ., движейки се в землище П. по федерална автомагистрала 61 при
В същата част на удостоверението са посочени и
нарушените разпоредби, а именно чл. 4, ал. 3, чл. 49 от Правилника за
движението по пътищата, чл. 24 от Закона за движението по пътищата и 15 от
Федерален каталог за финансови санкции.
Наложената финансова санкция за извършените
нарушения е в размер на 80 евро, а така също в удостоверението, както и в
приложеното решение е обозначено и задължение за заплащане на сумата от 28.50
евро, представляваща парична сума за разходите по съдебното и административното
производство /част „ж“, т. 1/.
Липсват данни в удостоверението за заплащане на
част от задължението от страна на К.П. /част „з“, т. 4/.
Равностойността
на паричната сума от 108.50 евро в български левове по фиксирания курс на
Еврото на БНБ към 02.02.2017 г. – деня на постановяване на решението за
налагане на финансова санкция в издаващата държава възлиза на сумата от 212.21
лева /при фиксиран курс от 1.95583 лева за 1 евро, съгласно чл. 29, ал. 2 от ЗБНБ/.
След преценка на изложените обстоятелства съдът
намира, че са налице условията за разглеждане и уважаване на искането, след
като засегнатото лице има настоящ адрес на територията на страната - условие по
чл. 30, ал. 3 от ЗПИИРКОРНФС, а конкретно в съдебния район на Софийски окръжен
съд, определящо и компетентността на
настоящия съд.
По същество искането за признаване на решението за
налагане на финансова санкция е основателно, след като искането е придружено от
необходимите документи – преведено удостоверение по чл. 4 от ЗПИИРКОРНФС, издадено от държава членка на ЕС –
чл. 30, ал. 1, като задълженото лице има обичайно местопребиваване в България
чл. 30 , на територията на съдебния район на Софийски окръжен съд което определя и компетентността на настоящия
съд съгласно чл. 31, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС.
Представен е влязъл в сила акт по чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС,
издаден в държава членка на ЕС, с който е възложено на българският гражданин К.К.П.
задължение за заплащане на финансовата санкция за извършени административни
нарушения на територията на държавата членка – Г., изразяващи се в нарушение на
правилата за движение по пътищата, което е извършено от негова страна при
управление на товарен автомобил. Характера на нарушението не изисква двойна
наказуемост – и по законодателството на България, след като чл. 30, ал. 2, т.
1, пр. 1 от ЗПИИРКОРНФС определя, че такава не е необходима при поведение,
което нарушава правилата за движение по пътищата.
За да стигне до извод, че искането за признаване
на решението за налагане на финансова санкция е основателно съдът отчита и
липсата на някое от основанията за отказ по чл. 35 от ЗПИИРКОРНФС, а
именно: представено е пълно
удостоверение, което отговаря очевидно на представеното решение за налагане на
финансова санкция; няма данни за това нарушение К.К.П. да е санкциониран в
България или в друга държава, освен в Г.; изпълнението на решението не е с
изтекла давност по българското законодателство – чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК; не
са налице доказателства за наличие на имунитет или привилегия по българското
законодателство, съгласно което изпълнението на решението недопустимо;
нарушението не е извършено на територията на България, а така също според
националното законодателства няма ограничения за провеждане на
административно-наказателно производство за нарушения на ЗДвП; наложена е финансова санкция над минимално
определената сума от 70 евро; за конкретното нарушени не се изисква двойна
наказуемост по чл. 30, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС; според националното ни
законодателство не са налице ограничения за понасяне на административно-наказателна
отговорност от лицето К.К.П., предвид неговата възраст; според представеното
удостоверение решението за налагане на финансова санкция е постановено в
писмено производство и в съответствие със законодателството на издаващата
държава засегнатото лице е било уведомено лично или чрез упълномощен
представител за правото си и срока за обжалване на решението.
Не са налице и предпоставките по чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС
за намаляване на санкцията, след като деянието и извършено изцяло на
територията на държавата, членка на ЕС, издала решението, както и
предпоставките за приспадане на дължимата сума, след като издаващата държава
изрично е посочила, че няма частично заплащане на задължението, а така също
такива доказателства не са представени от К.К.П. и в настоящото производство.
По изложените съображения и на основание чл. 32,
ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 и чл. 36, вр. чл. 22, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС
Софийският окръжен съд
Р
Е Ш И:
ПРИЗНАВА решение № 500027430883 от 02.02.2017 г., постановено
от Полицейски президиум Р., гр. Ш., Ф.
Р.Г., влязло в сила на 01.04.2017 г., по силата на което българският
гражданин К.К.П., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес:***, е осъден да заплати сумата в размер
на 108.50 (сто и осем евро и петдесет евроцента) евро, равностойна на 212.21 (двеста
и дванадесет лева и двадесет и една стотинки) лева, представляваща наложена финансова санкция и стойността на разходите по
наказателното дело за извършеното от негова страна нарушение на чл. 4, ал. 3,
чл. 49 от Правилника за движението по пътищата, чл. 24 от Закона за движението
по пътищата и 15 от Федерален каталог за финансови санкции.
ИЗПРАЩА ЗА НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ решение № 500027430883
от 02.02.2017 г., постановено от Полицейски президиум Р., гр. Ш., Ф. Р.Г., влязло
в сила на 01.04.2017 г., ведно с препис от настоящето решение на НАП.
Решението подлежи на
обжалване пред Софийския апелативен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Да се уведоми незабавно Ф.
с.„П.”, Ф. Р.Г., че решение № 500027430883 от 02.02.2017 г., постановено от
Полицейски президиум Р., гр. Ш., Ф. Р.Г., влязло в сила на 01.04.2017 г., по
силата на което К.К.П., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес:***
осъден да заплати сумата в размер на 108.50 (сто и осем евро и петдесет
евроцента) евро, равностойност в лева - 212.21 (двеста и дванадесет лева и
двадесет и една стотинки) лева, представляваща наложена финансова санкция и стойността на разходите
по наказателното дело, е признато, и
изпратено за изпълнение на НАП на Република България.
Копие от уведомлението да се изпрати на
Министерство на П. на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.