Р Е Ш Е Н И Е
гр.София,03. 05. 2022 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Софийски градски
съд, Гражданско
отделение, ІІ-В въззивен състав
в публичното заседание на двадесет и трети март през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл.с-я ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Вяра
Баева
и прокурора
сложи за разглеждане
докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 5497
по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258-273 ГПК.
С решение № 20254397 от
17.11.2020 г. по гр.д.№ 28893 по описа за 2019 г. на СРС, Трето ГО, 81 състав
се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.С. М.,
дължи на „С.в.“ АД, на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК
във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на
307,85 лв., представляваща просрочени задължения за предоставени услуги по
доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на
отпадъчни води и по издадени фактури за периода 09.04.2013 г. – 09.11.2018 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК (13.02.2019 г.) до окончателното плащане, и сума в размер на 12,27 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за периода 10.05.2018 г. –
09.11.2018 г., като отхвърля исковете в останалата част до пълните предявени
размери, като погасени по давност.
Постъпила
е въззивна жалба от ответника в СРС -
Л.С. М..
Решението се обжалва в частта в която
претенциите на ищеца срещу ответника с правно основание чл.422 ГПК са били
уважени и в негова тежест са възложени разноските.
Излагат се доводи за неправилност
на така постановеното решение в обжалваната му част, както и се твърди, че не е
обсъдено направеното в отговора по исковата молба възражение за настъпилата
погасителна давност. Твърди се, че ищецът не бил извършил отчет на реалното
потребеното количество вода. Представените от ищеца справки отразявали чужди
задължения. Затова счита, че ищеца не бил установил претендираните от него
вземания чрез пълно и главно доказване.
По въззивната жалба не е постъпил отговор от ищеца пред СРС
-„С.в.“ АД.
По допустимостта на въззивната жалба:
За обжалваното решение въззивникът е уведомен на 08.12.
2021 г. Въззивната жалба е подадена
на 22.12.2020 г.; следователно същата е в срока по чл.259, ал.1 ГПК.
Налице е
правен интерес от обжалване.
Следователно
въззивната жалба е допустима.
В частта в която претенцията на ищеца
е била отхвърлена, решението като необжалвано е влязло в сила.
По основателността на въззивната жалба:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивната
инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта
– в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в
жалбата.
След служебно извършена проверка
съдът приема, че обжалваното решение е
постановено в допустим процес и е валидно:
За издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение от 22.02.2019 г. по ч.гр.д.№ 8970 по описа за 2019
г. на СРС, 81 състав, длъжникът Л.С.М. е уведомен на 29.03.2019 г.
В срока по чл.414 ГПК длъжникът е
подал възражение, с което е оспорил вземането по така издадената в полза на
заявителя, заповед за изпълнение.
СРС е дал указания на заявителя
по реда на чл.415, ал.1 ГПК, които са достигнали до знанието на последния на 03.
05.2019 г.
Исковата молба е предявена на 22.05.2019
г., т.е. в срок.
По доводите във въззивната жалба:
За да постанови решение в
обжалвания смисъл, СРС е приел, че от представените по делото доказателства се
установява, че ответника собственик на процесния самостоятелен обект –
апартамент № 17, находящ се в гр.София, ж.к.“**********. При това положение
ответникът бил потребител на В и К услугите на ищцовото дружество и страните
били обвързани от облигационно отношение. Това и не се оспорвало. Спорно било
реално потребеното количество вода. По този въпрос били ангажирани от ищеца
доказателства – съдебно-техническа експертиза и количеството доставена питейна
вода било установено. От ищцовото дружество били издадени фактури и начислени
задължения в размер на 466, 44 лв. за периода 09.04.2013 г.- 09.11.2018 г. Не
били ангажирани доказателства за плащане. Затова и предявения иск по чл.422 ГПК
бил основателен и като такъв следвало да бъде уважен за сумата в размер на
307,85 лв. за периода 09.04.2013 г.- 09.11.2018 г. ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане, и
дума в размер на 12,27 лв.-мораторна лихва върху главницата за периода
10.05.2018 г. -09.11.2018 г. Сумата за мораторна лихва е определена по реда на
чл.162 ГПК. В останалата част исковете са приети за неоснователни като погасени
по давност.
Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция приема следното:
Противно на соченото от
въззивника реално потребеното количество питейна вода е установено по делото от
допуснатото, изслушано, прието по делото и неоспорено от страните заключение на
съдебно-техническата експертиза. Нещо повече, същото е изготвено въз основа на
непосредствен оглед на водомерите в процесния апартамент.
За процесния период м.09.04.2013
г.- 09.11.2018 г. задълженията на въззивника възлизат на 466,44 лв. и лихва за
забавеното им издължаване е 271,88 лв. Това се установява от заключението на
вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза.
Относно възражението за погасяване на вземанията по давност:
Действително, ответникът е
направил възражение за погасяване на предявените за установяване от ищеца,
вземания по иска по чл.422 ГПК.
Действително, касае се за
периодични плащания, които се погасяват с кратката тригодишна давност,
по смисъла на чл. 111 б. "в" ЗЗД вр. с ТР № 3/2011 г. по тълк.
дело № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед, че заявлението е
подадено на 13.02.2019 г., то погасени са вземанията за три години преди това.
Видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза за периода през който
вземанията на ищеца не са погасени по давност главницата възлиза на 307,85 лв./таблица
на л.41 по делото пред СРС/. Именно тази сума СРС е приел за доказана от страна
на ищеца за дължима от страна на ответника. Всъщност СРС е отхвърлил
претенциите на ищеца за разликата над 307,85 лв. до пълния предявен размер на
главницата от 466,44 лв. поради погасяването на задълженията по давност като
периодични, но неправилно в мотивите
си, така и в диспозитива е приел, че тази сума е дължима за периода 09.04.2013
г. до 09.11.2018 г., т.е. за целия претендиран период, вместо за периода 13.02.2016 г.- до 09.11.2018 г.
Ето защо в частта по иска по чл.422 ГПК относно главницата за предоставени
от ищеца на ответника услуги за периода
09.04.2013 г.- 12.02.2016 г., решението
е неправилно и като такова ще следва да бъде отменено и вместо това претенцията
на ищеца за този период ще следва да бъде отхвърлена.
Доколкото сумата в размер на 307,85
лв. представлява установено от ищеца и непогасено по давност, вземане, то относно размера решението не търпи промяна.
В частта в която претенцията на
ищеца за периода 13.02.2016 г.- до 09.11.2018 г.е била
уважена, решението е правилно и като
такова ще следва да бъде потвърдено.
Относно задължението за мораторна лихва е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за
периода 10.05.2018 г. до 09.11.2018 г. в размер на 271,88 лв. на каквато
стойност е и претенцията на ищеца по чл.422 ГПК.
Мораторната лихва също поради
характера си на периодично вземане, се погасява с тригодишна погасителна
давност, т.е. погасени са вземанията три години преди 13.02.2016 г. Но погасените вземания за мораторна лихва не
са предмет на установяване в случая.
Вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза е определило задължение за мораторна лихва за периода 19.09.2016
г.-13.02.2019 г., което не съответства на периода за който се установява
вземането за мораторна лихва.
СРС е определил размера на
мораторната лихва по реда на чл.162 ГПК като съдът се е подпомогнал със
заключението на съдебно-счетоводната експертиза.
Крайните изводи на двете съдебни инстанции
съвпадат по отношение на мораторната
лихва и затова обжалваното решение като правилно в тази му част ще следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
Пред първата съдебна инстанция:
Въззивната инстанция намира, че изхода
на спора в частта за разноските не се променя.
Пред въззивната инстанция:
На въззивника разноски се следват. Такива са сторени в размер на 50 лв.-държавна такса за
въззивното обжалване. Съдът приема, че разноски следва да бъдат присъдени в
размер на 25 лв. доколкото обжалваното решение беше прието частично за правилно
в обжалваната му от въззивника, част.
Въззиваемият не е сторил разноски поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 20254397 от 17.11.2020
г. по гр.д.№ 28893 по описа за 2019 г. на СРС, Трето ГО, 81 състав, в частта в която се : ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че Л.С. М., дължи на „С.в.“
АД, на основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79,
ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, просрочени задължения за предоставени услуги по доставяне
на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води и
по издадени фактури за периода 09.04.2013 г. – 12.02.2016 г.
Вместо
това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от „С.в.“ АД, ЕИК *******, с вписано в Търговския
регистър седалище и адрес на управление:“Бизнес Център Интерпред *******бул.“*******,
срещу Л.С. М., ЕГН **********,***, съдебен адрес:***-адв.
В.Н., иск на основание чл. 422 от ГПК
във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, за
признаване за установено, че ответника дължи на ищеца задължения за
предоставени услуги по доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и
пречистване на отпадъчни води и по издадени фактури за периода 09.04.2013 г. –12.02.2016
г. по заповед за изпълнение на парично задължение от 22.02.2019 г. по ч.гр.д.№
8970 по описа за 2019 г. на СРС, 81 състав, като неоснователен като погасен по давност.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20254397 от 17.11.2020 г. по гр.д.№ 28893 по
описа за 2019 г. на СРС, Трето ГО, 81 състав, в частта в която се : ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л.С. М., дължи на „С.в.“ АД, на основание чл. 422
от ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл.
86, ал. 1 от ЗЗД, сумата в размер на
307,85 лв., представляваща просрочени задължения за предоставени услуги по
доставяне на питейна вода, отвеждане на отпадъчни води и пречистване на
отпадъчни води и по издадени фактури за периода 13.02.2016 г.- до 09.11.2018 г. ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК
(13.02.2019 г.) до окончателното плащане, и
сума в размер на 12,27 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата
за периода 10.05.2018 г. – 09.11.2018 г., както и в частта за разноските.
ОСЪЖДА
„С.в.“ АД, ЕИК *******, с вписано в Търговския регистър седалище и адрес на
управление:“Бизнес Център Интерпред *******бул.“*******, да заплати на Л.С. М., ЕГН **********,***,
съдебен адрес:***-адв. В.Н., сумата в размер на 25 лв., представляваща разноски
за въззивното обжалване.
Решението е окончателно и
не подлежи на касационно обжалване, арг. от чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: