Решение по дело №1668/2022 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 1029
Дата: 7 юли 2022 г. (в сила от 7 юли 2022 г.)
Съдия: Ралица Ангелова Маринска Ангелова
Дело: 20224430101668
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 март 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1029
гр. Плевен, 07.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска Ангелова
при участието на секретаря НАТАЛИЯ СТ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска Ангелова Гражданско
дело № 20224430101668 по описа за 2022 година
Пред ПлРС е депозирана искова молба от „***“, ЕИК ***, чрез адв. В. ***, против
ИЛ. АЛ. Т., с която се твърди, че между ищецът- като доставчик на мобилни услуги и
ответника, са сключени договори, както следва: 1. Договор за мобилни услуги от
15.01.2019г., за ползване на мобилен номер ***, с избран абонаментен план Тотал 12,99лв.;
правоотношението е новирано посредством подписано между страните Допълнително
споразумение от дата 10.05.2019г., съгласно което абонатът е предпочел да ползва
абонаментен план Тотал 26,99лв., като е уговорен краен срок на действие до 10.05.2021г.
твърди се че ответникът е сключил и Договор за лизинг от 10.05.2019г., за период от 23
месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер на 22,59лв., съгласно
уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото на абоната след
изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от
22,59лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. 2. Допълнително споразумение
към Договор за мобилни услуги от 15.01.2019г., за ползване на мобилен номер ***, с избран
абонаментен план Тотал 44,99 с допълнителни 10000 МВ и уговорен краен срок на действие
за 24 месеца до 15.01.2021г. твърди се, че ответникът сключил и Договор за лизинг от
15.01.2019г., за период от 23 месеца срещу заплащане на месечна лизингова вноска в размер
на 7,49лв., съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото
на абоната след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на
допълнителна сума от 7,49лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ; 3. Договор
за мобилни услуги от 10.05.2019г, за ползване на мобилен номер ***, с избран абонаментен
план Джуниър, уговорен срок на действие за 24 месеца до 10.05.2021г.; твърди се , че
ответникът се е възползвал от предоставената му възможност и е взел мобилно устройство
1
на преференциална цена заплатена на каса, в брой. Твърди се, че ответникът, за месечни
отчетни периоди- м. 04/2019г., м.05/2019г. и м.06/2019г. и м.07/2019г., не е изпълнил
задължението си да заплати на Теленор България дължимите месечни абонаменти,
съобразно използваните от него услуги в общ размер на 362.27лв. Твърди се, че ищецът е
прекратил едностранно индивидуалните договори на ответника и е издал крайна фактура
№***/***г. Посочва се, че датата на деактивация на процесния абонамент е 02.03.2020г.,
като същата се генерира автоматично по вградената електронна система на Оператора.
Твърди се, че неизпълнението на ответника е обусловило правото на мобилния оператор да
ангажира договорната му отговорност, съгласно изричната клауза, съдържаща се в т. 11 от
Договорите, съответно в т.1У-3 от Допълнителното споразумение, като начисли в крайната
издадена фактура неустойка за предсрочно прекратяване на сключения абонамент. Твърди
се, че начислената на ответника неустойка е в размер на 779.27лв., формирана съобразно
правила за изчисление, уговорен в т.11 от Договорите. Посочва се, че същата се формира,
както следва: сума от 243.36лв. за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
10.05.2019г., сумата от 142.13лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от дата 10.05.2019г. за мобилен номер ***, и сума от 393.78лв.- за неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 15.01.2019г. за мобилен номер
***. Твърди се, че са обявени за предсрочно изискуеми лизинговите вноски, дължими от
месеца на издаване на крайната фактура по всеки абонатен номер, съгласно уговорения
погасителен план. Твърди се, че сумата от 362,27лв. представляваща дължими и незаплатени
месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги се формира като сбор от
дължимите и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по
всеки отделен договор, както следва: сума от 205,16лв. по Договор за мобилни услуги от
15.01.2019г., за ползване на мобилен номер *** с подписано към него Допълнително
споразумение 10.05.2019г., дължими за периода 05.04.2019г. до дата 04.08.2019г.; сума от
127,25лв. по Допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги от 15.01.2019г., за
ползване на мобилен номер ***, дължими за периода 05.04.2019г. до 04.08.2019г.; сума от
29,86лв. по Договор за мобилни услуги от 10.05.2019г., за ползване на мобилен номер ***,
дължими за периода 05.04.2019г.- 04.08.2019г.
В заключение моли съда да постанови решенвие, с което, на основание чл. 422, ал.1,
вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл. 92, ал.1 от ЗЗД, и чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр. чл.
345, ал.1 от ТЗ, да признае за установено, че ответникът дължи сумата от 326,27лв.-
главница, съставляваща неплатени аб. такси и използвани мобилни услуги, за периода
05.04.2019-04.08.2019г, сумата от 601,72лв.- незаплатени лизингови вноски, от които
127,33лв.- по договор за лизинг от 15.01.2019г, 474,39лв- по договор за лизинг от
10.05.2019г и сумата от 779,27лв- неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за които суми има
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2539/2021г. по описа на ПлРС. Претендират се
разноски. Представят се писмени доказателства.
2
По делото, в срока по чл. 131 от ГПК, е няма постъпил отговор от ответника ИЛ. АЛ.
Т., ред. ув.
Съдът, като съобрази становищата на страните, на основание събраните по делото
доказателства и закона, намира за установено следното:
Безспорно е по делото, че въз основа на заявление по чл. 410 от ГПК, е издадена
заповед за изпълнение №1563/20.04.2021г., по ч. гр.д.№ 2539/2021г на ПлРС, връчена по
реда на чл. 47, ал.5 от ГПК. В указаният срок, по реда на чл. 415, ал.1, т.2 от ГПК, е предявен
настоящия установителен иск.
Съдът констатира, че в първото по делото о.с.з. на 28.06.2022г, ответникът ИЛ. АЛ.
Т., редовно призован, не се явява, не изпраща представител и не прави искане делото да се
гледа в негово отсъствие. Ответникът е предупреден за последиците от своето бездействие,
с разпореждане №4147/21.04.2022г, с което е връчен препис от ИМ и приложенията й, но по
делото няма депозиран отговор на ИМ, в даденият за това срок. Изрично в цитираното
разпореждане, съдът е указал на ответника, възможността против него да бъде постановено
неприсъствено решение и предпоставките за това. По делото, от страна на ответника няма
заявено становище и по изготвеният с определение №2268/04.06.2022г, проекто-доклад по
делото, в който е разпределена доказателствената тежест между страните.
По делото, с нарочна писмена молба, процесуалният представител на ищеца, е
направил искане за постановяване на неприсъствено решение против ответника. Съдът, с
протоколно определението от 28.06.2022г., е обявил, че ще се произнесе с неприсъствено
решение.
Като взе предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките по
реда на чл.238, ал.1 от ГПК, за постановяване на неприсъствено решението против
ответника ИЛ. АЛ. Т.. Съдът намира, че предявените искове с правно основание чл. 422,
ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл. 92, ал.1 от ЗЗД, и чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр.
чл. 345, ал.1 от ТЗ, предмет на делото, са вероятно основателни, с оглед твърденията в ИМ,
събраните по делото писмени доказателства, които безспорно установяват дължимостта и
изискуемостта на претендираните суми. Съобразно посочената разпоредба- чл.238, ал.1 от
ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, което не се мотивира по същество, при
кумулативна даденост на следните предпоставки: страната да е предупредена за
последиците от своето бездействие и искът да е вероятно основателен, съобразно заявените
в ИМ обстоятелства и приетите по делото доказателства.
С оглед на гореизложеното, следва да постанови неприсъствено решение, с което
бъде признато за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 326,27лв.-
главница, съставляваща неплатени аб. такси и използвани мобилни услуги, за периода
05.04.2019-04.08.2019г, сумата от 601,72лв.- незаплатени лизингови вноски- общо, от които
127,33лв.- по договор за лизинг от 15.01.2019г и 474,39лв- по договор за лизинг от
10.05.2019г. и сумата от 779,27лв- неустойка за предсрочно прекратяване на договорни
абонаменти, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението по
чл. 410 от ГПК, до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
3
изпълнение №1563/20.04.2021г., по ч. гр.д.№ 2539/2021г.
При този изход на производството и на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените от него разноски, съобразно
представеният списък на разноските, в размер на 295,13лв..- за настоящето производство и в
размер на 205лв.- разноски по ч. гр.д.№2539/2021г на ПлРС
Водим от горното и на основание чл.239 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал.1, вр. чл. 415, ал.1 от
ГПК, вр. чл.79, ал.1, чл. 92, ал.1 от ЗЗД, и чл.342, ал.1, вр. ал.3, вр. чл. 345, ал.1 от ТЗ, ЧЕ
ИЛ. АЛ. Т., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес с. ***, общ. Плевен, обл. Плевен,
ул. ***, ***, ДЪЛЖИ НА „***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София,
жк.- ***, сграда *** сумата от 326,27лв., съставляваща неплатени аб. такси и използвани
мобилни услуги, за периода 05.04.2019-04.08.2019г, сумата от 601,72лв.- съставляваща
незаплатени лизингови вноски- общо, от които 127,33лв.- по договор за лизинг от
15.01.2019г и 474,39лв- по договор за лизинг от 10.05.2019г. и сумата от 779,27лв-
неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, ведно със законната лихва
върху сумите, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 от
ГПК-19.04.2021г., до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение №1563/20.04.2021г., по ч. гр.д.№ 2539/2021г. на ПлРС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ИЛ. АЛ. Т., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес с. ***, общ. Плевен, обл. Плевен, ул. ***, ***, ДА ЗАПЛАТИ
НА „„***“, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. София, жк.- ***, сграда ***
сумата от 295,13лв..- разноски по настоящето исково производство и сумата от 205лв.-
разноски по ч. гр.д.№2539/2021г на ПлРС.
Банкова сметка, по която ответникът може да заплати сумите:
IBAN BG***.
Решението се постановява при наличие на предпоставките по чл.238 и чл.239 от
ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4