Решение по дело №521/2019 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 23
Дата: 21 януари 2020 г.
Съдия: Георги Великов Чамбов
Дело: 20195001000521
Тип на делото: Въззивно търговско дело
Дата на образуване: 21 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

              

           № 23

 

                                     гр. Пловдив,  21.01.2020 г.            

 

                                В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, първи  състав, в открито заседание на шести ноември, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КОЛАРОВ

             ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ

                                    ЕМИЛ МИТЕВ

 

при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша докладваното от съдия Георги Чамбов в.търг.дело № 521 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

 

 

 

 

Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от Национална агенция за приходи против решение № 292 от 28.05.2019 г., постановено по т.д. № 1028 по описа за 2018 г. на П. окръжен съд, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н**/чрез Т* на Н**-П./ иск за прекратяване на ответното дружество „П.2.“ ЕООД с ЕИК ********* на основание чл. 231, ал. 3 от ДОПК.

В подкрепа на жалбата от страна на въззивника се поддържа оплакване за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение поради постановяването в противоречие с материалния и процесуалния закон. Искането е да се отмени обжалваното решение и да се уважи предявения иск, като се прекрати ответното дружество. Н**претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

          Въззиваемият „П.2.“ ЕООД не е представил отговор и не е изразил становище по въззивната жалба.

  П. апелативен съд, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

  Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от надлежна страна, същата е валидна и допустима, но по същество е неоснователна.

  Производството пред П. окръжен съд е образувано по предявен от Н. а.за п. против „П.2.“ ЕООД иск с правно основание чл. 231, ал. 3 ДОПК за прекратяване на търговското дружество.

  Искът се основава на следните, безспорно установени по делото факти:

  Ищецът Н**е взискател по изпълнително дело № 16010005456/2001 г. за принудително събиране на изискуеми публични задължения на В.К.И., в размер на 10409.13 лв., от които 7 317.54 лв. главница и 3091.59 лв. лихви.

  С постановление за налагане на обезпечителни мерки от 17.03.2017 г., издадено от публичен изпълнител към Т* на Н** – гр. П., е наложен запор върху притежаваните от длъжника дялове от капитала на ответното дружество „П.2.“ ЕООД, представляващи 10 дяла, всеки един с номинална стойност от 500 лв. и с обща стойност 5000 лв., като запорът е вписан по партидата на дружеството на 23.03.2017 г. и не е заличен.

          С изявление по чл. 231, ал.3 от ДОПК с изх. № С180016-138-0000006 от 12.02.2018 г., изходящо от публичния изпълнител и адресирано до ответното дружество, публичният изпълнител заявил прекратяване участието на длъжника В.К.И. в „П.2.“ ЕООД, уведомявайки търговското дружество за последиците от непогасяване на задължението на съдружника по публичното вземане в тримесечен срок от връчване на изявлението от длъжника или от дружеството чрез изплащане на припадащата се на съдружника-длъжник част от имуществото, определена съгласно чл.125, ал. 3 от ТЗ  –  предявяване на иск за прекратяване на дружеството.

Изявлението по чл. 231, ал. 3 от ДОПК е връчено на дружеството-адресат по електронен път на 15.02.2018 г. /чрез активиране на електронна препратка от електронен адрес *******************с IP адрес *************.

С протокол от 15.11.2018 г. от Т* на Н** - П. за извършена проверка на основание чл. 226, ал. 2 във вр. с чл. 50 от ДОПК, е констатирано, че:

- изявлението по чл. 231, ал.3 от ДОПК от 12.02.2018 г. е връчено на ответното дружество „П.2.“ ЕООД на 15.02.2018 г. на декларирания електронен адрес за кореспонденция;

-  дружеството не е изплатило дяловото участие на В. К. И. по набирателната сметка за задължения по изп.д. 16010005456/2001 г.;

- тримесечния срок от връчване на изявлението е изтекъл на 15.05.2018 г.

Тези констатации са обусловили и правния интерес за Н** от предявяване на иска.

За да отхвърли предявеният иск, П.окръжен съд е приел, че изявлението по чл. 231, ал. 3 от ДОПК не е връчено редовно на ответното дружество, тъй като е изпратено от публичния изпълнител на електронен адрес, различен от декларирания в заявлението на дружеството от 14.06.2016 г. електронен адрес за кореспонденция - „****************************” 

Решението е правилно.

От представените и приети по делото писмени доказателства, действително се установява, че в списъка от управленската информационна система на Н** „А.к.и.“ на „П.2.“ ЕООД, в графа „Друг електронен адрес“ фигурира и този, на който е изпратено изявлението по чл. 231, ал. 3 от ДОПК - *******************.  Този електронен е записан като действащ от 01.03.2017 г., като записването очевидно е извършено въз основа на съдържащия се в графа № 7 „За контакт“ от подадената от „П.2.“ ЕООД годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО електронен адрес. 

Така установените факти обаче не водят до промяна в решаващите изводи на първоинстанционния съд относно нередовността при връчване на изявлението по чл. 231, ал. 3 от ДОПК. Този извод следва от предвидената в чл.101 ЗДДС процедура за електронна регистрация, при която единствено заявените електронни адреси за кореспонденция се считат за електронен адрес за получаване на съобщения съгласно чл. 28, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – чл. 101, ал. 5 ЗДДС.

В конкретния случай, последният електронен адрес, който ответното дружество е заявило и за който получило разрешение за ползване на електронни услуги, предоставени от Н** чрез персонален идентификационен код по посочената процедура, е „****************************.“ В такъв случай това е официалният адрес за кореспонденция по смисъла на чл. 28 ДОПК, на който е следвало да бъде изпратено изявлението по чл. 231, ал. 3 от ДОПК. Тъй като това не е било сторено от кредитора, съответно от публичния изпълнител, не са налице всички предвидени в чл. 231, ал. 3 и ал. 4 ДОПК предпоставки за прекратяване на ответното дружество.

Предвид изложеното, въззивният съд приема, че обжалваното решение представлява законосъобразен отговор на поставения за разрешаване от страните правен спор. Това означава, че решението на П. окръжен съд е правилно и следва да се потвърди.

Мотивиран от горното, П. апелативен съд  

 

                                                   Р      Е     Ш     И     :

         

          ПОТВЪРЖДАВА решение № 292 от 28.05.2019 г., постановено по т.д. № 1028 по описа за 2018 г. на П. окръжен съд.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на страната при условията на чл.280 и сл. от ГПК.

 

           

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                 ЧЛЕНОВЕ: