Р Е Ш Е Н И Е  № 260360

 

гр. Сливен, 23.12.2020 г.

 

В    И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Сливенският районен съд, гражданско отделение, XI-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори декември през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря АНДРЕАНА СТАНЧЕВА, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 3041 по описа за 2020 г. на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която „Кредитреформ България“ ЕООД е предявило срещу И.Х.И., ЕГН: ********** *** осъдителен иск с правна квалификация чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на 14.03.2016 г. между ответника и „4финанс“ ЕООД бил сключен Договор за кредит № ********** по реда на чл. 6 от ЗПФУР, при спазване на съответните процедури. Кредитополучателят подал заявка за отпускане на кредит след регистрация в системата „Вивус“, като имал цялата преддоговорна информация - стандартен европейски формуляр, общи условия, проект на договора. С натискане на бутон „Подпиши“ се считало, че той е подписал договора, както и че се е запознал с ОУ. На ответника бил отпуснат заем в размер на 50 лева, за срок от 30 дни, като сумата била преведена чрез „Изи пей“ АД на същата дата 14.03.2016 г. На 22.03.2016 г. ответникът заявил искане за отпускане на допълнителен кредит, като договорът бил изменен, считано от 22.03.2016 г., като съгласно изменението на ответника била преведена чрез „Изи пей“ АД  и сумата от още 150 лв. С настъпване на падежа - 13.04.2016 г., длъжникът изпаднал в забава. До него били изпратени напомнителни писма, но въпреки отправените покани, ответникът не изпълнил задължението си за връщане на заетата сума от общо 200 лв.

На 23.11.2018 г. бил сключен Договор за цесия, с който вземанията по процесния Договор за кредит били прехвърлени на ищцовото дружество, като цесионерът бил изрично упълномощен от цедента да уведоми длъжника за цесията. До ответника било изпратено препоръчано писмо за уведомяване за прехвърлянето, но пратката била върната като „Непотърсена“.

На изложените основания се иска осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лв. - непогасена главница по договора за кредит и се претендират направените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител. Депозирало е писмено становище с вх. № 268080/14.12.2020 г. по описа на съда, с което моли делото да се гледа в тяхно отсъствие и прави искане за постановяване на неприсъствено решение по делото.

Ответникът И.Х.И., редовно призован, не се явява и не изпраща представител. В дадения едномесечен срок не е депозирал отговор, не е представил доказателства и не е поискал делото да се разглежда в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 238 ГПК за постановяване на неприсъствено решение. На ответника съгласно чл. 239 ГПК са указани последиците от неподаване на отговор на исковата молба и неявяване в съдебно заседание с Разпореждане № 261693 от 25.09.2020 г. по делото, редовно връчено на 16.10.2020 г. Ответникът е редовно призован за насроченото открито съдебно заседание.

Съдът счита, че исковата претенция е вероятно основателна, с оглед изложените твърдения и представените с исковата молба и приети по делото доказателства.

Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца деловодни  разноски в общ размер на 200,00 лева, от които 150,00 лева юрисконсултско възнаграждение и 50,00 лева заплатена държавна такса.

Решението се основава на наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА И.Х.И., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи“ № 10, на основание чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 99 ЗЗД сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща главница - неизпълнено задължение по Договор за кредит № ********** от 14.03.2016 г., изменен на 22.03.2016 г., сключен с „4финанс“ ЕООД, вземанията по който са били прехвърлени на ищеца с Договор за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 24.09.2020 г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200,00 лв. /двеста лева/, представляваща разноски по делото.

 

Настоящото решение е неприсъствено и не подлежи на обжалване.

 

УКАЗВА на страната, срещу която е постановено решението - И.Х.И., ЕГН: **********, с адрес ***, че може да поиска от Окръжен съд - Сливен неговата отмяна при условията на чл. 240 ГПК в едномесечен срок от връчването на преписа.

 

 

                                                  

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: