Производството е по реда на глава деветнадесет от ЗУТ. Постъпила е жалба от Феим Сали Мюмюн от гр.Кърджали, ул.”Републиканска” № 65, бл.12, вх.В, ап.15, и ЕГН: **********, срещу Заповед № РД – 14 – 377/05.08.2005г. на Началника на ДНСК – София, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „Префасадиране на жилищен блок № 12, вх.В”, изпълнен от жалбоподателя в УПИ II – 2680, кв.227 по плана на гр.Кърджали, ул.Републиканска” № 65, без съгласувани инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. В жалбата се твърди, че строежът е законен, тъй като бил изграден въз основа на издадено разрешение за строеж № 94/03.07.2000г. от Община Кърджали, а преди това със Заповед № ОУ - 301/26.06.2000г. на Областния управител на област с административен център – гр.Кърджали било отстъпено право на строеж за изграждане на процесния обект. На 03.07.2000г. бил сключен и договор за учредяване на право на пристрояване върху държавна земя, който бил вписан в службата по вписвания към Районен съд – гр.Кърджали. Целият строеж бил извършен след изработване на съответен архитектурен проект и при стриктно спазване на разрешението за строеж. Не била на лице и нито една от хипотезите на чл.153 ал.2 от ЗУТ, тъй като непосредствено след издаването на разрешението за строеж започнало фактическото изграждане на обекта, а грубият строеж бил изграден много преди изтичането на 5 – годишния срок. На следващо място при издаване на заповедта не било установена достоверна дата за това, кога е започнало изграждането на строежа, кога е завършено грубото строителство, неговото покриване, което водело до нейната незаконосъобразност. Моли да се постанови решение, с което да се отмени изцяло атакуваната заповед. В съдебно заседание чрез процесуалния си представител поддържа жалбата и посочва, че в чл.153 ал.2 от ЗУТ изрично е посочен органът, който може да установи срока на бездействие, а това е единствено органът, издал разрешението за строеж. Ответникът по делото – ДНСК – гр.София в съдебно заседания, чрез процесуалния си представител, намира жалбата за неоснователна и моли да се остави в сила заповедта, тъй като по безспорен начин се установило, че издадените строителни книжа са изгубили своето правно действие във връзка с чл.153 ал.2 от ЗУТ. Моли да се присъди и юрисконсултско възнаграждение. Заинтересуваната страна – Мюбеир Мюмюн Реджеб, се явява лично в съдебно заседание и намира жалбата за неоснователна. Заинтересуваната страна – Цанка Сотирова Костадинова, се явява лично в съдебно заседание и намира жалбата за неоснователна. Участващият в съдебното производство на основание чл.41 ал.1 от ЗАП представител на Окръжна прокуратура – гр.Кърджали намира атакуваната заповед за законосъобразна, мотивирана и правилна. Съдът, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с доводите изложени от страните констатира: Жалбата е подадена в срок и е допустима, а по същество разгледана е неоснователна. Със Заповед № РД – 14 – 377/05.08.2005г. Началникът на ДНСК – София е наредил да бъде премахнат незаконен строеж „Префасадиране на жилищен блок № 12, вх.В”, изпълнен от Феим Сали Мюмюн в УПИ II – 2680, и имот 6241, кв.227 по плана на гр.Кърджали, ул.Републиканска” № 65, който бил без съгласувани инвестиционни проекти и без разрешение за строеж, като е определен срок до 30.09.2005г. за доброволно изпълнение на разпореждането. Заповедта е издадена въз основа на констативен акт № 111/22.10.2004г. на техническа служба при Община Кърджали, и констативен протокол № 35 от 14.06.2005г. на РДНСК – гр.Кърджали. Със Заповед № ОУ - 301/26.06.2000г. на Областния управител на област с административен център – гр.Кърджали е отстъпено на Феим Сали Мюмюн право на пристрояване за изграждане на тераса със застроена площ 12.95 кв.м. на собственото му жилище – ап.15, на северната фасада на жилищен блок № 12, вх.В, построен върху държавна земя в парцел II , кв.94 /настоящ кв.227/ по плана на гр.Кърджали. Въз основа на заповедта на областния управител на 03.07.2000г. е сключен договор между областния управител и Феим Сали Мюмюн за учредяване право на пристрояване върху държавна земя на тераса със застроена площ 12.95 кв.м. към собственото му жилище – ап.15, на северната фасада на жилищен блок № 12, вх.В, находящ се на ул.”Републиканска” № 65 в парцел II , кв.94 /настоящ кв.227/ по плана на гр.Кърджали. На 03.07.2000г. е издадено и разрешение за строеж № 94 за префасадиране на северната фасада на жилищен блок № 12 вх.В ап.15 на ул.”Републиканска” № 65 в парцел II , кв.94 /настоящ кв.227/ по плана на гр.Кърджали. С протокол е открита строителната площадка на 17.07.2000г. С протокол № 30 от 04.08.2000г. е определена строителната линия и ниво. На 18.08.2000г. е заверена заповедната книга на строежа под № 111 от РДНСК – гр.Кърджали. С констативен акт от 28.08.2000г. на длъжностни лица към техническа служба на Община Кърджали е установено, че жалбоподателя изгражда на основание разрешение за строеж № 94/03.07.2000г., избено помещение в нарушение на одобрения архитектурен проект, като строежът е започнат през месец август на 2000г. Въз основа на последния констативен акт е издадена Заповед № 9 от 21.09.2000г. на Началника на РДНСК – гр.Кърджали за спиране на изпълнението на строеж: „префасадиране на северната фасада на жилищен блок № 12 вх.В ап.15”, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Републиканска” № 65 в парцел II имот 2680, кв.94 /настоящ кв.227/ по плана на гр.Кърджали, собственост на Феим Сали Мюмюн. С Констативен акт № 10 от 17.10.2000г. е установено, че строежът представлява „ избено помещение”, като същият е собственост на Феим Сали Мюмюн, съгласно заповед за отстъпено право на пристрояване № ОУ – 301 от 26.06.2000г. В акта се посочва, че строежът не е завършен до 10.10.2000г. и са налице незконосъобразно одобрени проекти и издадено разрешение за строеж, като съставеният констативен акт бил основание за започване на административно производство за отмяна на строителни книжа по реда на чл.158 ал.1 т.4 от ЗТСУ/отм./. С Акт за узаконяване № 2 от 30.01.2003г. на главния архитект на Община Кърджали е узаконено изградено избено помещение в северната част на жилищен блок № 12, находящ се на ул.”Републиканска”, гр.Кърджали, с пл.№ 2680, кв.94, със застроена площ 23 кв.м., собственост на Феим Сали Мюмюн, съгласно одобрен архитектурен проект – заснемане от 30.01.2003г. Последвала е молба с вх. № 417/05.09.2003г. в РДНСК – гр.Кърджали, с която Феим Сали Мюмюн е поискал отмяна на Заповед № 9 от 21.09.2000г. на Началника на РДНСК – гр.Кърджали за спиране на изпълнението на строеж: „префасадиране на северната фасада на жилищен блок № 12 вх.В ап.15”, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Републиканска” № 65 в парцел II имот 2680, кв.94 /настоящ кв.227/ по плана на гр.Кърджали, като отговорът на началника на РДНСК – гр.Кърджали е бил, че за продължаване на строителството било необходимо да се приложат разпоредбите на чл.154 ал.5 и чл.152 ал.2 от ЗУТ. С констативен акт № 111 от 22.10.2004г. на техническа служба при Община Кърджали е установено, че през месец септември 2004г. е започнато изграждането на монолитна постройка към жилищен блок № 12, вх.В, гр.Кърджали, със застроена площ от 12.95 кв.м., като са изградени колони до кота + 2.87 м., излята е стоманобетоноваплоча и тухлени ограждащи стени, като е направен и кофраж за втора плоча. В констативния акт е заключено, че строежът се извършва в нарушение на чл.137 ал.3 и чл.148 ал.1 от ЗУТ, като следва да се приложат разпоредбите на чл.154 ал.5 и чл. 152 ал.2 от ЗУТ. В законоустановения срок не е постъпило възражение срещу констативния акт. С констативен протокол № 35 от 14.06.2005г. на РДНСК е установено, че изграждането на колоните до кота +2.87 м. и плочата на същата кота е извършено през периода – 01.09.2004г. – 20.10.2004г., а изграждането на колоните от кота +2.87 м. до + 5.47 м. и плочата на кота + 5.47м. е извършено в периода 01.11.2004г. – 20.11.2004г., като през същия период е направена вътрешна и външна мазилка и са монтирани керемиди. Строежът представлявал масивна пристройка на две нива със застроена площ от 12.95.кв.м към жилищен блок 12, вх.В, ап.15”, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Републиканска” № 65, в парцел II имот 2680, кв.94 /настоящ кв.227/ по плана на гр.Кърджали. Така описаната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите по делото писмени доказателства - Заповед № ОУ - 301/26.06.2000г. на Областния управител на област с административен център – гр.Кърджали, договор между Областния управител и Феим Сали Мюмюн за учредяване право на пристрояване върху държавна земя на тераса със застроена площ 12.95 кв.м. към собственото му жилище, разрешение за строеж № 94 за префасадиране на северната фасада на жилищен блок № 12 вх.В ап.15 на ул.”Републиканска” № 65 в парцел II , кв.94 /настоящ кв.227/ по плана на гр.Кърджали, заповедна книга № 111 от 18.08.2000г., констативен акт от 28.08.2000г. на длъжностни лица към техническа служба на Община Кърджали, Заповед № 9 от 21.09.2000г. на Началника на РДНСК – гр.Кърджали, Констативен акт № 10 от 17.10.2000г. на ДНСК – гр.Кърджали, Акт за узаконяване № 2 от 30.01.2003г. на главния архитект на Община Кърджали, констативен акт № 111 от 22.10.2004г. на техническа служба при Община Кърджали, констативен протокол № 35 от 14.06.2005г. на РДНСК, Заповед № РД – 14 – 377/05.08.2005г. на Началника на ДНСК – София, писмо с изх..№128/10.05.2001г. на териториалния държавен инспектор, писмо с изх.№ 343 от 12.09.2003г. на началника на РДНСК – гр.Кърджали. При тази фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи: Заповед № РД – 14 – 377/05.08.2005г. на Началника на ДНСК – София е законосъобразна. Същата съдържа реквизитите на чл.15 ал.2 от ЗАП – актът е издаден от орган, в кръга на неговата компетенстност, посочени са фактическите и правни основания, определено е задължението на адресата на акта, начинът и срокът за изпълнение. Правилно административният орган е заключил, че е налице незаконен строеж изграден след изтичане срока на действие на строителните книжа. Настоящата инстанция намира, че безспорно разрешението за строеж е загубило правно действие. През месец август 2000 година, в противоречие на заповедта на областния управител и договора за отстъпване на право на пристрояване, е започнат строеж на избено помещение, а не на посоченато в заповедта и договора изграждане на тераса. До тези изводи съдът достига въз основа на представените по делото констативен акт от 28.08.2000г. на длъжностни лица към техническа служба на Община Кърджали, в който изрично се посочва, че строежът представлява избено помещение, което е в нарушение на одоберния архитектурен проект, Заповед № 9 от 21.09.2000г. на Началника на РДНСК – гр.Кърджали и Констативен акт № 10 от 17.10.2000г., в който е посочено – „строежът представлява: избено помещение”. Тези изводи се подкрепят и от Акт за узаконяване № 2 от 30.01.2003г. на главния архитект на Община Кърджали, с който е узаконено „ избено помещение в северната част на жилищен блок 12, със застроена площ от 23 кв.м., собстеност на Феим Сали Мюмюн. Установено е в констативния акт № 111 от 22.10.2004г. и констативен протокол № 35 от 14.06.2005г. на РДНСК, че строителството се е извършило в периода 01.09.2004г. – 20.11.2004г. С оглед на гореизложеното разрешението за строеж № 94 за префасадиране на северната фасада на жилищен блок № 12 вх.В ап.15 на ул.”Републиканска” № 65 в парцел II , кв.94 /настоящ кв.227/ по плана на гр.Кърджали е било загубило правно действие. Последното е с дата 03.07.2000г., а изпълнението му е започнало на 01.09.2004г., т.е. в нарушение на чл.153 ал.2 от ЗУТ – след изтичане на 3 – годишния период от неговото издаване. Съдът не кредитира свидетелските показания на свидетелите Николай Живков Благоев и Хатидже Мехмедали Мехмед, т.к. същите противоречат на останалите доказателства по делото. Безспорно се установява от писмените доказателства по делото, че през август 2000 година е започнал строеж на избено помещение, а не на тераса, както твърдят свидетелите. С оглед на горното съдът не взема в предвид техните показания относно момента на започване и завършване на строежа. Съдът не споделя наведените от процесуалния представител на жалбоподателя доводи, че не е установена достоверна дата на започване на строежа. И в двата констативни акта, на различни длъжностни лица, е констатирано, че строежът е започÝал през месец септември на 2004г., и макар точната дата да е посочена само в констативния протокол – 01.09.2004г., това не опорочава изводът, че строежът е започнал след изискуемия от закона 3 – годишен срок, който е изтекъл на 03.07.2003г. Този извод може да се изведе и от писмо с изх.№ 343 от 12.09.2003г. на Началника на РДНСК – гр.Кърджали, издаден въз основа на молба с вх.№ 417 от 05.09.2003г. на жалбоподателя, в което е посочено, че за продължаване на строителството е необходимо да се приложат разпоредбите на чл.154 ал.5 и чл. 152 ал.2 от ЗУТ, т.е. след одобрение на изменение на инвестиционния проект. В посоченото писмо е посочено „продължаване на строителството”, но от приетата фактическа обстановка се установи, че не се касае за „продължаване”, а за започване на строеж, т.к. установеното в заповедната книга и констативен акт от 28.08.2000г. на длъжностни лица към техническа служба на Община Кърджали и констативен акт № 10 от 17.10.2000г. на ДНСК – гр.Кърджали започване на строеж, касае изграждането на избено помещение, а не на процесната тераса. Настоящият съд не споделя и доводът на процесуалния представител на жалбоподателя, че чл.153 ал.2 от ЗУТ посочва кой е органа, който може да отмени издаденото разрешение за строеж и това бил единствено органът, който го е издал, а именно главния архитект. Следва да се посочи, че в разпоредбата на чл.153 ал.2 от ЗУТ не се говори за отмяна на разрешение, а за констатиране на изтекъл срок – „ това се установява писмено от органа, който го е издал.” Тоест, изтичането на срока се установява от органа издал разрешението. В настоящия случай, установяването на изтеклия срок е извършено от орган на Община Кърджали – служители на техническата служба към общината, какъвто служител е и главния архитект, като не е нужен изричен акт за отмяна, а отмяната действа ex lege, с изтичане на срока, посочен в разпоредбата, нужно е само констатирането му. Не се споделя и доводът, че със заповедната книга се установявало, че към 18.08. и 24.08.2000г. вече е било започнало фактическото изграждане на строежа. Както бе посочено по – горе, действително в заповедната книга е посочено, че на тези дати е започнало извършването на строеж, но не на процесния строеж, а на избено помещение, узаконено в последствие с Акт за узаконяване № 2 от 30.01.2003г. на главния архитект на Община Кърджали. Всички тези факти посочват, че строежът е незаконен, извършен без одобрени инвестиционни проекти и без разрешение за строеж. Алтернативно, административният акт на Началника на ДНСК – гр.София се явява законосъобразен, а строежът незаконен по смисъла на чл.225 ал.2 т.2 - извършен без разрешение за строеж или одобрен инвестиционен проект, с оглед на факта, че със Заповед № 9 от 21.09.2000г. на Началника на РДНСК – гр.Кърджали, е наложено спиране на изпълнението на процесния строеж: „префасадиране на северната фасада на жилищен блок № 12 вх.В ап.15”, находящ се в гр.Кърджали, ул.”Републиканска” № 65 в парцел II имот 2680, кв.94 /настоящ кв.227/ по плана на гр.Кърджали, като заповедта не е отменена. С оглед на това правилно е посочено в констативен акт № 111/22.10.2004г. на техническа служба при Община Кърджали, че обектът се изгражда след като е бил спрян със Заповед № 9 от 21.09.2000г. на Началника на РДНСК – гр.Кърджали, като за да се възобнови строителството е следвало да се спазят разпоредбите на чл.154 ал.5 във връзка с чл.152 ал.2 от ЗУТ. Същите не са спазени, като това е довело до нарушение на разпоредбите на чл.148 ал.1 и чл.137 ал.3 от ЗУТ - „Строежи могат да се извършват само ако са разрешени съгласно този закон” и „Строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при условията и по реда на този закон”. В настоящия случай строежът на тераса първоначално е бил разрешен, но със спирането му е преградена възможността за извършването му, т.е. той не е разрешен съгласно закона, тъй като не се извършва въз основа на съгласувани и одобрени инвестиционни проекти, не е налице и ново разрешение за строеж, след спирането на строежа. Няма данни по делото Заповед № 9 от 21.09.2000г. на Началника на РДНСК – гр.Кърджали да е отменена, като за това свиделства и писмо с изх. № 343 от 12.09.2003г. на РДНСК – гр.Кърджали, с което жалбоподателя е уведомен, че за продължаване на строителството е необходимо да се приложат разпоредбите на чл.154 ал.5 във връзка с чл.152 ал.2 от ЗУТ. С оглед на така изложеното строежът се явява незаконен съгласно разпоредбата на чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ, както е посочено и в атакуваната заповед. С оглед на гореизложеното атакуваният административен акт - Заповед № РД – 14 – 377/05.08.2005г. на Началника на ДНСК – София, следва да бъде оставен в сила, а жалбата да бъде отхвърлена.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Феим Сали Мюмюн от гр.Кърджали, ул.”Републиканска” № 65, бл.12, вх.В, ап.15, и ЕГН: **********, срещу Заповед № РД – 14 – 377/05.08.2005г. на Началника на ДНСК – София.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Председател: членове: 1.
2. |