№ 2353
гр. София, 13.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20241110127763 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.357, вр. чл.188, т.2 КТ – за отмяна
на наказание „.“, наложено на ищцата със Заповед № .г. на началник депо към
„.“ ЕАД.
Ищцата твърди, че между нея и ответника съществува трудово
правоотношение, като тя изпълнява длъжността „.“. Твърди, че издадената
заповед за налагане на наказание е немотивирана и неоснователна, като тя не
е била поканена в срок да даде обяснения. Излага доводи, че няма извършено
нарушение, както и че наказанието не съответства на деянието, не са
настъпили последици и че при определяне на наказанието не са съобразени
характеристичните данни на ищцата. Твърди, че не са й връчвани посочените
в заповедта за налагане на наказание заповед № . г. на изпълнителния
директор на дружеството и заповед № . г. на началник трамвайно депо „.“,
същите не са и публикувани, поради което тя не се е запознала с тях. Отделно
от това се излагат доводи, че ищцата като служител не е давала съгласие да
бъде следена, записвана и наблюдавана на работното си място, съответно
работодателят няма право да обработва тези лични данни, като в допълнение
се посочва, че личният живот на служителя е неприкосновен и работодателят
не е спазил принципите на добросъвестност и прозрачност. Няма връзка
между възникнал инцидент с пострадал пешеходец и ищцата и тя не е
отказвала съдействие на органите на реда. Не е посочено коя камера се твърди
да е била закрита, доколкото в трамвая има множество камери. Не е установен
умисъл. С оглед на това се иска заповедта за налагане на наказание да бъде
отменена.
1
Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който
оспорва иска. Не оспорва наличието на трудово правоотношение и налагането
на наказанието. Изложени са доводи, че в издадената заповед е описано
конкретното нарушение, за което е наложено наказанието. Ищцата е била
поканена на даде обяснения, като е представила такива, в които косвено
признава извършването на нарушението. Преди процесното наказание са
издавани три заповеди, с които на ищцата са налагани наказания „Забележка“,
включително за идентично нарушение, като въпреки че тези наказания са
заличени, се явяват показателни за поведението й. В случая причиняването на
вреди не е част от състава на нарушението, но от друга страна поради
неизпълнението на разпореждането на главен диспечер при „.“ ЕАД за
откриване на камерата, ответникът ще бъде санкциониран съгласно
действащия между тях договор. Твърди се, че заповедта е издадена при
спазване на нормативните изисквания от надлежен орган на дисциплинарна
власт. По отношение на твърдението, че ищцата не е била запозната със
заповедите, касаещи видеонаблюдението, се твърди, че ищцата е била
запозната със заповед № . г., като при запознаването е отказала да се подпише
в съответната графа, което съответно е удостоверено с подписа на свидетел.
Налице е законосъобразно обработване на лични данни съобразно Регламент
/ЕС/ 2016/679. С оглед на това се претендира исковата молба да бъде
отхвърлена.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По делото не е спорно между страните, че към момента на налагане на
наказанието между тях е съществувало трудово правоотношение, по силата на
което ищцата е заемала длъжността „.“ при ответното дружество, както и че
със Заповед № . г. на последната е наложено дисциплинарно наказание „.“.
Съгласно чл. 186 КТ виновното неизпълнение на трудовите задължения
е нарушение на трудовата дисциплина. Нарушителят се наказва с
предвидените в този кодекс дисциплинарни наказания, независимо от
имуществената, административнонаказателната или наказателната
отговорност, ако такава отговорност се предвижда. Съгласно чл. 188 КТ
дисциплинарните наказания са: 1. забележка; 2. .; 3. уволнение. Съобразно чл.
194, ал. 1 КТ дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца
от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването,
като съгласно ал. 3 тези срокове не текат през времето, когато работникът или
служителят е в законоустановен отпуск или участва в стачка. В разпоредбата
на чл. 195, ал. 1 КТ се предвижда, че дисциплинарното наказание се налага с
мотивирана писмена заповед, в която следва да се посочат нарушителят,
нарушението – кога е извършено и в какво се изразява, наказанието и
законният текст, въз основа на който се налага, а съгласно ал. 3 от същата
разпоредба, дисциплинарно наказание се смята за наложено от деня на
връчване на заповедта или от деня на нейното получаване, когато е изпратена
с препоръчано писмо с обратна разписка. За наличието на изискуемите от
2
закона реквизити на заповедта съдът следи служебно.
Тежестта на доказване, т.е. задължението за установяване законността на
наложеното дисциплинарно наказание – че е налице твърдяното основание,
съответно че правото на налагане на дисциплинарно наказание е надлежно
упражнено, че са извършени конкретните нарушения на трудовата
дисциплина, на които се основава Заповед № . г. – включително наличието на
посочените в нея трудови задължения на ищцата и неизпълнението на същите,
както и да докаже, че от ищцата са поискани обяснения, съответно, че
заповедта е издадена от компетентен орган, в писмена форма и в установените
от закона преклузивни срокове, носи ответникът по настоящото дело, който по
силата на § 1, т. 1 КТ се явява работодател на ищцата.
Съдът намира, че Заповед № . г. приложена и приета като доказателство
по делото, с която на ищцата е наложено дисциплинарното наказание „.“,
отговаря на изискванията за мотивиране по чл. 195, ал. 1 КТ, при спазване на
изискванията на чл. 189, чл. 193 и чл. 194 КТ. В нея е посочена датата и часа,
на която работодателят твърди, че е извършено нарушението, описани са
обстоятелствата, при които е извършено и в какво се изразява нарушението.
Работодателят е посочил и текстовете, които счита, че осъществяват
описаното нарушение – чл. 187, ал. 1, т. 7 и т. 10 КТ, както и обстоятелствата
около нарушението – неизпълнение на разпореждане на работодателя,
обективирано в Заповед № .г. на изпълнителния директор на дружеството и
Заповед № .г. на началник на трамвайно депо „.”, като по време на изпълнение
на възложената й работа ищцата е закрила обектива на камера за
видеонаблюдение, инсталирана в кабината на управляваната от нея . с инв. №
.. В допълнение, следва да се посочи, че евентуалното несъответствие между
описанието и правната му квалификация само по себе си не води до
незаконност на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, а е от
значение това дали визираното като факти деяние принципно представлява
нарушение на трудовата дисциплина, обосноваващо налагането на
дисциплинарно наказание.
На следващо място, съдът счита, че са изпълнени изискванията на чл.
193, ал. 1 КТ за изслушване на работника или служителя преди налагане на
дисциплинарното наказание. В заповедта е посочено, че са взети предвид
обясненията на служителя, което се установява и от представените по делото
доказателства, от които е видно, че на 29.02.2024 г. – преди издаване на
процесната заповед ищцата е депозирала писмени обяснения. В тях е
изложила възражения, че не е давала съгласие да бъде заснемана по време на
работа, а освен това излага, че работи с видеорегистратор, чиито записи биха
могли да се ползват при евентуални нарушения на ЗДвП.
От гореизложеното следва, че доколкото заповедта за налагане на
дисциплинарно наказание отговаря на изискванията на закона, спорно се явява
това дали ищцата е нарушила трудовите си задължения, съответно дали
работодателят е наложил законосъобразно процесното дисциплинарно
3
наказание.
В разглеждания случай, задълженията, неизпълнението на които е
послужило за основание за налагане на дисциплинарното наказание
произтичат от издадена от работодателя Заповед № . г. на изпълнителния
директор на „.“ ЕАД и Заповед № . г. на началник депо „.“, съгласно които е
забранено превозните средства в експлоатационен режим да работят с
неизправни или манипулирани (закрити, изкривени, зацапани и др.)
видеокамери, монтирани в кабините на водачите.
От приетия по делото списък на .ите от ТМ дело „.“ се установява, че
ищцата Т. М. е отказала да се запознае със Заповед № . г., което е удостоверено
чрез подпис на друг служител. От събраните гласни доказателствени средства
чрез разпит на свидетел ., назначен на длъжност „.“ при ответника, се
установява, че същият бил натоварен да запознае водачите при ответника с
разпорежданията на работодателя, обективирани в Заповед № . г. Споделя, че
запознал ищцата Т. М. със заповедта, но последната отказала да прочете
съдържанието й и да положи подпис в изготвения от работодателя списък. С
оглед събраните доказателства съдът намира, че Заповед № . г. е достигнала до
знанието на служителя Т. М. и макар последната да е отказала да положи
подпис е налице валидно уведомяване.
За изясняване на фактическата обстановка около твърдяното нарушение
по делото са събрани и гласни доказателствени средства чрез разпити на
свидетелите . и .. От същите се изяснява, че в кабината на водача на
превозното средство са монтирани два броя камери – една, която е насочена
напред по посока на движението и друга, която е насочена към водача.
Свидетелите излагат, че не са запознати дали камерата извършва видео или
аудио запис и отричат работодателят да е провел инструктаж. Отричат да са
виждали облепена или закрита монтираната камера в кабината на превозното
средство, управлявано от ищцата Т. М..
Установява се от показанията на свидетеля М. Г., назначен на длъжност
„.“ в „.“ ЕАД, че неговият работодател в качеството на контролен орган
разполага с правомощието да следи за изпълнението на транспортните задачи
на съответните превозни оператори, в т.ч. и на ответника „.“ ЕАД с цел
осигуряване нормален превоз на пътниците в обществения транспорт.
Свидетелят излага, че негов кО.а го уведомил за закрита камера във .ска
кабина, след което се свързал с диспечер при ответника с указания да
възстанови нормалното видеонаблюдение. Въпреки разпореждането .ът не
предприел действия по възстановяване нормалното видеонаблюдение, поради
което „.“ ЕАД наложило санкция на „.“ ЕАД. Изяснява се от показанията, че
целта на камерата е да следи валидиращото устройство, монтирано до първа
врата на превозното средство, а също така и с цел сигурност на пътниците и
водачите в обществения транспорт в случай на констатирани агресивни
прояви. Поради тази причина камерата е монтирана вътре в кабината на
водача с насоченост към първата врата и валидиращото устройство.
4
При съвкупна преценка на събраните доказателства съдът намира, че
описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяние е
извършено от ищцата. Този извод следва от дадените от ищцата обяснения
пред работодателя по реда на чл. 193, ал. 1 КТ, както и от показанията на
свидетеля М. Г., от които се установява, че на посочената в заповедта дата
(19.02.2024 г.) обективът на камера .., монтирана в кабината на водача Т. М. е
бил закрит. Съдът не кредитира изложените от свидетел . и свидетел .
твърдения, че не са виждали облепена или закрита монтираната камера в
кабината на превозното средство, управлявано от ищцата Т. М., доколкото
свидетелите не са присъствали при изпълнение на транспортните курсове от
ищцата, нито се установява да са имали достъп до кабината на водача в
конкретния ден.
Повелителната норма на чл. 126, т. 7 КТ вменява на служителя
задължение да изпълнява законните нареждания на работодателя при
изпълнение на работата, за която се е уговорил. Неизпълнението на тези
разпореждания представлява нарушение на трудовата дисциплина по чл. 187
КТ. Според практиката на ВКС, обективирана в решение № . г., постановено
по гр. д. № . г. от IV ГО, неизпълнението на законни разпореждания на
работодателя представлява тежко нарушение на трудовата дисциплина,
доколкото засяга същността на трудовото правоотношение, а именно
престацията, която работникът или служителят дължи по трудовото
правоотношение. В случаите, в които служителят демонстративно отказва да
изпълни това, което работодателят му възлага, не признава грешките си и не е
готов да се поправи, служителят извършва достатъчно тежко нарушение на
трудовата дисциплина по критериите на чл. 189, ал. 1 КТ.
В конкретния случай, за да се установи дали ищцата е извършила
нарушение, така както е описано в заповедта, следва да се изясни и въпросът
дали разпорежданията на работодателя са законни, съответно налице ли е
основание за извършване на видеонаблюдение на работното място на ищцата.
Поначало видеонаблюдението представлява дейност по обработване на лични
данни. Съдържащата се в записите от средствата за наблюдение информация
за физическото лице – образ, попада в обхвата на понятието лични данни, тъй
като лицето може да бъде идентифицирано посредством тази информация.
Събирането и съхраняването на тези лични данни са операции по обработване
на лични данни по смисъла на чл. 4, т. 2 от Регламент (ЕС) 2016/679 и следва
да се извършват при спазване на правилата за защита на личните данни. Това
предполага наличие на поне едно от правните основания, посочени в чл. 6, § 1
от Регламент (ЕС) 2016/679, спазване на всички принципи за обработването на
лични данни по чл. 5 от същия регламент, както и на останалите изисквания в
областта на защитата на данните. В случая ответникът твърди, че
видеонаблюдението се извършва на основание разпоредбата на чл. 52, ал. 3 от
Наредба за реда и условията за пътуване с обществения . на ., съгласно която с
цел подобряване контрола, сигурността и безопасността на пътниците е
вменено задължение на „.“ ЕАД и транспортните оператори да монтират в
5
превозните средства системи за видеоконтрол. Следователно релевантното
основание за обработка на личните данни е въз основа на спазването на
законово задължение и легитимен интерес, което се прилага спрямо
администратора и третите лица, т.е. при спазване на разпоредбата на чл. 6, § 1,
б. „в“ и „е“, поради което от съществено значение е да се извърши преценка
между законните интереси на администратора и правата и свободите на
субектите на данни, засегнати от видеонаблюдението. В случая интересът,
които преследва администраторът на лични данни е свързан с опазване
сигурността и безопасността на пътниците и водачите в обществения
транспорт, което следва да се приеме, че има превес, респективно намесата в
личната сфера се явява оправдана. Предвид това, ирелевантно е наличието,
съответно липсата на дадено от служителя съгласие за обработка на личните
данни.
От изложеното следва, че разпореждането на прекия ръководител на
ищцата, обективирано в Заповед № . г., съгласно което е забранено превозните
средства в експлоатационен режим да работят с неизправни или
манипулирани (закрити, изкривени, зацапани и др.) видеокамери, монтирани в
кабините на водачите не е в нарушение на закона. Следователно, като е
отказала да изпълни това разпореждане ищцата е извършила дисциплинарно
нарушение, което в случая не се явява незначително. От приетите по делото
писмени доказателства и от показанията на свидетеля М. Г. се установява, че
поради поведението на ищцата работодателят е претърпял имуществени
вреди, изразяващи се в начислени неустойки. Предвид изложеното съдът
намира, че наложеното наказание в случая се явява съответно на извършеното
нарушение с оглед възможността същото да окаже превантивно и възпиращо
въздействие на ищеца при изпълнение на задълженията му.
С оглед на изложеното съдът намира, че процесното наказание е
наложено законосъобразно, съответно предявеният иск се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Право на разноски при този изход на спора има ответникът, който е
направил искане в тази насока, съответно следва да му бъде присъдена сумата
145 лева за депозит за свидетел, такса за съдебно удостоверение и разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Т. М. М., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр. . срещу „.“ ЕАД, ЕИК ., с адрес: гр. ., иск с правно основание чл.357,
вр. чл.188, т.2 КТ – за отмяна на наказание „.“, наложено на ищцата със
Заповед № .г. на началник депо към „.“ ЕАД.
ОСЪЖДА Т. М. М., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. . на
основание чл.78, ал.3 ГПК ДА ЗАПЛАТИ на „.“ ЕАД, ЕИК ., с адрес: гр. .,
6
сумата 145 лева, представляваща разноски за свидетел, съдебно
удостоверение и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7