Р Е Ш Е Н И Е

 

                                №…….............                                                                                                                   

                        град Плевен, 24.07.2019година

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданско отделение, в ПУБЛИЧНО заседание на двадесет и пети юни, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ТАТЯНА БЕТОВА

                                                        

 

при секретаря…………..Д. Б...…и в присъствието на прокурора……………………….…………………………….като разгледа докладваното от съдията……ТАТЯНА БЕТОВА….………….гр.д.№ 46 по описа на съда за 2019 година, и за да се произнесе, съобрази:

 

           Производство по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.

Постъпила е искова молба от Х.Г.А. ***, чрез пълномощникът му адв. Д.М. от ВАК против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор, с която е предявен иск за сумата от 80 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от незаконосъобразни действия на служители на прокуратурата, както и за сумата 3000лв., представляваща имуществени вреди от същите действия. Не е претендирана лихва върху сумите. 

В исковата молба се твърди, че на 29.05.2017г. по искане на прокуратурата, срещу ищеца е било образувано ЧНД № 555/2017г., като с определение на Плевенски ОС спрямо ищеца, в качеството му на обвиняем за престъпление по чл.199, ал.2, т.2 вр. чл.18 НК, е взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“.Според съответния орган на прокуратурата извършеното от А. деяние е придружено с опит за убийство, при опита му за грабеж на личния автомобил „Д****“-собственост на Н. И. М.. Ищецът твърди, че ако е бил признат за виновен по посоченото обвинение, би получил ефективна присъда ЛС от 15 до 20години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като е могло да се постанови и конфискация на цялото или част от имуществото му.

Твърди, че от материалите по ДП № С-21/2016г. е видно, че  ищеца е задържан първоначално за 72 часа от 26.05.2017г., а след това от съда на 29.05.2017г., като престоява в ареста 40 дни /до 04.07.2017г./ при тежки условия. Твърди се, че преди да бъде арестуван, на 13.02.2017г. ищецът е претърпял тежка неврологична операция на гръбначния стълб.След операцията е заминал за Германия, където се е намирал по време на извършване на престъплението, в което е  бил обвинен. След връщането му за лечение и нова операция, е бил задържан.В допълнителната уточняваща молба, ищецът е заявил, че неимуществените му вреди се изразяват в това, че е бил задържан със здравословни проблеми след като е бил претърпял неврологична операция, като с това е бил лишен от нормален възстановителен процес и направата на втора операция.Твърди се, че в резултат на незаконното обвинение и задържане ищецът е загубил работата си в Германия, като не се твърди каква е била тази работа и как се е стигнало до прекратяване на трудовия му договор. По отношение на претенцията за имуществени вреди се твърди, че тя произтича от разходи за адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв. по ДП. 

 В заключение, ищецът моли да бъде постановено решение, с което, след като бъде установено гореизложеното, да бъде осъден ответникът Прокуратурата на РБ да му заплати сумата 80 000лв,   обезщетение за неимуществени вреди и 3000лв. обезщетение за имуществени вреди – разноски за адвокатско възнаграждение.Към исковата молба са приложени като писмени доказателства постановление за частично прекратяване на досъдебно производство от 25.08.2017г. на ОП-Плевен и жалба на Х.А. ***, с която е сезирал за набеждаване в престъпление, извършено от Н. И. М. и незаверени копия на други документи – 25 листа.Моли да бъде изискано за прилагане досъдебно производство № С-21/201г. по описа на ОП-Плевен, да бъдат допуснати до разпит като свидетели лекарите от Клиниката по неврохирургия – д-р О., доц.В. и д-р М., които да потвърдят или отрекат дали здравословното състояние на ищеца А. при условията на ареста се е подобрило или влошило и дали то е позволявало да остане в ареста. Направено е и искане за СМЕ със същата задача, която да бъде поставена на лекари от Клиниката по неврохирургия. Претендират се и съдебни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2000лв.   

  В срока по чл. 131 ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратура на Република България, чрез прокурора от Плевенска ОП Й. А., в който се излага становище, че исковата претенция е допустима, но неоснователна и недоказана, поради което следва да бъде отхвърлена. Изложени са следните съображения:  Прокуратурата счита, че в тежест на ищеца е да ангажира доказателства, които да установят действително претърпените вреди, като пряка и непосредствена последица от воденото наказателно производство, което е един от основните елементи на състава на чл.4 вр. с чл.2, ал.1 от ЗОДОВ.Ищецът не е представил доказателства, че от незаконното обвинение е претъпял отрицателни последици от емоционален, здравословен и професионален план, няма доказателства за такива вреди и за пряка връзка между тях и дейността на Прокуратурата на РБ.Представените доказателства сочат, че здравословните проблеми на ищеца предхождат наказателното производство. Задържането му е било за кратък период от време – 40дни и то по преценка на съда, макар че искането е от ОП-Плевен. Представителят на Прокуратурата счита, че в правомощията на съда е преценката за прилагане на мярката за неотклонение „Задържане под стража“ с оглед актуалното здравословно състояние на обвиняемия, а също и негова е преценката, че са налице достатъчно доказателства, от които да се направи обосновано предположение за авторството на престъплението, извършено от А.. В отговора на исковата молба се възразява и срещу твърдението, че в резултат на воденото НП ищецът е загубил работата си в Германия.Това е станало много преди да бъдат предприети процесуални действия спрямо него – още през м.февруари 2016г.Ответникът оспорва иска и по размер, като счита че претендирания размер не е съобразен с конкретните обстоятелства и с икономическия стандарт в страната, като търсената сума се равнява на 14 годишен доход на лице в страната ни за съответния период, което е в разрез с принципа за обезвреда по см. на ЗОДОВ.По отношение на имуществените вреди се възразява, че иска е недоказан и неоснователен. Няма доказателства, от които да се направи извода, че такава сума е била заплатена от ищеца за адвокатско възнаграждение.Като евентуално, се поддържа искането за редуциране на възнаграждението, при условията на чл.78, ал.5 от ГПК.По отношение на исканията по доказателствата, се оспорва само искането за разпит на свидетели, тъй като не са конкретизирани въпросите спрямо тях.

  Съдът, като взе предвид становищата на страните, обсъди  събраните по делото доказателства, прецени ги по реда на чл. 12 ГПК, съобрази изискванията на закона, приема за установено следното от фактическа и правна страна:Съгласно чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице.Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 3/2004г. по тълк.д. № 3/2004 г. на ОСГК на ВСКС отговорността на държавата за вреди от незаконни действия на правозащитни органи възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление. От този момент държавните органи изпадат в забава, дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение и започва да тече погасителната давност за реализиране отговорността на държавата.

                       Предявените обективно съединени искове са с правна квалификация - чл. 2, ал. 1 т. 3 вр. с т.1, ЗОДОВ, тъй като се твърди наличие на незаконосъобразни актове, действия и бездействия от страна на правозащитен орган, а именно орган на Прокуратурата, в резултат на незаконно обвинение за престъпление по чл. по чл.199, ал.2, т.2, пр.2 вр. чл.18 НК, в т.ч. и за незаконното му задържане за срок от 40 дни, повдигнато с обвинителен акт от Окръжна прокуратура Плевен, по което наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето. Предпоставките за уважаване на всеки от исковете е да е образувано наказателно производство за посоченото в исковата молба обвинение в извършване на престъпление, както и да е постановено прекратяване на наказателното производство, поради това, че деянието не е извършено от лицето, ищецът да е претърпял описаните в исковата молба неимуществени и имуществени вреди през посочения период и те да са в пряка причинна връзка с незаконното обвинение.

 Не се спори между страните, а се установява и от приложеното наказателно производство, че на досъдебното производство № С-21/2016г. по описа на ОП-Плевен е било образувано на 27.01.2016г. срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.2 от НК вр. с чл.18 НК, умишлено престъпление с висока степен на обществена опасност, за което се предвижда наказание лишаване от свобода от 15 до 20 години. На 25.05.2017г. Х.А. е задържан за 24 часа. С постановление от 26.05.2017г. му е предоставена правна помощ и му е назначен служебен адвокат Е. А. от ПлАК.С постановление от 26.05.2017г. Х.Г.А. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.199, ал.2, т.2, пр.2 от НК вр. с чл.18 НК, а с постановление на прокурор в ОП му е наложена и забрана за напускане на страната. Разпитан е бил като обвиняем, извършено е било разпознаване с негово участие на същата дата.Извършено е на същата дата и претърсване и изземване от дома му в с.О.. С определение от 29.05.2017г. на ПОС по ЧНД 555/2017г. му е взета постоянна мярка за неотклонение „задържане под стража“, като при произнасянето на съда е обсъдено претърпяното от ищеца на 13.02.2017г. хирургично лечение на дискова херния. Безспорно е, че е освободен от ареста на 04.07.2017г., като е престоял там 40 дни.

Приложено е свидетелство за съдимост, от което се вижда, че не е бил осъждан. Иззет му е бил материал за ДНК експертиза и такава е била извършена. С пълномощно от 02.06.2017г. обвиняемият е упълномощил за свой защитник адв.Д.М. от АК-Варна, като видно от сключения договор за правна помощ от с.дата/на гърба/, е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 3000лв., 2000лв. от които са били платени в брой на адвоката, при сключването му. В досъдебното производство се съдържа характеристика на Х.А., дадена му от кмета на с. О. Т. Г., в която се посочва, че А. живее в селото от раждането си, не е семеен, работи по частни фирми, никога не е имал лоши обществени прояви. Посочено е, че не е конфликтен и винаги се е отнасял с уважение и вежливост към хората и че е отраснал в здраво работническо семейство, че е учтив към жителите на селото и  внимателен с възрастните. Помага на хората в нужда, сериозен и всеотдаен е, не употребява алкохол. Видно от досъдебното производство, след назначаване на няколко експертизи, не се доказва съпричастността на А. към престъплението и със заключителното постановление от 16.08.17г. то е изпратено на ОП-Плевен с мнение за спиране и е спряно с постановление от 23.08.2017г. Безспорно е, че на 25.08.2017г., с постановление на прокурор от ОП-Плевен, наказателното производство е било прекратено спрямо Х.А., на основание чл.243, ал.1 вр. Чл.24, ал.1, т.1 от НПК поради липса на извършено престъпление по чл. 199, ал.2, т.2, пр. 2 от НК. Постановлението е влязло в сила на 19.09.2017г. Забраната за напускане на страната е отменена с постановление от 17.10.2018г. Не се спори, че наказателното производство е продължило почти четири месеца.

 Всички изложени по-горе факти и обстоятелства са безспорни. Предпоставка за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал.1  т.3 от ЗОДОВ е обективният факт, че ищецът Х.Г.А. е уличен в извършване на тежко умишлено престъпление по чл.199, ал.2, т.2, р.2 от НК; повдигнато му е обвинение, а впоследствие с влязло в сила на 19.09.2017г. постановление на прокурор от ОП Плевен, наказателното производство срещу него е прекратено, поради това,че ищецът не е извършил деянието, т.е.че не е  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението, за които е обвинен. Налице са предпоставките на чл.2 ал.1,т.3 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Прокуратурата на РБ и искът се явява доказан по основание. Установено е по безспорен начин, че за период от 40 дни, съответно от 25.05.2017г. до 04.07.2017г. ищецът Х.А. В. е бил с мярка за неотклонение “Задържане под стража“. Съгласно дадените в т.13 в ТР №3 от 22.04.2004г. на ОСГК на ВКС разяснения, обезщетението за неимуществени вреди, в хипотезата когато лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено, обхваща и вредите от незаконно задържане под стража.

Спорно е претърпял ли е ищеца и в какъв обем имуществени и неимуществени вреди, както и налице ли е причинно-следствена връзка между тези вреди и незаконното обвинение. Какъв е паричния еквивалент на вредите.За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

 От обясненията му в първото по делото заседание, се установява, че ищецът е бил задържан след връщането си в страната на 25.05.2017г. от Германия, където е работил за „К***“ООД гр.Г.. Два месеца преди това е провел болнично лечение на дискова херния, което е наложило и прекратяване на трудовия му договор, по взаимно съгласие на страните, защото по думите на ищеца, не е можел да се движи.     Съобразно препоръките на лекаря, шест месеца след операцията е трябвало да ползва отпуск по болест, като след третия месец е следвало да започне да ходи на рехабилитация. Обяснява, че е трябвало да пие и лекарства, но такива не са му били осигурявани в ареста. Близките му не са могли да ги осигуряват, защото е трябвало да се прилагат в клиниката, трябвало е да му вливат банки с три болкоуспокояващи медикамента. Не се налагало да му се прави втора операция, а само да се предприеме рехабилитация. 

 Събраните гласни доказателства чрез разпита на св. М. А. и Г. А. – родители на ищеца, сочат за наличието на претърпени от сина им неимуществени вреди вследствие водения срещу него наказателен процес. От показанията на св.М. А. се установява, че ищеца е бил опериран е на 13.02.2017 годна. Свидетелката твърди, че операцията е била тежка и е че е съществувал риск от обездвижването му, при несполучлива операция.   След прибирането му в къщи, семейството му се е постарало да му осигури    подходяща постелка, на която да му е удобно да легне, за да не се увреди съседния на оперирания прешлен. От лекуващия лекар д-р О. от Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен  е получил предписание какви лекарства да пие и с какви мехлеми да се маже. Следвало е около 5-6 месеца да провежда домашно лечение, тъй като не е бил в състояние да работи тежка физическа работа. Твърди, че синът ѝ е спазвал препоръките на лекаря, защото първите два месеца след операцията той не е можел даже да се движи.След тези 2 месеца, след предприетото пътуване до Германия, е бил задържан за точно 40 дена.  Твърди, че в следствения арест е можел да си приема лекарствата и че семейството му е осигурявало нужните лекарства за обезболяване.Нуждаел се е от рехабилитация, но не е предприел такива действия преди задържането. Смята че незаконното задържане на сина и е забавило възстановяването му. По време на престояването в ареста е споделял, че продължава да го боли операцията, че не се чувства добре нито физически, нито емоционално.Същевременно твърди, че след като е бил освободен от  ареста, синът ѝ не е провел рехабилитация и до сега. Така е станало, тъй като поради бедност, е предпочел да започне работа. Наложило се е да ходи на работа въпреки, че не е бил напълно възстановен. Това е станало четири-пет месеца след връщането му от ареста, през които се е възстановявал без рехабилитация. Имал е намерение да се върне отново в Германия, но състояние му не му е позволило да работи предишната работа.  От показанията на св.Г. А. също се потвърждава, че след претърпяната операция, синът му е бил изписан с препоръчан му домашен режим на лечение и възстановяване. Трябвало е да лежи подходящ ортопедичен матрак, да не се натоварва, да не вдига тежко. В  ареста болките му са се засилили поради неудобните легла и другите  условия на живот, които не са били подходящи за предписания му режим на възстановяване. Казвал му е, че има нужда от рехабилитация, но не е правил, като свидетеля не е в течение защо е станало така.

 Установява се от представените от ищеца писмени доказателства – амбулаторни листове и епикриза, изд. от Клиниката по неврохирургия при УМБАЛ“Д-р Г.Странски“ЕАД гр.Плевен се установява, че Х.Г.А. през м.януари 2017г. е страдал от хронично заболяване Херния дискалис Л4-5 синистра.Имал е болки в кръста, обхващащи и левия крак, със затруднена походка, лекуван консервативно без особен ефект. След усилване на болките и проведени изследвания в посочената клиника, на 13.02.2017г. му е направена операция на дисковата херния от екип, с оператор д-р О..видно от епикризата, постоперативния период е протекъл гладко, изписан е в добро общо състояние, без болков синдром, с нормален неврологичен статус.Предписан му е лечебно-охранителен режим и са му насрочени дати за консултативни прегледи  - на 02.03 и на 16.03.2017г. от 9ч.На 20.03.2017г., видно от амбулаторния лист на л.34 от делото поради персистиращи болки в кръста и след проведена консултация с невролог, е дадено мнение за продължаване на временната неработоспособност на ищеца.

 Съдът като съобрази, че свидетелските показания на двамата свидетели кореспондират помежду си и с представените по делото писмени доказателства, които пък от своя страна не са оспорени от страните, приема че показанията са обективно и безпристрастно дадени пред съда и следва да бъдат кредитирани с доверие.Установените от показанията на свидетелите обстоятелства, че ищецът е търпял болки и неудобства по време на престоя си в следствения арест в продължение на 40 дни, свързани с неподходящите условия за прилагане на предписания му след операцията домашен режим на възстановяване и рехабилитация,     обуславят извода, че Х.А. е претърпял неимуществени вреди вследствие незаконното обвинение, повдигнато и поддържано от органи на ответника Прокуратурата на РБългария. Наред с това от 25.05.2017г. до 19.09.2017г. срещу А. е било проведено досъдебно производство с повдигнато незаконно обвинение за тежко умишлено престъпление, за което се предвижда наказаниe лишаване от свобода от 15 до 20 години, доживотен затвор или доживотен затвор без замяна, като може да се постанови и конфискация на част или на цялото имущество на виновния/по чл. 199, ал.2, т.2, пр.2 от НК/.  Наложена му е била и ограничителна мярка да не напуска страната. Макар че не са събрани конкретни данни за психическото и емоционално състояние на ищеца, то при такова тежко обвинение на неосъждано лице, следва да се приеме, че потенциалната възможност да бъде разследван и съден за престъпление с изключително висока степен на обществена опасност, са се отразили негативно на Х.А..

От свидетелските показания се установява, че на ищецът е била препятствана възможността да се възстанови пълноценно след проведената му преди задържането операция на дискова херния. Нито хигиенните и битови условия, нито храната в условията на ареста, са били подходящи за възстановяването му след тежката операция. През 40 дневния му престой не е могъл да спи на предписания му и осигурен в домашни условия ортопедичен матрак, който да облекчи болките и да подпомогне по-бързото му укрепване и рехабилитация.Не се събраха доказателства, че здравословното състояние на ищеца се е влошило след задържането му, като въпреки дадените указания и възможност да бъдат събрани такива, защитата на ищеца не предприе нужните процесуални действия.Не отговаря на истината твърдението, че вследствие на незаконното обвинение и задържане ищецът е загубил работата си. Установи се, че трудовия му договор, по който е полагал труд в Германия е бил прекратен много преди обвинението и поради други причини/здравословни/, по взаимно съгласие.     

При така събраните и обсъдени доказателства съдът приема за установено, че през периода от м.декември 25.05.2017г. до 19.09.2017г.  ищецът е претърпял болки и неблагополучия, произтичащи от влошеното му здравословно състояние вследствие на проведена преди задържането операция и невъзможността поради задържането му да проведе предписания му възстановителен режим при домашни условия. Незаконното обвинение и задържане са причинили на ищеца неимуществени вреди, свързани с търпените неудобства, болки и притеснения в едно неукрепнало общо състояние на нуждаещ се от специални грижи болен в период на временната неработоспособност. Обвинението в тежко умишлено престъпление, което само по себе си е основание за сериозен стрес у всеки човек също е причинило вреди. Тези негативни влияния върху личността на ищеца, според съда са пряка и непосредствена последица от воденото срещу него и прекратено наказателно производство, както и в резултат на изтърпяната мярка за неотклонение “задържане под стража“.

Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, а именно: причинени болки и стрдания/емоционални и физически/, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконното обвинение в тежко умишлено престъпление, повдигнати срещу ищеца в наказателно производство, приключило с постановление за прекратяване.При определяне размера на дължимото обезщетение съдът следва да съобрази всички конкретни факти и обстоятелства, за прилагане на критерия по чл. 52 от ЗЗД - справедливост, тъй като паричния еквивалент на моралните вреди, следва да отразява в каква степен са били засегнати основни ценности и блага на пострадалия.От значение са продължителността на воденото наказателно производство, личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от него авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите промени в отношенията в семейството, в начина му на живот като цяло, в личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения, негативното отражение в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство и др.

При съобразяване на продължителността на наказателното производство от 4 месеца; характера и вида на обвинението в тежко умишлено престъпление-грабеж, придружен с опит за убийство; съвкупността от негативни преживявавания на ищеца по време на наказателно производство и най-вече по време на задържането му за 40 дни, в който период е търпял ограничения на личната си свобода и контакти, съдът намира, че на ищеца следва да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от 2 000 лв. Макар че обвинението е било тежко, наказателното производство срещу него е приключило в разумни срокове.Не се твърди и не са събрани доказателства как обвинението се е отразило на социалните ангажименти на ищеца и на статуса му в обществото, нито на начина му на живот, среда и контакти. Няма твърдения и за сериозни емоционални или душевни изживявания и вреди и не са събирани доказателства за такива. Няма промени в личния, обществения и професионалния му живот, които да се вземе предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди извън изложените по-горе. Не се събраха доказателства невъзмоожността да напуска за 4 м. страната да е било прекомерно ограничаващо начина му на живот, предвид обстоятелството, че по това време е следвало да провежда лечение при домашни условия и рехабилитация.

С оглед гореизложеното съдът приема, че предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява частично основателен и доказан за сумата от 2 000 лв. и следва да се отхвърли като недоказан и поради това неоснователен за разликата до предявения размер от 80 000 лв. Не следва да се присъжда лихва върху сумата, тъй като такава не е претендирана. Недопустимо е да се присъжда повече от поисканото.По отношение на иска за имуществени вреди, съдът намира, че имуществените вреди, представляващи разходи за защита в наказателното производство направени за адвокатско възнаграждение на адвокат Д.М. в размер на 3000лв., са пряка последица от увреждането и от нуждата от защита срещу незаконното обвинение и подлежат на присъждане, доколкото това не е сторено в наказателното производство.В случая обаче няма данни за заплащане на пълния размер на възнаграждението, а само на 2000лв.-в брой, поради което искът следва да бъде уважен в посочения размер, а за разликата до 3000-отхвърлен като недоказан.  

При този изход на процеса и на основание чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, вр. с чл.78 ал.1 ГПК, ответникът Прокуратурата на РБ следва да да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 97.34лв. за направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса, съобразно поисканото и съобразно уважената част от исковите претенции.  

                      Водим от горното, съдът

 

Р е ш и:

 

осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор С. Ц. да заплати на Х.Г.А., с ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал.1,т.3 във вр.т.1 от ЗОДОВ сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди претърпени през периода от 25.05.2017 г. до 19.09.2017г. в резултат на незаконно обвинение в престъпления по чл. чл.199, ал.2, т.2, пр.2 от НК, за което е било прекратено наказателното производство по отношение на Х.Г.А. поради липса на извършено престъпление с постановление на ОП-Плевен от 25.08.2017г. по ДП № С-21/2016г., като Отхвърля иска в останалата му част за разликата над 2 000 лв. до 80 000 лв., като неоснователен и недокАЗАН.

       осъжда Прокуратурата на Република България, представлявана от Главния прокурор С. Ц. да заплати на Х.Г.А., с ЕГН **********,***, на основание чл. 2, ал.1,т.3 във вр.т.1 от ЗОДОВ сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди претърпени в резултат на незаконно обвинение в престъпления по чл.199, ал.2, т.2, пр.2 от НК, за което е било прекратено наказателното производство по отношение на Х.Г.А. поради липса на извършено престъпление с постановление на ОП-Плевен от 25.08.2017г. по ДП № С-21/2016г., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част за разликата над 2 000 лв. до 3000 лв., като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.  

      осъжда Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор Сотир Цацаров да заплати на Х.Г.А., с ЕГН **********,***, на основание чл. 78 ал. 1 ГПК сумата  97.34лв. за направени по делото разноски.

        Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Великотърновски апелативен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                              Окръжен съдия: