Решение по дело №809/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХII от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Делото е образувано по касационната жалба на Д. Н. Д. [ЕГН] от гр. Добрич, [улица], чрез адв. Ст. К. от АК – Добрич със служебен адрес: гр. Балчик, [улица]против Решение № 358/ 17.03.2025 г., постановено по НАХД № 4420/ 2024 г. по описа на РС – Варна, с което е потвърдено НП № 24-8703-000874/ 18.07.2024 г. на ОД на МВР – Варна, с който на касатора на основание чл. 175, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено адм. наказание „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца, за нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата като основание за оспорване е посочено, че въззивното решение е неправилно и незаконосъобразно поради неправилна преценка на доказателствата, неправилно е приложен материалния закон, като е прието за доказано извършено нарушение на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП. Решението противоречи на установената фактическа обстановка и събраните по делото доказателства. Неправилно са възприети и ценени установените по делото факти, като не са обсъдени всички събрани по делото доказателства в тяхната съвкупност, което е довело до необоснованост на постановения съдебен акт. При тълкуване се извежда и необоснованост на постановения съдебен акт.

В съдебно заседание по делото касаторът, редовно призован не се явява и не се представлява.

Ответникът по касационната жалба – ВПД началник на сектор „Специализирани полицейски сили“ при ОД на МВР - Варна, редовно призован не изпраща представител. Чрез своя процесуален представител гл. юрк. К. Л.-А., заявява в писмени бележки, че жалбата е неоснователна и недоказана и моли съда да остави в сила решението на въззивния съд. Претендира и за присъждане на деловодни разноски за юрк. възнаграждение.

Прокурорът дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага на съда да остави в сила решението на Районен съд-Варна.

Съдът след като прецени направените оплаквания, анализира събраните по делото доказателства, които съобрази с доводите и становището на страните, констатира следното:

Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол. Разгледана по същество тя е неоснователна по следните фактически и правни изводи:

За да потвърди процесното НП въззивният съд е приел от фактическа страна, че касаторът Д. е бил правоспособен водач на МПС за категория "В". Той е управлявал лек автомобил [Марка]. На 30.06.2024г. около 14.46 часа се движел в района на кръстовището на [улица]с [улица]в гр.Варна. По същото време полицейските служители свид. С. и Т. със служебен автомобил изпълнявали служебните си задължения по опазване на обществения ред. Двамата се намирали на [улица]в гр.Варна, когато дочули шум от форсиране двигател на автомобил, това привлякло вниманието им и проследили от къде идва звука. Двамата полицейски служители възпрели движението на л.а.БМВ с ДК№ [рег. номер] идващ от алеята на плаж Кабакум, как рязко форсира двигателя и изкарва автомобила от сцепление на гумите, с което го привежда в неконтролируемо положение. При наблюдение на кръстовището на ул.“Вл.Р.„ с [улица]в гр.Варна двамата полицейски служители видели как автомобил БМВ извършвайки маневра ляв завой водача дава газ и извършва резки маневри и преднамерено извежда МПС извън контрол, довеждайки го до загуба на сцепление на гумите. Полицейските служители възприели как водача умишлено форсирал автомобила и поднесла задната му част на ляво и на дясно, като водача няколкократно го довел до загуба на сцепление на задните гуми – дрифт . След това автомобила бил спрян за проверка и бил установен като водач касатора Д..

При така установеното против касатора е бил съставен АУАН за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Актът бил ставен в присъствието, предявен и връчен на касатора, който го подписал без възражение. Такива постъпили в 3-дневния срок и са били разгледани от АНО но не са били приети. Последствие срещу касатора е било издадено и оспореното НП, като АНО възприел фактическите и правните констатации на актосъставителя и наложил наказание на касатора на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП. НП било връчено лично на касатора.

Съдът е счел,че липсват каквито и да било данни свидетелите да са заинтересовани от изхода на делото, за да се съмнява съдът в показанията им. Поради това кредитира същите с пълно доверие. Оценката на свидетелските показания, основана на събрания и проверен в процеса доказателствен материал, тяхната последователност и вътрешна непротиворечивост са в състояние да обосноват у съда извод, че нещата са се развили по начина, съобщен от свидетелите. Служебната функция на свидетелят не може а priori да обоснове извод за заинтересованост и необективност, тъй като посочените свидетели възпроизвеждат личните си възприятия, последователно и изчерпателно, за факти и обстоятелства, свързани с извършеното от въззивника. По делото не са ангажирани други доказателства от въззивната страна. Свид.Т. сочи, че е наблюдавал продължително време движението на автомобила и е възприел умишленото поведение на водача как форсира автомобила и поднасящата се задната му част на ляво и на дясно, като с това въззивника го е довел до загуба на сцепление на задните гуми – дрифт. Това движение е продължило повече от 50-100 метра и в никакъв случай свидетелят не може да го определи като случайно. Мястото от което е наблюдавал му давало перфектна видимост към движението на автомобила управляван от въззивника. Свид.С. дава идентични показания пред съда, като сочи, че е възприел как водача повече от 50 метра привежда автомобила чрез подаване на излишна газ до загуба на сцепление на гумите, като автомобила е бил неконтролируем.

При това положение, предвид липсата на основания за съмнение в обективността на свидетелите С. и Т. съдът е намерил, че следва да бъдат кредитирани именно показанията на двамата полицейски служители. Този извод се подкрепя и от приложените писмени доказателства и на първо място изготвената от актосъставителя докладна записка, в която същият потвърждава изложените в съставения акт фактически констатации.

В разглеждания случай въззивника не е ангажирал доказателства, годни да опровергаят констатациите, съдържащи се в АУАН, нито в подкрепа на твърденията му, че извършеното от него деяние не осъществява състава на адм. нарушение, установено в чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Предвид всичко изложено съдът е намерил фактическите твърдения на АНО за доказани по несъмнен начин, като намира, че в съдебно заседание не са постъпили достоверни доказателства, разколебаващи изложените фактически изводи.

От правна страна въззивният съд е приел, че жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – ФЛ спрямо което е издадено оспореното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган - Началникът на сектор ВПД при „СПС“ при ОД на МВР, съгласно заповед № 8121з-1632/2021 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също е съставен от компетентен орган. АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал.1 и 3 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел. При цялостната проверка на оспореното НП, съдебният състав не е констатирал нарушение на разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описание на нарушенията. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са и законовите разпоредби, които са нарушени. Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя- трите имена, адрес и ЕГН. Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

Съдът не споделил възражението изнесено в жалбата, че не ставало ясно за какво нарушение бил наказан касаторът, както и че било налице противоречие между фактическото и юридическо обвинение. В АУАН и НП ясно и недвусмислено е посочено, че касаторът е използвал път отворен за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари. Ясно и недвусмислено е посочено и защо АНО е приел, че касаторът е осъществил състава на нарушенията на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Терминът "дрифт", макар да няма легална дефиниция в законодателството ни е използван от АНО единствено като общоизвестно понятие, но в текстовата част /във фактическото обвинение/ на АУАН и НП коректно е описано възприето от свидетелите поведение и то в достатъчно степен конкретизира неправомерната деятелност на дееца. Така че е не споделимо твърдението в жалбата, че касаторът е бил наказан за нарушение, което не е осъществил. Нещо повече подведения под административна отговорност се защитава срещу предявените му факти не срещу легални дефиниции и терминологии. Приложената санкционна разпоредба е напълно относима към посочената нарушена такава. С нищо не е препятствано правото на защита на въззивника, тъй като както от фактическото, така и от юридическото обвинение е ясна волята на АНО защо налага санкция на конкретния водач – за това, че ползва за други цели, освен в съответствие с неговото предназначение за превоз на хора и товари, път отворен за обществено ползване.

Съдът не е приел възражението, че полицейските служители е следвало да изследват състоянието на гумите на автомобила управляван от касатора Д., тъй като действията му са били целенасочени и в никой случай не се касае за случайно поднасяне на автомобила, а за умишлено действие по продължително довеждане до загуба на сцепление на гумите – дрифт.

По приложението на материалния закон съдът установи следното: Разпоредбата на чл. 104Б, т. 2 от ЗДвП забранява на водачите на моторни превозни средства да използват пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. По силата на § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП улиците са приравнени на пътищата, като няма спор, че ул.“Вл.Р.„ с [улица]в гр. Варна са отворени за обществено ползване. От показанията на свидетелите, за които, както беше посочено, липсват основания да не бъдат кредитирани, се установява, че касаторът е използвал кръстовището между посочените улици не по предназначението им за превоз на пътници и товари, а за извършване на демонстративна маневра, довела до загуба на сцепление на задните гуми. По този начин той е нарушил цитираната разпоредба, за което правилно и законосъобразно е санкциониран с настоящото наказателно постановление. Действително, в ЗДвП липсва легална дефиниция на понятието "дрифт", използвано в наказателното постановление. Това понятие е дефинирано от практиката, която определя дрифта като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено превозно средство извън контрол чрез "презавиване", така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент.

При горните констатации, съдът извел следните правни изводи: Касаторът е наказан с адм. наказание "глоба" в размер на 3000 /три хиляди лева/ и адм. наказание "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 12 месеца, на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП, за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т.2 (Нов - ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г.) на водача на моторно превозно средство е забранено да: използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. За нарушение на тази забрана в чл. чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП е предвидено наказание за водача, който използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. От събраните по делото доказателства, се установява по несъмнен за съда начин, че касаторът Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 104б, т.2 от ЗДвП, за което била ангажирана административно-наказателната му отговорност. В подкрепа на горния извод са показанията на разпитаните в хода на съдебно заседание свидетели. Налице е верига от преки и косвени доказателства за авторството на деянието. Така, че за съда не остава каквото и да било съмнение по отношение на авторството на деянието. Съдът намира и че касаторът е извършил вмененото му нарушение от обективна страна. Същият е използвал път, отворен за обществено ползване не по неговото предназначение /за превоз на хора и товари/, а за други цели- за забавление чрез извършване на рискови маневри, въртял е МПС, извеждал го е извън контрол. Безспорно от установените по делото факти е видно и че това е станало преднамерено. При така установените факти, съдът счита, че АНО правилно е ангажирал отговорността на касатора на основание чл. 175а, ал.1, пр.3 от ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т.2 от ЗДвП. Санкционната разпоредба предвижда за това нарушение наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца и глоба в размер [рег. номер]. Санкцията е определена в абсолютен размер и за съда не съществува възможност да редуцира. Високият размер на предвидената санкция, подчертава волята на законодателя, че се касае за деание с висока степен на обществена опасност, което в никой случай не следва да бъде толерирана, а да бъде санкционирано.

Съдът е намерил, че непроизнасянето от АНО изрично в НП по отношение на чл. 28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. Липсата на мотиви обаче по приложението на чл. 28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила. Нещо повече, в конкретния случай се касае за млад водач, на мощен автомобил, като извършеното от него представлява и сериозен риск за собствения му живот и здраве, предвид липсата на достатъчно практически опит. Нещо повече деянието е извършено в населено място. Ето защо налагането на санкция на конкретния водач, за конкретното нарушение е напълно справедливо и адекватно на обществената опасност на деянието и нарушителя. Само така, според настоящия състав, биха се изпълнили целите по чл. 12 от ЗАНН, като би се превъзпитал водачът да полага повече дължима грижа към изискванията на българското законодателство, като зачита правата и на другите участници в движението и не допуска за в бъдеще такива нарушения застрашаващи живота и здравето на хората.

При извършената проверка за допуснато от районния съд нарушение на закона – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, не се установи такова. По възраженията за необоснованост на постановения съдебен акт съдът не дължи произнасяне предвид нормата на чл. 348 от НПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав споделя възприетата фактическа обстановка, както и направената от районния съд констатация за липса на допуснати в хода на административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото са спазени регламентираните в ЗАНН процесуални правила и изисквания при издаването на обжалваното НП. Конкретни твърдения за такива нарушения в касационната жалба не са изложени. Настоящия съдебен състав споделя изложените мотиви и досежно наличието на съставомерност на деянието, за което е привлечен към отговорност касатора.

Правилно са посочени съответните законови разпоредби. От доказателствата по делото е безспорно установено, че касаторът е осъществил от обективна и субективна страна състава на вмененото му административно нарушение по чл. 104б, т. 2 ЗДвП, който забранява на водача на МПС да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Всички останали действия и маневри при управление на МПС следва да бъдат извършвани извън тези пътища и на специално обособените за тази цел места. Събраните доказателства сочат, че са осъществени съставомерните признаци на това противоправно поведение от наказания водач. Налице е деяние, което представлява опасно шофиране в рамките на населеното място и по правило създава непосредствена опасност за всички участници в движението.

Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП съставеният АУАН, ако е редовен от формална страна, се ползва от доказателствена сила до доказване на противното. Следователно, за разлика от общите производства по оспорване на НП, в тези случаи въз основа на специалния закон е обърната доказателствената тежест и нарушителят следва да доказва твърденията си, които противоречат на фактите, отразени в АУАН. Както вече беше посочено АУАН е съставен от надлежно оправомощено лице, в съответствие с процесуалните правила и норми и съдържа всички определени от закона реквизити. С оглед на това съдът намира, че той е редовен от формална страна и се ползва с доказателствена сила. Касаторът не е ангажирал доказателства, които да опровергават отразените в АУАН констатации.

Законодателят е преценил високата обществена опасност на тези нарушения, което го е мотивирало в санкционната норма на чл. 175а, ал. 1 от ЗДвП да предвиди кумулативно две административни наказания в относително голям размер- лишаване от право да се управлява МПС за срок 12 месеца и глоба от 3 000 лв. Те са абсолютно определени и с оглед забраната на чл. 27, ал. 4 и ал. 5 от ЗАНН липсва правна възможност да бъдат намалени или заменени.

Въз основа на така изложените фактически и правни съображения съдът приема, че въззивното решение е валидно, правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото и на основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК ответникът по касационната жалба има право на разноски. Претенцията е своевременно заявена и доказана в размера на 80 лв. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От изложеното следва, че в полза на АНО, следва да бъдат присъдени разноски за юрк. възнаграждение, което съдът определи в размер на 80 лева, които следва да бъдат заплатени от касатора на АНО. Касаторът следва да бъде осъден да възстанови направените разноски в пълен размер.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Варненският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 358/17.03.2025 г., постановено по АНД № 4420/2024 г. по описа на РС – Варна.

ОСЪЖДА Д. Н. Д. [ЕГН] от гр. Добрич, [улица]да заплати на ОД на МВР - Варна, сумата от 80 лв. дължими деловодни разноски за юрк. възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.