Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

260200/23.4.2021г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, ІV състав

на тридесет и първи март 2021 година,

в публично заседание, в следния състав:

 

                                                         Районен съдия: Л. Григорова

Секретар: Д. Христова

 

 

като разгледа докладваното от съдията гр. д. №2592/2020 г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е осъдителен иск, с правно основание чл.79 от ЗЗД, вр. с чл.99 и сл. от ЗЗД, вр. с чл.240, ал.1 от ЗЗД.

 В исковата си молба до съда, ищецът „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител Р.В., излага, че между „4финанс“ ЕООД и ответника Н.М.И., с адрес: ***, на 02.03.2017 г. е сключен Договор за кредит №**********. Договорът е сключен след отправяне на заявка от страна на ответника към кредитната институция за отпускане на заем в размер на 400.00 лева. На 10.03.2017 г. ответникът отправил друго искане за отпускане на допълнителен кредит в размер на 300.00 лева, като отново е заявил незадължителната услуга за експресно разглеждане на заявката. Договорът бил изменен на 10.03.2017 г., като допълнителната сума е преведена на ответника срещу разписка. С изменението на договора ответникът се бил задължил да върне на дружеството сума в общ размер на 871, 46 лева, от която 700.00 лева- главница, 20, 87 лева- договорна лихва и 150, 59 лева-такса за експресно разглеждане на искането. Падежът на договора бил на 01.04.2017 г. Длъжникът не бил погасил задължението си на падежа, поради което и изпаднал в забава. На 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД, действащо в качеството на цедент, сключил с ищеца, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 г., по силата на който цедентът прехвърлил на ищеца задълженията по процесния договор, равняващи се общо на сума от 1510, 44 лева. Ищецът, съгласно дадените му от първоначалния кредитор пълномощия, направил опити да уведоми длъжника за така настъпилото правоприемство на страната на кредитора, но без успех, поради което заявява, че уведомява длъжника с настоящата искова молба. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, по силата на което да се осъди ответникът да му заплати сумата от 700,00 лв., представляваща неизплатена главница по Договор за кредит №**********, сключен на 10.03.2017 г. между „4финанс“ ЕООД и ответника, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество. Ищецът претендира присъждане на обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, както и извършените по делото разноски.

В срока за отговор на ИМ ответникът, редовно уведомен, не подава отговор.

В съдебно заседание страните са редовно призовани, като ищецът, чрез процесуалния си представител, в писмена молба, заявява, че поддържа иска и прави искане за произнасяне с неприсъствено решение. За ответника не се явява представител.

  Така предявената молба се явява допустима, разгледана по същество е  основателна по следните съображения:

  От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК, съдът постановява неприсъствено решение, когато на страните са указани последиците от неспазване сроковете за размяна на книжа и неявяване в съдебно заседание, и искът вероятно е или не е основателен, с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представени доказателства, или направените възражения и подкрепящите ги доказателства.

В конкретния случай са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, уважаващо предявените искове – ответникът е бил редовно уведомяван и призован, като последиците от неподаване на отговор и неявяване в съдебно заседание са му били указани. Представените писмени доказателства сочат наличието на валидни облигационни правоотношения между страните – сключен договор за заем, по който вземанията са прехвърлени на ищеца, като е установена и изискуемостта на вземането. Установен е и размерът на дължимото плащане.

На основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 200.00 лева, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.

 

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

                                                         Р Е Ш И :

 

ОСЪЖДА Н.М.И., с настоящ адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, с управител Р.В., сумата от 700,00 лв. /седемстотин лева/, представляваща неизплатена главница по Договор за кредит №**********, сключен на 10.03.2017 г. между „4финанс“ ЕООД и ответника, като вземането по договора в последствие е прехвърлено на ищцовото дружество по силата на Договор за прехвърляне на вземания №BGF-2018-033/23.11.2018 г., ведно с обезщетение за забава, в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на предявяване на иска- 20.11.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и да му заплати сумата от 200.00 лева /двеста лева/, представляваща извършените по делото разноски, съразмерно уважената част от иска.

 

                   Решението, на основание чл. 239, ал. 4 от ГПК, не подлежи на обжалване.

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: