№ 52042
гр. София, 23.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Частно
гражданско дело № 20241110161956 по описа за 2024 година
Настоящото определение е по чл. 420 ГПК.
В производството по чл. 418 ГПК заповедният съд е издал заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3 ГПК и изпълнителен лист,
като е осъдил длъжника М. Д. Р. с ЕГН ********** да заплати в полза на заявителя
*** с ЕИК *** сумата 10 920 лева и 44 стотинки, представляваща незаплатен остатък
от последната част от цената по нотариален акт за покупко-продажба на право на
строеж на недвижими имоти.
Длъжникът е поискал спиране на незабавното изпълнение, като искането е
придружено с възражение срещу издадената заповед за незабавно изпълнение.
Признава, че е сключил съответният договор за покупко-продажба със заявителя.
Изтъква обаче, че съгласно т. 4 от същия договор заявителят му дължи неустойка за
забава за съставянето на Акт Образец № * за сградата и да влезе в процедура по
издаване на разрешение за ползване в размер на 0, 01 % дневно върху продажната цена
на всеки един от недвижимите имоти. Твърди, че периодът на тази забава на заявителя
е бил от 01. 04. 2023 г. до 12. 08. 2024 г., като с оглед на цената на недвижимите имоти
размерът на неустойката за забава възлиза на общо 10 111 лева и 64 стотинки. През
периода на забава М. Д. Р. трябвало да заплаща наем на жилище. Заплатеният от него
наем за този период възлизал на общо 10 929 лева и 97 стотинки. Прави извод, че
вредите от забавата на заявителя превишават неустойката. Заявява, че отправил
изявление за прихващане на задължението на заявителя в размер на общо 10 929 лева
и 97 стотинки със задължението на М. Д. Р. за заплащането на последната част от
цената по договора. Изявлението било надлежно връчено на заявителя по реда на чл.
50, ал. 4 във връзка с чл. 47 ГПК. Излага допълнителни доводи, че е учредена законова
ипотека в полза на заявителя върху недвижим имот на длъжника, която иска от
заповедния съд да бъде приета като обезпечение по смисъла на чл. 180 и чл. 181 ЗЗД.
Иска от заповедния съд да спре незабавното изпълнение поради учредено надлежно
обезпечение, а евентуално – въз основа на представените с искането убедителни
писмени доказателства.
След като съобрази доводите на длъжника и приложените към искането
писмени доказателства, заповедният съд направи следните вероятностни изводи.
1
Искането е направено от заинтересовано лице чрез надлежно упълномощен
процесуален представител. От приложената покана за доброволно изпълнение се
установява, че преписът от издадената заповед за незабавно изпълнение е бил
надлежно връчен на длъжника чрез него представител на 17. 12. 2024 г., при което
искането и подаденото заедно с него възражение срещу заповедта за незабавно
изпълнение са постъпили своевременно. Следователно искането за спиране на
незабавното изпълнение е процесуално допустимо.
Настоящият съдебен състав не споделя тезата на длъжника, че учредената в
полза на продавача ипотека може да бъде приета за обезпечение пред съд по смисъла
на чл. 420, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 180 и чл. 181 ЗЗД. Законът установява правото на
продавача (по-общо „отчуждителя“) да впише законна ипотека за обезпечаване на
вземанията по договора. В дадения случай от представените с искането доказателства
се установява, че такава законна ипотека действително е била вписана от заявителя за
обезпечаване на паричните му притезания по договора за покупко-продажба на право
на строеж на недвижими имоти. Но целта на закона е чрез тази ипотека да бъдат
обезпечени тъкмо тези притезателни права на кредитора. Коренно различна е целта на
обезпечението пред съд по чл. 420, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 180 и чл. 181 ГПК. Тук
става въпрос за своеобразна гаранция, която да подкрепи твърденията на длъжника в
заповедното производство при липса на убедителни писмени доказателства, че
твърдяното от заявителя парично задължение, установено с някой от документите по
чл. 417, ал. 1 ГПК, не съществува. Това обезпечение пред съда трябва да бъде
предоставено от самия длъжник чрез негови (на длъжника) едностранни действия, за
разлика от законната ипотека на продавача, която е била учредена чрез едностранно
изявление на заявителя. По този начин се обезпечават евентуалните вреди на
кредитора вследствие на спирането на незабавното изпълнение, а не самото
материално притезание. Ето защо искането на длъжника за спиране на изпълнението
поради предоставено обезпечение пред съд следва да бъде оставено без уважение.
От друга страна, заповедният съд намира, че длъжникът е представил
достатъчно убедителни писмени доказателства, които да доведат до спиране на
незабавното изпълнение на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК. Т. 4 от нотариалният акт
действително съдържа неустоечна клауза за забава на заявителя да осигури
съставянето на акт „образец № *“ и да „влезе в процедура по издаване на Разрешение
за ползване“ не по-късно от 31. 03. 2023 г. Щом общата цена на двата недвижими
имота е в размер на 202 232 лева и 82 стотинки, а неустойката е в размер на 0, 01 % за
всеки ден на забава върху тази цена. А от приложения към искането заверен препис от
разрешение за ползване (който е приложен и към заявлението за издаване на заповед
за незабавно изпълнение) се установява, че процедурата по издаването на разрешение
за ползване е била инициирана от заявителя на 13. 08. 2024 г. (искане с вх. номер на
ДНСК *** г.). При това положение с необходимата за постановяването на настоящото
определение степен на вероятност се установява, че в периода 01. 04. 2023 г. – 13. 08.
2024 г. заявителят е бил в забава и че размерът на неустойката за този период възлиза
на 10 111 лева и 64 стотинки. Представени са също така и достатъчно убедителни
доказателства, че М. Д. Р. е направил извънсъдебно възражение за прихващане на сума
в по-голям размер, а именно 10 929 лева и 97 стотинки, със задължението му за
заплащане на последната вноска от цената в размер на 20 232 лева и 82 стотинки, като
едностранното изявление е било надлежно връчено на заявителя чрез частен съдебен
изпълнител.
С уговорката за неустойка страните предварително са оценили размера на
2
вредите от забавеното изпълнение. Заповедният съд не би могъл да преценява дали
действителният размер на вредите е всъщност по-голям. По този въпрос, както и по
въпроса дали неустойката не противоречи на добрите нрави, съдът следва да се
произнесе внимателно в исковото производство, което предстои да се развие. Тук е
достатъчно да се отбележи, че писмените доказателства с достатъчна степен на
вероятност установяват погасяването чрез прихващане на почти цялото парично
притезание, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение. Ето защо
заповедният съд следва да постанови спиране на незабавното изпълнение.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на длъжника М. Д. Р. с ЕГН ********** с
правно основание чл. 420, ал. 1 ГПК за спиране на незабавното изпълнение, допуснато
със заповед за незабавно изпълнение № 36528 от 19. 11. 2024 г.
СПИРА на основание чл. 420, ал. 2, т. 1 ГПК незабавното изпълнение,
допуснато със заповед за незабавно изпълнение № 36528 от 19. 11. 2024 г.
Определението подлежи на незабавно изпълнение независимо от обжалването
му.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
едноседмичен срок от връчването на преписа.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3