Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер 1601 Година
2020, 04.09. Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,
VІІ състав
на 27.05.2020 година
в публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР
КОЛЕВ
Секретар: СЪБИНА СТОЙКОВА
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм.
дело номер 1738 по описа за 2019 година и като обсъди:
Производството пред първа
инстанция.
Постъпила е жалба от Х.Р.Х. ***
срещу Решение №2153-15-152/04.06.2019г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив,
с което е оставена без уважение жалбата на Х. срещу Разпореждане №********** по
Протокол №2140-15-312 от 17.04.2019г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ –
Пловдив, с което е отказано отпускането на същия на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст по негово заявление вх.№2113-15-7195 от
18.12.2018г.
Недоволен от така постановения
административен акт жалбоподателят го счита за незаконосъобразен и настоява за
отмяната му. Твърди, че неправилно като трета, вместо втора категория е зачетен
стажът, положен при осигурител ЗК“Тополовски проход“,
както и в ОПУ-Пловдив. Посочва се, че не са събрани допълнителни доказателства
по реда на чл.8 и чл.36 АПК, както и чл.108 КСО, като нарушени се твърди да са
и разпоредбите на чл.34 АПК, чл.8 ал.2 АПК, чл.39б и чл.104 КСО, чл.40 НПОС,
т.26, т.52б, т.66и и т.67 ПКТП/отм./. Допълнителни съображения, освен за
спорния стаж при посочените по-горе осигурители и за „Асенова крепост“АД са изложени в депозирано по делото становище.
Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата –
Ръководител ТП на НОИ – Пловдив намира същата за неоснователна и настоява за
отхвърлянето и. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения
излага в депозирано становище.
Пловдивският административен съд –
Второ отделение, седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.
Жалбата е подадена при наличието на правен интерес и в
предвидения процесуален срок, поради което съдът намира същата за ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради следните съображения.
Със заявление вх.№2113-15-7195
от 18.12.2018г. Х. *** отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж
и възраст във връзка с новелата на чл.69б ал.2 КСО, според която лице, което е
работило 15 години при условията на втора категория труд, може да се
пенсионира, ако е навършило/в случая за 2018г./ 58 години и 2 месеца, има сбор
от продължителността на осигурителния стаж и възрастта не по-малък от 100, не е
придобило пенсия по чл.168 или когато е променило осигуряването си по чл.4в КСО8./л.13-14/.
Към заявлението са представени документи по чл.2 от
Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж/НПОС/, както следва: копие от
заглавна страница на военна книжка/л.86-гръб/; Трудова книжка №92/20.03.1983г./л.80-85/;
обр. УП-3 №77/05.05.2004г.,
издаден от Кметство с.Тополово за осигурителен стаж за периода 20.03.1981г. –
05.08.1988г./л.57/; обр. УП-30 №66/01.04.1992г.,
издаден от ЗК“Тополовски проход“ – с.Тополово за
периода 01.06.1981г. – 31.12. 1988г./л.58/; обр.
УП-13 №5506-15-1027#1/24.03.2016г., издаден от ООА при ТП
на НОИ-Пловдив за положен стаж в ЗК“Тополовски
проход“ – с.Тополово за периода 01.01.1981г.–31.12.1988г./л.54/;Удостоверение
изх.№1140/17.12.2018г., издадено от „Асенова крепост“АД за положен извънреден
труд след 31.12. 2004г./л.52/; обр. УП-3
изх.№1139/17.12.2018г., издаден от „Асенова крепост“АД за периода
08.06.1983г.–30.11.2018г./л.53/ и Удостоверение изх.№1138/17.12. 2018г.,
издадено от „Асенова крепост“АД за периода 01.01.1994г.
– 31.12.1996г. /л.17-18/.
В хода на административното производство, до лицето на
основание чл.36 ал.2 АПК на 15.01.2019г. е отправено искане за представяне на
военна книжка или удостоверение за периода на военна служба, тъй като е
установено, че по представения документ няма данни за срока/л.63/. В тази
връзка и лицето е представило Служебна бележка Рег.№153-017/23.01.2019г., екз.№2, издадена от Военно окръжие Пловдив/л.86/.
На същата дата/15.01.2019г./ до Отдел „Обединен
осигурителен архив“ е отправено искане за изготвяне на обр.УП-13
за периода от м.07.1985г. до м.08.1988г. от Земеделска кооперация – с.Тополово,
като копие от искането е изпратено и до Х./л.64/. В отговор е постъпило
Уведомително писмо изх.№2113-15-7195#6/28.01.2019г., с което на пенсионния
орган е изпратена информация за положения осигурителен стаж при осигурител ЗК“Тополовски проход“ за периода от м.07.1985г. до
м.08.1988г./л.50/.
Извършена е и служебна справка за прекратен осигурител
без правоприемник с предадени разплащателни ведомости, като е установено, че
Горско стопанство с.Тополово е идентично със ЗК“Тополовски
проход“ – с.Тополово /л.56/.
С оглед на представените със заявлението документи и
допълнително събраните такива в хода на административното производство,
пенсионният орган с разпореждането си от 17.04.2019г. е приел, че към датата на
заявлението/18.12.2018г./ лицето има навършена възраст 58 години 02 месеца и 20
дни, но не са налице предпоставките за отпускане на лична пенсия за ОСВ по
чл.69б ал.2 КСО, тъй като не е изпълнено условието за наличие на 15 години по
условията за втора категория труд/зачетеният осигурителен стаж от втора
категория е 12 години 03 месеца и 27 дни/.
Осигурителният стаж, придобит в ЗК“Тополовски
проход“ – с.Тополово в периода 01.01.1981г. – 31.12.1988г.
е зачетен, съгласно обр.УП-13 №5506-15-1027#1/24.03.2016г.,
тъй като представените образци УП-3 №77/05.05.2004г.
и УП-30 №66/01.04.1992г. са с различно съдържание по отношение периодите на
осигуряване, заеманата длъжност и продължителност на стажа, както и без запис
единият да анулира данните в другия. Отделно от това е установено, че в
приложената към заявлението трудова книжка е вписан осигурителен стаж в Горско
стопанство с.Тополово/вид дейност „селско стопанство/ за периода 15.07.1985г. –
31.07.1988г. на длъжност „тракторист“, съответно осигурителният стаж за същия
период е зачетен и съгласно обр. УП-13 №5506-15-1027#1/ 24.03.2016г.
При това положение, осигурителният стаж на Х., зачетен по
представените редовно оформени документи за периода 06.10.1978г. – 17.12.
2018г. е приет за установен, както следва:
Осигурителен стаж от II категория труд
– 12 г. 03 м. 27 дни, от които:
- от 01.03.1981г. до 12.03.1981г. – 00 г. 00 м. 10 дни на
длъжност „тракторист“, положен в ЗК“Тополовски
проход“ – с.Тополово;
- от 01.04.1981г. до 01.06.1981г. – 00 г. 01 м. 25 дни на
длъжност „тракторист“, положен в ЗК“Тополовски
проход“ – с.Тополово;
- от 01.01.1982г. до
15.01.1982г. – 00 г. 00 м. 02 дни на длъжност „тракторист“, положен в ЗК“Тополовски проход“ – с.Тополово;
- от 01.05.1982г. до 31.12.1982г. – 00 г. 07 м. 11 дни на
длъжност „тракторист“, положен в ЗК“Тополовски
проход“ – с.Тополово;
- от 08.06.1983г. до 05.09.1984г. – 01 г. 02 м. 27 дни на
длъжност „водач на специален мотокар“, положен в „Асенова крепост“АД –
гр.Асеновград;
- от 01.05.1988г. до 01.10.1988г. – 00 г. 03 м. 24 дни на
длъжност „тракторист“, положен в ЗК“Тополовски
проход“ – с.Тополово;
- от 13.02.1989г. до 13.03.1995г. – 06 г. 01 м. 00 дни на
длъжност „мотокарист“, положен в „Асенова крепост“АД
– гр.Асеновград;
- от 13.03.1995г. до 01.02.1999г. – 03 г. 10 м. 18 дни на
длъжност „спойвач“, положен в „Асенова крепост“АД –
гр.Асеновград.
Осигурителен стаж от III категория труд
– 24 г. 04 м. 22 дни.
Превърнат към III
категория труд
на основание чл.104 КСО – 39 г. 09 м. 18 дни, като е констатирано, че лицето
няма право и на пенсия за осигурителен стаж и възраст по условията на чл.68
ал.1-2 КСО, тъй като през 2018г. мъжете придобиват право при навършена възраст
64 години 01 месец и осигурителен стаж 38 години и 06 месеца.
Недоволен от така постановеното разпореждане Х. го
оспорва с твърдения, че през цялото време, в което е полагал труд в ТКЗС
с.Тополово, ЗК“Тополовски проход“ – с.Тополово и
Горско стопанство с.Тополово, е бил тракторист. По отношение на стажа, положен
в ОПУ-Пловдив и „Асенова крепост“АД не са изложени възражения. Към жалбата не
са представени нови доказателства/л.71/.
При осъщественото задължително административно обжалване
и с оглед липсата на представени нови доказателства и/или искане за събиране на
такива, от ответния Ръководител ТП на НОИ – Пловдив са възприети изцяло
изводите на долустоящия административен орган, а
именно, че към датата на подаване на заявлението Х. има 12 г. 03 м. 27 дни
осигурителен стаж от втора категория труд. Или, не е изпълнено условието за
наличието на 15 години осигурителен стаж, положен при условията на втора
категория труд.
В хода на съдебното производство като свидетели по делото
са разпитани С.Ч.и Ф.К..
Ч. заявява, че познава Х., тъй като са работили заедно в
ТКЗС с.Тополово, което през годините е сменяло наименованието си.
Жалбоподателят е започнал работа през 1981г., като заедно са орали, пръскали,
работили са на верижни и колесни трактори, били са и
товарачи. Не посочва конкретни периоди, а единствено, че заедно са работили
две-три години.
К.също заявява, че са били колеги с жалбоподателя, като и
двамата са били трактористи в ТКЗС с.Тополово и доколкото си спомня, първият
период, в който са работили заедно е бил 1981г. – 1983г.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, като същите
ще бъдат коментирани при необходимост по-долу в това изложение, наред с
останалия събран по делото доказателствен материал.
Отново в хода на съдебното производство е допусната и
приета съдебно-техническа експертиза, частично оспорена от страна на ответника,
вещото лице по която, след извършена проверка на наличните по делото
доказателства и извършена проверка в „Асенова крепост“АД, е изследвало основния
предмет на дейност на дружеството-осигурител, в т.ч. и неговата специфика.
Установило е, че в предприятието са обособени няколко продуктови
направления/цехове/, съответстващи на производствените процеси, а именно:
производство на полимерни изделия; производство на полипропиленово
фолио със и без печат; производство на тъкани изделия, в т.ч. на гъвкави
контейнери/биг-бегси/; проектиране, производство и
оборудване на полимерни опаковки и материали, като всяко едно от тези
продуктови направления, според вещото лице, може да се осъществява в един, два
или три цеха, обособени и оборудвани да произведат междинен или краен
технологичен продукт.
На следващо място експертът е изследвал приликите и
разликите между двете заемани от жалбоподателя длъжности, а именно „спойвач на пластмасови изделия“ и „оператор производство на
пластмасови изделия“, като е посочил, че съгласно Националната класификация на
професиите и длъжностите /НКПД/ в структурата на „Асенова крепост“АД се
припокриват, тъй като са с един и същ код и според него това е една и съща
длъжност, която се изпълнява от един човек, който обслужва конфекциониращия
автомат „FIL-41“: наблюдава работата му, поема готовите изделия, стифира ги, т.е. прави ги на пакети в зависимост от
съответната поръчка в края на ролковия транспортьор. Установил е, че спойвачът/операторът/ не пуска и не спира машината, като
това се извършва от настройчика на същата, чиито функции са да зададе
технологичните параметри на конфекциониращия автомат,
да пуска и спира машината и да следи за качеството на нейната работа. Посочва,
че по данни на отговорни длъжностни лица, длъжността „спойвач“/оператор/
в „Асенова крепост“АД е определена за работа на лица с намалена
трудоспособност. От представени в хода на извършената проверка в „Асенова
крепост“АД карти на риска, вещото лице е установило, че степента на риска е
еднакъв за двете длъжности и е класифициран като приемлив, неголям, твърде
ограничен и овладян. От описаните подробно в тези карти работни процеси, вещото
лице е констатирало, че разлика между тежестта на труда и вредностите в
работната среда на длъжностите „оператор“/“спойвач“ и
„настройчик“ няма. Отново от представен в хода на проверката протокол за
контрол на химични агенти е установено, че вероятността от възникване на риск
от химични опасности, е малка.
Установено е при извършената на място проверка, че конфекциониращият автомат „FIL-41“, на който
е работил жалбоподателят, не е регенерираща машина, а специално конструирана
такава за разкрояване и залепване на полипропиленови
опаковки. Операторът на тази машина не е настройчик, тъй като той е в края на
ролковия транспортьор и наблюдава кога и колко ще се напълни поставеният
подвижен палет. Все в тази насока е установено и че операторът на машината не е
пресьор на пластмасови форми, тъй като тук липсва
такава операция – в конструкцията на машината няма преса.
Допълнително в съдебно заседание вещото лице уточнява, че
условията на труд на работното място, на което жалбоподателят е полагал труд,
не са променяни през годините и на това работно място са полагали труд лица
с намалена работоспособност или жени.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като
компетентно и безпристрастно изготвено, като същото ще бъде коментирано при
разглеждане на спора по същество.
Приобщени към доказателствения
материал по делото са събраните по искане на страните писмени доказателства,
както следва: Заповед №334/ 13.03.1981г. на Горско стопанство с.Тополово, с
която жалбоподателят е назначен, считано от 16.03.1981г. на длъжност
„тракторист“, Заповед №1754/28.12. 1982г. на Горско стопанство с.Тополово, с
която Х. е назначен, считано от датата на започване на машината на безсрочен
трудов договор на длъжност „тракторист на Белорус
№79“, Заповед №139/01.02.1983г. на Горско стопанство с.Тополово, с която на Х.
на длъжност „тракторист“ е разрешен 3 дни допълнителен отпуск, Заповед
№2546/29.10.1984г. на ГУП – Окръжно пътно управление – Пловдив, с която Х. е
назначен на срочен трудов договор до завършване на обект „Сини връх“ на
длъжност „компресьорист“, Заповед №2892/07.12.1984г.
на ГУП – Окръжно пътно управление – Пловдив, с която, считано от 06.12.1984г. е
прекратено трудовото правоотношение с жалбоподателя и Декларация за идентичност
на имената, представени от жалбоподателя с молба вх.№16989/20.09.2019г./л.78 и
сл./;Писмо изх.№1029-15-25390#3/17.10. 2019г. на началник сектор
“ИДОСД“, отдел “ОАА“ при ТП на НОИ-Пловдив, ведно с Приемателно-предавателен
протокол №514/29.11.2007г., Опис №1/ 22.11.2007г. и ведомости за заплати за
периода 1981г.-1984г., представени по искане на жалбоподателя от ответника с
молба вх.№18979/21.10.2019г./л.103 и сл./; Длъжностна характеристика на
длъжността „машинен оператор производство пластмасови изделия“, както и на „спойвач на пластмасови изделия“, Молба от А. Х. до
Изпълнителния директор на „Асенова крепост“АД гр.Асеновград от 10.02.1999г. да
бъде преназначен от „спойвач“ на длъжност „оператор“
към ПНПГК, Допълнително споразумение №326 към Трудов договор, сключен с
„Асенова крепост“АД, извадка от ведомости за заплати за спорния период,
представени от „Асенова крепост“АД с молба вх.№21917/15.11.2019г. изискани по
реда на чл.192 ГПК/л.193 и сл./; Свидетелство за тракторист-машинист на Х.Х. с рег.№847/03.07.1977г., представено от жалбоподателя с
молба вх.№21801/27.11.2019г./л.216 и сл./; Удостоверение изх.№126/ 13.02.2020г.
от „Асенова крепост“АД/л.279/.
Други доказателства в хода на
настоящото съдебно производство не са ангажирани от страните.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на
Административен съд – Пловдив намира следното от правна страна.
Оспореният административен акт – Решението на Ръководител
ТП на НОИ–Пловдив е постановен от материално компетентен орган, в изискуемата
от закона форма, при спазване на административнопроизводствените
правила. Процесното разпореждане е издадено в хода на
административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения
в чл.98 ал.1, т.1 КСО административен акт от компетентен орган – длъжностното
лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на
НОИ. Впрочем, спор по тези обстоятелства не се формира между страните, с
изключение на наведените твърдения за нарушения на разпоредбите на чл.8 ал.2,
чл.9, чл.34 и чл.36 АПК, които съдът намира за неоснователни, доколкото от
представената по делото административна преписка се установява, че в хода на
административното производство, противно на заявеното от жалбоподателя, са
извършвани допълнителни проверки, изисквани са допълнителни доказателства от
жалбоподателя, извършвани са и служебни справки, както и същият е бил уведомен
за това. Отделно от това, с жалбата си по административния ред същият е изложил
възражения единствено и само досежно стажа, положен в ЗК“Тополовски
проход“, а както вече се посочи по-горе, не са представени и нови
доказателства, не е поискано и събирането на такива, поради което и за органа
не е съществувала друга възможност, освен да потвърди оспореното пред него
разпореждане. В случай, че жалбоподателят бе представил нови доказателства за
осигурителен стаж, осигурителен доход, гражданско състояние и други, то
оспореното разпореждане би подлежало на отмяна, респ. изменение по реда на
чл.99 ал.3 КСО, но това не е било сторено. Ето защо и всички възражения във
връзка с нарушаване на административнопроизводствените
правила, съдът намира за неоснователни.
Спорът по делото е във връзка с приложението на
материалния закон и се концентрира в отговора на въпроса налице ли са
предпоставките на чл.69б ал.2 КСО за придобиване право на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст от страна на жалбоподателя и по-конкретно като
каква категория следва да бъде зачетен, положеният от същия труд за периодите
12.03.1981г.-31.03. 1981г., 01.06.1981г.-31.12.1981г.,
15.01.1982г.-31.01.1982г., 01.03.1982г.-30.04. 1982г., 01.01.1983г.-30.04.1983г.,
01.08.1985г.-31.08.1985г., 01.01.1986г.-31.12.
1987г., 01.01.1988г.-30.04.1988г. при осигурител ЗК“Тополовски проход“, за който Х. претендира втора категория
труд по т.52б или т.66и ПКТП/отм./; за периода 11.09.1984г.-06.12.1984г.,
положен при осигурител „Окръжно пътно управление“ - Пловдив на длъжност
„компресорист“/“компресьорист“/, за който
жалбоподателят претендира втора категория труд по т.26 или т.66и ПКТП/отм./ и
за периода от 01.02.1999г.-31.12.1999г., положен при осигурител „Асенова крепост“АД
на длъжност „оператор производство на пластмасови изделия“, за който се
претендира втора категория труд по т.42 ПКТП/отм./ и се иска приложение на
разпоредбата на чл.68 КСО.
По отношение на положения стаж при осигурител ЗК“Тополовски проход“, както вече се посочи, от страна на Х.
се претендира приложение разпоредбите на т.52б или т.66и ПКТП/отм./, с които
разпоредби, действащи до 31.12.1999г., е създаден преференциален режим за
пенсиониране на работещите на посочените в текстовете отрасли и дейности, сред
които са и работещите непосредствено в селскостопанското производство като
механизатори и бригадните механици/т.52б/ и механизаторите в селското
стопанство/т.66и/.
Според чл.16 ал.2 от Наредбата за пенсиите и
осигурителния стаж /НПОС/, от 1 януари 2000г. трудовият стаж, положен до 31
декември 1999г. при специфичните условия на т.66а - 66к по отменения с чл.1 от
Постановление №75 на Министерския съвет от 1998г. Правилник за категоризиране
на труда при пенсиониране/обн., ДВ, бр.39 от 1998г.;
изм., бр.123 от 1998г./, се счита за осигурителен стаж, както следва: 1. по
т.66а, 66б, 66в, 66д, 66ж и 66к - от Първа категория; 2. по т.66г, 66е, 66з и
66и - от втора категория. Предвидените в разпоредбата изисквания за
пенсиониране за мъжете са 25 години трудов стаж в съответния дейност и отрасъл,
и възраст 57 години.
От страна на жалбоподателя се твърди, че в спорния период
12.03.1981г. -31.03.1981г., 01.06.1981г.-31.12.1981г.,
15.01.1982г.-31.01.1982г., 01.03.1982г.-30.04.1982г., 01.01.1983г.-30.04.1983г.,
01.08.1985г.-31.08.1985г., 01.01.1986г.-31.12.1987г.,
01.01.1988г.-30.04.1988г. е бил тракторист, т.е.
механизатор. Това негово твърдение обаче остана недоказано в настоящото
производство.
Това е така, защото от събраните по делото доказателства
се установява, че за периода 12.03.1981г.-31.03.1981г. няма вписвания в
трудовата книжка, а съгласно разпоредбата на чл.40 ал.1 НПОС, установяването на
осигурителния стаж се извършва с трудови, служебни и осигурителни книжки или с
документ по утвърден образец, издаден от осигурителя. Съгласно ал.3 на чл.40
издаденият документ за установяване на осигурителния стаж трябва да се основава
на изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за възлагане на
труд.
Действително, в представеното по делото удостоверение обр. УП-3 изх. №77/05.05.2004г.,
издадено от Кметство с.Тополово, за периода 20.03.1981г.-31.03.1981г. е вписана
длъжност „тракторист“/л.57/, в същия смисъл е и Удостоверение обр. УП-13 изх.№5506-15-1027#1/24.03.2016г./л.54/,
но това обстоятелство не съответства на приложените по делото ведомости за
заплати, в които за м.03.1981г. Х. фигурира като работник на длъжност „товарач“
/л.136-гръб/.
До извод в обратната насока не води представената по
делото Заповед №334/13.03.1981г., издадена от Горско стопанство с.Тополово, с
която, считано от 16.03.1981г. Х. е назначен на длъжност „тракторист“,
доколкото в същата липсва подпис на директора на Горското стопанство, липсват и
отбелязани дата на връчване, дата, на която лицето е постъпило на работа, както
и подпис на самия жалбоподател. В този смисъл, съдът намира за основателно
направеното от страна на ответника оспорване. Все в тази насока следва да се
посочи, че в ГПК, субсидиарно приложим на основание чл.144 АПК и по-конкретно в
чл.193 ГПК е уреден способ за страната да се защитава срещу представените
доказателства и тяхната доказателствена стойност, тъй като успешното провеждане
на тази процедура води до изключване на документа от доказателствата, като се
отрича неговата доказателствена стойност. Оспорването на доказателствената
стойност на документа може да бъде насочено както срещу неговата формална
доказателствена сила, така и срещу неговата материална доказателствена сила.
Формалната сила на документа независимо дали е официален или частен се отнася
единствено относно факта на писменото изявление и неговото авторство. Когато
документът е диспозитивен, каквато безспорно е
заповедта от 13.03.1981г., независимо дали е частен или официален, единственият
способ да се оспори неговата истинност, е да се заяви, че той е неавтентичен,
т.е. че е подправен, тъй като диспозитивните
документи имат само формална доказателствена сила.
Оспорването на верността на документа е средство за
защита срещу обвързващата материална доказателствена сила, но производство по
чл.193 ГПК се открива само по отношение оспорване верността на официалните
свидетелстващи документи, тъй като при частните свидетелстващи документи
защитата срещу доказателствената им сила не е
подчинена на изискванията за оспорване истинността на документи по чл.193 ГПК,
а съдът я преценява по свое вътрешно убеждение, ведно с всички доказателства по
делото.
В конкретния случай, както вече се посочи, оспореният
документ е неподписан, не са представени доказателства, установяващи неговата
автентичност, поради което не може да бъде зачетена доказателствената
му сила, още повече, че съдържанието му не съответства на други събрани по
делото доказателства. Това е така, защото, съгласно оспорената заповед, лицето
е било назначено, считано от 16.03.1981г., Х. твърди това да е станало на
12.03. 1981г., в представения обр.УП-3 изх.№77/05.05.2004г. е посочено, че лицето е работило от 20.03.1981г.,
а във ведомостите за заплати има данни за отработени само 4 дни през м.март
1981г. и то на длъжност „товарач“. До извод в обратната насока не водят и
показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите не посочват
конкретен период през 1981г., а само годината.
По идентичен начин стои въпросът и с останалите спорни
периоди при този осигурител.
Така за периода 01.06.1981г. – 31.12.1981г. във
ведомостите за заплати жалбоподателят също фигурира като „товарач“/л.142-гръб и
сл./, като такъв е вписан и в обр.УП-13 от
24.03.2016г./л.54/, както и в обр.УП-3 от 05.05.2004г. /л.57/ и обр.УП-30 от 01.04.1992г./л.58/.
Действително, установява се от приложените ведомости за доплащане за периода
м.01-м.12.1981г./л.156 и сл./, че Х. е получил допълнително заплащане за
извършвана от него дейност като тракторист, но този факт още веднъж потвърждава
изложеното по-горе, че основната дейност, която е изпълнявал и за която е бил
осигуряван, е била „товарач“, а за допълнително извършвана такава/вероятно
поради заместване/ на длъжност „тракторист“, е получавал допълнително
възнаграждение.
По отношение на периода 15.01.1982г. – 31.01.1982г. в обр.УП-13 от 24.03.2016г./л.54/ е посочена длъжност
„тракторист“ и 2 дни платен отпуск, в УП-3 от 05.05.2004г./л.57/,
обаче за м.01.1981г. са отразени само дните 28, 29, 30 и 31 и то на длъжност
„товарач“. В обр.УП-30 от 01.04.1992г./л.58/ пък,
въобще липсва отразяване за този период, а във ведомостите за заплати е
отразено изплащане на обезщетение за 2 дена/л.164-гръб/.
За следващия спорен период 01.03.1982г. – 30.04.1982г. в обр.УП-13 от 24.03.2016г./л.54/ Х. е посочен като „товарач“
с отработени 17 дни, като „товарач“ фигурира и в обр.УП-3
от 05.05.2004г./л.57/, а в обр.УП-30
от 01.04. 1992г./л.58/ този период не фигурира. Във ведомостите за
заплати/л.166-169/ също фигурира като „товарач“ за 17 дни.
За периода 01.01.1983г. –
30.04.1983г. в обр.УП-13 от 24.03.2016г./л.54/ няма
конкретни данни, за цялата 1983г. е посочено единствено, че няма данни за
отработени дни, има получени суми „доначисление“ –
18,00 лв. и допълнително възнаграждение – 195,00 лв., който факт се потвърждава
от приложените по делото ведомости за заплати/л.188-189/. В обр.УП-3
от 05.05.2004г./л.57/ Х. фигурира като „товарач“ за
периода 29.01.1983г. – 07.07.1993г., но няма данни за
този период в обр.УП-30 от 01.04.1992г./л.58/.
За този спорен период от страна на жалбоподателя са
представени Заповед №1754/28.12.1982г., с която, считано от датата на започване
на машината Х. е назначен на безсрочен трудов договор в Горско стопанство село
Тополово на длъжност „тракторист“, както и Заповед №139/01.02.1983г., с която
му е разрешен 3 дни платен годишен отпуск/л.88 и л.89/, но тези заповеди, както
и коментираната по-горе Заповед №334/13.03.1981г. са неподписани, поради което
и по изложените вече съображения, нямат обвързваща съда доказателствена сила.
Относно периода 01.08.1985г. – 31.08.1985г. в трудовата
книжка е налице отразяване за заемана длъжност „тракторист“/л.82/, в обр.УП-13 от 24.03.2016г. /л.54/ за целия м.08.1985г. са
отразени 15 дни в отдел „Строителство“, в обр. УП-3
от 05.05.2004г./л.57/ липсва отразяване, в обр.УП-30 от 01.04.1992г./л.58/ за периода 01.03.1985г. –
31.08.1985г. са отчетени 1 месец и 15 дни на длъжност „тракторист“, а в
Уведомително писмо от 28.01.2019г./л.50/ за м.08.1985г. са отразени 15 дни в
отдел „Строителство“. За този период от страна на жалбоподателя не са изисквани
ведомостите за заплати, поради което и следва да се приеме, че същият не
оспорва зачетения от пенсионния орган стаж от 18 дни, посочен като такъв „без
длъжност“.
За периода 01.01.1986г. –
31.12.1987г. в трудовата книжка е налице отразяване за заемана длъжност
„тракторист“/л.82/, такова е и отразяването в обр.
УП-3 от 05.05.2004г./л.57/, но за периода
17.01.1986г. – 28.12.1986г. и 21.01. 1987г. – 22.12.1987г., или общо 1 година,
5 месеца и 20 дни, за периода 01.01. 1986г. –
30.09.1988г. пък е налице отразяване в УП-30 от 01.04.1992г. отново на длъжност
„тракторист“, за 1 година 9 месеца и 18 дни/л.58/, в обр.УП-13
от 24.03.2016г. за периода 1986г. – 1987г. са посочени общо 1 година 2 месеца и
8 дни „без длъжност“, а в уведомително писмо от 28.01.2019г./л.50/ за този
период са отразени общо 358 дни „без длъжност“, или 1 година, 2 месеца и 8 дни,
точно толкова, колкото са и зачетени в УП-13 от 24.03.2016г. и от пенсионния
орган.
И най-сетне, за периода 01.01.1988г.
– 30.04.1988г. в трудовата книжка също е отразен положен стаж на длъжност
„тракторист“, който обаче не съвпада с отразения такъв в други документи, а
именно в обр.УП-3 от 05.05.2004г.
/л.57/ за периода 05.01.1988г. – 05.08.1988г. са посочени отработени 6 месеца и
11 дни на длъжност „тракторист“, от 01.01.1986г. до
30.09.1988г. в обр.УП-30 от 01.04.1992г./л.58/ за
период от 1 година 9 месеца и 18 дни също е посочена длъжност „тракторист“, но
в УП-13 от 24.03.2016г./л.54/ са отразени 1 месец и 23 дни като „без
длъжност/полевъд“, съответно в Уведомително писмо от 28.01. 2019г./л.50/ за
този период са отразени общо 44 отработени дни „без длъжност“ и „полевъд“.
При така установеното, настоящият съдебен състав намира,
че ответникът, а и пенсионният орган, правилно и законосъобразно са зачели
положения от лицето стаж, въз основа на представените от жалбоподателя
доказателства, както и събраните допълнително такива и са приели, че през
спорния период същият е работил като „товарач“, „полевъд“ и без конкретно
посочена длъжност, което обстоятелство съответства на представените по делото изплащателни ведомости, който труд попада в обхвата на
трета категория, а не втора, каквито са претенциите на жалбоподателя.
Доказателства, които да оборят тези изводи, не се ангажираха в хода на
съдебното производството. До извод в обратната насока не водят и показанията на
разпитаните по делото свидетели, доколкото нито Ч., нито К.заявяват
категорично, че през спорните периоди, а не през който и да било от месеците на
1981г. до 1988г. Х. е работил като тракторист, доколкото, за периодите, в които
във ведомостите за заплати същият е фигурирал като „тракторист“, в т.ч. и през
1981г./от 01.03.1981г. до 12.03.1981г. и от 01.04.1981г. до 01.06.1981г./ този
стаж е бил зачетен като такъв от втора категория труд.
По отношение на следващия спорен стаж, а именно в периода
11.09. 1984г. – 06.12.1984г., положен при осигурител ОПУ-Пловдив на длъжност
„компресорист“ от страна на жалбоподателя се твърди приложение на разпоредбите
на т.26 или т.66и ПКТП/отм./, без да се конкретизира коя от изчерпателно
посочените хипотези на цитираните разпоредби е налице в конкретния случай.
Сочената за приложима разпоредба на т.26 касае работещите
в множество отрасли и дейности, сред които са и строително-монтажни работници
/без дърводелец по ремонт и поддържане, стъклар, гипсаджия,
дърводелец-паркетчия, работници по подови покрития и настилки, строителен
бояджия, тапетаджия и фаянсаджия/, работещи
непосредствено на обектите от строително-монтажната дейност/включително ново
строителство, реконструкция, модернизация и ремонт/,във водопроводно,
инженерно, мостово, пътно, мелиоративно и минно строителство, монтаж на машини
и електро-технологични съоръжения и оборудване, строителство и монтаж на
енергийни обекти и съоръжения, както и на съобщителни мрежи и съоръжения в
специализираните строителни, монтажни и ремонтни фирми и организации. Началник
на строителен обект при изграждане на промишлени стоманобетонови
комини. Машинисти на всички видове строителни и пътни машини. Работници по
изграждане на специализирани шахтови кладенци тип „Раней“.
Работници в производството на строителна, силикатна, облицовъчна, подова
керамика и строителни облицовки. Работници в производството на изолационни и хидроизолационни материали: каменинови
и киселиноустойчиви изделия, изолационни пана, шистопорит
и керамзит. Работници, заети в производството на бетонови и стоманобетонови
конструкции и изделия. Работници, заети в производството и полагането на асфалт
и асфалтово-бетонни смеси.
Разпоредбата на т.66и ПКТП/отм./ пък касае работници в
говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството и механизаторите в селското
стопанство. В оранжерийното производство: агроном, техник по растителна защита,
механик и монтьор по поддържане на съоръженията. Пакетировач
на брашно и ориз /в опаковки 50 и повече килограма/. Сернировачи,
помощник-сернировачи, мелничари и дозировчици
от производството на нишесте и гликоза. Минералчик и клеткоразбивач от производството на комбинирани фуражи.
Работници и инженерно-технически работници до началник на цех включително от
първичната преработка на суровините, подготвителните и основните
цехове/участъци/ във: памукотекстилната, вълнената, копринената, трикотажната
промишленост, технически и нетъкан текстил, тъкани и изделия от технически
влакна без включените в т.31; чистачи и смазвачи на
машини, инсталации и трегери; преносвачи/зареждачи/ на материали; работници по
сортиране и балиране на суровини и отпадъци; балоотварачи;
скробвачи; метрачи; пърлачи; биячи на четка;
лаборант-химици; технолози на цех; лаборанти на смяна; нашивачи
на плат и шнурове; редачи на ламели;
стригачи на плат; пърлачи
на плат; работници по почистване на плат и петна; крумфиране;
декатиране; галониране;
изваряване на копринени влакна и платове; работници по подготовка на кайнар; свилари; работници на централна запарка/автоклавчици/; работници по окрайване
на пашкули; работници по пренавиване на греж; кроснари, вдевачи; работници на
резачна машина; работници на преси; щампелировачи;
ИТР до началник-цехове включително; плетачки на плетачни машини; вдевачи на основа - плетачни машини секционни майстори на
плетачни машини; шивачки на автоматично шиене и кроячки на кроене реотан;
работници в щанд - пресов участък в шевната промишленост. Работници и
инженерно-технически работници в производството на фаянсови плочки в участък
„Преси“; работници и инженерно-технически работници до началник цех
включително, заети непосредствено в технологичните процеси: поддръжка и ремонт
на машините, инсталациите, съоръженията и ванните
пещи при производството на стъкло; работници по производството на домакинско
стъкло; полировачи/оператори на киселинно-полирни
машини/. Инженерно-технически работници до началник, ръководител /директор/
включително на мини/кариери/ за добив по открит способ на руди, въглища и
нерудни изкопаеми. Инженерно-технически работници до началник,
ръководител/директор/ включително на обогатителни и флотационни фабрики от
въгледобива и рудодобива, брикетните фабрики и фабриките за преработка на
металургични шлаки и нерудни изкопаеми. Работници и инженерно-технически
работници до началник на цех включително в производството на дървесновлакнести
плочи. Шлайфисти на плочи и детайли за мебели и дограма. Работници и
инженерно-технически работници до началник на цех включително в производството
на целулоза и полуцелулоза в цеховете
„Дървесно-подготвителен“ и „Сламорезачен“. Работници
и инженерно-технически работници до началник на цех включително в
производството на хартия и картон. Силозници и засипчици-брашнари/работници на силози, бункеристи,
работници на пресевна инсталация и заготовчици на суровини/, месачи, подготвители
и агрегатчици на предфермент,
маени и главни теста и формовчици
в хлебопроизводството. Лабораторни работници, кантарджии/експедитори/ и
работници по поддържане и ремонт на машини, инсталации и съоръжения в цеховете
за добив и преработка на инертни материали и варопроизводство. Работещите в
базите за технологично развитие и заводските лаборатории на територията на циментовите
заводи. Инспектори и началници по техническа безопасност и ОТК в циментовите
заводи. Инженерно-технически работници до началник-цех включително и работници
по поддържане и ремонт, непосредствено заети в цеховете за производство на
строителна, силикатна, облицовъчна и подова керамика, изолационни и хидроизолационни материали, строителни облицовки и
производство на асфалт и асфалтово-бетонни смеси. Работници по поддържане и
ремонт на машини и съоръжения, технологичния транспорт и инженерно-технически
работници до началник на цех включително в цеховете за производство на бетонови
и стоманобетонови конструкции и изделия. Работници в
специализираните строително-монтажни фирми и организации: дърводелец по ремонт
и поддържане, стъклар, гипсаджия, дърводелец-паркетчия,
работник по подови настилки и покрития, строителен бояджия, тапетаджия
и фаянсаджия. Работници, заети в производствените, комплектовъчните и силозните
бази. Работници от специализирани ремонтни бригади и звена на фирми и
предприятия, извършващи ремонт на място, на строителни и пътностроителни
машини в строително-монтажната дейност и производство на строителни заготовки.
Инженерно-технически работници до началник на строителен обект включително.
Работещи в траурен обреден дом - мъртвоносители,
гробокопачи, водачи на погребални коли/електрокари, мотокари, катафалки и др./,
аранжьори на покойници,
хладилен монтьор, управител и зам.-управител на филиал, общи работници,
прислужник, чистач, тапетаджии на ковчези, дърводелец
при направа на ковчези, буквописци на пирамиди и ритуалчици.
От събраните по делото доказателства не се установява
жалбоподателят да е извършвал някоя от изчерпателно изброените дейности, в т.ч.
и да е бил машинист на строителна и/или пътна машина.
За този период 11.09.1984г. – 06.12.1984г. пенсионният
орган е зачел 91 дни трудов стаж от трета категория труд въз основа на
отразеното в трудовата книжка, доколкото други доказателства от страна на
заявителя не са представени, а и с жалбата по административен ред не са
изложени конкретни възражения, досежно точно този стаж/л.81-гръб/.
Както вече се посочи, в разпоредбата на чл.40 ал.1 НПОС е
регламентирано, че осигурителният стаж се установява с данните по чл.5 ал.4,
т.1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден
образец. В ал.3 на посочената норма е предвидено, че документът по ал.1 се
издава въз основа на изплащателните ведомости, други разходо-оправдателни документи и договори за възлагане на
труд. Съответно, съгласно чл.40 ал.1 НПОС трудовата книжка е документ, който
установява осигурителния стаж на лицата. По аргумент от разпоредбата на чл.347 КТ трудовата книжка е официален удостоверителен документ, ползващ се с
обвързваща материална доказателствена сила за вписаните в нея обстоятелства,
свързани с трудовата дейност на работника, включително и за заеманата от него
длъжност и вида на изпълняваната трудова дейност.
По делото няма спор, че вписванията в трудовата книжка на
Х. са направени по установения ред и в предвидената от закона форма. Ето защо, въз
основа на отразеното и удостовереното в посочения официален документ, съдът
приема за безспорно установено и доказано, че за периода 11.09.1984г. –
06.12.1984г. жалбоподателят е бил назначен и е работил по трудово
правоотношение в ОПУ - Пловдив, с вид на дейност – пътно строителство, при
заемане на длъжността „компресьорист“ III разряд.
За пълнота следва да се посочи, че работните места и
видовете дейности и производства, които служат като основание за зачитане на
положения до 31.12.1999г. на тях осигурителен стаж от втора категория, са
изброени изчерпателно в съответните точки от ПКТП/отм./. Заемането на длъжност
„компресьорист”/“компресорист“ в пътното
строителство, не е регламентирано в ПКТП/отм./ като основание за определяне на
полагания труд на тази длъжност като втора категория труд. Следователно дори и
трудът през процесния период да е полаган при условия, съдържащи степен на
вредност, то след като действащото законодателство към този период не я е
отчитало като основание за преференциални условия при пенсиониране, то липсва
нормативно основание за причисляване на труда към втора категория, такова,
каквото например е дадено в разпоредбата на т.42 ПКТП/отм./ досежно определени
предприятия /фирма „Полихим“ – Девня, фирма „Химко“ –
Враца и т.н./, сред които обаче, не е ОПУ – Пловдив.
При така установеното, настоящият съдебен състав намира,
че ответникът правилно и законосъобразно е зачел положения от лицето стаж, въз
основа на представената от жалбоподателя трудова книжка, като е приел, че през
спорния период същият е работил като „компресорист“, който труд попада в
обхвата на трета категория, а не втора, каквито са претенциите на
жалбоподателя. Доказателства, които да оборят тези изводи, не се ангажираха в
хода на съдебното производството. До извод в обратната насока не водят и
представените Заповед №2546/29.10.1984г. и Заповед №2892/07.12.1984г. на ОПУ –
Пловдив, с първата от която лицето е назначено по срочен трудов договор – до
завършване на обект „Сиви връх“, считано от 21.09.1984г., а с втората трудовото
правоотношение е прекратено по молба на лицето, тъй като от тях също не се
установява извършването на трудова дейност, различна от зачетената от органите
на пенсионното осигуряване.
По отношение на последния спорен стаж, а именно,
положеният в периода 01.02.1999г. – 31.12.1999г. при осигурител „Асенова
крепост“АД на длъжност „оператор производство на пластмасови изделия“ от страна
на жалбоподателя се твърди приложение на разпоредбата на т.42 ПКТП/отм./ във
връзка с чл.68 от същия правилник. Така, т.42 ПКТП/отм./ касае работници и
инженерно-технически работници до началник на производство/цех/ във Фирма
„Асенова крепост“-Асеновград: продуктови направления: настройчици
на специализирани машини, екструдерист, спойвач на пластмасови изделия, работник по изготвяне на
лепило, оператор на регенерираща инсталация, банцигар,
електромонтьор, машинен шлосер, тъкачка на моноориентирани
изделия. А съгласно чл.68 ПКТП/отм./ при изменения в наименованията на
извършваната работа, но без промяна на характера и, работниците и служителите
запазват категорията си.
През спорния период на жалбоподателя е зачетен стаж,
съгласно отразеното в трудовата книжка за този период и заеманата от Х.
длъжност „оператор по производство на пластмасови изделия“/л.83-гръб/, както и
съгласно обр.УП-3 от 17.12.2018г./л.53/, където за
спорния период е отразена длъжност „оператор производство на пластмасови
изделия – III категория“. Все в тази насока следва да се посочи, че за
периода от 13.03.1995г. до 01.02.1999г. за положения труд на длъжност „спойвач“ на лицето е призната втора категория труд на
основание чл.42 ПКТП/отм./.
Или, за да се приеме твърдението на жалбоподателя, следва
да се установи по безспорен начин, че е налице единствено и само изменение в
наименованието на извършваната работа, без да се променя нейният характер.
От наличните по делото доказателства обаче, се
установява, че двете длъжности „машинен оператор, производство на пластмасови
изделия“ и „машинен оператор, спойване на пластмасови изделия“ съществуват
паралелно, т.е. не е настъпило закриване на едната длъжност и нейните функции
да са били поети от другата длъжност, на която е било променено наименованието.
В подкрепа на изложеното са както представените по делото длъжностни
характеристики, връчени на лицето/л.195 и л.196/, така и различните кодове по
НКПД, а именно код 8142-1014 за длъжността „машинен оператор, производство
пластмасови изделия“, съответно код 8142-1016 за длъжността „спойвач на пластмасови изделия“, противно на изложеното в
заключението на вещото лице. Действително, при сравнителен преглед на двете
длъжности характеристики, се установява припокриване на основни функции и
задължения/във връзка със спазването на трудовата и технологична дисциплина,
правилата по техника на безопасност, изискванията на процедурите по качеството
във фирмената СУК и др.подобни/, но се установяват и основни различия. Така
например за длъжността „машинен оператор производство пластмасови изделия“ сред
основните функции и задължения са оглед на машината относно техническото и
състояние преди започване на работа, осигуряване с необходимите полуфабрикати и
спомагателни материали, зареждане с основни материали машината и пускането й в
движение, както и профилактика по предотвратяване получаване на дефекти по
произведената продукция, докато при „спойвач на
пластмасови изделия“, сред основните функции и задачи на работника е работата
на автомати и машини с топлинно спояване, както и ръчно манипулиране, т.е.
докато „машинният оператор“ подготвя машината за работа, осигурява необходимите
материали за работа и извършва профилактика, „спойвачът“
работи с тази машина с топлинно спояване, в т.ч. извършва ръчни манипулации,
което според настоящия съдебен състав, е основната разлика между двете
длъжности.
В този смисъл съдът и не възприема изводите на вещото
лице, още повече, че същото приравнява „спойвачът“ на
„оператор“, като не посочва конкретни документи, на които основава заключението
и на практика преразказва чутото при посещението си в предприятието –
осигурител. Отделно от това, прави и сравнение не между двете спорни длъжности,
а на двете заедно с трета длъжност - „настройчик“. До извод в обратната насока
не водят и приложените към самото заключение карти за оценка на риска,
доколкото същите касаят период извън спорния. В тази връзка, и въпреки, че не
се посочва изрично от жалбоподателя, няма как да намери приложение и
разпоредбата на чл.67 ал.1 ПКТП/отм./, тъй като не се установява положеният
труд на длъжността „машинен оператор производство пластмасови изделия“ да е със
същата вредност и тежест с труда на длъжността „спойвач
на пластмасови изделия“.
С оглед на всичко, изложено до тук, не може да бъде
направена съпоставка и да бъде даден позитивен отговор на въпроса дали е
основателно твърдението на жалбоподателя, че при преназначаването му на
длъжност „машинен оператор производство пластмасови изделия“ от длъжност „спойвач на пластмасови изделия“ трудовата функция, която е
изпълнявал до тогава, не е била променена.
При така установеното, настоящият съдебен състав намира,
че ответникът правилно и законосъобразно е зачел положения от лицето стаж, въз
основа на представената от жалбоподателя трудова книжка, като е приел, че през
спорния период същият е работил като „машинен оператор производство пластмасови
изделия“, който труд попада в обхвата на трета категория, а не втора, каквито
са претенциите на жалбоподателя. Доказателства, които да оборят тези изводи, не
се ангажираха в хода на съдебното производството. Освен това дори и да се
приеме обратното, то този стаж от 11 месеца е недостатъчен да допълни до
изискуемия се минимум от 15 години стаж при условията на втора категория.
Изложените до тук съображения, обосновават крайния извод
за законосъобразност на оспореното Решение №2153-15-152/04.06.2019г. на
Ръководителя на ТП на НОИ–Пловдив и потвърденото с него Разпореждане №600928
4763 по Протокол №2140-15-312 от
17.04.2019г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ – Пловдив, с което е отказано
отпускането на същия на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по негово
заявление вх.№2113-15-7195 от 18.12. 2018г., поради което жалбата ще
следва да бъде отхвърлена.
По разноските.
При посочения изход на спора, на ответника се дължат
извършените разноски по производството, които се констатираха в размер на 100
лева за осъществената защита от юрисконсулт, който размер се определя на база
правилото на чл.78 ал.8 ГПК/ред. ДВ бр.8/24.01.2017г./ във връзка с чл.37 ал.1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Ето защо и поради мотивите, изложени по
– горе ПЛОВДИВСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд., VІІ състав:
Р Е Ш
И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.Р.Х. *** срещу Решение
№2153-15-152/04.06.2019г. на Ръководител на ТП на НОИ – Пловдив, с което е
оставена без уважение жалбата на Х. срещу Разпореждане №********** по Протокол
№2140-15-312 от 17.04.2019г. на Ръководител “ПО” към ТП на НОИ – Пловдив, с
което е отказано отпускането на същия на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по негово заявление вх.№2113-15-7195 от 18.12.2018г., като
НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Х.Р.Х. ***, да заплати на Национален осигурителен
институт с адрес на призоваване гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ №62-64
сумата от 100/сто/ лева разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС
на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ :