Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е №

                                              гр. Сливница, 11.10.2021 г.

      В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 626 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ.

            Образувано е по жалба на С.К.С. срещу две решения № С0904 от 30.08.1993 г. и С0904 от 30.08.1993 г.  на ОСЗ - гр. Сливница, с които на наследниците на К. С. П. са признати права на собственост, отказано е възстановяване на право на собственост и е отказано право на признаване правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху следните недвижими имоти: имот с площ от 2,760 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на гр. Сливница, местн. „Зад село“, имот № 760 от кадастралния план от 1949 г.; нива от 3,250 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на гр. Сливница, местн. „Реката“, имот № 456 от кадастралния план от  1949 г. и овощна градина от 6 дка, шеста категория, находяща се в землището на гр. Сливница, местн. „Асенов излаг“. Жалбоподателят поддържа, че като наследник на К. С. П., е подал пред ОСЗ – Сливница заявление за възстановяване на земеделски земи с вх. № С0904 от 25.02.1992 г. ОСЗ е постановила две решения, които не са подписани от нито един член от комисията, което означава липса на валидно формирана воля на органа и води до тяхната нищожност. На второ място жалбоподателят поддържа, че решенията не са връчени по надлежния ред. На следващо място изтъква, че при формиране на състава на комисията не са спазени изискванията на чл.60, ла.5 ППЗСПЗЗ, в действащата редакция към момента на постановяването им, което е довело до некомпетентност на административния орган. Освен това заявява, че с първото решение е отказано възстановяването на правото на собственост на наследниците на К. П. върху описаните в жалбата имоти, а с второто решение е признато правото на собственост върху трите имота, отказано е възстановяването правото на собственост върху два от тях и е отказано признаването правото на собственост върху третия. При така посочените недостатъци на актовете на органа по реституция, се иска прогласяване на тяхната нищожност.

Въззиваемата страна – ОСЗ – Сливница, не изразява становище по жалбата.

Съдът като съобрази събраните по делото доказателства и извърши преценка на законосъобразността на атакувания административен акт, прие следното:

Видно от удостоверение за наследници №  77-01-301 / 15.05.2019 г., издадено от община Сливница е, че К. С. П. е починал на 24.03.1973 г. и е оставил законни наследници, сред които е жалбоподателя в настоящото производство – С.К.С..

Административното производство по издаване на атакуваните решения С0904 от 30.08.1993 г. и С0904 от 30.08.1993 г.  на ОСЗ - гр. Сливница е започнало по заявление с вх. № С0904 от 25.02.1992 г. на Р. К.  С. и С.К.С. за възстановяване на притежаваните от наследодателя им недвижим имоти.

С решение № С0904 от 30.08.1993 г. на ПК - гр. Сливница (което е представено на л.10-11 от делото, на л.33 от делото в оригинал, както и в материалите по адм. преписка) на наследниците на К. С. П. е отказано възстановяването в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива с площ от 2,760 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на гр. Сливница, местн. „Зад село“, имот № 760 от кадастралния план от 1949 г.; нива от 3,250 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на гр. Сливница, местн. „Реката“, имот № 456 от кадастралния план от  1949 г.; овощна градина от 6 дка, шеста категория, находящ се в землището на гр. Сливница, местн. „Асенов излак“. Комисията е в състав Б. И. В. – председател, З. Д.Г. – секретар и членове: Д.Т.К., П.., А. М. К., К. З. Й. и Ц. Л. З.. В мотивите за отказа е вписано, че правото на собственост не се възстановява, тъй като имотите са включени в регулационния план на гр. Сливница, като основни части от тях попадат в терен, отреден за училище, застроени са от ДАП Сливница и в завод за дървесно влакнести плоскости. От това решение е представен оригинал по делото, съдържащ подписи на членовете на комисията. На втората страница на решението в левия долен ъгъл е написано с молив, че то е влязло в законна сила на 29.01.1998 г., но липсва поставен печат с тази дата, а и от материалите в административната преписка не се установява кога и на кого е връчено същото, за да се направи извод за датата на влизането му в сила.

С второ решение № С0904 от 30.08.1993 г. на ПК - гр. Сливница (л.7-9 от делото) на наследниците на К. С. П. е признато правото на собственост, отказано е възстановяването му в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива с площ от 2,760 дка в местн. „Зад село“ и нива от 3,250 дка „Реката“ и е отказано да бъде признато правото на собственост върху овощна градина от 6 дка, в местн. „Асенов излак“. Комисията е в състав Б. И. В. – председател, З.Д. Г. – секретар и членове: Д.Т.К., П.., К. А..

Жалбоподателят е депозирал две искания с вх. № 537 от 27.12.1993 г. и вх. № 752 от 27.10.1994 г. за имотите, за които е отказано възстановяването на правото на собственост, поради реализирани мероприятия, да бъдат обезщетени на основание § 6 от ПЗР на ЗППДОП.

С решение № С904А от 28.04.2001 г. на наследниците на К. С. Петров е определено обезщетение за признато, но невъзстановено право на собственост с решение № С0904А от 30.08.1993 г. върху нива от 3,250 дка, пета категория. Решението е получено от един от наследниците - Любка Борисова, която е бил упълномощен от останалите (вкл. и жалбоподателя) да получи и полагащите се като обезщетение поименни компенсационни бонове. В административната преписка не се съдържат данни

В справка от МЗХГ е отразено, че към 11.06.1993 г. и към 13.10.1993 г. съставът на ОПК – Сливница е бил следният: Б. И.В. – председател, машинен техник, З. Д. Г.– секретар, агроном, И.П.Д. – специалист, няма информация за специалност, А.М.К. – специалист, строителен техник, П.. – специалист, ХМС.

Видно от писмо от ОСЗ – гр. Сливница с изх. № ПД-05-4/28.10.2020 г. е, че в административната преписка няма оригинал на решение, намиращо се на л.7-9 от делото, със състав на комисията: председател Б. И. В., секретар – З. Д. Г., членове: 1. Д.Т.К., № 2 – няма име, № 3 П.., № 4 К. А. и от № 5 до № 11 – няма име. Отразено е, че в преписката има постановявано решение № С0904 от 30.08.1993 г. със следния състав на комисията: председател Б. И. В., секретар – З. Д. Г., членове: 1. Д.Т.К., № 2 – няма име, № 3 П.., № 4 А.М.К., № 5 - К. З. Й., № 6 – Ц.Л. З., № 7 – няма име. Съставът на ПК – Сливница към 1993 г. е бил председател, секретар и 5 члена. Приложеното ксерокопие е в различен състав и съществуват лица, които не са били членове в този период – 30.08.1993 г. Оригинал на това решение няма  и никога не е бил създаван в ПК – Сливница. Преписът с гриф „вярно с оригинала“ е изготвен от служител, който не е направил сверяване с базата данни от хартията, а именно съществуващото в преписката и представеното в оригинал по делото решение (л.10-11 и л. 33 от делото), не е сверил състава, а е пуснал разпечатка от софтуера на ОСЗ (ПК) – Сливница за постановяване на първични решения, а именно т.нар. „Ферма 3 – преписки по ЗСПЗЗ“ с произволен или съществуващ към пускането на разпечатката състав. В писмото е описан начинът на изготвяне на преписи от решения, постановявани от ОСЗ: съответният служител намира административната преписка, по която е постановено съответонто решение, сверява данните от хартията и от цифровия софтуер, проверява дали решението е връчвано от ПК, кога е влязло в сила. Преписът трябва да съдържа следните атрибути „Препис. Вярно с база данни към ...(датата на постяновяване на преписа). Решението е влязло в сила на .....Снел преписа: имена на служителя и Началник на ОСЗ: имена на началника“. След като има тези атрибути на преписа се поставя печат на ОСЗ Сливница.

При горните факти се налагат следните изводи:

Жалбата по принцип е процесуално допустима, тъй като нормата на чл. 149, ал. 5 от АПК предвижда, че административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Наличието на правен интерес за жалбоподателите произтича от качеството му на наследник на общия наследодател К. С. П., за което е процесната реституционна преписка, образувана по заявление с вх. № С0904 от 25.02.1992 г., по която се твърди, че са постановени атакуваните решения от 30.08.1993 г., с които е признато правато на собственост и е отказано възстановяването в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху описаните имоти.

Освен че е допустима жалбата се преценява и като основателна, поради следните съображения:

Постановените по реда на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ решения на общинските служби земеделие и гори (бившите поземлени комисии) са индивидуални административни актове и следва да отговарят на условията за законосъобразност на един административен акт, в частност и всъщност на първо място за валидност, като задължителни условия досежно последното е да бъдат постановени от компетентен орган и в предвидената от закона форма (чл. 146 от АПК, респ. чл. 41, ал. 3 от ЗАП (отм.).

В действащото законодателство няма легална дефиниция на понятието нищожен административен акт. Регламентирани са обаче критериите, които обуславят незаконосъобразност на административния акт, а именно: липса на компетентност, неспазване на определената форма, съществени нарушения на административно-производствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Поначало, приемане на един административен акт при незаконен състав винаги води до нищожност на издадения административен акт.

Разпоредбата на чл. 60, ал. 3 и 4, ал. 5 от ППЗСПЗЗ, в редакцията му към датата на издаване на решение № С0409 от 30.08.1993 г., предвижда членовете на поземлените комисии да се назначават и уволняват от министъра на земеделието, както и в техния състав задължително да се включва освен председател и секретар, то и юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеусторител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Така и редакцията на чл. 60, ал. 5 от ППЗСПП (ДВ бр.34 от 1992 г.) към датата на постановяване на двете решения на 30.08.1993 г., предвижда в състава на комисията да бъдат включени задължително юрист, агроном, инженер-геодезист или инженер-земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Разпоредбата на чл.60, ал.5 ППЗСПЗЗ в ред. ДВ бр.34 от 1992 г. има императивен характер до нейната промяна с ДВ бр.28 от 1997 г., когато това е променено и от императивна става диспозитивна, като включването на посочените в нея лица в състава на ПК е пожелателно - при наличие на такава възможност. По силата на тази разпоредба, която е императивна, към дата на постановяване на оспорваните решения на ОСЗ – Сливница, за да е законен състава на ПК в нея задължително следва да бъдат включени юрист, агроном, инженер - геодезист или инженер - земеустроител, представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. В конкретния случай от представеното по делото удостоверение от МЗХГ е видно, че членовете от състава на ОСЗ, действал след 11.06.1993 г. и съответно към датата на постановяване на атакуваните решения - 30.08.1993 г. са Б. И.В. – машинен техник, З. Д. Г. – секретар, агроном, И. П. Д. – няма информация за специалност, А. М. К. – строителен техник, П.. – специалист ХМС. В този смисъл в състава на административния орган, постановил оспорваните решения не са участвали като членове лица, с изискуемия от императивната норма на  чл. 60, ал. 5 ППЗСПЗЗ образователен ценз - юрист и агроном, както и задължително предвидените от същата разпоредба - представител на ликвидационния съвет и на частните земеделски стопани. Това несъответствие на състава с императивната разпоредба на  чл. 60, ал. 5 ППЗСПЗЗ води до некомпетентност на органа, постановил оспорвания административен акт. В качеството си на административен колективен орган по поземлената собственост, ответната страна осъществява своите правомощия и постановява законосъобразни актове, само когато действа в предвидения от закона състав. Налице е нарушение по см. на чл. 6, ал. 1 ЗАП (отм.), тъй като след като законодателят е поставил изрично изискване в състава на поземлените комисии задължително да бъдат включвани лица с посоченото образование е допуснато нарушение, което е довело до липса на валидно формирана воля, т. е липса на персонална компетентност и респективно валидно волеизявление на компетентния орган. Допуснатото нарушение опорочава административния акт под формата на нищожност, която следва да бъде обявена от съда - в т. см. Тълкувателно решение № 2/1991 г. на ОСГК на ВС на РБ.

Поради тези съображения двете решения с № С0904 от 30.08.1993 г. (л.7-9, л. 10 – 11 и 33 от делото) на ОСЗ – Сливница се явяват нищожни на основание постановяването им от административен орган, действал в незаконен състав и преписката следва да се върне на административния орган за ново произнасяне от компетентен състав, съгласно действащите разпоредби на закона.

При този изход на делото и на основание чл. 143, ал.1 АПК, съдът приема, че следва да осъди ответната ОСЗ да заплати на жалбоподателя сумата от 10 лева за държавна такса и 500 лева за адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

 Воден от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И:

 

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНИ решения № С0904 от 30.08.1993 г. и № С0904 от 30.08.1993 г.  на ОСЗ - гр. Сливница, с което на наследниците на К. С. П. е отказано възстановяването му в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива с площ от 2,760 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на гр. Сливница, местн. „Зад село“, имот № 760 от кадастралния план от 1949 г.; нива от 3,250 дка, пета категория, находящ се в строителните граници на гр. Сливница, местн. „Реката“, имот № 456 от кадастралния план от  1949 г., както и е отказано признаването на правото на собственост върху овощна градина от 6 дка, шеста категория, находящ се в землището на гр. Сливница, местн. „Асенов излак“ и ВРЪЩА преписката на ОСЗ – Сливница за произнасяне с надлежен акт.

ОСЪЖДА ОСЗ – Сливница да заплати на С.К.С., с ЕГН **********, с адрес *** сумата от 510 лева, представляваща направените от жалбоподателя разноски по делото за държавна такса и възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област с касационна жалба в 14 - дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: