№ 3557
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Цветелина Ал. Костова
ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от ВИКТОРИЯ Н. НЕДЕВА Въззивно
гражданско дело № 20241100507452 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 4511/13.03.2024 г. по гр. д. № 8264/2023 г. на Софийски районен
съд, 165 състав, е признато за установено по отношение на ответника „Арсо 7“ ООД,
че в полза на ищеца „А1 България“ ЕАД съществува вземане за сумата от общо 3
213,27 лв., представляваща незаплатена цена на потребени мобилни услуги по договор
за мобилни услуги № М6459857/06.01.2020 г. за периода от 16.07.2021 г. до 15.01.2022
г., сума от 183,30 лв., представляваща мораторна лихва, за периода от 19.09.2021 г. до
28.06.2022 г., сума от 1033, лв., представляваща остатъчна цена по договор за
закупуване на изплащане, на мобилно устройство Apple iPhone 11 Pro Max 256GB Si
Mat 3023m, за периода от 06.01.2020 г. до 15.02.2022 г., и сума от 45,32 лв.,
представляваща мораторна лихва, за периода от 19.09.2021 г. до 28.06.2022 г., ведно
със законната лихва от 29.06.2022 г. до окончателното изплащане на задължението, за
които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34946/2022
г. по описа на СРС, 165 състав. Със същото решение са отхвърлени предявените от от
„А1 България“ ЕАД срещу ответника „Арсо 7“ ЕООД искове за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 6009,03 лв., претендирана като сбор
от начислени неустойки за неизпълнение на различни задължения, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – до окончателното
изплащане, и за сумата от 227 лв. – мораторна лихва, начислена върху претендираните
1
неустойки за периода на забавата 22.09.2021 г.- 28.06.2022 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34946/2022 г. по описа на СРС,
165 състав.
В отхвърлителната му част решението е обжалвано с въззивна жалба на „А1
България“ ЕАД. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното
решение. Поддържа се, че претендираните неустойки са договорени в сключените към
договора за мобилни услуги анекси и приложения, а размерът им е доказан с приетата
по делото ССЕ. Дори съдът да приеме, че липсват доказателства за размера на
претенцията, се счита, че тя следва да бъде определена по реда на чл. 162 ГПК. С
жалбата е заявено искане за отмяна на решението в обжалваните му части и вместо
него - постановяване на друго, с което исковете за неустойки и мораторни лихви върху
тях да бъдат уважени с присъждане на направените от ищеца разноски по делото.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК насрещната страна „Арсо 7“ ЕООД не взима
становище по жалбата.
По делото е постъпило становище от въззиваемото дружество, чрез
пълномощника му адв. И. И. от 11.03.2025 г., с което се отправя искане за оставяне на
въззивната жалба без уважение, както и за присъждане на разноски.
За да отхвърли претенцията за неустойка за невърнато оборудване, районният
съд приема, че същата не се доказва по основание и по размер, доколкото не се
установява устройството, във връзка с което се претендира, да е получено от
потребителя, както и разликата между цената на съответното устройство към момента
на прекратяване на сключените договори и цената, на която са предоставени от
оператора. Доколкото по делото не са представени писмени доказателства, от които да
се установяват съответни цени по сключените правоотношения с ответника, съдът
приема, не може да се приложи разпоредбата на чл. 162 ГПК
По отношение на претенцията за неустойка, начислена поради предсрочното
прекратяване на правоотношението по вина на абоната, е прието, че претенцията не е
доказана по основание и по размер, доколкото са налице 13 бр. мобилни тел. номера,
като не се установяват конкретните договорености, при които са предоставени, за да се
изчисли размерът на дължимите неустойки.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните оплаквания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно. Същото е допустимо в обжалваната
му част.
Липсва спор пред въззивния съд между страните, че са обвързани от описаните
в исковата молба облигационни правоотношения за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и продукти, което се установява и от ангажираните по делото
доказателства. Задължението на ответника за заплащане на стойността на
използваните услуги съгласно ангажираните по делото фактури е установено с
влязлата в сила част от съдебното решение.
Спорът пред настоящата инстанция е относно съществуването на вземане в
2
полза на ищеца за сумата от 6009,03 лв., представляваща неустойка за предсрочно
прекратяване на договор № М6459857 по вина на абоната и за предоставено за срока
на договора оборудване, което абонатът не е върнал на мобилния оператор след
прекратяване на договора.
Вземането за неустойка става изискуемо при виновно неизпълнение на
договорно задължение. В този смисъл на база договорното правоотношение се развива
вторично санкционно правоотношение. За да бъде основателна претенцията за
заплащане на неустойка, кредиторът следва да докаже само факта на неизпълнението.
Той не е длъжен да доказва, че е претърпял вреди, нито техния размер, като такава се
дължи и без да са настъпили вреди. Това е така, защото посредством неустойката
страните по договора предварително определят размера на обезщетението за
предполагаемите вреди, които съобразно разпоредбата на чл. 92 ЗЗД не е нужно да се
доказват.
Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 3 на ТР № 1/2009 г. по тълк. д.
№ 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за
неустойка, уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна
функции. Преценката дали уговорената неустойка е нищожна от гледна точка на
добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на
договора в зависимост от специфичните за отделния случай факти и обстоятелства и
от общи за всички случаи критерии, сред които: вида на неустойката (компенсаторна
или мораторна) и съотношението между размера на уговорената неустойка и
очакваните вреди от неизпълнението.
В случая, видно от ангажираните по делото писмени доказателства, във всички
приложения към процесния договор е включена клауза, предвиждаща следното: в
случай че абонатът наруши задълженията си, произтичащи от приложението, договора
или общите условия, в това число ако по него искане или вина достъпът до мрежата
бъде спрян или договорът по отношение на която и да е от услугите бъде прекратен в
рамките на определения срок на ползване, операторът има право да получи неустойка
в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без отстъпки), дължими
до изтичане на определения срока на ползване за съответната услуга. Предвижда се
още, че при прекратяване на договора оборудването, ако предоставено за ползване от
оператора бъде върнато в неизправно състояние или не бъде върнато, операторът има
право да получи обезщетение в размер на стойността на оборудването, съгласно
действащия ценоразпис на оператора.
При съвкупна преценка на доказателствата по делото въззивната инстанция
приема, че е начислена неустойка за предсрочно прекратяване на договора на
основание чл. 54.12 от ОУ поради забава на плащането на дължимите суми от абоната,
продължила повече от 124 дни. Поради неизпълнение на задължението на ответника за
заплащане на дължимите месечни абонаментни такси ищецът е предприел
едностранно прекратяване на договора, считано от 11.02.2022 г. на основание чл. 54.12
от ОУ. При прекратяване на договора при желание/вина на абоната последният дължи
неустойка за неизпълнение и неспазен срок на действие, уговорена в Приложенията за
активиране на всяка отделна мобилна услуга/пакет от услуги, за които срокът на
действие не е изтекъл. Неустойката е определена като сбор от стандартните месечни
абонаментни такси (без отстъпки) за мобилните планове, считано от датата на
прекратяване на договора до изтичане на посочения в договора срок за всеки мобилен
номер.
Същевременно за периода, за който е начислена неустойката за неизпълнение,
3
ищецът не е предоставял уговорените мобилни услуги, съответно ответникът не ги е
ползвал, включително ответникът не ползва уговорените отстъпки. Доколкото
стойността на дължимата неустойка надвишава по размер насрещната престация на
длъжника, на който не са предоставени уговорените мобилни услуги и не е ползвал
уговорените отстъпки, разглежданата неустойка е уговорена извън присъщите й
обезпечителна, обезщетителна и санкционни функции. Това от своя страна съставлява
нарушаване на добрите нрави и води до нищожност на разглежданата неустоечна
клауза. В тази насока е формираната съдебна практика за подобна уговорка,
съдържаща се в договор за финансов лизинг, както и договор за наем, която следва да
намери съответно приложение в разглеждания договор (в този смисъл решение №
219/09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г. на ВКС, І ТО; решение № 193/09.05.2016 г. по т.
д. № 2659/2014 г. на ВКС, І ТО; решение № 110/21.07.2016 г. по т. д. № 1226/2015 г. на
ВКС, І ТО; решение № 283/27.12.2018 г. по т. д. № 2951/2017 г на ВКС, ІІ ТО и др.).
С оглед на изложеното, правилен се явява крайният извод на районния съд за
недължимост на неустойката за предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги.
Неоснователна е претенцията и за неустойка за невърнато оборудване.
Видно от материалите по делото, ищецът претендира неустойка за невърнато
оборудване – Data box device, сериен номер 863605034055899, в размер на 140 лева. По
делото обаче липсват доказателства за предаване на такова оборудване на ответника,
доколкото като доказателства са ангажирани единствено приемно-предавателни
протоколи за закупено от абоната крайни устройства – апарат Alcatel 30.25 Black,
апарат Apple iPhone 11 Pro Max 256 GB Sil и Router TP-Link Archer A6 AC120. С оглед
на това, в случая не се установява наличие на основание за начисляване на неустойка
за невърнато оборудване, доколкото не се установява такова да е било предадено за
експлоатация абоната в срока на договора.
С оглед на обусловения й характер, неоснователна се явява и претенцията за
мораторна лихва върху начислените неустойки.
Поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции, решението
на първоинстанционния съд в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на
въззиваемата страна на основание чл. 78, ал. 3 ГПК разноски за въззивното
производство. Въззиваемото дружество претендира и ангажира доказателства за
заплатено адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в полза на
процесуалния си представител адв. И. И. в размер на 1364,05 лева, срещу което
въззивникът е направил възражение за прекомерност.
Настоящият съдебен състав намира така направеното възражение за
основателно. С оглед на постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 25
януари 2024 г. по дело C-438/22, при определяне размера на подлежащите на
възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е
разрешен спорът, съдът не е обвързан от размерите, посочени в Наредба №
1/09.07.2004 г. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото,
извършените от пълномощника на въззиваемата страна процесуални действия във
въззивното производство, изразяващи се единствено в депозиране на писмено
становище по хода на делото, с което е направено искане за потвърждаване на
обжалваното решение и заявяване на претенция за разноски, както и материалния
интерес на спора пред въззивната инстанция, съдът намира, че заплатеното от
4
въззиваемата адвокатско възнаграждение е прекомерно и същото следва да бъде
намалено на 400 лева.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК настоящото решение не подлежи на
обжалване.
Воден от горното, Софийски градски съд, ГО, ІII - Б въззивен състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 4511/13.03.2024 г. по гр. д. № 8264/2023 г. на
Софийски районен съд, 165 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените по
реда на чл. 422 ГПК от „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, срещу ответника „Арсо
7“ ЕООД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92
ЗЗД, вр чл. 86, ал. 2 ЗЗД за сумата от 6009,03 лв., претендирана като сбор от начислени
неустойки за неизпълнение на различни задължения, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – до окончателното изплащане, и за
сумата от 227 лв. – мораторна лихва, начислена върху претендираните неустойки за
периода на забавата 22.09.2021 г.- 28.06.2022 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 34946/2022 г. по описа на СРС, 165 състав.
ОСЪЖДА „А1 България“ ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „Арсо 7“ ЕООД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 400 лева – разноски за
адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5