Р Е
Ш
Е
Н
И
Е № 355
гр. ВРАЦА, 07.12.2017г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Врачанският окръжен съд гражданско отделение в
публичното заседание на петнадесети ноември през две хиляди и седемнадесета
година в
състав:
Председател:НАДЯ ПЕЛОВСКА
Членове:РЕНАТА
МИШОНОВА-ХАЛЬОВА
мл.с.ВЕСЕЛИНА ПАЛВОВА
в присъствието на:
секретар Миглена
Костадинова
като разгледа докладваното от съдията ПЕЛОВСКА
в.гр. дело N 458
по
описа за 2017 год.
Въззивното
производство е образувано въз основа на подадена от П.В.Г. *** въззивна жалба
вх.№6006/28.04.2016г.по описа на РС-Враца против решение №192/30.03.2016г.на
Районен съд-Враца, постановено по гр.дело №3666/2015г., с което е допусната
делба на недвижими имоти-нива от 4,624 дка с №020012, нива от 23 дка с №024009
и лозе от 0,871 дка с №037120-всички по плана за земеразделяне на с.***,
обл.Враца, останали в наследство от Т.Ц.Г., б.ж.на с.***, между следните
съделители и при следните права:12/36 ид.ч.за С.Х.И., 9/36 ид.ч.за П.В.Г., 3/36
ид.ч.за Д.Ц.Л., 6/36 ид.ч.за И.Ц.Т., 2/36 ид.ч.за М.Д.Б., 2/36 ид.ч.за И.Д.Н. и
2/36 ид.ч.за Г.Д.С..
В жалбата се
твърди, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като в тази връзка се
развиват две групи съображения. Първата от тях касае искане в делбената маса да
бъде включен още един имот, за който се твърди, че е собственост на общия
наследодател, а именно дворно място от 4700 кв.м.в регулацията на с.***,
подробно индивидуализирано в представена по делото скица №863 на Община Враца.
Излагат се доводи, че незаконосъобразно този имот не е включен в делбената
маса.
Втората група
съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение, касае кръга от
съделители, между които е допусната делбата. Твърди се, че ответницата Д.Ц.Л.
не е наследник на Т.Ц.Г., б.ж.на с.***. Твърди се също, че наследяването се
определя към момента на възстановяване на земеделските земи, т.е. към 1994г., а
не към смъртта на наследодателя, както е приел районния съд. Излагат се и
доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл.9а от ЗН.
С уточнение
вх.№9857/19.07.2017г.по описа на РС-Враца адв.Л., в качеството му на
процесуален представител на жалбоподателката П.Г. поддържа, че обжалваното
решение на РС-Враца е нищожно по смисъла на чл.75, ал.2 от ЗН и чл.8 от ЗН, тъй
като в делбата е допусната Д.Ц.Л., която няма качеството на наследник, а
същевременно с това в делбата не са участвали наследниците на М.Н.Д. и на К.Н.Ц..
Поддържа се, че
обжалваното решение е и неправилно, поради противоречието му с материалния
закон, нарушение на процесуалните правила, непълнота на доказателствата и
необоснованост. Развиват се доводи, че неправилно районният съд не е допуснал
изслушване на съдебно-техническа експертиза, която да проследи движението на
собствеността върху дворното място, което жалбоподателката Г. е поискала да се
включи в делбената маса, като в резултат на това нарушение с решението от
30.03.2016г. този имот не е включен в делбата.
Иска се
въззивният съд да отмени обжалваното решение, като прогласи обжалваното решение
от 30.03.2016г. за нищожно и върне делото за ново разглеждане на районния съд
при участие на законните наследници на Т.Ц.Г. и с указания за включване в
делбената маса на дворното място /УПИ ІІ, п.и.2 в кв.19 по плана на с.***/.
Алтернативно се иска въззивният съд да отмени обжалваното решение, при което
реши спора по същество, като допусне делбата без участието на съделителката Д.Ц.Л..
Поискано е
въззивният съд да допусне и изслуша съдебно-техническа експертиза, която да
проследи измененията в регулацията и в собствеността на УПИ ІІ, п.и.2 в кв.19
по плана на с.***.
Преписи от
въззивна жалба вх.№6006/28.04.2016г. и от уточнението й вх.№ 9857/19.07.2017г.,
отнасящи се до решение №192/30.03.2016г.на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №3666/2015г., е бил връчен на
останалите страни, но отговор от тях не е постъпил.
С определение
№19/09.01.2017г., постановено по в.гр.дело №669/2016г. Окръжен съд-Враца е
констатирал, че макар в срока по чл.341, ал.2 от ГПК да е било направено искане
за включване в делбата на още един имот-дворно място от 4700 кв.м. в
регулацията на с.*** / УПИ ІІ, п.и.2 в кв.19/, с обжалваното решение от
30.03.2016г. районният съд не се е произнесъл по това искане, а то също е
предмет на жалбата. По тази причина делото е било върнато на РС-Враца с
указания за произнасяне с допълнително решение по отношение искането, касаещо
дворното място.
В изпълнение на
така дадените указания, на 27.02.2017г. РС-Враца е постановил допълнително
решение, с което е отхвърлил иска за делба на дворното място, представляващо
УПИ ІІ, п.и.2 в кв.19 по регулационния план на с.***.
Недоволна от
така постановеното от РС-Враца допълнително решение №783/27.02.2017г. по
гр.дело №3666/2015г. е останала съделителката П.Г., която е обжалвала решението
с въззивни жалби вх.№4492/29.03.2017г. и вх.№10137/27.07.2017г.по описа на
РС-Враца. Поддържа се, че допълнителното решение е неправилно, тъй като е
постановено в нарушение на материалния закон и процесуалните правила и е
необосновано. Развиват се доводи, че представената по делото скица
№863/23.10.2015г. съставлява
доказателство, че общият наследодател е бил собственик на ½ ид.ч. от
дворното място, поради което районният съд е следвало да назначи
съдебно-техническа експертиза, която да проследи движението на собствеността
върху имота от началото на осъществената регулация. Твърди се, че като не е
сторил това, районният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до неправилност на допълнителното решение.
Иска се отмяна
на допълнителното решение и допускане на недвижимия имот- дворното място,
представляващо УПИ ІІ, п.и.2 в кв.19 по регулационния план на с.***, до делба.
Преписи от
въззивната жалба против допълнителното решение са били връчени на ответниците,
но отговор от тях не е постъпил.
В проведеното
на 15.11.2017г. открито съдебно заседание въззиваемите страни С.И., М.Б. и И.Н.
се явяват лично и изразяват становище за неоснователност на възивните жалби.
Във въззивното
производство не е допуснато събирането на доказателства.
При извършена
проверка на редовността и допустимостта
на постъпилите въззивни жалби, настоящият съдебен състав констатира, че същите
са постъпили в срока по чл.259, ал.1 ГПК и отговарят на изискванията на чл.260
и чл.261 ГПК. По отношение срока за подаване на въззивната жалба против
допълнителното решение №783/27.02.2017г. по гр.дело №3666/2015г. настоящият
съдебен състав съобрази и констатациите, извършени в определение
№422/07.06.2017г. на Окръжен съд-Враца, постановено по в.гр.дело №278/2017г. При
тези констатации въззивният съд е задължен да се произнесе служебно по
валидността на решенията, а по допустимостта им- в обжалваните части. Що се
отнася до правилността на решенията, въззивният контрол е ограничен от релевираните
въззивни основания в жалбите.
Районен
съд-Враца е бил сезиран с предявен иск от
С.Х.И. *** против П.В.Г. ***, Д.Ц.Л. ***, И.Ц.Т. ***, М.Д.Б. ***, И.Д. ***
и Г.Д. ***, за делба на земеделски
имоти- нива от 4,624 дка, представляваща имот №020069, нива от 23 дка,
представляваща имот №024009 и лозе от 0,871 дка, представляващо имот
№037120-всички по плана за земеразделяне на с.***, обл.Враца, които земеделски
имоти са останали в наследство от общия наследодател Т.Ц.Г., б.ж.на с.***.
В исковата
молба се поддържа, че страните са законни наследници на Т.Ц.Г., б.ж.на с.***,
на които с решение №243Б от 02.11.1994г. на ПК-Враца били възстановени
посочените наследствени земеделски имоти. Поддържа се също, че имотите не могат
да бъдат поделени доброволно, което обуславя интереса да се иска съдебната им
делба при права на страните, посочени в петитума на исковата молба.
В срока по
чл.131 от ГПК отговор на исковата молба е подала единствено ответницата П.Г.. В
отговора се поддържа, че като страни в делбата следва да участват наследници на
Ц.Т.Г. и съпругата му М.Г., а именно децата им К.Н., М.Н., Т.Ц.Д. и И.Ц.Т., при
което земеделските имоти се поделят на три равни дяла-един за ответницата П.Г.,
един за наследници на Ц.Т.Г. и съпругата му М.Г. и един за ищцата С.Х.И.. Поддържа се, че ответницата Д. Л. не следва да участва в делбата, тъй като
не наследява общия наследодател Т.Г..
В отговора е
направено искане в делбената маса да бъде включено и дворно място от 4700
кв.м., което съгласно скица №863 на Община Враца, съставлява УПИ ІІ, п.и.2 в кв.19
по плана на с.***.
В
производството пред районния съд са събрани писмени доказателства. Въз основа
на така събраните доказателства, с обжалваното основно решение от 30.03.2016г.
РС-Враца е допуснал да се извърши делба на посочените в исковата молба
земеделски имоти между страните по делото, при права 12/36 ид.ч.за ищцата С.И.,
9/36 ид.ч.за ответницата П.Г., 3/36 ид.ч. за ответницата Д.Л., 6/36 ид.ч.за ответника
И.Т. и по 2/36 ид.ч.за всеки от ответниците М.Б., И.Н. и Г.С.. Прието е, че
децата на М.Д. от втория й брак не наследяват съпруга й Ц.Г., като тя и тези й
деца не са наследници и на общия наследодател Т.Г., тъй като Ц.Г. е починал
преди баща си Т.Г. и съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от Закона за
наследството, по право на заместване в наследството на Г. могат да участват
само низходящите на Ц.Г..
Тъй като с
основното си решение РС-Враца не се е произнесъл по направеното от
съделителката П.Г. искане за включване на дворното място от 4700 кв.м. в
наследствената маса, с определение №19/09.01.2017г.по в.гр.дело №669/2016г.
Окръжен съд-Враца е върнал делото на РС-Враца за произнасяне с допълнително
решение по така направеното искане. С допълнително решение №783/27.02.2017г.,
което също е предмет на въззивно обжалване, РС-Враца е приел искането за
неоснователно и го е отхвърлил. За да постанови това свое решение районният съд
е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се
установява, че общият наследодател Т.Г. е бил собственик на посочения недвижим имот-дворно
място от 4700 кв.м., представляващо УПИ ІІ, п.и. 2 в кв.19 по плана на с.***.
Като взе
предвид направените в жалбата оплаквания, за да се произнесе по нейната
основателност въззивният съд обсъди поотделно и в тяхната съвкупност събраните
в първоинстанционното производство доказателства, при което приема за
установено следното от фактическа страна:
От
представеното по делото удостоверение за наследници №100/12.05.2015г., изд.от
Кметство-с.***, по безспорен начин се установява, че наследодателят Т.Ц.Г.,
б.ж.на с.***, е починал на 26.12.1973г. Наследодателят е имал три деца-дъщеря Н.Т.Г.,
която е починала на 14.02.1992г., дъщеря П.Т.Х., починала преди него на
09.02.1968г. и син Ц.Т.Г., който също е починал преди него-на 30.10.1942 г. От
удостоверението се установява също, че след смъртта на Н.Т.Г., същата е
наследена от дъщеря си-въззивницата П.Г. и от своя съпруг В.Л.Г., починал на
24.07.1992г. Между страните не се спори, а това е видно и от самото
удостоверение за наследници, че В.Л.Г. е баща на въззивницата П.В.Г., но има и
син от първия си брак-Ц.В.Л., починал на 04.04.1998г. Ето защо, след смъртта на
В.Л.Г., същият е наследен от своите низходящи П.В.Г. и Ц.В.Л., а последният от
тях след смъртта си е наследен от своята дъщеря-ответницата Д.Ц.Л.. Поредността
на сключваните от В.Г. бракове се установява и от представените по делото акт
№4/04.05.1949г. /л.55/ и писмо
изх.№1100-61-1/10.02.2016г.на Община Бяла Слатина /л.62/.
Втората дъщеря
на общия наследодател Т.Г.-П.Т.Х. е починала преди своя баща, на 09.02.1968г. и
като единствен наследник е оставила своята дъщеря-ищцата С.Х.И.. По право на
заместване ищцата С.И. наследява съответно и своя дядо-общия наследодател Т.Г..
Третият пряк
низходящ наследник на Т.Г.-неговият син Ц.Т.Г., също е починал преди общия
наследодател, при което е наследен от
децата си – ответника И.Ц.Т. и Т.Ц.Д., починала на 26.01.2005г. Видно от
удостоверението за наследници, след смъртта си Т.Д. е наследена от ответниците
по иска-М.Б., И.Н. и Г.С..
По делото е
представено и удостоверение за наследници на Ц.Т.Г., изх.№27/05.02.2016г.,
изд.от Кметство-с.***, от което също се установява, че преки нозходящи негови
наследници са децата му ответника И.Ц.Т. и Т.Ц.Д., починала на 26.01.2005г. и
наследена от ответниците М.Б., И.Н. и Г.С.. От това удостоверение се установява
също така, че наследник на Ц.Т.Г. е била и съпругата му М.Н.Д., починала на 27.11.1996г. След смъртта
си тя е наследена от своите деца от друг брак-М.Н. Филева и К.Н.Ц., а
последната след смъртта си е наследена от съпруга си и трите си деца.
Що се отнася до
недвижимите имоти, притежавани от общия Наследодател Т.Г., по делото е
представено решение №243Б от 02.11.1994г.на ПК-Враца, постановено по преписка
№3536/92г., от което се установява, че по реда на ЗСПЗЗ на наследниците на Т.Г.
е възстановено правото на собственост върху следните земеделски земи по плана
за земеразделяне на с.***: нива от 4,624 дка, представляваща имот №020069, нива
от 23 дка, представляваща имот №024009 и лозе от 0,871 дка, представляващо имот
№037120.
С подадения по
реда на чл.131 от ГПК отговор на исковата молба, ответницата П.Г. твърди, че
общият наследодател е бил собственик и на дворно място от 4700 кв.м.,
представляващо УПИ ІІ, п.и.2 в кв.19 по плана на с.***, което дворно място също
следва да се включи в наследствената маса. В подкрепа на тези свои твърдения
ответницата Г. е представила скица №863/23.10.2015г., изд.от Община Враца,
която идентифицира имота и в която е посочено, че съгласно общинските
записвания имотът е собственост на Г.Ц.Г. и Т.Ц.Г., съгласно разделителен
протокол от 23.03.1946г. Въпреки изрично дадените й от районния съд указания,
други доказателства, досежно правото на собственост върху дворното място
ответницата П.Г. не е представила.
Така установената
от въззивния съд фактическа обстановка съвпада съвпада с установената от
районния съд фактическа обстановка, поради което налагат се следните правни
изводи:
Искът, с който
съдът е сезиран е за делба на земеделски земи, останали в наследство от общия
на страните наследодател Т.Ц.Г.. Доколкото в срока по чл.341, ал.2 от ГПК, с
подадения от нея писмен отговор ответницата П.Г. е поискала в наследствената маса да бъде
включено и дворно място в регулацията на с.***, то съгласно разпоредбата на
чл.344, ал.1 от ГПК съдът с решението си за допускане на делбата дължи
произнасяне по въпросите кои са наследниците на Т.Ц.Г., между които следва да
се допусне делбата, притежавал ли е наследодателя посочените в исковата молба и
отговора недвижими имоти към датата на смъртта си и какви части от тези имоти
притежават съделителите по силата на наследяването. С оглед направените във
въззивните жалби оплаквания, предмет на въззивната проверка е правилността на
постановеното от първоинстанционния съд допълнително решение в неговата цялост,
както и допустимостта и правилността на основното първоинстанционно решение, в
частите му, касаещи наследниците на Т.Ц.Г., между които следва да се допусне
делбата и техните права.
Изхождайки от
събраните по делото доказателства, съдът намира, че в обжалваните му части
основното първоинстанционно решение е допустимо и правилно. Съдът не споделя
направените във въззивната жалба оплаквания, че ответницата Д.Ц.Л. не е
наследник на общия наследодател Т.Г. и че включването й в делбата прави
последната нищожна. Съгласно разпоредбата на чл.75, ал.2 от Закона за
наследството делбата е нищожна само ако в нея не е участвал някой от
наследниците, но не и ако в нея е участвало лице, което няма качеството на
наследник. В последната хипотеза, ако освен всички действителни наследници,
съдът е включил в делбата и ненаследник, то решението му ще се яви неправилно и
ще подлежи на отмяна по отношение ненаследника и по отношение правата, при
което се допуска делбата, но самата делба няма да е нищожна, съответно нищожно
или недопустимо няма да е и самото първоинстанционно решение.
В разглежданият
случай обаче, досежно лицата, между които следва да се допусне делбата,
решението на РС-Враца от 30.03.2016г. е валидно, допустимо и правилно.
Посочените в исковата молба страни, в т.ч. и ответницата Д.Л., са всички
наследници на Т.Г. към настоящия момент. Качеството на наследници на Т.Г. не
притежават посочените във въззивната жалба наследници на М.Н.Д. и на К.Н.Ц.,
като правните съображения за това са следните:
Както вече бе
отбелязано, Н.Т.Г. е починала след своя баща-общия наследодател Т.Г., при което
след нейната смърт, на основание чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 от ЗН наследствения й
дял от Т.Г. се наследява от дъщеря й П.Г. и преживелия й съпруг В.Л.Г.. След
смъртта на В.Г. собствения му дял от наследството на Н.Г., включващо и
съответна част от наследството на Т.Г., се наследява от неговите низходящи-П.Г.
и Ц.В.Л., независимо, че Ц.Л. и син на В.Г. от предходен брак-чл.5, ал.1 от ЗН.
Съответно, ответницата Д.Л., като единствен наследник на баща си Ц.Л., получава
наследения от него дял от наследството, останало от Т.Г.. Разпоредбата на чл.9а
от ЗН поначало не е приложима относно В.Г.,
тъй като тя касае единствено сключваните бракове от лицето, чието наследство е
предмет на делбата, в случая Т.Г., но не и браковете на наследниците му.
Що се касае до
въпроса към кой момент следва да се определи кръгът на законните наследници на
възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС,
съгласно т.2 от ТР №1/1998г. по тълк.дело №1/1998г. на ОСГК на ВКС, този момент
е посочен като датата на смъртта на наследодателя. Както това е посочено в
мотивите на цитираното ТР, препращането на чл.91а от ЗН към чл.1 от ЗН налага
извода, че към откритото наследство се прибавят и одържавените или включени в
ТКЗС имоти, защото принадлежат на наследодателя, независимо, че не са били в патримониума
му при откриване на наследството. Следователно, както това правилно е посочил и
районния съд в обжалваното решение, датата на възстановяване на земеделските
земи не е от значение за определянето на кръга на наследниците, тъй като този
кръг, съответно собствеността върху земеделските земи, се определят към датата
на откриване на наследството-смъртта на наследодателя Т.Г.. Базирайки се на
това правило, районният съд правилно е приел също така, че ответницата Д.Л. се
явява законен наследник на Т.Г. е и допуснал делбата с нейно участие.
Решението на
РС-Враца от 30.03.2016г. се явява правилно и в частта му, в която делбата е
допусната с участието и на останалите, посочени в исковата молба страни, респ.
в частта, с която за съделители не са приети наследниците на М.Н.Д. и на К.Н.Ц..
Както вече бе отбелязано, Ц.Т.Г. е син на общия наследодател Т.Г., но е починал
преди него. По тази причина, съгласно разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗН в
наследството на Т.Г. по право на заместване от Ц.Т.Г., могат да участват само
низходящите на Ц.Г., които в случая са ответника И.Т. и внучките на Ц.Г.-ответниците
М.Б., И. Н. и Г.С.. Съпругата на Ц.Г. М.Н.Д.
не го замества в наследяването по закон на Т.Г., тъй като това не се допуска от
разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗН. По тази причина след смъртта й, не
наследяват и децата й от друг брак, съответно техните наследници. Следователно,
по правилата на чл.5, ал.1, чл.9, ал.1 и чл.10, ал.1 от ЗН, наследниците на
общия наследодател Т.Г., които следва да участват в делбата, са както следва:
от коляното на дъщеря му Н.Т.Г.- ответниците П.В.Г. и Д.Ц.Л., съответно при
права 9/36 ид.ч. и 3/36 ид.ч.; от коляното на дъщеря му П.Т.Х.- ищцата С.Х.И.
при права 12/36 ид.ч. и от коляното на синът му Ц.Т.Г.- ответниците И.Ц.Т. с
права 6/36 ид.ч. и ответниците М.Б., И.Н. и Г.С.-всяка от тях с права 2/36
ид.ч.
Що се отнася до
земеделските имоти, които са допуснати до делба с решението от 30.03.2016г.,
относно собствеността върху тях страните не спорят и този въпрос не е предмет
на въззивните жалби. Единствено за пълнота на мотивите следва да се посочи, че
тези земи, така както са индивидуализирани в исковата молба, следва да се
допуснат до делба, тъй като са част от откритото наследство, защото са принадлежали на наследодателя, независимо, че
не са били в патримониума му при откриване на наследството-чл.91а от ЗН.
Представеното доказателство за правото на собственост върху тези земи-решение
на ПК-Враца, е безспорно, годно, допустимо и достатъчно, поради което земите
правилно са допуснати до делба.
По така
изложените съображения и като намира обжалваното първоинстанционно решение от
30.03.2016г. за допустимо и правилно във всички негови части, въззивният съд
счита, че същото ще следва да се потвърди.
Настоящият
съдебен състав намира, че правилно се явява и обжалваното допълнително решение на РС-Враца
от 27.02.2017г. По същество с това решение е бил отхвърлен иска за делба на
дворно място от 4700 кв.м., като в мотивите на решението си РС-Враца е приел,
че не са ангажирани достатъчно и годни доказателства, от които да се
установява, че имотът е бил собственост на общия наследодател. Така направения
от районния съд извод кореспондира изцяло със събраните по делото доказателства.
Както вече бе посочено, единственото доказателство, което съделителката П.Г. е
представила в подкрепа на твърденията си, е скица на имота №863/23.10.2015г.,
изд.от Община Враца. В случая скицата е издадена въз основа на регулационния
план на с.***, с който, съгласно чл.112 от Закона за устройство на територията,
се определят: структурата на територията, устройствените зони и територии с
устройствен режим и конкретното предназначение на всеки поземлен имот,
съответно се урегулират поземлени имоти, квартали, улична мрежа и пр. Следователно, доколкото скицата се издава въз основа на самия план, тя
може да служи като доказателство единствено за посочените в чл.112 от ЗУТ
обстоятелства, в т.ч. за идентификация на имота, но не и за установяване на
собствеността върху него. Записванията в скицата, досежно собствеността, могат
да служат единствено като източник на данни, че в съответната община е
представян някакъв документ за собственост. Това обаче не освобождава
ответницата П.Г. от задължението да представи този документ, доколкото при
възникналия спор за собственост единствено съдът извършва преценката за
годността на документа и доказателствената му стойност. Следва да се отбележи,
че дори на база записванията в скицата, изложените от ответницата Г. твърдения,
че общият наследодател на страните е бил собственик на имота, не се
потвърждават в цялост. Отбелязването е, че по данни от разделителен протокол от
1946г. собствениците са двама, като единият от тях е посочен като Т.Ц.Г.. По
делото не са ангажирани доказателства, че Т.Ц.Г. и Т.Ц.Г. са едно и също лице,
както и каквито и да било доказателства, че към датата на откриване на
наследството този имот е бил собственост на общия наследодател на страните. С
оглед на така изложените причини, искът за делба на дворното място от 4700
кв.м. се явява недоказан и като такъв правилно е бил отхвърлен с обжалваното
допълнително решение от 27.02.2017г., което следва да се потвърди.
Независимо от
този изход на спора разноски в полза на ответниците по жалбата не следва да
бъдат присъждане, тъй като такива не са поискани, а и няма представени
доказателства за извършването им. Що се отнася до назначения по реда на Закона
за правната помощ служебен адвокат на жалбоподателката П.Г., следващото му се
възнаграждение за изготвянето на въззивните жалби и за процесуалното
представителство на жалбоподателката пред въззивния съд, следва да бъде
определено и изплатено от Националното бюро за правна помощ по реда на чл.37 и
сл. от ЗПрП.
Водим от
горното, Врачанският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение №192/30.03.2016г.на Районен съд-Враца, постановено по гр.дело
№3666/2015г., с което е допусната делба на недвижими имоти-нива от 4,624 дка с
№020012, нива от 23 дка с №024009 и лозе от 0,871 дка с №037120-всички по плана
за земеразделяне на с.***, обл.Враца, останали в наследство от Т.Ц.Г., б.ж.на
с.***, между следните съделители и при следните права:12/36 ид.ч.за С.Х.И.,
9/36 ид.ч.за П.В.Г., 3/36 ид.ч.за Д.Ц.Л., 6/36 ид.ч.за И.Ц.Т., 2/36 ид.ч.за М.Д.Б.,
2/36 ид.ч.за И.Д.Н. и 2/36 ид.ч.за Г.Д.С..
ПОТВЪРЖДАВА
допълнително решение №783/27.02.2017г. на Районен съд-Враца, постановено по
гр.дело №3666/2015г., с което е отхвърлен иска за делба между наследниците на Т.Ц.Г.,
б.ж.на с.*** на дворно място от 4700 кв.м., представляващо УПИ ІІ, п.и.2 в
кв.19 по регулационния план на с.***, обл.Враца.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател:........... Членове:1..........
2..........