№ 11697
гр. София, 11.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110165299 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 140 ГПК.
Предявени са следните искове от И. Б. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. София,
ул. „***, ет. 1, ап. 3, срещу „*** със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.
***, бл. 0, вх. А, ет. 9, офис 20:
главен иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т.10 за
прогласяване нищожност на договор за потребителски кредит №
1389575/03.10.2024 г., сключен между страните по делото – поради противоречие
със закона;
евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал.1, т. 10
вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на договор за потребителски
кредит № 1389575/03.10.2024 г., сключен между страните по делото – поради
заобикаляне на закона;
евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. ал. 4 ЗЗД вр. чл. 143 за прогласяване
нищожност на клаузата на чл. 6 от договор за потребителски кредит №
1389575/03.10.2024 г., сключен между страните – поради неравноправност;
евентуален иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 вр. ал. 4 ЗЗД вр. чл. 10, ал. 2 вр. чл. 19,
ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожност на клаузата на чл. 6 от договор за
потребителски кредит № 1389575/03.10.2024 г., сключен между страните –
поради противоречие със закона.
Ищецът твърди, че на 03.10.2024 г. сключил с ответното дружество „***“ ЕООД
договор за потребителски кредит № 1389575, по силата на който му била предоставена
в заем парична сума в размер на 250 лв., която следвало да върне в срок от 20 дни.
Сочи, че уговореният ГПР бил в размер на 49,82 % и ЛП в размер на 2,24 %. В т. 5 от
договора било уговорено, че кредитът се обезпечава с поръчителство, предоставено от
Multitude Bank в полза на ответника. При сключването на договора за потребителски
кредит не било посочено какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на
гаранция. След усвояването на сумата от 250 лв. ищецът установил, че му е начислена
такса за предоставяне на гаранция (поръчителство) в общ размер от 61,90 лв. Твърди,
че процесният договор за кредит бил недействителен, тъй като: нито в него, нито в ОУ
не били посочени дължимите вноски по договора за поръчителство; сключването на
договора за гаранция било задължително условие – в чл. 5.3. от ОУ било посочено като
възможност за повишаване на кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за
1
кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явявало
напрактика. Отделно от това твърди, че не е сключвал договор за поръчителство и
такъв не му е бил предоставен. Счита, че договорът за кредит е недействителен на осн.
чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК поради противоречието му със закона, тъй като
не съдържал начина на изчисляване на ГПР и начисленото възнаграждение за
поръчител не било включено при изчисляване на дължимия ГПР. Ето защо, последният
бил неправилно изчислен, в заблуда на потребителя. Излага подробни съображения
относно това, че при формиране на ГПР следва да бъде включено и начисленото
възнаграждение за поръчител. Твърди нищожност на договора поради неправилно
посочен размер на ГПР, надвишаващ допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК.
Поддържа, че целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за
недействителен, тъй като: съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова
гаранция не позволявала на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга – гарант,
чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налагало на
потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора; договорът бил във вреда на потребителя, като не отговарял
на изискването за добросъвестност и водел до значително неравновесие между правата
и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока
такса за допълнителна услуга. В условията на евентуалност твърди нищожност на
клаузата на чл. 5 от договора за кредит поради неравноправност на същата. Поради
тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде
уважен. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът оспорва предявените искове като
неоснователни по подробно изложени съображения. Не оспорва сключването на
процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание, по силата на който
предоставил на ищеца в заем сумата от 250 лв., но счита, че същият не страда от
посочените от ищеца пороци за недействителност. Оспорва твърдението, че
сключването на договор за поръчителство с Multitude Bank е било задължително
условие за сключването на договора за кредит между страните по делото. Сочи, че чл.
5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без да имал
задължение да избере именно Мултитюд Банк (Малта). Излага подробни аргументи
относно това, че уговореното възнаграждение за поръчител не следва да се включва в
размера на ГПР. Сочи, че договорът за поръчителство е сключен с друго юридическо
лице – Мултитуюд Банк, поради което не следва да бъде вземан предвид в настоящия
случай. Поради тези и останалите подробно изложени съображения моли предявеният
иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
Съдът, след служебна проверка по чл. 140 ГПК намира следното:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже: 1) сключването между него и
ответника на договор за паричен заем с посоченото в исковата молба съдържание, вкл.
клаузата на чл. 6, предвиждаща обезпечаване на задълженията по договора чрез
поръчителство от „Multitude Bank” и начисляването на такса за гарант в твърдения
размер; 2) сочените от него пороци на договора, водещи до нищожност на
договора/процесната клауза – противоречие със закона и неравноправност.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидни и равноправни клаузи в
процесния договор/процесната клауза, както и всички факти обстоятелства, на които
основава своите искания или възражения, включително, че е предоставил на ищеца
възможност да посочи свой поръчител, че сключването на договора за поръчителство
2
не е задължително условие за сключване на договора за кредит, а се предоставя, ако
потребителят е направил такава заявка при подаването на заявката за кредита –
следователно и уговорката е индивидуално уговорена с потребителя, че е предоставил
на потребителя преддоговорна информация (стандартен европейски формуляр)
относно дължимата такса за поръчителство, ако потребителят избере поръчителство от
Multitude Bank; че при кандидатстване в интернет платформата му на ищеца като
потребител е предоставена възможност за информиран избор дали да посочи
поръчител или да избере Multitude Bank, както и последиците от този избор, а именно
– дължимостта на възнаграждение на поръчителя; сключването на договор за
поръчителство между ищеца и Multitude Bank, в т.ч., че ищецът е потвърдил чрез SMS
желанието си да сключи договор за предоставяне на поръчителство, както и че е
получил екземпляр от същия.
Приложените към исковата молба доказателства следва да бъдат приети като
относими към предмета на спора.
Искането на ищеца за назначаване на експертиза е основателно единствено в
частта относно изчисляване на размер на ГПР с оглед необходимостта от специални
знания за изясняване на спора в същата част. В останалата част искането е
неоснователно, тъй като е предявен иск за недействителност на договора за кредит,
поради което дали е извършвано погасяване по същия, както и как са отразявани
плащанията при ответника, е ирелевантно в случая.
Искането на ищеца за задължаване на ответника на основание чл. 190 ГПК да
представи описаните в исковата молба документи е основателно единствено в частта
относно договора за поръчителство и погасителния план. Към исковата молба е
приложен препис от процесния договор за предоставяне на потребителски кредит,
поради което не е необходимо задължаването по реда на чл. 190 ГПК на ответника да
представи повторно договора за кредит. Останалите изискани документи не са
необходими с оглед преценката за действителността на договора, като се има предвид
посочения от ищеца порок на същия.
Изначално неотносимо е искането на ищеца за издаване на съдебно
удостоверение, което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно
всички сключени договори за потребителски кредит между страните по делото.
Ищецът като страна по евентуално сключени договори би могъл да се снабди с
посочената информация и без да му бъде издадено съдебно удостоверение, доколкото
същата касае сключените от самия него договори.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца в срок до ОСЗ да уточни в кой член на процесния договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние е уговорено, че кредитът се
обезпечава с поръчителство, предоставено от Multitude Bank в полза на ответника,
доколкото според представения договор такава уговорка се съдържа в чл. 6, а не в чл. 5
от същия договор.
Неизпълнението на указанията в срок влече връщане на исковата молба.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.05.2025 г.
от 09,30 ч, за когато да се призоват страните с връчване на препис от настоящия акт, а
3
ищецът - и с препис от отговора на исковата молба.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като доказателства по
делото.
ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО следното:
че на 03.10.2024 г. между страните е сключен процесния договор за
предоставяне на финансови услуги (заеми) от разстояние със соченото в
исковата молба съдържание (вкл. че в чл. 6 от договора е предвидено задължение
за обезпечаване на договора за кредит чрез поръчителство с трето лице
„Multitude Bank”);
по силата на който на ищеца е предоставен заем в размер на 250 лв.
че възнаграждението/таксата за обезпечение с поръчителство не е включено при
формиране на посочения в договора ГПР от 49,82 %.
УКАЗВА на ответника, че не сочи доказателства относно фактите и
обстоятелствата, разпределени в негова доказателствена тежест.
ЗАДЪЛЖАВА ответника на основание чл. 190, ал. 1 ГПК най-късно в първото
по делото съдебно заседание да представи договора за поръчителство, сключен във
връзка с процесния договор № 1389575/03.10.2024 г. и погасителния план.
УКАЗВА на ответното дружество, че при непредставяне на изисканите
документи в срок на основание чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото
съдът може да приеме за доказани фактите, относно които страната е създала пречки
за събиране на допуснати доказателства.
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, изпълнима от вещо лице Л. С.,
който след като се запознае с материалите по делото и цялата находяща се при
ответното дружество документация да отговори на поставените в исковата молба
въпроси – по процесния догор за кредит има ли начислено възнаграждение за
обезпечение по чл. 6 от същия, респ. в какъв размер, и какъв би бил размерът на ГПР
при отчитане и на възнаграждението за обезпечение по чл. 6 от договора за кредит,
при депозит от 250 лв., вносим от ищеца в 3-дневен срок от съобщението.
ДА СЕ УВЕДОМИ вещото лице за допуснатата експертиза и за датата на
съдебното заседание след представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на ищеца, че непредставянето на доказателства за внесен депозит в
срок влече отмяна на акта в частта относно допускане на експертизата.
УКАЗВА на ответника, че следва да съдейства на вещото лице за изготвяне на
заключението, като му предостави достъп до счетоводството си и предостави всички
поискани от вещото лице документи, като в противен случай съдът може да приеме за
доказани фактите, относно които ответникът е създал пречки за събиране на допуснати
доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на страните
(в случая на ищеца).
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до ОСЗ да изразят становище
относно наличието на неравноправни клаузи в договора, за което съдът следи
служебно на основание чл. 7, ал. 3 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
4
СЪДЪТ НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОРАЗУМЕНИЕ И МЕДИАЦИЯ.
Определението е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5