Р Е Ш Е Н И Е
№ 260119/23.04.2021 г
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД,Втори наказателен състав,
на двадесет и втори март двехиляди двадесет и първа година,
в публично съдебно заседание в състав:
Съдия: Даниела
Николова
секретар:Михаела Стойчева
прокурор:
като разгледа докладваното от съдията
АНД № 1 по описа на Районен съд -
Хасково за 2021г.
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В.П.З. *** срещу Наказателно постановление № 20 – 0254 – 001145 от 02.12.2020 г. на Началника на РУ Димитровград , с което за нарушение по чл. 5, ал. 3, т. 2 ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, предл. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева . В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и от некомпетентен орган. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление .
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят К. Д. П., редовно призован, не се явява.В писмено становище по делото чрез упълномощения адв. М. Т. заявява, че поддържа подадената жалба и моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно постановление , по изложените в нея съображения. Моли и за разноски.
Административнонаказващият орган – Началник РУ-Димитровград , редовно призован, не се явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата и по атакуваното с нея наказателно постановление.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:
На 07.11.2020 г. свидетелите Н.В.К. и В.М.В. и двамата, към същата дата на длъжност „младши автоконтрольор” в група ПК към РУ Димитровград изпълнявали служебните си задължения ,като били ситуирани на ул.“Хасковска“ в гр.Димитровград . Спрели за проверка лек автомобил „****“ с рег.№*******, като за водач на превозното средство, при спирането му за проверка бил посочен В.П.З. .След извършена справка в РСОТ и преносимия таблет контролните органи установили , че моторното превозно средство, управлявано от жалбоподателката марка „**** “ било спряно от движение .В резултат, срещу жалбоподателката и в нейно присъствие, е съставен на същата дата – 07.11.2020 г., от св. Н.К. , Акт за установяване на административно нарушение серия GA265923 за нарушения по чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП, който подписала лично, без да впише възражения или обяснения в съответната предвидена за това графа.
Възражения срещу съставения акт за установяване на административно нарушение не са депозирани и допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от АУАН на лицето, сочено като нарушител.
При издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка и наложил на визираното по – горе основания процесните санкции.
Изложената
дотук фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитания в хода на делото свидетели Н.К. и В.В. . Съдът
кредитира показанията на свидетелите относно
обстоятелствата, свързани с извършване на проверката, начина, по който е
осъществена същата и констатациите до които са достигнали, изложени в АУАН и
тези, свързани с неговото съставяне, като еднопосочни с останалия събран
доказателствен материал.Видно от
приетата по делото заповед за прилагане
на принудителна административна мярка №1970з-894 от 07.09.2020г., В. К. В. - младши автоконтрольор в Сектор Пътна полиция при ОД на МВР
Хасково, упълномощен със Заповед №272з-906/20.03.2019г. на Директор на ОД МВР
Хасково, е наложил на В.З.
принудителна административна мярка по чл.171,
т.2, б.К от ЗДвП – временно спиране от движение на ППС до заплащане на
дължимата глоба. Отнето СР на МПС №********, което е отразено в заповедта,
както и е посочено, че същата е постановена при съставен АУАН с бланков №278865
за незаплатени в срока за доброволно плащане глоби .Заповедта е връчена на адресата срещу подпис на
07.09.2020г., видно от приложената разписка.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното по отношение на наказателното постановление в обжалваната част:
Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от Закона за движението по пътищата, в редакцията й относима към датата на процесното деяние, на водача на пътно превозно средство е забранено да управлява пътно превозно , спряно от движение. Съгласно чл. 177, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, наказва се с глоба от 100 до 300 лв. всеки, който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, или състав от пътни превозни средства, в който е включено спряно от движение пътно превозно средство, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи. Следователно, всяко от деянията, за които на жалбоподателя са наложени административни наказания е обявено от закона за наказуемо.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на санкционния акт на процесуално основание. Съставеният акт за установяване на административно нарушение не отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН.По отношение на деянието актосъставителят се е задоволил единствено с това да посочи, при описанието му, че управлявания от жалбоподателката автомобил е бил спрян от движение в срок . Разпоредбата на чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП действително предвижда забрана за водачите на пътно превозно средство да управляват ППС, спряно от движение. По отношение на така вмененото нарушение обаче, актосъставителят не ангажира каквито и да било твърдения относно установяване на основанието за спиране на автомобила, както и евентуално за какъв период от време, още по – малко доказателства. Предвид пропуска в първата визирана част, освен накърняване правото на защита на жалбоподателя, е препятствана възможността за съдебен контрол и дори с оглед принципа на служебното начало съдът е поставен в невъзможност да изиска доказателства за тези обстоятелства, както и кога и на кое лице е връчен съответния документ за същото. В крайна сметка, могат да бъдат изискани от съда само документи, за които е ясно, че съществуват, а в случая отговорността се цели да бъде ангажирана без да се конкретизира за какъв срок и въз основа на какъв акт и на кой орган е наложена принудителна административна мярка - съответно по реда на чл. 171, т.2 и чл. 172 от ЗДвП или се касае за евентуално временно спиране от движение на МПС по искане на собственика, за което редът е установен с наредба на министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 140, ал.2 от ЗДвП. Ето защо и административното обвинение остава в тази му част неконкретно и неясно откъм проявлението на отделните съставомерни признаци. При това положение, наложената санкция за това нарушение е незаконосъобразна и следва да бъде отменена с настоящия съдебен акт, доколкото АНО е приел изцяло описаната в акта фактическа обстановка. Още повече и най - вече, че за нарушението по чл. 5, ал.3, т.2 от ЗДвП, отговорността на жалбоподателя е ангажирана на основание чл. 177, ал.1, т.4 предл.1-во от ЗДвП, която предвижда наказание за този, който управлява моторно превозно средство, спряно от движение, без разрешение на службата за контрол на Министерството на вътрешните работи, като както в АУАН, така и в НП не е предявено обвинение за този обективен признак на извършеното нарушение относно допустимото изключение от общата забрана. Този процесуален пропуск е съществен, тъй като е задължителен елемент от състава на нарушението и съответно задължителен реквизит при описанието на нарушението в НП съгласно чл. 57 от ЗАНН – основание за неговата отмяна на процесуално основание, без да се изследват въпросите по същество.
По разноските:
С оглед изхода на
спора и на основание чл.
63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган, следва да
бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат.
Уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение е 300 лева,
което следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 0254 – 001145 от 02.12.2020 г. на Началника на РУ Димитровград .
ОСЪЖДА Районно Управление на МВР- гр.Димитровград при ОД на МВР- гр.Хасково да заплати на В.П.З. , ЕГН-********** *** сумата в размер на 300 лв. - разноски по делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.