№ 355
гр. Пазарджик, 30.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Ива Чавдарова
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Административно
наказателно дело № 20245220200084 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на П. К. П. от гр.Пазарджик, против НП №23-
1006-002151/25.08.2023г. на Началник група в Сектор ПП при ОДМВР-
Пазарджик, с което с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания, както следва:
- за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1
ЗДвП- глоба в размер на 50 лева и
-за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП- глоба
в размер на 20 лева;
В жалбата са изложени съображения за материална и процесуална
незаконосъобразност на обжалваното НП. Жалбоподателят твърди, че липсва
точно, ясно и пълно описание на извършените нарушения, което нарушава
съществено правото му на защита. Счита, че с извършеното чрез дописване с
ръкописен текст допълване на съдържанието на АУАН е допуснато
съществено процесуално нарушение. Намира, че е налице такова и по
отношение липсата на конкретно посочване в НП на категорията на
процесното МПС, за което се отнася нарушението по чл.137 ал.1 от ЗДвП.
Настоява, че в случая е била приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. С тези
1
доводи се иска отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява.
Представлява се от пълномощника адв.В. П. от АК- Пазарджик, които
поддържа жалбата по изложените в нея съображения, които доразвива в
становището си по съществото на спора. Претендира разноски по делото за
адвокатско възнаграждение.
Ответникът по жалбата- АНО, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. По делото е постъпило бланкетно писмено становище
от гл.юриск. К. П.- пълномощник на АНО, с което оспорва жалбата, като счита
НП за правилно и законосъобразно. Моли същото да бъде потвърдено.
Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за
прекомерност на разноските на другата страна.
Съдът, след като провери основателността на жалбата, съобрази
становищата на страните, анализира събраните по делото писмени и
гласни доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, при
съобразяване с разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, прие следното от
фактическа и правна страна:
Жалбоподателят е санкциониран с обжалваното НП за това, че като
водач на МПС от категории М1, М2, М3 и N1, N2 и N3, на 14.06.2023г., в
16:22 часа, в гр.Пазарджик, на **** е управлявал лек автомобил Форд Фиеста
с рег.№****, собственост на С. П. П.а ЕГН **********, когато е в движение,
без да използва обезопасителен колан, с който е оборудвано МПС, което не е
представено на технически преглед.
Деянията са квалифицирано като нарушение на разпоредбите на чл.137а
ал.1 от ЗДвП и чл.147 ал.1 от ЗДвП, установени от мл.автоконтрольор при
Сектор ПП, ОДМВР-Пазарджик- А. И. Л., за което е съставен АУАН серия GA
№1005682/14.06.2023г. Актът е предявен на жалбоподателя, но същият е
отказал да го подпише и да получи препис от него, като това обстоятелство е
удостоверено законосъобразно от свидетел в лицето на Б. А. К.. В
законоустановения срок е постъпило писмено възражение от нарушителя по
чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Въпреки това, въз основа на така съставения АУАН е издадено
атакуваното НП, което е връчено лично на жалбоподателя на 02.01.2024г.,
като жалбата против него е подадена чрез АНО на 03.01.2024г., т.е. в срока
2
по чл.59 ал.2 от ЗАНН. В този смисъл жалбата се явява процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активно легитимирано да
инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП пред
компетентния да го разгледа съд.
Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните
съображения:
По делото не се спори, че на инкриминираните дата и час, полицейските
служители при Сектор ПП, ОДМВР- Пазарджик- св.А. Л.- актосъставител,
св.Т. Г.- свидетел на съставяне на акта и св.Б. К.- свидетел на отказа за
връчване са осъществявали контрол на движението в гр.Пазарджик на
ул.Стефан Караджа, където пред №17а бил позициониран и служебният им
автомобил.
Установено е също така, че по това време жалбоподателят е управлявал
процесния лек автомобил Форд Фиеста с рег.№****, собственост на С. П. П.а
ЕГН **********, който не е бил представен на годишен технически преглед.
Минавайки през посочения участък в гр.Пазарджик, жалбоподателят е
управлявал МПС без поставен обезопасителен колан, с какъвто то е било
оборудвано.
Посочените фактически обстоятелства се установяват от събраните по
делото гласни доказателства /показанията на св.Л., св.Г. и св.К./ и писмени
такива /справка за регистрация на МПС, докладни записки и справка за
нарушител/водач/, които съдът възприема като безспорни.
По отношение нарушението по чл.137а ал.1 от ЗДвП от ЗДвП, с което
на жалбоподателя, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1 ЗДвП, е наложена
глоба в размер на 50 лева:
Съгласно разпоредбата на чл.137а ал.1 от ЗДвП, водачите и пътниците в
моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са
в движение, използват обезопасителните колани, с които моторните превозни
средства са оборудвани.
Според настоящия съдебен състав, при описване на вмененото
административно нарушение по чл.137а ал.1 от ЗДвП, както в акта, така и в
НП, е било допуснато съществено процесуално нарушение, накърняващо
правото на защита на жалбоподателя. Това е така, защото в описателната част
3
на нарушението липсва обективен елемент от вменения административен
състав, доколкото не е било посочено към коя от изброените категории в
цитираната правна норма е попадало МПС, управлявано от жалбоподателя.
При това положение не става ясно, и дали въобще, то е попадало в някоя от
тях, а липсва и приложено доказателство за това. Това драстично накърнява
правото на защита на привлеченото към отговорност лице, тъй като то, а и
съдът, са поставени в ситуацията да гадаят дали процесното МПС спада към
някоя от изброените категории, респ. дали неговият водач е длъжен да спазва
правилото на чл.137а ал.1 от ЗДП, което представлява достатъчно основание
за отмяна на атакуваното НП в тази му част.
По отношение нарушението по чл.147 ал.1 от ЗДвП, с което на
жалбоподателя, на основание чл.185 от ЗДвП, е наложена глоба в размер
на 20 лева:
Въззивният съд намира, че обжалавното НП не отговаря на
изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и в частта, в която е ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за извършено
нарушение по чл.147 ал.1 от ЗДвП, тъй като в НП липсва пълно, ясно и точно
описание на нарушението.
От фактическа страна е посочено, че водачът „управлява МПС, без да го
е представил на ГТП“. Това деяние е квалифицирано като нарушение
по чл.147 ал.1 от ЗДвП, която разпоредба императивно регламентира
задължението МПС, които се управляват и са регистрирани в страната, да
бъдат представяни на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. В НП, а и в предхождащия го АУАН, обаче не е
посочено дали изобщо или съответно кога е бил извършен годишен
технически преглед на процесния автомобил, респективно кога е следвало
отново да бъде представен същият на технически преглед. Поради това не
може да се проследи дали срокът за това е изтекъл към датата на проверката,
извършена от полицейските служители.
При вменяване на извършено нарушение чрез бездействие на
санкционираното лице да изпълни свое правно задължение, то за да е налице
годно повдигнато и предявено обвинение, трябва при описанието на
нарушението да се съдържа твърдение за конкретна крайна дата, до която е
следвало да бъде изпълнено това задължение. Посочването единствено, че
4
процесното МПС не е било представено на ГТП, без да е посочена конкретна
дата, на която е следвало да бъде сторено това, не представлява надлежно
твърдение за факт, който е индивидуализиран по време. Липсата на надлежно
описание на нарушението води до невъзможност за санкционираното лице да
разбере какво точно нарушение му е вменено и срещу какви факти да се
защитава, което несъмнено нарушава правото му на защита. Същото
препятства и осъществяването на съдебен контрол върху атакуваното НП.
Гореизложеното налага извод, че обжалваното НП е незаконосъобразно и в
частта си по т.2, с която на основание чл.185 от ЗДвП на жалбоподателя е
наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева и следва да
бъде отменено и в тази част.
С оглед изложеното и доколкото то представлява достатъчно основание за
отмяна на атакуваното НП, то съдът не намира за нужно да обсъжда
останалите, релевирани в жалбата основания в тази насока.
Предвид изхода на спора и на основание чл.63 ал.4 ЗАНН вр. чл.143 ал.1
и чл.144 АПК, и чл.78 ал.1 ГПК, в тежест на ОДМВР- Пазарджик, към което
принадлежи Сектор ПП, следва да се възложат сторените от жалбоподателя
разноски за възнаграждение на един адвокат. Неоснователно е възражението
на процесуалния представител на ответника за прекомерност на
претендираните разноски за адвокатско възнаграждение, съгласно чл.63д ал.2
ЗАНН. В случая заплатените по договор за правна защита и съдействие 500
лева адвокатски хонорар, не се явяват завишени, предвид фактическата и
правна сложност на делото, очертани от неговия предмет и обема на
относимия доказателствен материал, събран в хода на съдебното следствие в
рамките на трите, проведени по делото открити съдебни заседания. Поради
това в полза на жалбоподателя следва да се присъди възнаграждение в размер
на 500 лева.
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП №23-1006-002151/25.08.2023г. на Началник група в Сектор
ПП при ОДМВР- Пазарджик, с което на П. К. П. ЕГН ********** са наложени
административни наказания, както следва:
5
- за нарушение на чл.137а ал.1 от ЗДвП, на основание чл.183 ал.4 т.7 пр.1
ЗДвП- глоба в размер на 50 лева и
-за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП- глоба
в размер на 20 лева;
ОСЪЖДА ОДМВР- Пазарджик да заплати на П. К. П. ЕГН **********
от гр.Пазарджик 500/петстотин/ лева, представляващи разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-
Пазарджик в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
6