Р Е
Ш Е Н И Е
№
260018
гр. Севлиево, 21.06.2021 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на двадесети май
през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Гергана Божилова
при
секретаря Силвия Георгиева
и в
присъствието на прокурора…… като
разгледа докладваното от
съдията
Божилова А.Н.Дело № 502 по описа
за 2020 година, за да се произнесе, взе пред вид
следното:
Жалбоподателят П.И.П. *** е обжалвал наказателно
постановление № 35-0001054 от 02.12.2020 година на Директора на РД „АА“ -
Плевен, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за
автомобилните превози /ЗАвП/ му е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за
нарушение на чл. 17, т. 3 от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 година на МТ за
условията и реда за извършване на превоз на пътници и товари за собствена
сметка /Наредбата/.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени
наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Излагат се
доводи, че наказателното постановление следва да се отмени, тъй като
жалбоподателят не е осъществил описаното в него административно нарушение. Алтернативно
се прави искане за приложение разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
За ответника по жалбата – РД „АА“ - Плевен, редовно
призован, не се явява представител при разглеждане на делото. В писмото,
придружаващо преписката, се прави искане за потвърждаване на обжалваното
наказателно постановление като правилно и законосъобразно.
Препис от наказателното постановление е връчен на
жалбоподателя на 17.12.2020 година. Видно от регистрационния индекс на жалбата,
тя е постъпила в РД „АА“ – Плевен на 21.12.2020 година, тоест в законоустановения
срок, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.
По делото се събраха писмени и гласни
доказателства, от съвкупната преценка на които съдът намира за установено
следното:
На 24.09.2020 година свидетелят М.Г. – гл.
инспектор в РД „АА“ гр. Плевен и колегата му Х.Д. спрели за проверка на центъра
в село Батошево, община Севлиево, автобус „Исузо Тюркоаз“ с рег. № *** от кат.
М3, собственост на Община Севлиево, с който се превозвали ученици от ОУ „Васил
Левски“ с. Шумата, община Севлиево. По време на проверката жалбоподателят
представил всички изискуеми се документи за превоза, след проверката на които
свидетелят Г. му съставил акт за установяване на административно нарушение
/АУАН/ за това, че извършвал гореописания превоз за собствена сметка, като не
може да представи валидна карта за квалификация на водач. В акта за
установяване на административно нарушение е записано, че водачът представил
Карта за квалификация на водач № Р119466, валидна до 20.05.2020 година и че
след направена справка в ИС на ИА „АА“ се установило и потвърдило, че водачът П.
не притежава валидна карта за квалификация. Описаното в АУАН деяние било
квалифицирано от актосъставителя като нарушение на чл. 17, т. 3, б. „в“ от
Наредбата. След съставянето на акта, същият бил предявен на жалбоподателя да се
запознае със съдържанието му и да направи своите възражения. Видно от
приложения по делото АУАН жалбоподателят не е записал в графата за възражения
такива. Същият е депозирал писмени възражения срещу съставения му акт в срока
по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН, в които е заявил, че след като установил, че
Свидетелството му за профисионална квалификация било изтекло, подал документи
за подновяване на същото на 15.09.2020 година в „Опида“ ООД гр. Севлиево. Там
служителите го уверили, че в срок от 6 работни дни свидетелството ще бъде
подновено. При отиването му на 23.09.2020 година му заявили, че същото не било
готово, поради което трябвало да се върне за да го получи на 02.10.2020 година.
Междувременно на 24.09.2020 година бил спрян за проверка и му бил съставен акт
за установяване на административно нарушение, въз основа на който било издадено
и обжалваното наказателно постановление. Към възражението си жалбоподателят е
приложил Служебна бележка, издадена от „Опида“ ООД гр. Севлиево, от която е
видно, че на 18.09.2020 година жалбоподателят е бил записан на курс за карта за
квалификация на водача по Наредба 41. Приложено е и Удостоверение за
професионална компетентност за извършване на превоз на пътници № 28-001492 от
05.10.2020 година, от което е видно, че жалбоподателят е преминал периодично
обучение по чл. 18 за периода от 30.09.2020 година до 05.10.2020 година и
притежава професионална компетентност за водач на МПС за извършване превоз на
пътници.
Въз основа
на този акт за установяване на административно нарушение директорът на РД „АА“
– Плевен издал Наказателно постановление № 35-0001054 от 02.12.2020 година, в което същият се е съгласил напълно с отразените в
акта фактически обстоятелства, преповторил ги е изцяло в обжалваното
наказателно постановление, квалифицирал е описаното от него деяние като
нарушение на чл. 17, т. 3, б. «в» от Наредбата и на основание чл. 93, ал. 1, т.
1 от ЗАвП е наложил на П. глоба в размер на 2000,00 лева.
По делото бяха
разпитани двамата служители на РД «АА» - Плевен, които обясниха, че
жалбоподателят им представил Карта за квалификация, но същата била с изтекъл
срок.
Жалбоподателят твърди
в жалбата си до съда, че при подаване на заявление за издаване на удостоверение
за професионална компетентност за извършване превоз на пътници в Център за
квалификация «Опида» в гр. Севлиево, от там му обяснили, че е необходимо да се
съберат определен брой хора за провеждане на периодичното обучение. Този факт
се подкрепя и от представената от него Служебна бележка. Видно от представеното
удостоверение, периодичното обучение е проведено за периода от 30.09.2020
година до 05.10.2020 година. От представената от жалбоподателя Карта за
квалификация на водач е видно, че същата е издадена на 23.10.2020 година, т.е.
към момента на проверката същият вече е бил в процедура по издаване на
изискуемия по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 от 04.08.2008 година на МТ документ.
При преценка на описаните по – горе
фактически обстоятелства съдът достига до следните правни изводи:
Съдът намира, че в производството по
издаване на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които сами по себе си да са достатъчно основание за неговата отмяна. От
представеното копие от Заповед № РД-08-30 от 24.01.2020 година на Министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията е видно, че директорите на регионалните
дирекцииса оправомощени да
издават наказателни постановления за установени нарушения на Регламенти на
Европейския парламент и Съвета, Закона за автомобилните превози, Закона за
движение по пътищата и подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на
тях.
В обжалваното наказателно постановление
наказващият орган твърди, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 17, т. 3, буква „в“ от Наредбата.
Съгласно тази разпоредба: „При извършване на
превози на пътници
за собствена
сметка водачът представя при поискване от
контролните органи карта за квалификация на водача“. В производството
по ЗАНН в тежест на административно – наказващият орган е да докаже твърдяното
от него в обжалваното наказателно постановление, че жалбоподателят П. е
извършил нарушението, визирано в посочената по – горе разпоредба. Т.е. да
докаже, че същият не е представил при поискване от контролните органи карта за
квалификация на водач на МПС.
По делото безспорно се установи,
а този факт не се оспорва и от жалбоподателя, че по време на проверката на
документите му във връзка с извършвания от него превоз на пътници, жалбоподателят
е представил на проверяващите карта за квалификация на водача, но същата била
изтекла на 20.05.2020 година. От приложената към възражението срещу съставения
АУАН служебна бележка, издадена от „Опида“ ООД гр. Севлиево, се установява, че
на 18.09.2020 година същият е бил записан за курс за карта за квалификация на
водача. От представеното Удостоверение за професионална компетентност за
извършване на превоз на пътници № 28-001492/05.10.2020 година е видно, че
жалбоподателят е преминал периодично обучение по чл. 18 за времето от
30.09.2020 година до 05.10.2020 година. По делото е представена и Карта за
квалификация на МПС, валидна до 03.10.2025 година. Всички тези факти водят до
извод, че към момента на проверката жалбоподателят вече е бил в открита
процедура по издаване на изискуемия по чл. 2, ал. 1 от Наредба № 41 документ.
Въпреки това обаче от събраните по делото доказателства се установява по
безспорен начин, че при извършване на проверката П. не е притежавал валидна
карта за квалификация на водач. Това обстоятелство обуславя извода, че с
деянието си последният е осъществил именно състава на административното
нарушение, регламентирано в чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАвП, както от обективна,
така и от субективна страна, тъй като съгласно тази разпоредба на закона: „Водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без издадено за моторното превозно средство удостоверение за обществен превоз
на пътници или товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение,
документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, се наказва с глоба в размер на 2000 лева при първо нарушение“.
Същевременно обаче съдът счита,
че деянието на жалбоподателя макар и формално да осъществява признаците на
описаното в НП административно нарушение, с оглед на липсата на вредни
последици и с оглед на смекчаващите обстоятелства, представлява по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушението от
съответния вид, поради което е маловажно. С оглед обстоятелствата на извършване
на нарушението: фактът, че жалбоподателят е притежавал карта за квалификация на
водача, макар и с изтекла валидност, че същият към момента на проверката е бил подал
документи за периодично обучение за придобиване на удостоверение за
професионална компетентност за водач на МПС за извършване на превоз на пътници,
фактът, че новата карта за квалификация е издадена няколко дни след проверката и не на последно място липсата
на вредни последици от деянието и на доказателства, установяващи други
нарушения, извършени от жалбоподателя във връзка с упражняваната от него
професия,
съдът счита, че не са засегнати съществено целите на ЗАвП. Поради тези съображения и на основание чл.11 от ЗАНН във вр. с чл. 93, т. 9 от НК, съдът приема, че деянието е маловажно. В тази връзка
административно-наказващият орган е следвало да приложи чл. 28, б.»а» от ЗАНН,
като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на
нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно
решение № 1 от 12.12.2007 година на тълк. н.д. № 1/2005 година на ВКС, общото понятие на административното
нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. В чл. 28 и чл. 39, ал. 1 ЗАНН законът си
служи още с понятията "маловажни" и "явно маловажни"
нарушения. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи
"маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията,
обхванати от чл. 6 ЗАНН. Когато деянието представлява "маловажен"
случай на административно нарушение, наказващият орган следва да приложи чл. 28 ЗАНН. Прилагайки тази разпоредба, той всъщност освобождава дееца от
административнонаказателна отговорност, а това освобождаване не може да почива
на преценка по целесъобразност. Изразът в закона "може" не обуславя
действие при "оперативна самостоятелност", а означава възлагане на
компетентност. Отнася се за особена компетентност на наказващия орган за
произнасяне по специален, предвиден в закона ред, а именно - при наличие на
основанията по чл. 28 ЗАНН, да не наложи наказание и да отправи предупреждение,
от което произтичат определени законови последици.
В конкретния случай съдът
безспорно намира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН. Наказващият орган
не го е приложил, което според цитираното по – горе тълкувателно решение е
основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в
противоречие със закона.
Жалбоподателят претендира заплащането на направените
от него разноски за адвокат в размер на сумата от 300,00 лева, за което
представя пълномощно и Списък на разноските. Предвид изхода на делото АНО
следва да заплати на П.П. направените от него разноски в размер на сумата от
300,00 лева.
Водим от гореизложеното съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 35-0001054 от
01.12.2020 година на Директора на РД „АА“ - Плевен, с което на П.И.П., ЕГН: **********,***, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 93, ал. 1, т. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвП/ е наложена глоба в размер на 2000,00 лева за
нарушение на чл. 17, т. 3б. „в“ от Наредба № Н-8 от 27.06.2008 година на МТ,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – Плевен да заплати на П.И.П.,
ЕГН: **********,***, направените от него разноски за адвокатски хонорар в
размер на сумата от 300,00лв. /триста/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд гр. Габрово в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: