О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№3229
19.11.2014г., град Пловдив
ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VII граждански състав
На деветнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ ГЕШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ ПЕТРОВА
ЕЛИ АНАСТАСОВА
Като разгледа докладваното от съдия М.Петрова в.гр.дело №3187 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК и чл.435 и сл. от ГПК.
Постъпила е жалба вх.№17311/15.07.2014г. от длъжниците И.Г.К. с ЕГН:********** и Г.Н.К. с ЕГН:**********, подадена чрез назначения им особен представител адв.Т.Д., против Постановление от 30.06.2014г. за възлагане на недвижим имот по изп.дело №20138250400086 по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег.№825. Изложени са доводи за незаконосъобразност на атакуваното постановление, според които: по отношение на длъжника „Въча 2010”ООД не е била проведена надлежно процедурата по връчване на покана за доброволно изпълнение, призоваване за извършване на опис и уведомяване за насрочване на публичната продан; длъжниците не са уведомени надлежно за часа на описа; в протокола от 04.11.2013г. за оценка на продавания имот непрецизно е посочено при съставянето му да не се явяват представители на длъжниците при положение, че при посочения в съобщението късен час за описа присъствието е почти невъзможно, както и, че дружеството-длъжник и Н. К. не са били уведомени за извършването на публичната продан; не е изяснена собствеността върху продадения имот по отношение на лицата, притежаващи права върху му, и размера на тези им права; не е надлежно разгласена проданта. По изложените съображения се претендира за отмяна на обжалваното постановление.
Постъпила е и частна жалба вх.№20074/29.08.2014г. от длъжниците И.Г.К. и Г.Н.К., подадена чрез назначения им особен представител адв.Т.Д., и против Разпореждане от 31.07.2014г. по същото изпълнително дело, с което е върната предходната жалба против постановлението за възлагане. Изложени са доводи за неправилност на атакуваното разпореждане, според които на жалбоподателите е назначен особен представител, поради това, че същите са с неизвестен адрес на територията на РБ, както и на територията на страната, в която пребивават – Русия, при което особеният представител няма връзка с тези лица, чиито права защитава без да е страна в процеса, за да му се вменяват в тежест каквито и да е такси в производството, а те са дължими от самата страна, в чиято полза се предприема процесуалното действие по защита на правата й и следва да се присъдят с решението по спора като бъдат възложени на съответната страна, съобразно изхода по делото, с позоваване на задължителните указания по Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ВКС. Считат, че дори и да се приеме, че особеният представител дължи заплащане на държавна такса и внесе такава, то този разход не ще му бъде възстановен, тъй като по смисъла на ГПК разноски се дължат на страната, каквато той не е, при което от патримониума му неправилно ще се изведат пари, които евентуално ще бъдат присъдени на страната, която той представлява, т.е. на лице, което не е разходвало такива средства, което е недопустимо и не намира опора в закона. По изложените съображения се претендира за отмяна на обжалваното разпореждане и продължаване на съдопроизводствените действия по депозираната въззивна жалба.
Ответникът по жалбите взискателят „УниКредит Булбанк”АД е депозирал чрез пълномощника юрисконсулт М. С.-И. писмени възражения единствено по отношение на жалбата против постановлението за възлагане, която счита за неоснователна, поради това, че в жалбата не са наведени доводи по смисъла на чл.435,ал.3 от ГПК относно ненадлежно извършено при публичната продан наддаване и възлагане на имуществото не по най-високата предложена цена, а такива за нередовно връчване на книжа и други на длъжника „Въча 2010”ООД, който не се представлява от особения представител на жалбоподателите и същият не може от негово име да заявява претенции за нарушени права, като описът съставлява друго предшестващо изпълнително действие, което не е част от процедурата и реда за провеждане на самата продан, а имота е ясно и точно описан във всеки от актовете на ЧСИ и описанието му е идентично с това по акта за учредяване на ипотека и са приложени достатъчно и категорично определящи имота, квадратурата му и неговите собственици писмени доказателства, което не може да бъде предмет на спор досежно правилното и законосъобразно изготвяне на обжалваното постановление за възлагане. По изложените съображения се претендира жалбата срещу постановлението за възлагане да бъде оставена без уважение.
Ответникът по жалбите длъжникът „Въча 2010”ООД не е взел становище по тях.
Постъпили са, съгласно разпоредбата на чл.436,ал.3 от ГПК, писмени мотиви на ЧСИ Горчев по обжалваното действие, според които жалбите са недопустими, а по същество и неоснователни, тъй като, според чл.435,ал.3 от ГПК, постановлението за възлагане може да се обжалва от длъжника на основания – когато наддаването при публичната продан не е извършено надлежно, когато имуществото не е възложено на най-високата предложена цена и несеквестируемост на недвижимия имот, а в случая публичната продан е извършена надлежно, в подкрепа на което са изложени съображения във връзка с оплакванията на жалбоподателите.
Съдът, след преценка доводите на страните, мотивите на ЧСИ и материалите по изпълнителното дело, намира следното:
Изпълнителното производство по изп.дело №86/2013г. по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег.№825 е образувано по молба на взискателя „УниКредит Булбанк”АД и приложен към нея изпълнителен лист от 04.02.2013г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №1025/01.02.2013г. по ч.гр.дело №1643/2013г. по описа на ПРС-XV гр.състав, с която е разпоредено длъжниците „Въча 2010”ЕООД, И.Г.К. и Г.Н.К. да му заплатят солидарно сумата 38341,15лв., съставляваща просрочена главница по Договор за банков кредит за оборотни средства №959 от 08.09.2010г. и Анекс №1/04.04.2011г., сумата от 12677,24лв., съставляваща лихви, начислени за периода от 21.04.2011г. до 30.01.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.01.2013г. до изплащане на вземането, както и сумата от 1020,37лв. разноски по делото за държавна такса. С молбата взискателят е поискал изпълнението да се насочи спрямо ипотекирания в полза на банката имот – дворно място, съставляващо УПИ XII-347 от кв.26 по плана на с.К., общ.Р., обл.П., цялото с площ от 1260кв.м., ведно с построената в него масивна жилищна сграда със застроена площ от 99кв.м. Към молбата е приложен нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху цитирания имот от страна на И.Г.К., Николай Г.К. и Г.Н.К. за обезпечаване вземанията на банката по посочения договор за кредит. На длъжниците И.Г.К. и Г.Н.К. при условията на чл.47,ал.6 от ГПК е назначен с Разпореждане от 21.08.2013г. за особен представител адв.Т.Д.. Изпълнението е насочено спрямо посочения от взискателя ипотекиран имот, за който е вписана възбрана на 23.04.2013г., извършен е опис на 25.10.2013г., изготвено е заключение от вещото лице С. Ж. за оценката му 81000лв., определена с протокол от 04.11.2013г., и същия е изнесен на публична продан за периода от 01.03.2014г. до 01.04.2014г. при начална цена от 60750лв. /75% от оценката/, обявена за нестанала, поради липса на наддавателни предложения, с протокол от 04.04.2014г., като по молба на взискателя с разпореждане от 11.04.2014г. е насрочена нова публична продан за времето от 18.05.2014г. до 18.06.2014г. при начална цена от 48600лв. /80% от цената за първата публична продан/, на която, според протокола от 19.06.2014г., е постъпило едно писмено наддавателно предложение от М. И. С. за сумата от 48650лв., с оглед на което същата е обявена за купувач на имота и след доплащане на цената с приспадане на внесения задатък имота й е възложен с Постановление от 30.06.2014г., за което длъжниците са уведомени посредством връчени им на 08.07.2014г. чрез особения представител адв.Т.Д. съобщения, като от тяхна страна на 15.07.2014г. е подадена чрез него жалба против постановлението. Същата с разпореждане от 18.07.2014г. е оставена без движение от ЧСИ до внасяне на такса от 25лв. по сметка на ПОС и до внасяне на такса от 96лв. по сметка на ЧСИ за администриране на жалбата, в 7-дневен срок от получаване на съобщението. Такова е връчено на жалбоподателите чрез особения им представител на 22.07.2014г. На 28.07.2014г. от негова страна е подадена молба до ЧСИ за отмяна на разпореждането за внасяне на съответните такси по жалбата, поради това, че като особен представител няма контакт с жалбоподателите-длъжници, чиито адреси на територията на РБ са неизвестни, а пребивават в Русия, и понеже за него като особен представител не би могло да възникне задължение за заплащане на таксите, тъй като те са в тежест на страните, а не на защитника. С Разпореждане от 31.07.2014г. ЧСИ е постановил връщане на жалбата, поради неотстраняване на указаните нередовности. За това разпореждане жалбоподателите са уведомени чрез връчено на особения представител на 28.08.2014г. съобщение. От същите е подадена на 29.08.2014г. частната жалба против него.
При така установеното от фактическа страна и доколкото приоритетно е разглеждането на частната жалба против разпореждането от 31.07.2014г. за връщане на жалбата против Постановлението за възлагане от 30.06.2014г., от изхода по която зависи разглеждането на върнатата жалба, съдът намира същата за допустима и основателна. Тя е подадена в едноседмичния срок по чл.275,ал.1 от ГПК; изхожда от легитимирани лица – жалбоподателите, чиято жалба е върната; касае обжалваемо, съгласно чл.274,ал.1 във връзка с чл.279 във връзка с чл.262,ал.3 във връзка с чл.436,ал.4 от ГПК, разпореждане за връщане на жалба, преграждащо нейното разглеждане, и откъм съдържание е редовна, като посредством нея е повдигнат именно въпроса за дължимостта на държавна такса, поради което същата се явява допустима. Според задължителните указания по т.7 от Тълкувателно решение №6 от 06.11.2013г. по тълк.дело №6/2012г. на ОСГТК на ВКС, на което се позовават и жалбоподателите, таксите по жалбата се дължат от страната, в чиято полза се предприема процесуалното действие по защита на правата й, при което задължението за внасяне на такси при обжалване не може да бъде възлагано на други лица, които нямат качеството на страна в процеса, каквото качество не притежава назначения при условията на чл.47,ал.6 от ГПК особен представител на страната, тъй като той не упражнява свои процесуални права, а такива на представляваната от него страна, поради което не той е задължен за заплащането на такси и разноски, а страната, която представлява и която не е освободена от заплащането им, като таксата и разноските по жалбата следва да се присъдят от съда с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода по него. С оглед на тези указания, неправилно ЧСИ е оставил без движение жалбата против постановлението за възлагане до внасяне на държавна такса от 25лв. по сметка на ПОС и такса от 96лв. по негова сметка за администриране на жалбата и неправилно с обжалваното разпореждане от 31.07.2014г. е върнал жалбата, поради невнасяне в срок на тези такси, поради което разпореждането за връщане следва да се отмени. С оглед основателността на частната жалба, дължимата по нея държавна такса от 15лв. следва да се възложи на ответника-взискател „УниКредит Булбанк”АД.
С отмяната на разпореждането за връщане на жалбата против постановлението за възлагане настъпва условието за произнасяне и по върната с него жалба. Същата е подадена в едноседмичния срок по чл.436,ал.1 от ГПК. Изхожда от легитимирани да атакуват постановлението за възлагане лица – длъжници по чл.435,ал.3 от ГПК. Както резонно възразява ответника-взискател и в каквато насока са изложени мотиви и от ЧСИ, обаче, постановлението за възлагане е допустимо да бъде атакувано само на релевираните от посочената разпоредба основания – ненадлежно извършено наддаване при публичната продан или възлагане на имуществото не по най-високата предложена цена, а също така и при несеквестируемост на възложеното имущество по смисъла на чл.435,ал.2 от ГПК, доколкото въпросът за несеквестируемостта му може да се повдига по всяко време, докато принудителното изпълнение спрямо това имущество е висящо, чрез обжалване на конкретни действия по принудителното изпълнение, насочени спрямо него, каквото е и възлагането му. Такива доводи в жалбата не се съдържат. При това положение, доколкото законодателят е възвел конкретни основания, на които е допустимо да се обжалва постановлението за възлагане, а твърдения за наличието на такива от страна на жалбоподателите не са изложени, то подадената от тях жалба против него се явява недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, като производството по нея се прекрати. С оглед недопустимостта на жалбата, дължимите за нея такси следва да бъдат възложени на жалбоподателите, а именно – държавна такса от 25лв. и такса от 96лв. за администриране на жалбата в полза на ЧСИ.
Предвид изложените мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Разпореждане от 31.07.2014г. по изп.дело №20138250400086 по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег.№825, с което е върната жалба вх.№17311/15.07.2014г. от длъжниците И.Г.К. с ЕГН:********** и Г.Н.К. с ЕГН:**********, подадена чрез назначения им особен представител адв.Т.Д., против Постановление от 30.06.2014г. за възлагане на недвижим имот по същото изпълнително дело.
ОСЪЖДА „УниКредит Булбанк”АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, пл.”Св.Неделя”№7, да заплати държавна такса в размер на 15лв. /петнадесет лева/ в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС.
Определението в тази му част е окончателно и не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба вх.№17311/15.07.2014г. от длъжниците И.Г.К. с ЕГН:********** и Г.Н.К. с ЕГН:**********, подадена чрез назначения им особен представител адв.Т.Д., против Постановление от 30.06.2014г. за възлагане на недвижим имот по изп.дело №20138250400086 по описа на ЧСИ Стефан Горчев с рег.№825, и ПРЕКРАТЯВА производството по нея.
ОСЪЖДА И.Г.К. с ЕГН:********** и Г.Н.К. с ЕГН:**********, двамата с постоянен адрес:***, да заплатят държавна такса в размер на 25лв. /двадесет и пет лева/ в полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ПОС.
ОСЪЖДА И.Г.К. с ЕГН:********** и Г.Н.К. с ЕГН:**********, двамата с постоянен адрес:***, да заплатят на ЧСИ Стефан Горчев с рег.№825, район на действие – Окръжен съд-Пловдив, кантора: гр.Пловдив, Делови център „Пловдив”, ул.”****”№1, ет.5, офис 506, сумата от 96лв. /деветдесет и шест лева/, представляваща такси за администриране на жалба.
Определението в тази му част подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: