Р Е Ш Е Н И Е
№ 132
гр.
Велико Търново, 10.06.2021
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – гр. Велико Търново, Първи касационен състав, в публично
заседание на двадесет и осми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОРДАНКА МАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ
ДАНАИЛОВА
РОСЕН БУЮКЛИЕВ
При секретаря Св. Ф.и
участието на прокурора от ВТОП Невена Орманджиева, разгледа докладваното
от председателя касационно НАХД № 10095/2021
г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от Закона
за административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Делото е образувано
по касационна жалба на Областна дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) –
Велико Търново, чрез процесуалния представител ***Д.от ВТАК, срещу Решение № 260029
от 08.03.2021 г., постановено по НАХД № 331/2020 г. по описа на Районен съд –
Свищов (СвРС). С обжалваното решение е отменено като незаконосъобразно Наказателно
постановление № **********/10.09.2020 г. на и.ф. Директор на ОДБХ – Велико
Търново, с което на П.Б.М. ***, на основание чл. 449а, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 51, ал. 1, предл.
второ от същия закон.
В касационната жалба
се излагат доводи за неправилно прилагане на материалния закон и допуснати
процесуални нарушения. Конкретните оплаквания са, че съдът неправилно е преценил
като съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН това, че вписаните
в него двама свидетели на извършеното нарушение са идентични с тези,
удостоверяващи отказа на нарушителя да подпише съставения АУАН. Според касатора
необосновано съдът е приел още, че невръчването на препис на АУАН на нарушителя
е ограничило правото му на защита. Намира, че в хипотезата на отказ на
нарушителя да подпише АУАН, връчване на препис от него не е необходим, тъй като
самото връчване е обвързано от подписването му. Отделно от това счита, че по
безспорен начин е доказано от обективна и субективна страна извършеното
нарушение и нарушителя.
В съдебно заседание касаторът
не се явява и не се представлява. Чрез становище с вх. №2328/26.05.2021г. от
процесуалния представител се поддържа касационната жалба по изложените в нея
доводи. От съда се иска да отмени обжалваното
съдебно решение и да постанови ново, с което да потвърди издаденото наказателно
постановление. Претендират се направените разноски за две съдебни инстанции.
Ответникът по
касационната жалба – П.Б.М., редовно призован, не изпраща представител. Депозира
становище с вх. № 2349/27.05.2021г., в което излага доводи за неоснователност
на касационната жалба. Намира решението на СвРС за правилно и моли същото да
бъде оставено в сила.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Велико Търново дава становище за основателност на
касационната жалба. Счита за неправилни изводите на районния съд за допуснати
съществени процесуални нарушения в административнонаказателното произовдство,
водещи до отмяна на НП. Намира, че решението на СвРС като неправилно следва да
бъде отменено.
Настоящият състав на
Административен съд – Велико Търново, като прецени допустимостта на
касационната жалба, както и след служебна проверка, на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, за валидност,
допустимост и съответствие на решението с материалния закон, въз основа на установените
факти, приема следното от правна страна:
Жалба е подадена от
надлежна страна-участник във въззивното производство, в законния срок, до
компетентния съд, което я прави допустима. Съгласно чл. 63, ал. 2 от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните РС по реда на глава ХІІ от АПК. Чл. 218 от АПК свежда предмета на
касационната проверка до посочените в жалбата пороци на решението, но
същевременно задължава касационната инстанция да следи и служебно за валидността,
допустимостта и съответствието на решението с материалния закон. Воден от така
определения предмет на настоящото касационно дело, съдът намира касационната
жалба за основателна, тъй като оспорваното решение е валидно и допустимо, но неправилно.
Аргументите на съда за този извод са следните:
По делото от
фактическа страна е установено следното:
На 26.08.2020 г.,
при извършена съвместна от представители на Областна дирекция държавен фонд
Земеделие, ОДБХ – В.Търново, Регионална инспекция по околната среда и водите –
Велико Търново и Районно управление МВР – Свищов, в имот, находящ се в с. Овча
могила, община Свищов, на адрес ул. „Бачо Киро“ № 4, стопанисван от П.Б.М.,
било установено, че същият отглежда 54 броя дребни преживни животни от вида
коза, 21 броя ярета под 6-месечна възраст и 2 броя коне, в имот, който не е
регистриран като животновъден обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарно
медицинската дейност/ЗВМД/, нито за лично стопанство, нито за ферма, с което
нарушил чл. 51, ал. 1, предл. 2 от ЗВМД. Резултатите от проверката са
обективирани в Констативен протокол № 0001613 от 26.08.2020г., в който е
отразено, че собственикът – П.Б.М., не предоставя удостоверение за регистрация
на животновъден обект по реда на чл. 137 от ЗВМД и присъствал при проверката. Заради
направените констатации бил съставен АУАН № 0000969/26.08.2020г. от д-р В.И.–
гл. инспектор в отдел „ЗЖ“ ОДБХ - В.Търново, който поради отказ на нарушителя
да го подпише бил подписан от двама свидетели - Иван М. Петров (служител в ОДБХ
– Велико Търново) и Х.Д.Х.- служител в кметството в с. Овча могила (идентични
със свидетелите на нарушението). Актосъставителят квалифицирал нарушението като
такова по чл. 51 от ЗВМД, в сила от 02.05.2020г. В тридневен срок не постъпили
писмени възражения по чл. 44 от ЗАНН.
По-късно, АНО приел,
че нарушението не представлява маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и въз
основа на съставения АУАН издал Наказателно
постановление № **********/10.09.2020 г. на и.ф. Директор на ОДБХ – Велико
Търново, с което на П.Б.М. ***, на основание чл. 449а, ал. 1 от Закона за
ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД) е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 300 лева за извършено нарушение на чл. 51, ал. 1, предл.
второ от същия закон. НП било връчено лично на П.М. на 14.09.2020г., видно от
известието за доставяне (л. 33 от делото), и оспорено пред СвРС.
С Решение № 260029
от 08.03.2021 г., постановено по НАХД № 331/2020 г. по описа на СвРС това НП е
отменено като незаконосъобразно. За да постанови съдебния си акт, СвРС приел,
че в хода на административнонаказателното
производство е извършено съществено нарушение на процесуалните правила на чл. 43,
ал. 2 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на НП, тъй като в АУАН
отказът на нарушителя да го подпише е удостоверен с подписите на двама свидетели,
които същевременно са посочени и като такива по установяване на нарушението.
Анализирайки разпоредбите на ЗАНН районният съд е достигнал до извод, че
свидетелят при отказ да бъде подписан АУАН трябва да е лице, различно от
свидетелите, присъствали при извършване на нарушение или по неговото
установяване. Допуснатото от АНО процесуално нарушение е прието за съществено
такова, тъй като пряко засягало правото на защита на наказаното лице и
възможността му да я реализира в пълен обем още от момента на образуване на
административнонаказателното производство.
На следващо място,
въззивният съд приел за нарушена и разпоредбата на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН, тъй
като липсвали доказателства препис от АУАН да е бил надлежно връчен на
нарушителя и с това последният е възпрепятстван да се запознае с
административното обвинение. При отказ нарушителят да получи препис от АУАН,
това е следвало да бъде удостоверено и надлежно оформено в разписката. Според
съда отказът на нарушителя да подпише АУАН не изключва задължението за връчване
на препис от него, тъй като са две последователни и самостоятелни действия,
неизпълнението на които накърнява правото му на защита.
С тези мотиви за процесуална незаконосъобразност на АУАН въззивният съд
е отменил обжалваното пред него НП.
Обжалваното
отменително решение на СвРС е неправилно според настоящия касационен състав,
тъй като същият намира за неправилни изводите на въззивния съд за допуснати
съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН.
На първо място, съдът намира за неправилен извода на въззивния съд за
допуснато съществено нарушение на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН, което да опорочава
административнонаказателното производство и да рефлектира върху правото на
защита на нарушителя. Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН АУАН се
съставя в присъствието на нарушителя и свидетелите, присъствали при извършване
или установяване на нарушението, а съгласно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН актът се
подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си. При отказ на
нарушителя да подпише акта според ал. 2 на чл. 43 от ЗАНН това обстоятелство се
удостоверява чрез подписа на един свидетел, името и точният адрес на който се
отбелязват в акта.
По делото не е спорно, че на 26.08.2020 г. актосъставителят д-р В.И.е
извършил проверка в имот в с. Овча могила, общ. Свищов, в присъствието на
свидетелите д-р И.П.и Х.Х., като последните двама се явяват очевидци на
нарушението и установяването му. АУАН е съставен от актосъставителя, в
присъствието на ответник по касация - П.М., и подписан от двамата свидетели на
нарушението. В резултат на отказ от страна на нарушителя да подпише акта, това
обстоятелство е удостоверено с подписа на същите двама свидетели, които са
посочени в АУАН като присъствали при извършване на нарушението (д-р И.П.и Х.Х.).
Неправилно обаче, съдът е приел, че посочването на едни и същи лица
едновременно като свидетели, присъствали при нарушението и подписали АУАН в
това си качество, и като такива, удостоверили отказа на нарушителя на подпише акта,
представлява съществено процесуално нарушение на административнопроизводствените
правила, обуславящо отмяна на издаденото НП. Принципно, дори да се приеме
разбирането, че горните две групи свидетели трябва да са различни лица, е
вярно, че в конкретния случай това правило не е спазено и нарушение е
допуснато. Следва да се посочи, обаче, че не всяко неспазване на посочените
правни норми води до нередовност на акта или препятства издаването на
наказателно постановление. Критерият, по който се разграничават съществените от
несъществените нарушения, е преценката доколко това нарушение е довело до
накърняване на правото на защита на наказаното лице. Съдът намира, че в случая нарушението
не е съществено и не е засегнато правото на защита на посоченото за нарушител
лице като същото е имало възможността да го упражни в пълен обем. Нещо повече,
следва да се отчита, че по същество не е спорно, че АУАН е съставен реално на
база Констативен протокол № 0001613/26.08.2020 г., който представлява официален
документ от проверка на терен на компетентната контролна агенция и е било възможно
съставянето му и в отсъствие на свидетели, като самият протокол от проверката е
съставен в присъствието на П.М., така че последният е запознат с направените от
органа констатации, видно от положения в протокола подпис. Няма съмнение, че на ответника по касация са били известни фактите,
съставляващи фактическо основание за налагане на наказанието, имал е възможност
да се запознае със съдържанието на АУАН, да възрази по установеното с него и да
организира защитата си, поради което следва са се приеме, че не е налице
ограничаване правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице.
На
второ място, настоящата инстанция не споделя изводите на решаващия съд за допуснати
съществени процесуални нарушения при предявяване и връчване на АУАН, довели до
ограничаване на правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице. Безспорно е установено, че П.М. е присъствал на проверката в стопанисвания от него имот и е отказал да подпише съставения
АУАН №
0000969/26.08.2020г. от д-р В.И.– гл.инспектор в отдел „ЗЖ“ ОДБХ - В.Търново,
което обстоятелство е удостоверено при условията на чл. 43, ал. 2 от ЗАНН с
подписа на двамата свидетели, присъствали и при установяване на нарушението, името
и точният адрес на които са отбелязани в акта съгласно изискването на
цитираната процесуалноправна норма на ЗАНН. Принципно верни са разсъжденията на
районния съд, че предявяването и връчването на препис от АУАН на нарушителя гарантират
и обезпечат правото на защита на лицето, спрямо което е образувано
административнонаказателното производство, но при положение, че същият го е
подписал по арг. от чл. 43, ал. 5 от ЗАНН (препис от акта се връчва при
подписването му, каквото в случая е било отказано). В разглеждания случай,
нарушителят е установен на мястото на нарушението, присъствал е по време на
извършване на проверката от контролните органи и при съставянето на акта, но по
собствено желание е отказал да го подпише, а с това и от правото си да се запознае
със съдържанието на АУАН. След като нарушителят се е възползвал от правото си
по чл. 43, ал. 2 от ЗАНН и е отказал да подпише АУАН при неговото предявяване,
органът няма задължение впоследствие да издирва и да връчва препис от същият
този акт на нарушителя. Не е налице и хипотезата на чл. 43, ал. 4 от ЗАНН след
като актът
е съставен в присъствието на нарушителя, а не в негово отсъствие. Предвид това
не се установява да са допуснати съществени процесуални нарушения на
предвидената в ЗАНН процедура относно съставянето и връчването на АУАН.
По изложените
съображения съдът намира касационната жалба за основателна. Направените изводи от
районния съд са неправилни, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде отменено.
При липса
на мотиви по съществото на спора в съдебния акт на РС - Свищов и забраната за
нови фактически установявания в касационната инстанция с оглед разпоредбата на
чл.220 от АПК
се възпрепятства извършването на касационна проверка
по чл.218, ал.2 от АПК за съответствието му с материалния закон. Районният съд
не е обсъдил правилността и законосъобразността на обжалваното пред него наказателно
постановление и не се е произнесъл по въпросите относно извършеното нарушение,
поради което произнасянето по тези въпроси от касационната инстанция, би довело
до лишаване на страните от една инстанция по установяване и преценка на
фактите. На основание чл.222, ал.2 от АПК делото следва да се върне за ново
разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва да се
обсъдят събраните по делото доказателства и доводите на жалбоподателя против
тях, като се изложат мотиви кои факти се приемат за установени, въз основа на
кои доказателства и какви правни изводи следват от тях по въпросите относно
извършване на нарушението, вината и индивидуализацията на наказанието.
При този изход на
спора разноските следва да се определят при повторното разглеждане на делото от
въззивния състав, вкл. и направените пред касационната инстанция, съобразно
разпоредбата на чл. 226, ал. 3 от АПК във вр. с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
Водим от горното, на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 2 от АПК,
вр. с чл. 63, ал. 1, изр. ІІ от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 260029 от 08.03.2021 г.,
постановено по НАХД № 331/2020 г. по описа на Районен съд – Свищов.
ВРЪЩА делото на друг състав за ново разглеждане
при спазване на указанията в това решение.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.