Р Е
Ш Е Н
И Е
№..............
град Шумен, 22.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – град
Шумен, в публичното заседание на девети
април април две хиляди деветнадесета година в състав:
Административен съдия: Кремена Борисова
при участието на секретаря Светла Атанасова, като
разгледа докладваното от административния съдия АД № 1 по описа за 2019 година
на Административен съд – гр.Шумен, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 156 и сл. от Данъчноосигурителния
процесуален кодекс (ДОПК).
Образувано е по жалба на Д.Д.П. ***«Сакарка»192-лично
за себе си и от ЕТ»Мобидик-Д.П.» с ЕИК *********,представляван от Д.Д.П. с адрес на управление ***»Гаров
площад»№2,против РА №Р-03002718000722-091-001/13.09.2018г., издаден от Ш.А.С.–
началник сектор и С.Ц.К.– гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД
на НАП – Варна,поправен с РА№П -03002718173939-003-001 от 04.10.2018год.,за
поправка на РА,потвърден с Решение №327/07.12.2018г. на Директора на Дирекция
«Обжалване и данъчно-осигурителна практика» - гр.Варна при ЦУ на НАП,в частта,с
която са определени в тежест на оспорващия Д.Д.П.,действащ и като ЕТ“Мобидик-Д.П.“
задължения за данъци,съставляващи данък върху годишна данъчна основа по чл.17
от ЗДДФЛ за данъчен период 2012год. в размер на 1 218.39лв. главница и
664.78лв. лихви.
В жалбата се навеждат аргументи за незаконосъобразност
на атакувания РА в обжалваната му част, по същество свеждащи се до издаването
му в нарушение на процесуалния и материалния закон.Жалбоподателят излага,че
първоначалната заповед за възлагане на ревизия визира друг ревизиран субект
,поради което заповедта за възлагане на ревизия не е надлежно връчена на
жалбоподателя,съставляващо съществено процесуално нарушение,опорочаващо целия
ревизионен процес и обуславящо нищожността на обжалвания ревизионен акт.В
жалбата са изложени и доводи досежно неправилно включване на наддекларираните доходи за 2012год.,както
и неправилно определяне на дължимия данък върху годишната данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ.Въз основа на релевираните в жалбата доводи и съображения
оспорващият отправя искане за прогласяване нищожността на ревизионния акт в
обжалваната част и в условията на алтернативност-отмяна на същия като
незаконосъобразен и необоснован и присъждане на направените по делото разноски
съобразно представения списък в общ размер на 1 410лв.
В съдебно заседание оспорващото дружество се
представлява лично от Д.Д.П. като физическо лице и като представляващ
едноличния търговец и от процесуален
представител К.С.– адвокат от ШАК, които в хода на устните състезания и в представена по делото писмена защита с
рег.№ДА-01-1201/12.04.2019год. по описа на ШАдмС излагат подробни аргументи за
незаконосъобразност на РА в атакуваната му част, отправяйки искане за прогласяване на нищожност или отмяната му в
тази част.
Ответната страна – Директор на Дирекция „Обжалване
и данъчноосигурителна практика“ ("ОДОП"), гр.Варна към Централно
управление на Националната агенция по приходите (ЦУ на НАП), редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител- гл.юрисконсулт
К.Д.е депозирана молба с рег.№ДА-01-364/05.02.2019год. по описа на ШАдмС,
съдържаща аргументи за допустимост,но неоснователност на оспорването, въз
основа на които е отправено искане за отхвърляне на жалбата, като
неоснователна.Изложени са съображения за неоснователност на релевирания от
оспорващия довод за допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на
ЗВР от 08.02.2018год. Сочи се,че независимо от допуснатата в заповедта
грешка,като е посочен друг правен субект-едноличен търговец,определеният с
обжалвания РА по чл.17 от ЗДДФЛ данък върху годишна данъчна основа е за
доходите на физическото лице Д.Д.П.,а не като едноличен търговец.Излага се становище за неоснователност на жалбата и по
съществото на спора.В тази връзка и поради изложените в гореупоменатата
молба,както и в молби с рег.№ДА-01-455/13.02.2019год. по описа на ШАдмС и молба
с рег.№ДА-01-1134/08.04.2019год. по описа на ШАдмС съображения, се отправя
искане за отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане в полза на
ответника на направените по делото разноски,съставляващи юрисконсултско
възнаграждение и платен депозит за вещо лице в размер на 511.82лв..
Съдът, след анализ и оценка на
събраните в хода на производството доказателства, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Със Заповед за възлагане на ревизия
(ЗВР) № Р-03002718000722-020-001/08.02.2018г. на Началник сектор при ТД на
НАП-гр.Варна (л.28) на основание чл.112 и 113 от ДОПК е възложено извършването
на ревизия на Д.Д.П. с ЕГН ********** с адрес *** 192,с регистрация като
едноличен търговец,самоосигуряващо се лице и осигурител «Диди-70-Д.П.» с адрес ***,
която да обхване следните задължения –Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
периода от 01.01.2012год. до 31.12.2016год. и Данък върху годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012год. до 31.12.2016год.Със
същата заповед бил определен състава на ревизиращия екип,включващ С.Ц.К.-Гл.инспектор
по приходите /ръководител на ревизията/ и П.С.С.-Инспектор по приходите както и
че ревизията следва да приключи в тримесечен срок от връчването на ЗВР.
Цитираната ЗВР била съобщена на Д.Д.П. по електронен път на 12.02.2018г.
Със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03002718000722-020-002/11.05.2018г. на Началник сектор при ТД на НАП-гр.Варна
(л.35),в която вече като ревизирани лица са вписани Д.Д.П. с адрес ***»Мобидик-Д.П.»
с адрес ***»Гаров площад»№2 срокът на ревизията бил удължен до 13.06.2018г. Цитираната
ЗВР била съобщена на Д.Д.П. по електронен път на 11.05.2018г.
Със Заповед за изменение на ЗВР № Р-03002718000722-020-003/14.05.2018г.
на Началник сектор при ТД на
НАП-гр.Варна (л.39) срокът на ревизията бил удължен до 13.06.2018г. Цитираната
ЗВР била съобщена на Д.Д.П. по електронен път на 14.05.2018г.
Със Заповед за изменение на ЗВР №
Р-03002718000722-020-004/11.06.2018г. на
Началник сектор при ТД на НАП-гр.Варна (л.45) срокът на ревизията бил удължен
до 12.07.2018г. Цитираната ЗВР била съобщена на Д.Д.П. по електронен път на
11.06.2018г.
След приключване на ревизията
ревизиращият екип изготвил Ревизионен доклад № Р-03002718000722-092-001/26.07.2018г./л.948/.
Цитираният ревизионен доклад бил съобщен на оспорващия по електронен път с
уведомление за съставен ревизионен доклад№Р-030002718000722-115-001/26.07.2018год.
(л.1950).
Несъгласно с констатациите
в РД, физическото лице Д.П.,действащ и като ЕТ»Мобидик –Д.П.» депозирало
Възражение вх.№ ВхК-7099/10.09.2018г.(л.1968).
С РА№Р-03002718000722/13.09.2018год.
издаден от Ш.С.надлъжност Началник на сектор ТД на Нап-Варна-възложил ревизията
и С.Ц.К. на длъжност Гл.инспектор по приходите-ръководител на ревизията са
установени следните данъчни задължения:за данъчен период от 01.01.2012год. до
31.12.2012год. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за внасяне в размер на
5479.10лв.,внесен данък 354.35лв.,разлика за внасяне от РЛ 5124.75лв.,ведно с
лихва в размер на 2796.18лв.,Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за внасяне в размер на 1218.39лв.,внесен данък 00.00лв.,разлика за
внасяне от РЛ 1218.39лв.,ведно с лихва в размер на 664.78лв;за данъчен период
от 01.01.2013год. до 31.12.2013 год. Годишен авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
внасяне в размер на 4188.54л,внесен данък 2667.00лв.,разлика за внасяне от РЛ
1521.54лв.,ведно с лихва в размер на 675.60лв.;Данък върху годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за внасяне в размер на 401.03лв.,внесен данък 00.00лв.
разлика за внасяне от РЛ 401.03лв.,ведно
с лихва в размер на 178.07лв.;за данъчен период 01.01.2014год. до
31.12.2014год. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛВ на ЕТ в размер на 6835.21лв.
внесен данък 00.00лв.,разлика за внасяне от РЛ 6385.21лв.,ведно с лихва в
размер на 2186.39лв.,Данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ в
размер на 1303.79лв.,внесен данък 294.76лв.,разлика за внасяне от РЛ
1009.03лв.,ведно с михва в размер на 345.51лв;за днъчен период от
01.01.2015год. до 31.12.2015год. Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за
внасяне в размер на 12 295.32лв,внесен данък 1264.00лв.,разлика за внасяне
от РЛ 11 031.32лв.,ведно с лихва в размер на 2644.86лв.,Данък върху
годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за внасяне в размер на
1313.49лв.,внесен данък 442.55лв.,разлика за внасяне от РЛ 870.94лв.,ведно с лихва
в размер на 208.82лв.;за данъчен период от 01.01.2016год. до 31.12.2016год.
Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за внасяне в размер на
22 004.99лв.,внесен данък 58.21лв.,разлика за внасяне от РЛ
21 946.78лв.,ведно с лихва в размер на 3 042.31лв.,Данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за внасяне в размер на 2510.92лв.,внесен данък
366.82л.,разлика за внасяне от РЛ 2144.10лв.,ведно с лихва в размер на
297.22лв.Цитраният РА е връчен по електронен път на задълженото лице на
20.09.2018год.,видно от прил. Удостоверение за връчване по електронен път
/л.1085/.
С
РА№П-03002718173939-003-001/04.10.2-18год. след извършена проверка за наличие
на очевидна фактическа грешка е извършена поправка на
РА№Р-03002718000722-091-001/13.09.2018год.РА за поправка на РА е връчен по
електронен път на задълженото лице на 04.10.2018год.
Недоволен от така издадените РА и
последващия го РА за поправка, Д.Д.П.,действащ и като ЕТ»Мобидик-Д.П.» ги
оспорил с жалба, заведена в ТД на НАП-гр.Варна с вх.№ ВхК 7621/10.10.2018г.(л.106).
С жалбата, адресирана до Директора на Дирекция «ОДОП» при ЦУ на НАП-гр.Варна,
бил оспорен горепосоченият РА изцяло,като са наведени доводи за допуснати
съществени процесуални нарушения относно върчването на първата заповед за
възлагане на ревизия,като жалбоподателят счита,че невръчването й на нейния адресат води
до невъзможност тя да породи предвидените в закона правни поседици,без значение
дали е връчена последваща ЗВР.Счита,че са нарушени основни принципи на
ревизионното производство,обуславящи прогласяването на обжалвания РА за нищожен
или отмяната му като незаконосъобразен.
С Решение по жалба срещу
Ревизионен акт № 327/07.12.2018г., издадено от Директора на Дирекция «ОДОП» при
ЦУ на НАП-гр.Варна (л.14), решаващият орган потвърдил РА №
Р-03002718000722-091-001/13.09.2018г. и
РА№П-03002718173939-003-001/04.10.2018год. за поправка на РА в частта, с която
са установени дължимите от Д.Д.П. действащ и като ЕТ «Мобидик-Д.П.» задължения
за внасяне за данък върху годишна
данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2012год. в размер на 1 218.39лв.,ведно с лихва върху сумата в
размер на 664.78лв. и отменил
гореупоменатите РА и РА за поправка в
останалата им част досежно задължения за
данък върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ да данъчни периоди
2013г.,2014г.,2015г. и 2016г. в общ размер на 4 425.10лв. главница и
1029.62лв. лихви и за годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ за данъчни периоди
2012г.,2013г.,2014г.,2015г. и 2016г. в общ размер на 46 009.60лв. главница
и 11 810.02лв. лихви и върнал преписката на органа по приходите за
възлагане на нова ревизия на друг екип
съобразно мотивите на решението.
Решение № 327/07.12.2018г. било
съобщено на Д.Д.П. по електронен път на 08.12.2018г., видно от приложеното
удостоверение за връчване по електронен път (л.8).
Несъгласен със същото, с жалба
вх.№ 680-2/27.12.2018г. по описа на НАП-ЦУ, физическото лице Д.Д.П.,действащ и
като ЕТ»Мобидик-Д.П.» оспорило РА в частта му, с която е потвърден РА и са му
определени задължения за данъци върху годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ
за данъчен период 2012год. в размер на 1 218.39лв. главница и 664.78лв.
лихви.
Въз основа на цитираната
жалба е образувано настоящото съдебно производство пред Административен
съд-гр.Шумен.
В хода на съдебното производство
ответната страна е представила административната преписка по издаване на
оспорения РА и по преценка на съда е допусната и приета без оспорване от
страните съдебно – счетоводно-икономическа експертиза (ССчИЕ).
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът намира от правна страна следното:
Жалбата е процесуално допустима,
като подадена в срока по чл.156, ал.1 от ДОПК, от ревизираното лице, до
компетентния съд, след изчерпване на процедурата по административното оспорване
на РА.
Разгледана
по същество, жалбата е частично
основателна, поради следните
съображения:
В
настоящото производство и съгласно чл.160, ал.2 от ДОПК съдът преценява
законосъобразността и обосноваността на ревизионния акт в обжалваната му част,
като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма,
спазени ли са процесуалните и материалноправните разпоредби по издаването му.
Обжалваният
ревизионен акт е издаден от компетентен по смисъла на чл.119, ал.2 от ДОПК
орган по приходите.
Същият е
издаден в изискуемата писмена форма и при съблюдаване изискванията на чл.120,
ал.1 от ДОПК.
При
постановяването на РА не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила,рефлектиращи върху постановения краен РА в обжалваната чу част. В тази
връзка съдът намира за неоснователни доводите на оспорващия за реализирано
съществено нарушение на чл.113 ал.2 и ал.3 във вр. с чл.112 ал.1 от ДОПК,съставляващи ненадлежно връчване на ЗВР на ревизираното
лице, обуславящо нищожността на обжалвания ревизионен акт. Действително,видно
от прил.ЗВР№03002718000722-020-001 от 08.12.2018год. със същата е възложена
ревизия на Д.Д.П. с ЕГН ********** и адрес *** 192,с регистрация като едноличен
търговец,самоосигуряващо се лице или осигурител „Диди-70-Д.П.“ с ЕИК ********* и адрес за кореспонденция
гр.Шумен ул.Люле Бургас №9 ет.6 ап.29.В последващи заповеди за изменение на ЗВР
с №Р-03002718000722-020-002/11.05.2018год.,№Р-0202718000722-020-003/14.05.2018год.
и №Р-03002718000722-020-004/11.06.2018год. за удължаване срока на ревизията като ревизирани лица вече са вписани физическото
лице Д.Д.П. с упоменатия ЕГН и адрес за кореспонденция и ЕТ“Мобидик-Д.П.“
с ЕИК ********* и адрес за кореспонденция гр.Шумен ул.“Гаров
площад“№2.Заповедта за възлагане на ревизия и всички последващи документи
/заповеди за изменение на ЗВР,ревизионен доклад,РА,РА за поправка на РА/ за
били връчвани по електронен път на задълженото лице Д.Д.П.,който факт не се
оспорва от жалбоподателя.
Съгласно чл. 112
ал. 1 от ДОПК, ревизионното производство се образува с издаването на ЗВР. В чл.
113 ал. 1 от ДОПК са посочени реквизитите, които следва да съдържа съответната
ЗВР. Нормата на чл. 113 ал. 2 от ДОПК предписва връчването на ЗВР на
ревизираното лице. За да узнае за наличието на висящо ревизионно производство,
императивната разпоредба на чл. 113 ал. 2 от ДОПК изисква задължителното
връчване на ЗВР на ревизирания субект. С връчването й до знанието на лицето
достига вече упражненото от приходните органи правомощие да започнат ревизия,
като по този начин ревизираният субект е информиран за органите, извършващи
ревизията, обхвата на ревизията, срока на ревизията. Невръчването на първата
ЗВР на нейния адресат или ненадлежното връчване води до невъзможността тя да
породи предвидените в закона правни последици, тъй като по този начин не може
да се определи начален и краен срок на ревизията, нито да се изменя или развива
по друг начин ревизионното производство.
Съобразно разпоредбите на чл.113 ал.2 и ал.3 от ДОПК, невръчването на
първата ЗВР, която поставя началото на конкретно ревизионно производство на
ревизирания субект, представлява съществено нарушение,обуславящо извода за нищожност на РА, с
който ревизията е приключила. Без значение за този краен извод е дали на лицето
е била връчвана последваща ЗВР, след като същата няма самостоятелно значение, а
е пряко обвързана с ЗВР, която изменя и
това означава, че изменението на първоначалната ЗВР с последваща ЗВР може да
произведе последици, само ако веднъж вече е възложена редовно ревизия.
В
конкретния случай обаче,видно от съдържанието на ЗВЛ,със същата е възложена
ревизия на Д. Д.П. като физическо лице и
като едноличен търговец,като действително по отношение на търговеца е вписан
като ревизиран субект друг едноличен търговец-„Диди-70-Д.П.“. С
Решение№327/07.12.2018год. на Директора на Дирекция ОДОП-Варна обжалваният по
административен ред ревизионен акт в частта ,с която са определени
задължения-Годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ“Мобидик-Д.П.“ е
отменен.Определеният по чл.17 от ЗДДФЛ Данък върху годишна данъчна основа по
чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2012год. в размер на 1218.39лв. главница и 664.78лв.
лихви-предмет на настоящата жалба касае доходите на Д.Д.П. с ЕГН **********
като физическо лице,а не като едноличен търговец.Доколкото е налице ЗВЛ,с която е възложена ревизия и на
физическото лице Д.Д.П. ,идентифицирано с ЕГН и същото е било надлежно
уведомено по електронен път за издадената ЗВР,съдът приема,че с оглед данните
по делото физическото лице Д.П. е бил надлежно уведомен за органите,извършващи
ревизията, за обхвата на ревизията и срока на същата,с оглед на което по
отношение на физическото лице не е
налице твърдяното съществено процесуално нарушение на чл.113 ал.2 и ал.3 от ДОПК във вр. с чл.112 ал.1 от ДОПК,обуславящо нищожността на обжалвания
РА.Допуснатата от органа в ЗВР неточност по отношения на втория ревизиран
субект-едноличния търговец има касателство и значение при преценката дали е
налице в случая надлежно уведомяване на търговеца за започнатата и възложена
спрямо него ревизия,което не е предмет на настоящото дело.
Предвид
гореизложеното,съдът приема,че нарушението на цитираната разпоредба не би могло
да се квалифицира като съществено такова, доколкото не е довело до ограничаване
правото на защита на ревизирания субект-физическото лице Д.П., предвид
обстоятелството, че по отношение на него е налице надлежно връчена ЗВР по
електронен път на адресата на заповедта-физическото лице,респективно редовно
възложена ревизия,приключила с издаването на РА.
Досежно
приложението на материалния закон съдът установи следното:
Според
Ревизионния доклад за периода 01.01.2012год. до 31.12.2012год. жалбоподателят е
подал ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ с вх.№2700И0019502/29.04.2013г.,с която декларира
доходи от друга стопанска дейност като ЕТ“Мобидик-Д.П.“ с ЕИК *********
/л.1332/.В прил. по делото РА са установени наддекларирани данъчни задължения
на ЕТ“Мобидик-Д.П.“ за 2012год. в размер на 5124.75лв. главница и 2796.18лв.
лихва,като след обжалване от страна на ревизираното лице с
Решение№327/07.12.2018год. РА№Р-032718000722-091-001/13.09.2018год. и
РА№П-03002718173939-003-001/04.10.2018год. за поправка на РА са отменени в тази
част и преписката по данъчното производство е върната за възлагане на нова
ревизия /л.15-22/.
С
неотменената част от РА№Р-03002718722-091-001/13.09.2018год. са установени
наддекларирани доходи за данъчен период 2012г. от жалбоподателя /изключая
качеството му на ЕТ и съответното Приложение№2 от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ/,произтичащи от получени в банковата му сметка суми в размер на
17 636.00лв. от лицето К.И.С.-доходи от посреднически и комисионни услуги
при покупко-продажба на земеделски земи и доходи от продажба на земеделски земи
/СИО/,при което е установена данъчната основа по чл.17 от ЗДДФЛ за
2012год.-12 183.93лв.,дължим данък в размер на 1 218.93лв. и лихви в
размер на 664.78лв.
От
заключението на вещото лице по ССчИЕ,неоспорено от страните по делото и прието
от съда като обективно и компетентно дадено и кредитирано с оглед пълната му
кореспонденция със събрания по делото съвкупен доказателствен материал по
делото се установи,че размерът на общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012год. е 791.55лв.,формирана
от доходи от посреднически услуги при покупко-продажба на земеделска земя и
доходи от продажба на земеделска земя /СИО/,вследствие на което размерът на
дължимия от физическото лице Д.Д.П. данък за доход за 2012год. по чл.48 от ЗДДФЛ е в размер на 79.16лв. и лихви в размер на 43.20лв.Разликата с
определените с РА дължими от ДЗЛ задължения съответно в размер на 1218.39лв.
главница и 664.78лв. лихви се дължи на отчетените въз основа на обстойно
проследяване на постъпленията и движенията
по банковите сметки на жалбоподателя за 2012год. и
последващи преводи и плащания към други лица и съпоставката им с общия размер
на покупко-продажните цени във връзка с осъществени покупко-продажби на
земеделски земи с участието на жалбоподателя като пълномощник на продавачите по
приобщените към преписката и доказателствата по делото 7 бр.нотариални актове
/л.1371-1378,1380-1381 от делото/ , 3бр. пълномощни /л.1379,1382 и 1383/ и
разписка за върната сума за неосъществена сделка плащания на покупна цена и
разноски,направени от Д.Д.П. като посредник във връзка със закупуване на
земеделска земя по възлагане от трето лице.В тази насока досежно определяне на
общата годишна данъчна основа по чл.17 от ЗДДФЛ за 2012год. и изчисляване
размера на дължимия от физическото лице Д.П. дължим данък за 2012г. съдът
кредитира изцяло заключението на вещото лице по ССИЕ като обективно и
компетентно дадено,кореспондиращо изцяло със съвкупния доказателствен материал
по делото.
Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност,съдът приема,че РА в обжалваната му част,с която са
определени задължения на физическото лице Д.П.Д. за данък върху годишна данъчна
основа по чл.17 от ЗДДФЛ за данъчен период 2012год. в размер на 1218.39лв.
главница и 664.78лв. лихви с явява незаконосъобразен,постановен в нарушение на
материалния закон,с оглед на което РА
следва да бъде отменен в частта,с
която са определени данъчни задължения
за разликата над 79.16лв. главница и над 43.20лв. лихви.
В останалата му обжалвана част РА се
явява издаден при правилно приложение на материалния закон, от компетентен орган,
в изискуемата форма и при липса на допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,
поради което жалбата в тази й част следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
При този изход на
делото и на основание чл.161, ал.1 от ДОПК, страните имат право на присъждане
на направените от тях разноски, съобразно уважената, респ. съобразно
отхвърлената част от жалбата.
Водим от горното и
на основание чл. 160, ал.1 от ДОПК, Шуменският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ РА
№Р-03002718000722-091-001/13.09.2018г., издаден от Ш.А.С.– началник сектор и С.Ц.К.–
гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД на НАП – Варна,поправен с
РА№П -03002718173939-003-001 от 04.10.2018год.,за поправка на РА, в частта му, потвърдена
с Решение №327/07.12.2018г. на Директора на Дирекция «Обжалване и
данъчно-осигурителна практика» - гр.Варна при ЦУ на НАП, както следва:
-за данъчен период 2012год.-за сумата над
79.16лв. /седемдесет и девет лв. и шестнадесет ст./ главница и над 43.20лв./четиридесет и три лв. и двадесет ст./ лихви.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Д.П. ***«Сакарка»192-лично за себе си и от
ЕТ»Мобидик-Д.П.» с ЕИК *********,представляван от Д.Д.П. с адрес на управление ***»Гаров
площад»№2,против РА №Р-03002718000722-091-001/13.09.2018г., издаден от Ш.А.С.–
началник сектор и С.Ц.К.– гл.инспектор по приходите, органи по приходите при ТД
на НАП – Варна,поправен с РА№П -03002718173939-003-001 от 04.10.2018год.,за
поправка на РА, в останалата ѝ
част.
ОСЪЖДА Дирекция “Обжалване и данъчно-осигурителна практика”
гр.Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите да
заплати на Д.Д.П. ***«Сакарка»192,действащ и като ЕТ»Мобидик-Д.П.» с ЕИК *********,представляван от Д.Д.П. с адрес на управление ***»Гаров площад»№2
сумата от 1320.60лв. /хиляда триста и двадесет лв. и шестдесет
стотинки/,представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Д.Д.П. ***«Сакарка»192,действащ и като ЕТ»Мобидик-Д.П.» с ЕИК
*********,представляван от Д.Д.П. с
адрес на управление ***»Гаров площад»№2 да заплати на Дирекция “Обжалване
и данъчно-осигурителна практика” гр.Варна при Централно управление на
Националната агенция за приходите, сумата от 33.04лева (тридесет и
три лв. и четири стотинки), представляваща юрисконсултско възнаграждение и
внесен депозит за вещо лице съобразно
отхвърлената част от жалбата.
На
основание чл.160 ал.6 от ДОПК решението подлежи на обжалване по реда на АПК с
касационна жалба пред Върховен Административен съд в 14-дневен срок от
съобщаването му.
Препис от
настоящото решение да се изпрати на страните по реда на чл.137, във вр.с
чл.138, ал.1 от АПК, във вр. с § 2 от ДР на ДОПК.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: