№ 671
гр. Варна, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно гражданско
дело № 20223100500189 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на Глава Двадесета от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Г. Д. Г. от гр. Варна, подадена чрез процесуален
представител, срещу Решение № 262936/10.12.2021 год., постановено по гр. дело №
17782/2019 год. по описа на РС-Варна, с което са отхвърлени предявените от въззивника –
ищец Г. Д. Г. срещу въззиваемия – ответник В. Т. П. от гр. Варна обективно кумулативно
съединени искове с правно основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 11 145 лева, съставляваща остатък
от възнаграждение по писмен договор за строителство от 19.01.2019 год., дължимо за
извършени СМР по Етап 4 от офертата към договора, състоящи се в: направа на нов покрив
с квадратура от 75 кв. м. без керемиди; доставка на нови керемиди (порцеланови) за 75 кв. м.
покривна площ; доставка и монтаж на външна топлоизолация 5 см. ЕСП (до черна
шпакловка) на обща площ от 160 кв. м.; доставка и полагане на минерална мазилка на обща
площ от 160 кв. м; монтиране и демонтиране на скеле за работа по фасада с обща площ от
160 кв.м., ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 30.10.2019 г. до окончателното и изплащане, поради приложимост на чл.
́
265 ал.1 т. 3 ЗЗД и сумата от 557, 20 лева, представляваща неустойка, дължима съгласно т.
2 от Раздел VI на Договора за строителство от 19.01.2019 год.
В жалбата са наведени оплаквания, че решението е неправилно и незаконосъобразно,
1
постановено е в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени наршения на
процесуалните правила. Не са обсъдени доводите на ищеца за преклудиране на
възражението на ответника (поръчващ по договора за строителство от 19.01.2019 год. за
недостатъци, която преклузия изключва и правото му по чл. 265, ал. 1, предл. трето от ЗЗД
да иска съответно намаляване на възнаграждението. Въззивникът навежда, че възражението
на ответника за недостатъци на изработеното, обосновано с твърдения че дъждовната вода
не влизала в улука, а се стичала по челната дъска като водна стена и заливала
новоизградената минерална мазилка, не е следвало да бъде изобщо обсъждано тъй като този
единствено посочен едва с отговора на исковата молба недостатък на изработеното е видим
при обикновен преглед на работата, при което и възраженията за този недостатък е следвало
да бъдат заявени незабавно, като пропускът на поръчващия да стори това препятства
възможността му за последващо упражняване на правата по чл. 265, ал. 1 ЗЗД, позовавайки
се на некачественото изпълнение. Според наведеното в жалбата преклудирането на
възражението на въззиваемия, поръчващ по договора за изработка, настъпва дори и
въззивникът - изпълнител по договора да е знаел за явните недостатъци на изработеното, тъй
като разпоредбата на чл. 264, ал. 2, изр. последно ЗЗД изключвала необходимостта от
уведомяването на изпълнителя само при скрити, но не и при явни недостатъци на
изработеното, какъвто е и обсъжданият случай. Счита, че с приемането на работатата
ответникът е одобрил същата, включително и видимите и недостатъци, срещу които не е
́
възразил при прегледа, поради което рискът е преминал върху него и е възникнало и
задължението му да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение, дори и да е налице
некачественото изпълнение (чл. 264, ал. 3 и чл. 266, ал. 1 ЗЗД). По делото липсват
ангажирани доказателства ответникът – поръчващ да е направил своевременно възражения
за неточно изпълнение на строителните и монтажни работи към изпълнителя по договора за
строителство и да е уведомил изпълнителя за недостатъците на извършената работа, вкл. и за
момента на откриването им, при което и в разрез със събраните доказателства и в
нарушение на материалния закон първоинстанционният съд е приел за основателно
направеното от ответника възражение по чл. 265, ал. 1, предл. трето от ЗЗД за намаляване на
възнаграждението на изпълнителя, в резултат на което и неправилно е приел, че исковете са
неоснователни и ги е отхвърлил.
В жалбата се твърдят и допуснати от първоинстанционния съд нарушения на
процесуалните правила, изразяващи се в необсъждане поотделно и в съвкупност на
събраните по делото доказателства, както и в неправилната им преценка и анализ, в
резултат на което и изводът на съда относно стойността на разходите за поправяне на
работата, с които разходи е намалено и възнаграждението на ищеца – изпълнител при
приложението на чл. 265, ал. 1, предл. трето ЗЗД е неправилен. Неправилно е възприето
заключението на повторната СТЕ от 13.04.2021 год., без да са изложени съображения защо
не са кредитирани останалите две заключения, като наред с това не е съобразено, че
възприетото от първоинстанционния съд заключение на повторната СТЕ от 13.04.2021 год.
противоречи на сключения между страните договор за строителство от 19.01.2019 год.
относно вида на договорените материали. С договора е предвидено доставка и полагане на
2
160 кв. м. минерална мазилка с единична цена от 11 лева за кв. м., а не на силикатна
мазилка, в какъвто смисъл е заключение на повторната СТЕ от 13.04.2021 год., която е със
значително по- висока цена. При това положение и изводът на съда относно стойността на
разходите за поправка на недостатъците на работата, с която стойност е прието да се намали
възнаграждението на изпълнителя при приложението на чл. 265, ал. 1, предл. трето ЗЗД, е
необоснован.
Отправено е искане за отмяна на решението и за постановяване на друго, с което
исковете – главен и акцесорен – да бъдат уважени в цялост, ведно с присъждане на
сторените в двете инстанции съдебни разноски.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, насрещната страна –
ответник по исковете В. Т. П., чрез процесуален представител, оспорва жалбата, счита
обжалваното решение за правилно и настоява да бъде потвърдено, ведно с присъждане на
разноски. Излага съображения.
В съдебно заседание въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа
въззивната си жалба и настоява да бъде уважена, ведно с присъждане на сторените в двете
инстанции съдебни разноски.
В съдебно заседание въззиваемият, чрез процесуалните си представители, оспорва
жалбата, поддържа подадения писмен отговор, счита обжалваното решение за правилно и
настоява да бъде потвърдено. Претендира присъждане на разноски.
Съдът съобрази следното:
В исковата си молба, уточнена с морлба от 27.12.2019 год. ищецът Г. Д. Г. от гр.
Варна е навел следните твърдения:
На 19.01.2019 год. ищецът, в качеството на изпълнител, сключил с ответника В. Т. П.
от гр. Варна, в качеството му на възложител, договор за строителство, по силата на който
ответникът е възложил, а ищецът е приел да извърши следните СМР – изграждане на
еднофамилна монолитна вила на два етажа със ЗП от 50 кв. м. (+/- 4 кв. м.) и подпорна стена
по проект на възложителя в собствения на възложителя недвижим имот, находящ се в гр.
Варна, квартал „Изгрев“, представляващ ПИ с идентификатор 10135.2552.5260 по КККР на
гр. Варна, като СМР били групирани в пет етапа съгласно оферта от изпълнителя, която е
неразделна част от сключения договор. Възнаграждението било уговорено в размер от
52 512 лева, платимо, както следва – Аванс в размер на 20 % от общата цена - 10 400 лева
при подписване на договора; след приключване на всеки етап от Офертата към Договора и
изготвяне и представяне на подробна Сметка за направените от изпълнителя разходи по
извършване на СМР, възложителят извършва изравнително плащане, като от одобрените (от
възложителя) разходи се приспада авансовото плащане (20 %) за съответния етап и
възложителят заплаща остатъка от сумата на изпълнителя, за което страните ще подписват
разписка. Ищецът – изпълнител – е извършил договорените СМР в Етапи от 1 до 5 по
Офертата към Договора, представляваща неразделна част от него. В изпълнение на
задълженията си по договора ищецът – изпълнител след всеки завършен етап е изготвял
3
подробни сметки за извършените СМР, които са представяни, подписвани и заплащани от
ответника-възложител. Ищецът е извършил следните СМР, описани в Етап 4 от Офертата
към Договора, а именно: направа на нов покрив с квадратура от 75 кв. м. без керемиди, с
единична цена от 95 лева на кв. м. или общо 7 125 лева; доставка на нови керемиди
(порцеланови) за 75 кв. м. покривна площ с единична цена 12 лева на кв.м. или общо 900
лева; доставка и монтаж на външна топлоизолация 5 см. ЕСП (до черна шпакловка) на обща
площ от 160 кв. м. с единична цена от 15 лева на кв. м. или общо 2 400 лева без ДДС,
съотнветно 2 880 с вкл. ДДС; доставка и полагане на минерална мазилка на обща площ от
160 кв. м. с единична цена от 11 лева на кв. м. или общо 1 760 лева; монтиране и
демонтиране на скеле за работа по фасада с обща площ от 160 кв. м. с единична цена от 3
лева на кв. м. или общо 480 лева. Уговорения срок за извършване на работата бил 60
работни дни от сключване на договора, като работата е била действително завършена до
12.04.2019 год. От общо дължимото за извършеното за Етап 4 възнаграждение в размер на
13 145 лева, ответникът В. Т. П. е заплатил авансово сумата от 2 000 хиляди лева, като
разликата от 11 145 лева не била заплатена на ищеца. На 15.10.2019 г. на ответника била
връчена нотариална покана за доброволно изпълнение на задължението му с приложена
Сметка за Етап 4 от Офертата към договора за строителство, като в дадения му 3 дневен срок
от връчване на поканата ответникът не е платил. Ищецът твърди още, че съгласно Раздел VІ,
т. 2 от договора за строителство, страните са уговорили, че при забавяне на договореното
плащане повече от три дни след представянето на Сметка за извършени СМР, възложителят
дължи неустойка в размер на 0, 5 % върху размера на неразплатената сума за всекеи
просрочен ден, но не повече от 5 % от размера на неразплатената сума. Възложителят е
изпаднал в забава за плащане на сумата от 11 145 лева от дата 19.10.2019 год., поради което
и дължи и неустойка в размер на 557, 20 лева - 5 % от дължимата сума от 11 145 лева.
В съответствие с наведените твърдения са и отправените искания: за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 11 145 лева, представляваща
остатък от дължимо възнаграждение по писмен договор за строителство от 19.01.2019г. за
извършени СМР по Етап 4 от офертата към договора, изразяващи се в: направа на нов
покрив с квадратура от 75 кв. м. без керемиди; доставка на нови керемиди (порцеланови) за
75 кв. м. покривна площ; доставка и монтаж на външна топлоизолация 5 см. ЕСП (до черна
шпакловка) на обща площ от 160 кв. м.; доставка и полагане на минерална мазилка на обща
площ от 160 кв. м.; монтаж и демонтаж на скеле за работа по фасада с обща площ от 160 кв.
м., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху претендираната сума,
считано от подаването на исковата молба (30.10.2019 год.) до окончателното и изплащане;
́
сумата от 557, 20 лева, съставляваша договорна неустойка, дължима съгласно Раздел VІ, т. 2
от договора за строителство от 19.01.2019 год.
В писмен отговор, подаден в срока по чл. 131 ГПК, ответникът В. Т. П. от гр. Варна,
чрез процесуален представител, оспорва исковете, счита, че са недопустими, евентуално –
неоснователни. Не оспорва наличието на сключен между страните договор с неразделна
част към него – оферта от изпълнителя, по който договор ответникът е възложил, а ищецът е
4
приел да извърши строително-монтажни работи (СМР) на еднофамилна монолитна вила на
два етажа със застроена площ от 50 кв. м. (+/- 4 кв. м.) и изграждане на подпорна стена по
проект на възложителя, съгласуван с изпълнителя, с начало на изпълнение от датата на
подписването на договора – 19.0.2019 год., на която дата ответникът е платил на ищеца
авансово сумата от 10 400 лева, съставляваща 20 % от договорената обща цена в размер на
52 512 лева, съгласно офертата. Работата е следвало да бъде извършена от изпълнителя в
срок от 60 работрни дни от сключването на договора. Ответникът твърди, че извършените
дейности по Етап 1, Етап 2, Етап 3 и Етап 5 са приети от него съгласно процедурата по т. 3
от Раздел II от Договора (макар и с възражения относно качеството им), и на това основание
изпълнителят си е получил дължимото плащане. Работата по последният Етап 4 от договора,
изразяваща се в направа на нова покривна конструкция и топлоизолация с минерална
мазилка, не е приета от ответника и той не дължи плащане. Твърди, че съгласно т. 3 от
Раздел II от договора, изпълнителят, извършил разходите, е длъжен да изготви подробна
сметка и да я представи на възложителя, който в случай, че не съгласува разходите, не
дължи плащане. Твърди, че работата по Етап 4 от договора, не е изпълнена в срок –
12.04.2019г. Предвид технологичната последователност Етап 4 (покривът) е последен и
логически следва извода, че след като Етап 2 е завършен, приет и платен на 02.04.2019 г., а
Етап 3 –на 16.05.2019 г, няма как дейностите по изпълнението на Етап 4 да са завършени
преди тази дата. Излага, че комуникацията между страните по договора във връзка с
изпълнението на задълженията им по т. 3 от Раздел II от Договора за строителство от
19.01.2019 г. се е осъществявала по електронната поща. Изпълнителят изготвял „оферта“ на
сметката с разходите и я изпращал по електронната поща на възложителя, който от своя
страна след получаването и прави оглед на работата, коригира или одобрява изпратената
́
оферта и разпечатва одобрената сметка ведно с разписка за платени, респ. получени от
изпълнителя суми. Този ред е уговорен устно, възприет е от страните и се е спазвал
стриктно до 17.06.2019 г, когато ответникът, в качеството му на възложител, е получил на
електронната си поща „оферта“ за плащане на направените разходи по СМР от Етап 4,
изпратена му от ищеца. При обстоен оглед на извършената работа по Етап 4 от Офертата,
неразделна част от Договора, възложителят констатирал неизпълнение на договореното,
както по вид, така и по качество. Освен това ищецът не е предоставил сертификати за
доставените и вложени материали, въпреки искането на възложителя и поетото от
изпълнителя съгласно Раздел V, т. 2.2 от договора задължение. Констатирано било
съществено различие в количеството и размерите на вложения дървен материал в
покривната конструкция. На 26.06.2019г. за констатираните при огледа недостатъци е
изготвен писмен протокол. Възраженията на възложителя в протокола за неправилно
изпълнение на СМР по Етап 4 се отнасяли до новоизградения покрив, който не изпълнявал
обичайната си функция – да отвежда водата в улука; до новоизградената подпорна стена,
както и предварително платената дейност по Етап 5 за излят бетон в обекта – пътеки и
„армировани настилки". На същата дата (26.06.2019 год.) ищецът е известен за този
́
протокол, но не е взел отношение. На получената на 15.10.2019 г в 17:56 часа „покана“,
възложителят отговорил незабавно и на 16.10.2019 г в 12:59 часа изпратил писмо с обратна
5
разписка до постоянния адрес на ищеца, придружено от два протокола с всички възражения
за неправилно изпълнение, включително и тези от връчения му на 26.06.2019 г., както и за
откритите по-късно недостатъци, голяма част от които изисквали повторното им
изпълнение. Писмото било върнато като непотърсено. Поради нежеланието на изпълнителя
да отстрани недостаците, възложителят започнал поправянето им за своя сметка. Ответникът
счита, че не дължи заплащане на остатъка от сумата за извършените от Етап 4 от договора
СМР; не дължи и неустойка, тъй като тя е обвързана с неизпълнение, а неизпълнение има
само от страна на ищеца, както относно срока за изпълнение на работата, така и по
качеството и вида на изпълненото. Твърди още, че началото на 3-дневния срок за плащане е
от представяне на одобрената сметка, каквато за Етап 4 няма. В случая възложителят няма
задължение за заплащане на неодобрени разходи, следователно не дължи и неустойка.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален редставител, поддържа исковете си и
настоява да бъдат уважени. Претендира присъждане на разноски.
В съдебно заседание ответникът оспорва исковете, поддържа подадения писмен
отговор. Претендира присъждане на разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и
доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а това се установява и от представените на л. 6–9 от
делото на РС-Варна доказателства, че на 19.01.2019 год. между ищеца Г. Д. Г. и ответника
В. Т. П. е бил сключен писмен договор за строителство с предмет – изграждане на
еднофамилна монолитна вила на два етажа със ЗП от 50 кв. м. (+/- 4 кв. м.) и подпорна стена
по проект на възложителя В.П., съгласуван с изпълнителя Г.Г., в собствения на В.П.
недвижим имот, находящ се в гр. Варна, кв. „Изгрев“ представляващ ПИ с идентификатор
10135.2552.5260 по КК на гр. Варна. Уговорените СМР били обособени в пет етапа съгласно
оферта от изпълнителя, която е неразделна част от сключения договор; уговорената обща
цена на СМР до груб строеж е в размер на 52 512 лева, платима от възложителя, както
следва: Аванс в размер на 20 % от общата цена (10 400 лева) след събарянето на
съществуващата стара постройка в имота (Раздел ІІ, т. 2 от договора) и след приключването
на всеки етап от Офертата изпълнителят изготвя подробна сметка за направените разходи по
СМР, която се съгласува от възложителя, след което се извършва плащане, като от
одобрените [от възложителя] разходи се приспада авансовото плащане (20 %) за съответния
етап и възложителят заплаща остатъка от сумата, за което страните подписват „Разписка“ –
Раздел ІІ, т. 3 от договора. Уговореният срок за извършване на работата е 60 работни дни
след започване на строителството на основните постройки, описани по – горе в договора –
Рздел ІІІ, т. 1. В Раздел VI, т. 2 от договора страните са предвидили, че при забава в
плащанията от страна на възложителя повече от три дни след представянето на сметката за
извършени СМР, същият дължи неустойка в размер на 0, 5 % за всеки просрочен ден от
стойността на неразплатената сума, но не повече от 5 % от нейния размер.
Видно от представените на л. 10-16 от делото на РС-Варна писмени доказателства – четири
разписки и сметки за разходите за СМР за Етапи 1, 2; 3 и 5 – ответникът е платил на ищеца
6
следните суми: 10 400 лева, аванс, платени при сключване на договора; на 25.02.2019г. –
сумата от 7217 лева по количествено-стойностна сметка (КСС) за СМР Етап 1; на
02.04.2019г. – 9129 лева по КСС за СМР Етап 2 и на 16.05.2019г. – 18373,50 лв. – по КСС за
СМР Етап 3 и Етап 5.
Видно от представените на л. 35-38 от делото на РС-Варна писмени доказателства
относно разменена между страните електронна кореспонденция, неоспорени от ищеца,
ищецът е изпращал по електронен път на ответника сметките с разходите за извършените
СМР по всеки етап от изпълнението на договора, като в рамките на два до четири дни от
получаването им, ответникът е извършвал плащанията към ищеца, съобразно обсъдените по
– горе разписки. На 17.06.2019 год., по посочения по – горе начин, до ответника е изпратена
сметка за разходите за СМР за Етап 4 от договора (сметката е именувана „Оферта“) за
сумата от 13 959 лева, след приспадане на аванса от 2000 лева по която плащане няма.
На 03.10.2019 год. ищецът отново е изпратил по електронен път до ответника сметка
за разходите за СМР за Етап 4 от договора л. 43 от делото на РС-Варна) за сумата от 11 145
лева, след приспадане на аванса от 2000 лева.
С нот. покана, връчена на ответника на дата 15.10.2019 год., с приложена към нея
Сметка за разходите за СМР за Етап 4, ищецът е поканил ответника в тридневен срок от
връчването да му заплати сумата от 11 145 лева – остатък от дължимата сума за извършените
СМР по Етап 4 съгласно изготвената сметка.
На 16.10.2019 год. ответникът е изпратил по пощата с писмо с обратна разписка до
ищеца възраженията си относно некачествено извършената работа по Етап 4 по договора;
писмото е върнато като непотърсено от получателя – л. 61-64 от делото на РС-Варна.
От заключението на СТЕ от 30.09.2020 год. и от изявленията на вещото лице в. л.
инж. М. А. в съдебно заседание се установява, че изпълнената покривна конструкция на
вилната сграда в ПИ с идентификатор 10135.2552.5260 по КК на гр. Варна не съответства на
проекта на възложителя – нито по размерите на дървените елементи, нито по качеството на
изпълнение (дървените елементи са без сглобки и/или планки), липсва и изпълнен надзид.
Вложените материали не отговарят по размери на предвидените в проекта; изпълнената
дървена конструкция не отговаря на техническите изисквания за дървени конструкции;
вложеният дървен материал е с дефекти; липсват сертификати за вложените материали –
дървен материал и керемиди. Изпълненото отводняване на покрива е некачествено –
керемидите трябва да покриват 1 / 3 монтираният улук за отвеждането на водата, а на място
керемидата е до улука и водата не се стича в улука. По положената минерална мазика има
пукнатини, които са в областта на прозорците и в основата на стената. Според вещото лице
положената минерална мазилка се ремонтира трудно; около 15 кв. м. от положената
минерална мазилка се нуждае от ремонт. В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че
цялата мазилка трябва да се изпълни отново, като е необходимо да се нанесе още един пласт
върху тази, която вече е положена; според вещото лице запълването на пукнатините не е
достатъчно и няма да доведе до това мазилката да изпълнява пълноценно своята функция –
7
да предпазва стените и положената топлоизолация от атмосферните влияния.
От допълнителното заключение на СТЕ от 13.01.2021 год. и от изявлението на в. л. инж. М.
А. в съдебно заседание се установява, че за отстраняване на недостатъците по изпълненото
строителство е необходимо да се изпълнят следните СМР: укрепване на дървената
конструкция с усилване на дървените попове (колони) и монтаж на укрепващи планки;
монтаж на надулучна пола; саниране на минералната мазилка с еластична боя, която служи
́
за фиксиране на пукнатини, поради способността и да поема значителни линейни
́
разширения; доставка, монтаж и демонтаж на скеле. Разходите за труд и материали за
извършването на гореописаните дейности, необходими за отстраняване на недостатъците по
изпълнените СМР, са в размер на 3869, 88 лева с вкл. ДДС (3224, 90 лева без ДДС).
Съдът не кредитира допълнителното заключение на СТЕ от 13.01.2021 год., тъй като
същото е в пълно противоречие с основното заключение на същото вещо лице, според което
покривът изобщо не е изпълнен в съответствие с проекта на възложителя, нито е изпълнен
по правилата за изпълнение на дървените конструкции при направата на покриви с такава
конструкция и че цялата мазилка трябва да се изпълни отново, като се нанесе още един
пласт (слой) върху тази, която вече е положена.
От заключението на повторната СТЕ от 13.04.2021 год. и от изявленията на вещото
лице инж. Сл. К. в съдебно заседание се установява следното: Покривната конструкция на
сградата е изпълнена с различни по големина и сечение дървени елементи – греди, колони,
ребра – от тези, предвидени в проекта на възложителя; закрепването на дървените елементи
не е извършено съгласно проекта на възложителя; необходимо е да бъдат монтирани
метални крепежи с приблизително количество от около 20 кг.; използваният дървен
материал не е бил изсушен, при което и поради използването на „суров“ дървен материал са
налице компрометирани конструктивни елементи; дървените елементи не са добре укрепени
и с времето са се получили размествания и слягания на конструкцията. Налице са
съществени разминавания между проекта на възложителя и действително изпълнената на
място конструкция. Няма технологична възможност изпълнената покривна конструкция да
бъде ремонтирана и разминаванията да бъдат отстранени без да се демонтира цялата
покривна конструкция и да се изгради нова съгласно проекта на възложителя. По отношение
на необходимостта от монтиране на надулучна пола вещото лице е посочило, че тя се
́
монтира преди монтажа на керемидите, при което и за да бъде добре захваната надулучната
пола е необходимо керемидите да се демонтират. Надулучната пола може да бъде изпълнена
́́
от поцинкована или пластифицирана ламарина. Стойността на разходите за монтиране на
надулучна пола е 980, 93 лева с вкл. ДДС. Вещото лице е изготвило количествено –
́
стойностна сметка (КСС) на допълнителните СМР, които е необходимо да се извършат за
поправка на изпълненото от изпълнителя, като е посочено, че предложените СМР, които
следва да се извършат са единственият вариант, при който може да се преработи
изпълненият покрив и да се приведе в експлоатация спрямо проекта на възложителя (л. 94-
95 от делото на РС – Варна.), както и да се поправи и компрометираната мазилка на
фасадата. Според КСС (стр. 6 и 7 от заключението) стойността на разходите за труд и
8
материали съгласно СЕК (Справочник на цените в строителството) е в размер на 17 011, 58
лева. Стойността на разходите за допълнителните СМР, които е необходимо да се извършат
за поправка на изпълнения от изпълнителя по Етап 4 покрив (СМР по раздел І от КСС) е в
размер на 6561, 31 лева, с вкл. ДДС. Видно от заключението вещото лице е включило в
цената и е остойностило доставка и полагане на силикатна мазилка за фасадата,
включително и доставка и полагане на грунд за силикатна мазилка, а не минерална мазилка,
както е било предвидено по сключения договор за изработка, съгласно който страните са
договорили доставка и полагане на минерална мазилка за цялата фасада на площ от 160 кв.
м. на стойност от 1780 лева без ДДС, съответно 2112 лева с вкл. ДДС.
В съдебно заседание вещото лице е пояснило, че за да се поправи компрометираната
мазилка на фасадата е необходимо фасадата да се прешпаклова, да се сложи мрежа, след
което да се нанесат и необходимите грундове и след това да се положи същата минерална
мазилка.
От заключението на СТЕ от 07.07.2021 год. и от изявленията на вещото лице инж. Т.
О. в съдебно заседание се установява, че поради неправилно подбрания размер на сеченията
на част от елементите носещата конструкцията на изпълнения покрив не може да поеме
изчислителните натоварвания. За да бъдат отстранени недостатъците на изпълнената
покривна конструкция е необходимо да се изпълнят СМР, подробно описани от вещото лице
в т. 3, б. „А“ до б. „З“ от заключението и след изпълнение на тези мероприятия, може да се
счита, че покривът ще бъде в състояние да поеме всички постоянни и времени
конструктивни натоварвания и да ги предаде на конструкцията на сградата и съответно ще
може да изпълнява предназначението си и да се приеме, че е взаимозаменяема с поръчаното
от възложителя.
От допълнителното заключение на СТЕ от 03.11.2021 год. на инж. Т. О. се установява,
че стойността на разходите за труд и материали за извършването на мероприятията, след
изпълнението на които покривът ще бъде в състояние да поеме всички постоянни и
временни конструктивни натоварвания и да ги предаде на конструкцията на сградата и
съответно ще може да изпълнява предназначението си, е в размер на 1900 лева.
Съдът кредитира заключенията на СТЕ от 30.09.2020 год. на в. л. инж. М. А. и от
13.04.2021 год. на в. л. инж. С. К., тъй като и двете заключения относно изпълнението на
покрива и на мазилката по фасадата на сградата по същността си са идентични, вкл. и по
въпроса, че за отстраняване на недостатъците по мазилката на фасадата на сградата цялата
мазилка трябва да се изпълни отново, а от друга страна липсват доказателства, които да са в
опровержение на дадените заключения или да поставят изводите на експертите под
съмнение. Освен това заключенията на СТЕ от 30.09.2020 год. на в. л. инж. М. А. и от
13.04.2021 год. на в. л. инж. С. К. относно изпълнението на покрива се подкрепят и от
първоначалното заключение на СТЕ от 07.07.2021 год. на в. л. инж. Т. О..
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:
9
По иска по чл. 266, ал. 1 от ЗЗД, съдът приема следното:
При договора за изработка задълженията на поръчващия са да даде необходимото
съдействие за изпълнение на работата; да приеме изработената съобразно договора работа и
да плати възнаграждение за приетата работа. Съгласно чл. 264, ал. 1 ЗЗД поръчващият е
длъжен да приеме извършената съгласно договора работа. Релевантно за приемането на
изработеното по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД е или изричното изявление на поръчващия,
което придружава реалното предаване на готовия трудов резултат (респ. на изработеното),
че счита същия за съобразен с договора, или конклудентните му действия, придружаващи
фактическото получаване на изработеното, от които действия недвусмислено следва, че
поръчващия е изразил мълчаливо съгласието си за такова одобрение. Самото разместване на
фактическата власт върху изработеното, без да е съпроводено от изрично или мълчаливо
изразено изявление на поръчващия, че възприема същото за съобразено с договора, не
съставлява приемане на работата по смисъла на чл. 264, ал. 1 ЗЗД. Не съставлява приемане
на работата и възражението на поръчващия, че работата е неточно изпълнена в
количествено или в качествено отношение.
В случая доказателства, установяващи, че ответникът-поръчващ по договора за
изработка, е приел работата по Етап 4 с изрично изявление (напр. с одобряване/съгласуване
на представената от изпълнителя сметка за извършеното съгласно предвиденото в Раздел ІІ,
т. 3 от сключения между страните договор от 19.01.2019 год.) или с конклудентни действия,
от които недвусмислено може да се направи извод, че е приел работата за съобразена с
договора, не са ангажирани. Обстоятелството, че ответникът е във фактическа власт на
извършеното от ищеца по Етап 4 не обосновават друг извод, доколкото от ангажираните
доказателства не се установява с категоричност установяването от ответника на фактическа
власт върху изработеното да е съпроводена с негово изрично или мълчаливо изразено
изявление, че възприема работата за извършена съгласно договора.
Настоящият състав не споделя извода на първоинстанционния съд, че ответникът е
приел работата по Етап 4, тъй като както бе посочено по – горе, само по себе си
́
разместването на фактическата власт върху работата не съставлява приемане по смисъла на
чл. 264, ал. 1 ЗЗД.
След като работата по Етап 4 от договора не е приета от поръчващия, то и вземането
на изпълнителя за заплащане на възнаграждение за тази работа не е изискуемо, при което и
искът по чл. 266, ал. 1 ЗЗД е неоснователен. С оглед неоснователността на обуславящия иск,
искът по чл. 92, ал. 1 ЗЗД също е неоснователен.
Дори да се приеме, че работата по Етап 4 от договора е приета от ответника,
възражението му по чл. 265, ал. 1, предл. трето ЗЗД срещу предявения против него иск по
чл. 266, ал. 1 ЗЗД е основателно, като съображенията за това са следните:
Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда
правото да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности, като
отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на
10
недостатъците и тяхното отражение върху годността на изработеното.
По отношение на формата в която следва да се упражнят правата на възложителя по
чл. 265, ал. 1 ЗЗД не съществува ограничение и това може да бъде извършено и чрез
възражение за неточно изпълнение, предявено в производството по иск с правно основание
чл. 266, ал. 1 ЗЗД – в този смисъл е и трайната съдебна практика – Решение № 23/04.08.2014
год. по търг. дело № 1938/2013 год. на ВКС на РБ, І т. о., ТК; Решение № 84/30.07.2015 год.
по търг. дело № 1428/2014 год. на ВКС на РБ, ТК; Решение № 99/11.07.2017 год. по търг.
дело № 2483/2016 год. на ВКС на РБ, І т. о., ТК; Решение № 9/05.06.2017 г. по т. д. №
2690/2015 г. на на ВКС на РБ, II т. о., ТК и др.
Установено е по делото от заключенията на СТЕ от 30.09.2020 год. и от 13.04.2021
год., че изпълнението на СМР от Етап 4 е некачествено, както и че не съответства на
проекта на възложителя. Установено е също, че липсва технологична възможност
изпълнената покривна конструкция да бъде ремонтирана и разминаванията да бъдат
отстранени без да се демонтира цялата покривна конструкция и да се изгради нова – в този
смисъл е заключението на СТЕ от 13.04.2021 год. на в. л. инж. С. К., в което е посочено още,
че предложените СМР, които следва да се извършат са единственият вариант, при който
може да се преработи изпълненият покрив и да се приведе в експлоатация спрямо проекта на
възложителя, както и да се поправи и компрометираната мазилка на фасадата.
Предвид наличието на недостатъци на изработеното по етап 4 от договора между
страните, които подлежат на отстраняване, настоящият състав намира, че сумата, с която
следва да бъде намалено възнаграждението на изпълнителя е в размер на 13 864, 06 лева,
включваща стойността на разходите за ремонт на покрива съгласно заключението на в. л.
Сл. К. от 13.04.2021 год. и стойността на разходите за ремонт на фасадата, като вместо
включените в раздел ІІ, т. 4 и т. 5 разходи за СМР, съответно: доставка и полагане на грунд
за силикатна мазилка и доставка и полагане на силикатна мазилка (общо на стойност от
4907, 52 лева с вкл. ДДС) е включена сумата от 1760 лева – доставка и полагане на
минерална мазилка, така както е било предвидено в договора.
Предложените в заключението на СТЕ от 03.11.2021 год. на инж. Т. О. дейности по
укрепване на покрива на сградата с оглед възможността същият да бъде приведен в
състояние да изпълнява обикновеното си предназначение, съответно и стойността на
разходите за извършването на тези дейности, са неотносими в случая и не следва да бъдат
съобразявани, тъй като те имат отношение към развалянето на договора – чл. 265, ал. 2 ЗЗД,
каквато хипотеза по делото не е налице и не се изследва, а не към възражението на
поръчващия по чл. 265, ал. 1, предл. второ ЗЗД – за съответно намаление на
възнаграждението.
От изложеното е видно, че стойността на разходите, необходими за поправката на
изработеното по етап 4 от договора е по–висока от длъжимия остатък от възнаграждението,
при което и искът за сумата от 11 145 лева, съставляваща остатък от възнаграждение по
писмен договор за строителство от 19.01.2019 год., дължимо за извършени СМР по Етап 4 от
офертата към договора, е неоснователен.
11
С оглед неоснователността на горния иск, неоснователен е и искът по чл. 92 ЗЗД за
заплащане на неустойка за забава.
В обобщение обжалваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
При този изход от делото, разноски на въззивника не се присъждат.
С оглед изхода то делото, отправеното искане и представените доказателства, в полза на
въззиваемия следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция в размер на 600 лева –
за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 262936/10.12.2021 год., постановено по гр. дело №
17782/2019 год. по описа на РС-Варна;
ОСЪЖДА Г. Д. Г. ЕГН ********** от гр. Варна, ж. к. Вл. Варненчик, бл. 27, ет. 10,
ап. 45 да заплати на В. Т. П. ********** от гр. Варна, ул. Нидерле № 1, ет. 2, ап. 8, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 600 лева (шестстотин лева) – разноски за настоящата
инстанция, съставляващи заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба при условията на чл. 280, ал. 1
ГПК пред Върховния касационен съд на РБългария в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12